Р Е Ш Е Н И Е
№ 232
гр. Велико Търново, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф.и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10303/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение от 04.10.2019г. по НАХД №
1066/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново е потвърдено Наказателно
постановление НП № № 427060-F475387/08.04.2019г., издадено от териториалния
директор на ТДНАП - Велико Търново, с което на „ДЖИ СИ - ДЖЕНЕРАЛ
КОМОДИТИС" ООД, ЕИК104632016, гр.
В. Търново, ул.“Георги Измирлиев“№15, на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, е наложена
имуществена санкция в размер на 1128.20 лева за това, че при извършване на
проверка по прихващане или възстановяване, възложена с Резолюция за извършване
на проверка №П-04000419029018-0РП-001/18.02.2019г. е установено, че в качеството
си на задължено лице, получател на
фактури за семена, попадащи в обхвата на чл. 163а, ал. 2 от ЗЗДС, при които
данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82, ал. 5 от ЗДДС,
дружеството е издало Протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС №**********/02.01.2019г.,
с данъчна основа в размер на 112 819,78лв. и начислен ДДС в размер на 22
563,96лв., след законоустановеният срок по чл.117, ал.3 от ЗДДС, до
06.11.2018г., с което е нарушен чл. 86,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 82, ал. 5, вр. с чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал.
3 от ЗДДС.
В законния срок срещу решението е подадена касационна
жалба от „ДЖИ СИ –
ДЖЕНЕРАЛ КОМОДИТИС“ ООД, гр. Велико Търново, ул. „Георги Измирлиев“ № 15,
представлявано от В.Б.с адрес за кореспонденция гр. Русе, ул. „Николаевска“ №
12, Бизнес център „Чайка“, Етаж 7, офис 26, с която въззивното решение
се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По
същество касаторът излага доводи, че в АУАН и НП не е посочена датата на
извършване на нарушението, тъй като фактическото описание на нарушението според
АНО е извършено чрез бездействие. На следващо място в акта и НП следвало да се
съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което
изискване в случая не е спазено. Предвид
гореизложеното моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго,
с което да се отмени процесното НП. В
писмено становище вх. № 5331/13.12.2019г. поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната
жалбата ТД на НАП В.
Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли
решението на ВТРС да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с
материалния закон, без допуснати съществени процесуални нарушения, както и
обосновано на всички събрани поделото писмени и гласни доказателства. Депозира писмено становище вх. №
5317/12.12.2019г. Претендира разноски на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Представителят
на ВТОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Както в АУАН, така и в НП била посочена
дата на извършване на нарушението, тъй като е записано, че протоколът по чл.
117 от ЗДДС е следвало да бъде издаден до 06.11.2018г. и данъкът начислен за м.
11.2018г. По отношение на твърденията за непълно и неточно описание на
нарушението, счита, че същите се опровергават от самото НП. Видно от него,
налице е ясно и пълно описание на нарушението с всички съставомерни признаци,
поради което не е налице нарушение на правото на защита на наказаното лице,
което би могло да разбере в какво точно е обвинен. Предлага решението да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за
установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била
спорна между страните.
