№ 2023
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100515148 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.06.2021 год., постановено по гр.дело №16726/2020 год. по описа на
СРС, ГО, 177 с-в, „Т.“ ЕООД, С. Н. К. и Б. Л. В. са осъдени да заплатят солидарно по искове
с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, както следва: на „А.Т.“ ЕООД по – сумата от 4 884.48
лв., представляваща незаплатени наемни вноски за периода от 01.09.2018 год. до 30.11.2018
год. по договор за наем на помещение от 04.01.2018 год. – автомивка от 364 кв.м., находяща
се в гр.София, кв.“Дружба“, ул.“Цветан Лазаров“, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2019 год. до окончателното й
изплащане и на „К.К.“ ЕООД – сумата от 5 394 лв., представляваща незаплатени наемни
вноски за периода от 01.09.2018 год. до 30.11.2018 год. по договор за наем на помещение от
04.01.2018 год. – автомивка от 364 кв.м., находяща се в гр.София, кв.“Дружба“, ул.“Цветан
Лазаров“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.06.2019 год. до окончателното й изплащане, като исковете на първия
ищец са отхвърлени за периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год., като погасени чрез
плащане, а на втория ищец – за разликата до пълния предявен размер от 7 986 лв.;
отхвърлени са предявените от „А.Т.“ ЕООД срещу „Т.“ ЕООД, С. Н. К. и Б. Л. В.а искове с
правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 2 978.09 лв., представляваща дължими
разходи за електроснабдяване и водоснабдяване на наетия имот за срока на действие на
горепосочения договор – от 04.01.2018 год. до 31.11.2018 год., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2019 год. до
1
окончателното й изплащане, като погасени чрез плащане; отхвърлени са предявените от
„А.Т.“ ЕООД срещу „Т.“ ЕООД, С. Н. К. и Б. Л. В.а искове с правно основание чл. 232, ал. 2
ЗЗД за сумата от 6 700 лв., представляваща разлика между дължимата редовна наемна цена
по горепосочения договор и уговорената в чл. 7, ал. 2 от договора намалена наемна цена,
дължима на основание чл. 7, ал. 3 от договора, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2019 год. до окончателното й
изплащане; отхвърлени са предявените от „К.К.“ ЕООД срещу „Т.“ ЕООД, С. Н. К. и Б. Л.
В.а искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 6 700 лв., представляваща
разлика между дължимата редовна наемна цена по горепосочения договор и уговорената в
чл. 7, ал. 2 от договора намалена наемна цена, дължима на основание чл. 7, ал. 3 от договора,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
– 07.06.2019 год. до окончателното й изплащане, като ответниците са осъдени да заплатят,
както следва: на първия ищец – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по
делото в общ размер на 195.39 лв., или всеки от тях по 65.13 лв., на втория ищец – на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в общ размер на 211.17 лв., или
всеки от тях по 70.39 лв., а първият ищец е осъден да заплати на ответника „Т.“ ЕООД на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 564.90 лв., а
вторият ищец е осъден да заплати на ответника „Т.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски по делото в размер на 547.07 лв.; първият ищец е осъден да заплати
разделно на ответниците С. Н. К. и Б. Л. В.а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените
разноски по делото в размер на 282.46 лв., или на всеки от тях по 141.23 лв., а вторият ищец
е осъден да заплати разделно на ответниците С. Н. К. и Б. Л. В.а на основание чл. 78, ал. 3
ГПК направените разноски по делото в размер 270.92 лв., или на всеки от тях по 135.46 лв.
Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени исковете за сумата от 2 978.09 лв. –
дължими разходи за електроснабдяване и водоснабядване за периода от 04.01.2018 год. до
30.11.2018 год., е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба
от ищеца „А.Т.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд бил приел, че ответниците не дължат консумативните разноски за имота /въпреки че
приел, че дължат наемните вноски/. Вещото лице било посочило, че фактурите за
консумативите били плащани от ищците. Ежемесечните отчети на контролните електромер
и водомер били правени от служители на дружеството-ответник и дружеството-ищец.
Представените по делото протоколи за отчет не били оспорени от ответниците и те
представлявали годно доказателство за консумираните енергия и вода. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени.
Ответниците по жалбата „Т.“ ЕООД, С. Н. К. и Б. Л. В.а считат, че решението на СРС
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещните страни, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част, но е частично неправилно.
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства по делото се
установява, че на 04.01.2018 год. между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за наем за срок от 5 години, по силата на който ищецът и „К.К.“
ООД се задължили да предоставят на ответниците ползването на процесния обект – което
задължение било изпълнено на а ответниците се задължили да заплащат солидарно месечна
наемна цена в размер на 4 000 лв. /т.е. по 2 000 лв. на всеки един от наемодателите/. На
16.11.2018 год. ответното дружество било уведомено от наемодателите, че на основание чл.
27 от договора същият се прекратява, считано от 30.11.2018 год. /поради неплащане на
наемната цена и консумативните разходи/.
На 30.11.2018 год. наетият обект бил опразнен и върнат на ищците, за което на
посочената дата страните съставили приемо-предавателен протокол.
Съгласно нормата на чл. 232, ал. 2, пр. ЗЗД върху наемателя тежи задължението да
посреща разходите, свързани с ползването на вещта, т.нар. консумативни разходи – виж и
чл. 7, ал. 8 от процесния договор.
