РЕШЕНИЕ
№ 3720
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110205449 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх. № 3812 от 18.04.2022г. по описа на БАБХ-ОДБХ София от
фондация „М. С.“ с ЕИК *** с адрес на управление в гр.София, ул.“Д. Д.“ № *,
представлявана от И. К., срещу Наказателно постановление N 92 от 12.07.2021г. , издадено
от Директор на ОД“БХ“ – София-град, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 134, ал. 1 от ЗХ - "имуществена санкция" в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 5, § 2, б.“ж“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и
Съвета , вр. чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на храните.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се представлява.
В жалбата не се оспорва , констатираното нарушение, но се излагат аргументи за
маловажност на случая и се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.
Представлява се от адв. Б. с пълномощно по делото.
В хода на съдебните прения , последната от името на доверителя си изразява мнение
за неоснователност на жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и
като такова, следва да бъде потвърдено.
Адв. Б. възразява за приложението на чл. 28 от ЗАНН тъй като се касае за нарушение,
1
допуснато в кухня-майка, респективно степентта на обществена опасност е завишена.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на „М. С.“ с ЕИК *** срещу Наказателно постановление N 92 от
12.07.2021г. , издадено от Директор на ОД“БХ“ – София-град, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На 11.02.2021г. служители в ОД''БХ'' София-град - инспектори Д. Ч. и св. Ж. И.
извършили проверка в обект – кухня-майка, находящ се в гр.София, ж.к.''М. *'', ул. ,,Д. Д.“
№ *, стопанисван от „ фондация „М. С.“ с ЕИК ***, представлявано от И. К..
При проверката било установено, че в книгата за входящ контрол на постъпващите в
обекта храни липсвали записи след 21.01.2021г., въпреки, че са постъпвали хранителни
продукти за приготвяне на храна.
В резултат от направената констатация бил съставен протокол за извършена проверка
№ 0000480 от 11.02.2021г.
Протоколът бил подписан от А. В. – изпълнителен директор на фондацията.
На 23.02.2021г. в ОД''БХ'' София-град се явил управителя на Фондация „М. С.“ с
ЕИК *** – И. К. и в негово присъствие, и в присъствието на Д. Ч. – служител на ОД''БХ'', св.
Ж. И. съставила АУАН № 0000019/23.02.2021г. срещу фондацията-жалбоподател.
АУАН бил връчен на управителя К., който го подписал, като посочил, че
отговорното за записите лице е заболяло и в процесния период е било подложено на
интензивни прегледи.
Въз основа на посочения АУАН и като намерил възражението за неоснователно на
12.07.2021г. Директор на ОД“БХ“ – София-град, издал Наказателно постановление N 92 от
12.07.2021г. , , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 134, ал. 1 от ЗХ - "имуществена санкция" в размер на 2000 лева за нарушение
на чл. 5, § 2, б.“ж“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и Съвета , вр. чл. 2 от Наредба № 1
от 26.01.2016г. за хигиената на храните..
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването
на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи се прилагат разпоредбите на НПК. В производството по
обжалване на наказателно постановление, административно-наказващия орган е този, който
поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
2
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за
установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в
наказателния процес.
В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха
достатъчно доказателства , за това, че констатираното с атакуваното Наказателно
постановление административно нарушение на чл. 5, § 2, б.“ж“ от Регламент (ЕО) №
852/2004 на ЕП и Съвета , вр. чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на храните..е
било извършено.
Отразеното в КП, свидетелските показания и АУАН е съответно и без противоречия.
Самият жалбоподател не само не отрича, а потвърждава констатираната липса на
дължим запис, но излага твърдения за причините за това.
АУАН И НП са издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на правомощията
им , за което са представени заповеди № ВР-6/28.06.2021 г. и № ОЕЙД 3440 от 02.11.2020г.
като съдържанието им отговаря на изискванията на материалния и процесуален закон.
Спазени са изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Нарушителят е юридическо лице, т. е. неговата административна отговорност е
обективна и безвиновна, което обосновава и субективната страна на нарушението.
Нарушението е на просто извършване и за да е реализирано не е необходимо да има
причинена вреда или друг противоправен резултат.
Независимо от изложеното, съдът приема, че осъщественото от жалбподателя
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В случая по законодателен път е установено задължение за осъществяване на
определен вид действие, т. е. неосъществяването на това действие по дефиниция се явява
общественоопасно, но следва да се отбележи, че се има предвид типичната за деяние от
определен вид обществена опасност от гледна точка на нейния характер. Същата обуславя
отрицателното въздействие на бездействието върху нормалното развитие на обществените
отношения. Разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НК и чл. 28 от ЗАНН не съдържат ограничения,
касаещи приложението им по отношение на определен вид престъпление, респ.
административно нарушение. Следователно посочените по-горе норми са принципно
приложими по отношение на всички състави на нарушения по ЗХ, Регламент (ЕО) №
852/2004 на ЕП и Съвета и Наредба № 1 от 26.01.2016г. Посоченото предполага преценка
относно пропорционалността между конкретно извършеното деяние, осъществено чрез
бездействие, последиците от него и наложеното наказание.
Като взе предвид характера на обществените отношения, обект на защита в Регламент
(ЕО) № 852/2004 на ЕП и Съвета и Наредба № 1 от 26.01.2016г., съдът прие, че без да
игнорира обекта от гледна точка на засегнатите обществени отношения, следва да низвърши
преценка на конкретното деяние и обществената му опасност в конкретния случай. Предвид
посоченото, и като взе предвид, че се касае за субект без предишни санкционирани прояви,
3
съдът приема, че в случая следва да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото в посочения случай имуществена санкция в размер на 2000 лева представлява
нееобосновано налагане на държавна репресия, тъй като наложеното наказание е видимо
несъразмерно с извършеното нарушение.
Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН , когато са налице основанията за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН и това не е било направено от наказващия орган - съдът следва да отмени
процесното наказателно постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Нормата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) не е била действаща
към момента на извършване на нарушението , но съдът счита, че същата е с процесуален
характер, респективно е приложима от момента на приемането й.
При този изход от делото, жалбоподателят има право на разноски, но същият не е
формулирал искане в тази насока и съдът не дължи произнасяне.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1 и ал. 2, т. 2 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 92 от 12.07.2021г. , издадено от Директор
на ОД“БХ“ – София-град, с което на Фондация „М. С.“ с ЕИК *** е наложено
административно наказание на основание чл. 134, ал. 1 от ЗХ - "имуществена санкция" в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 5, § 2, б.“ж“ от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и
Съвета , вр. чл. 2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на храните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Фондация „М. С.“ с ЕИК ***, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4