При извършена проверка по прихващане
или възстановяване, възложена с Резолюция за извършване на проверка
№П-04000419029018-0РП-001/18.02.2019г. е установено, че в качеството си на задължено лице, получател на фактури за
семена, попадащи в обхвата на чл. 163а, ал. 2 от ЗЗДС, при които данъкът е
изискуем от получателя на основание чл. 82, ал. 5 от ЗДДС, дружеството е издало
Протокол по чл.117, ал.1 от ЗДДС №**********/02.01.2019г., с данъчна основа в
размер на 112 819,78лв. и начислен ДДС в размер на 22 563,96лв., след
законоустановеният срок по чл. 117, ал. 3 от ЗДДС, с което изискуемият данък не
е бил начислен за съответният данъчен период - ноември 2018г., до 06.11.2018г.,
в нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 82, ал. 5, вр. с
чл.117, ал.1, т. 1 и ал. 3 от ЗДДС, на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 1128.20 лева.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил НП като е приел, че от процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз
основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в
законоустановените срокове и притежават необходимите реквизити по чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. С
неизпълнение на задължението за начисляване на данъка в законовоопределения 15дневен срок от
настъпване на изискуемостта – данъчното събитие, е реализиран съставът на
нарушението по чл.180а, ал.1 от ЗДДС. Липсвала възможност за допълнителна
индивидуализация на санкцията. За неоснователни са приети възраженията на
жалбоподателя за момента на узнаване на издадената фактура. Изискуемостта в
конкретния случай била обвързана с настъпването на данъчното събитие – чл. 25,
ал. 6, т. 1, вр. с ал. 2 от ЗДДС, като релевантен е моментът на прехвърляне на
собствеността. Този момент е настъпил, с оглед естеството на предмета на доставката – родово определени вещи, в
момента на определянето им, както сам жалбоподателят е твърдял, че слънчогледът
е бил пакетиран към момента на издаване на фактурата. Индивидуализацията е
извършена именно с определянето на вещта по вид и количество, като от този
момент е прехвърлена собствеността и е възникнало данъчното събитие, съответно
е насътпила и изискуемостта на данъка и е започнал да тече срокът за неговото
начисляване по чл.117, ал.3 от ЗДДС. Съдът е намерил и, че процесното
неизпълнение на задължение от
юридициското лице, не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които
се споделят от настоящия състав. Касационната жалба,
с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Настоящият състав споделя доводите на ВТРС за
доказаност на обективните елементи от състава на нарушението. От данните по делото безспорно се установява, че че „ДЖИ СИ - ДЖЕНЕРАЛ
КОМОДИТИС" ООД, не е начислило
дължимия ДДС, в 15 дневен срок от данъчното събитие. ЕТ „К.Ш." е извършил доставка и
е издал фактура №**********/22.10.2018г. Тази фактура е отразена в Протокол №**********/02.01.2019г., съставен
от ДЖИ СИ - ДЖЕНЕРАЛ КОМОДИТИС" ООД,
с данъчна основа в размер на 112 819,78лв. и начислен ДДС в размер на 22
563,96лв. Доставката е отразена в дневника за покупки за период януари 2019г.
Според настоящия съдебен състав, правилно е била
ангажирана отговорността на касатора.
Липсва
конкретика на твърдените от касатора съществени нарушения на процесуалните
правила от съда, допуснати в хода на съдебното производство. Няма допуснати
съществени процесуални нарушения, които до водят до ограничаване на правото на
защита на лицето. Пряко относимите факти към съставомерните признаци на
нарушението са подробно описани в АУАН и НП. Извършеното деяние по съществото
си представлява нарушение на разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3,
вр. с чл. 82, ал. 5, вр. с чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗДДС.
Неоснователни са твърденията в жалбата, че липсва дата на извършване на
нарушението. Налице е описание в АУАН и НП относно времевия аспекта. Самото
нарушение е извършено с бездействие, изразяващо се в отсъствие на дължимо
поведение от данъчно задълженото лице, в указаните от ЗДДС срокове по
начисляване на дължимия данък. Ясно е посочен моментът, до който е следвало да бъде
издаден и съответно отразен протокола по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, като
същевременно с това е посочено и кога в действителност е изпълнено задължението
от санкционираното лице.
На следващо място, съгласно чл. 180а, а. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което, като е
длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в случаите, когато
данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за начисления данък
лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления данък, но не по-малко
от 50 лв. От данните по делото се установява, че данъкът е изискуем от лицето и
за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит. Тези
обстоятелства са взети предвид при определяне размера на санкцията съобразно
изсикванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗОНН.
На последно място не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН
за освобождаване на лицето от административнонаказателна отговорност с оглед
събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, и по изложени
в решението на първоинстанционния съд мотиви.
При
така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН на ответника се
следват разноски. Възнаграждението следва да се определи съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер на
100 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 04.10.2019г. по НАХД № 1066/2019г. по описа
на Районен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА „ДЖИ
СИ - ДЖЕНЕРАЛ КОМОДИТИС" ООД,
ЕИК104632016, гр. В. Търново, ул.“Георги Измирлиев“ №15 да
заплати на ТД на НАП В.
Търново, направените разноски за юрисконсулт в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.