О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
25.07.2022г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли през
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря
и в присъствието на
прокурора
изслуша докладваното от съдия
Костова-Грозева а.д. № 73 по описа
на съда за 2021 година.
Производството е по чл.248 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.
Съдебното производство е било образувано по жалба от В.П.В. от гр. Ст.
Загора с искане за обявяване нищожността на Решение № 1115
по Протокол № 25 от проведено на 28.09.2017г. заседание на Общински съвет-Стара
Загора, с което е одобрен проект за изменение на действащия Общ устройствен план
(ОУП) на гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии, в частта му, с която е одобрен проект за
изменение на действащия Общ устройствен план (ОУП) на гр. Стара Загора и
прилежащите крайградски територии, в частта му за квартал/парк „Бедечка” при
граници: юг – ул. „Христина Морфова”, север – алеята към предприятие „Труд”,
запад – ул. „Иван Вазов”, изток – ул. „Хан Тервел”, в частта му относно територията,
в която попада УПИ IIІ-6159 в кв.812 по плана на гр. Стара Загора, кв. „Бедечка“, с
площ от 1170 кв.м., съгласно ПУП по чл.16, ал.1 от ЗУТ за
кв. „Бедечка“, одобрен с Решение № 283 от Протокол №10 от заседание на ОбС
Стара Загора от 28.06.2012г.
С Определение №403/13.06.2022г., Съдът е оставил без разглеждане подадената
жалба. Със същото Съдът е осъдил В.П.В. *** сумата от 1523 лева разноски по
делото.
Определението било съобщено на оспорващия, чрез процесуален представител на
22.06.2022г., като с молба рег. № 3771/17.06.2022г. г-н В. поискал изменение и
допълване на определението в частта, в която Съдът го осъдил да заплати на
ответника направените от него разноски в размер на 1523лв.
Подателят на молба твърди, че по
делото бил представил списък с разноските , че по делото бил направил
възражение за прекомерност на възнаграждение на пълномощника на ответната страна.
Твърди се, че адвокатът бил встъпил по делото в един по-късен момент, като от
общо четири заседания, проведени по делото, той се явил на три, където приложил
само кратки молби и за това се счита, че неправилно се били присъдили на
ответната страна разноски за един адвокат в размер на 1350 лева.
Отделно се мотивира, че не бил
представен подписан договор между клиент и адвокат. Т.е. нямало валидно
съглашение, по силата на което да се присъждали такива разноски. Твърди се
приложимост на чл.78, ал.4 от ГПК. Претендира се, че се следвало възнаграждение
само от 200-300лева, а не такъв, който значително надвишавал минимално
предвидения в наредба №1/2004г.
На последно място подробно се
излагат доводи и в насока несъответствие на Наредба №1/2004г. с ДФЕС, като се
цитира и практика на СЕС.
Молбата е изпратена за становище
от другата страна в 7 дневен срок от получаването й, като такова не е
депозирано по делото.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира процесното искане по чл.248,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за допустимо, като изходящо от активно
легитимирано лице и направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество, го намира за неоснователно по следните съображения:
Относно възражението на молителя за изменение на Определение №403/13.06.2022г.
в частта му, в която същият е бил осъден да заплати възнаграждение за един
адвокат в полза на Община Стара Загора в размер на 1350 лева и разноски за ВЛ в
размер на 173 лева, то следва да се посочи, че правното основание за присъждане
на тези разноски е чл.143, ал.3 от АПК, като в това производство не намира
приложение текстът на чл.78 от ГПК, доколкото е налице специален такъв,
надлежно цитиран и приложен от съдебния състав. Съдът е обсъдил надлежно заявеното
възражение за прекомерността на претендираното от ответника като разноски
заплатено адвокатско възнаграждение от 1700лв., като е преценил, че същото е
частично основателно и при съобразяване на посочените в определението обстоятелства
е присъдил такова в редуциран размер от 1350 лева. Оплакванията за
необсъждането на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, както е и неоснователно искането то да се редуцира до 200-300лв.