Установено е въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото
– отчети за консумативи за периода от 04.01.2018 год. до 30.11.2018 год., които са
двустранно подписани и заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че процесният обект притежавал
индивидуален контролен електромер и водомер. За периода от м.януари 2018 год. до
м.август 2018 год. включително ищецът издал данъчни фактури за начислени наемни вноски
в размер на 12 834 лв. и за начислени консумативни разноски по издадените протоколи за
вода в размер на 1 545.55 лв. и за електрическа енергия в размер на 1 007.32 лв. /или общо
15 386.87 лв./. За периода от 02.02.2018 год. до 05.11.2018 год. ответниците заплати на
ищеца сума в общ размер на 13 288.89 лв., с която били погасени наеми в размер на
10 736.02 лв. и консумативни разноски в размер на 2 552.87 лв. /1 545.55 лв. + 1 007.32 лв./,
като оставали незаплатени наемни вноски в размер на 2 097.98 лв. За периода от 04.10.2018
год. до 30.11.2018 год. ищецът издал проформа фактура за консумативни разноски по
протоколи за консумативи от 01.10.2018 год. и 01.11.2018 год. в общ размер на 425.33 лв., от
които за вода – 220.52 лв. и за електрическа енергия – 204.81 лв., като тази фактура не била
намерила отражение в счетоводните регистри на дружеството. При изслушването в открито
съдебно заседание, проведено на 31.05.2021 год. в първоинстанционното производство,
вещото лице е заявило, че ищецът заплащал разходите за вода и електрическа енергия по
издадените фактури от дружествата-доставчици /като е посочило номерата и датите им на
издаване/, като впоследствие се изготвяли отчети за консумативи, в които се отразявали
3
показанията на измервателните уреди и ищецът префактурирал консумативните разходи.
Доколкото издадени документи от дружествата, предоставящи услуги, могат да бъдат
годно доказателство относно конкретната парична равностойност на претендираните
консумативни разходи и предвид наличието в частност на признания на представител на
ответното дружество, обективирани в съставените протоколи за отчитане на консумативи от
01.10.2018 год., 01.11.2018 год. и 30.11.2018 год., за отчетените данни от електромера и
водомера в наетия обект през посочените два месеца, които при преценката им по реда на
чл. 175 ГПК следва да се приеме, че отговарят на истината, то настоящият съдебен състав
приема, са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на
ответниците за солидарно заплащане на сумата от 425.33 лв., от която дължими разходи за
вода за периода от 01.10.2018 год. до 31.11.2018 год. – 220.52 лв. и дължими разходи за
електрическа енергия за периода от 01.10.2018 год. до 31.11.2018 год. – 204.81 лв., до който
и размер релевираните претенции подлежат на уважаване, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата до окончателното й изплащане.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че консумативните разноски за
останалата част от исковия период са били заплатени преди процеса от страна на
ответниците, поради което и ищецът не се легитимира като кредитор на вземане за
разликата над 425.33 лв. до пълния претендиран размер от 2 978.09 лв.
Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която са отхвърлени
исковете по чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за сумата от 425.33 лв. – дължими консумативни
разноски за периода от 01.10.2018 год. до 31.11.2018 год., които претенции подлежат на
уважаване. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта му, в която
ищецът е осъден да заплати разноски в първоинстанционното производство на ответника
„Т.“ ЕООД разноски за първоинстанционното производство за разликата над 540.07 лв. и на
ответниците С. Н. К. и Б. Л. В. за разликата над 270.04 лв.
В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като
правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя /ищеца/ неприсъдената част от разноските в
първоинстанционното производство за държавна такса в размер на 17 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ решението от 12.06.2021 год., постановено по гр.дело №16726/2020 год. по
описа на СРС, ГО, 177 с-в, в частта му, в която са отхвърлени предявените от „А.Т.“ ЕООД
срещу „Т.“ ЕООД, С. Н. К. и Б. Л. В.а искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата
от 425.33 лв. – дължими консумативни разходи за електроснабдяване и водоснабдяване по
договор за наем от 04.01.2018 год. за периода 01.10.2018 год. до 31.11.2018 год., както и в
частта му, в която ищецът „А.Т.“ ЕООД е осъден да заплати разноски в
първоинстанционното производство на ответника „Т.“ ЕООД за разликата над 540.07 лв. и
на ответниците С. Н. К. и Б. Л. В. за разликата над 270.04 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.****, С. Н. К. с ЕГН ********** и Б. Л. В. с ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр.София, ул.****, да заплатят солидарно на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“****, по искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за
сумата от 425.33 лв. – дължими консумативни разходи за водоснабдяване и
електроснабдяване по договор за наем от 04.01.2018 год. за периода 01.10.2018 год. до
31.11.2018 год. /от които за водоснабдяване – 220.52 лв. и за електроснабдяване – 204.81 лв./,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
– 07.06.2019 год. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.06.2021 год., постановено по гр.дело №16726/2020
год. по описа на СРС, ГО, 177 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.****, С. Н. К. с ЕГН ********** и Б. Л. В. с ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр.София, ул.****, да заплатят на „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в
първоинстанционното производство за държавна такса в размер на 17 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5