последното ще се явява в нарушение на относимия
норматив /Наредба №1/2004г./, в която за този тип дело се предвижда
минимално възнаграждение от 900 лв.
В тази насока Съдът намира, че правилно се претендира примат на нормите на
ЕС и практиката на СЕС, що се отнася до правото на свободно договаряне на
възнагражденията за адвокат, както и споделя доводът, че поради това и
национален съд може да определя такова възнаграждение и под минимума, определен
в Наредба №1/2004г., като се съблюдава постановеното с Решение от 23.11.2017 г. по
съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016, в което Съдът на
ЕС приема, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба на България,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава
конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.
Т.е., след постановяване на въпросното решение на СЕС
и като се има предвид предимството на първичното общностно право – чл.101,
пар.1 от ДФЕС пред националното законодателство разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в частта, предвиждаща минимален размер, под който намаляване на
прекомерното адвокатско възнаграждение не може да бъде извършено („…но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата“), не следва да се прилага по начин, който е бил до този
момент. Т.е., следва по всяко дело, по което има
направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, националният съд задължително наред
с величината на защитавания интерес, трябва да извършва преценка на правната и
фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника, като
Съдът не следва да се ограничава от определените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
минимални размери на конкретните видове правна дейност. Съдът следва да
съблюдава и легитимната цел на националния норматив, която е - да се гарантира,
че присъденото възнаграждение за труда на адвоката няма да бъде подценен и
поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което да води до някакъв
отрицателен резултат, като влошаване качеството на предоставяните правни услуги
и/или ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.
Именно при съобразяване на това тълкуване и като се отчита високият обществен интерес на спора по делото, това, че същото /макар и само с искане за нищожност/ се отличава с правна и фактическа сложност, както
и проявената процесуална деятелност в няколко с.з. от адв. К., Съдът потвърждава извода си, че справедлив
размер на адвокатското възнаграждение е този, който е определил, след частичното уважаване на
възражението за прекомерност от 1350 лева.
На последно място Съдът не споделя за основателно възражението, че не се
удостоверява надлежно /валидно/ основание за заплащане на възнаграждение за
адв. К., като се мотивира, че приложеният по делото договор /л.335 гръб/ бил
недподписан. Съдът констатира от доказателството, че съгласно Договор за правна
защита и съдействие №10/29.11.2021г. Община Стара Загора /която е
правосубектната страна да сключи този гражданско правен договор/ и адв. А.К. са
договорили оказване на правна защита и съдействие по а.д. № 73/2021г. на Адм.
съд Стара Загора, за което било и договорено адвокатско възнаграждение от
1700лв., платимо по банков път /по сметка/. Приложеното копие на този договор
не удостоверява в себе си положен подпис за „клиент“, но по делото се доказва
от доказателството на л. 336, че на 01.12.2021г. в полза на адв. К. е бил
извършен превод на сумата от 1700лв., наредена от Община Стара Загора, с
посочено основание - заплащане за адвокатска услуга по адм. дело №73/2021г.
Последното доказателство в пълна степен е годно да удостовери както факта на
договорено възнаграждение за един адвокат между Община Стара Загора и адв. К.
за оказване на защита по това дело, така е уговорения негов размер, който е
претендирания, видно от списъка на л.335.
Ето защо наведените доводи в молбата на В.В. за
изменение/допълване на Определение №403/13.06.2022г. в частта на разноските,
Съдът намира за изцяло неоснователни и поради това следва да отхвърли молбата
като неоснователна.
Предвид горното и на основание чл. 248,
ал.3, във вр. с ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло молба рег. № 3771/17.06.2022г., с която
В.П.В. е поискал изменение и допълване на определение №403/13.06.2022г., в
частта му на присъдените разноски.
Настоящото подлежи на обжалване пред ВАС в 7–дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: