Определение по дело №73/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 498
Дата: 25 юли 2022 г.
Съдия: Кремена Димова Костова Грозева
Дело: 20217240700073
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Logo copy              О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 498

                       25.07.2022г., гр. Стара Загора

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия Костова-Грозева а.д. № 73 по описа на съда за 2021 година.

Производството е по чл.248 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК.

Съдебното производство е било образувано по жалба от В.П.В. от гр. Ст. Загора с искане за обявяване нищожността на Решение № 1115 по Протокол № 25 от проведено на 28.09.2017г. заседание на Общински съвет-Стара Загора, с което е одобрен проект за изменение на действащия Общ устройствен план (ОУП) на гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии, в частта му, с която е одобрен проект за изменение на действащия Общ устройствен план (ОУП) на гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии, в частта му за квартал/парк „Бедечка” при граници: юг – ул. „Христина Морфова”, север – алеята към предприятие „Труд”, запад – ул. „Иван Вазов”, изток – ул. „Хан Тервел”, в частта му относно територията, в която попада УПИ IIІ-6159 в кв.812 по плана на гр. Стара Загора, кв. „Бедечка“, с площ от 1170 кв.м., съгласно ПУП по чл.16, ал.1 от ЗУТ за кв. „Бедечка“, одобрен с Решение № 283 от Протокол №10 от заседание на ОбС Стара Загора от 28.06.2012г.

С Определение №403/13.06.2022г., Съдът е оставил без разглеждане подадената жалба. Със същото Съдът е осъдил В.П.В. *** сумата от 1523 лева разноски по делото.

Определението било съобщено на оспорващия, чрез процесуален представител на 22.06.2022г., като с молба рег. № 3771/17.06.2022г. г-н В. поискал изменение и допълване на определението в частта, в която Съдът го осъдил да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 1523лв.

Подателят на молба твърди, че по делото бил представил списък с разноските , че по делото бил направил възражение за прекомерност на възнаграждение на пълномощника на ответната страна. Твърди се, че адвокатът бил встъпил по делото в един по-късен момент, като от общо четири заседания, проведени по делото, той се явил на три, където приложил само кратки молби и за това се счита, че неправилно се били присъдили на ответната страна разноски за един адвокат в размер на 1350 лева.

Отделно се мотивира, че не бил представен подписан договор между клиент и адвокат. Т.е. нямало валидно съглашение, по силата на което да се присъждали такива разноски. Твърди се приложимост на чл.78, ал.4 от ГПК. Претендира се, че се следвало възнаграждение само от 200-300лева, а не такъв, който значително надвишавал минимално предвидения в наредба №1/2004г.

На последно място подробно се излагат доводи и в насока несъответствие на Наредба №1/2004г. с ДФЕС, като се цитира и практика на СЕС.  

 

 

 

Молбата е изпратена за становище от другата страна в 7 дневен срок от получаването й, като такова не е депозирано по делото.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира процесното искане по чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице и направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.

Разгледано по същество, го намира за неоснователно по следните съображения:

Относно възражението на молителя за изменение на Определение №403/13.06.2022г. в частта му, в която същият е бил осъден да заплати възнаграждение за един адвокат в полза на Община Стара Загора в размер на 1350 лева и разноски за ВЛ в размер на 173 лева, то следва да се посочи, че правното основание за присъждане на тези разноски е чл.143, ал.3 от АПК, като в това производство не намира приложение текстът на чл.78 от ГПК, доколкото е налице специален такъв, надлежно цитиран и приложен от съдебния състав. Съдът е обсъдил надлежно заявеното възражение за прекомерността на претендираното от ответника като разноски заплатено адвокатско възнаграждение от 1700лв., като е преценил, че същото е частично основателно и при съобразяване на посочените в определението обстоятелства е присъдил такова в редуциран размер от 1350 лева. Оплакванията за необсъждането на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, както е и неоснователно искането то да се редуцира до 200-300лв. последното ще се явява в нарушение на относимия  норматив /Наредба №1/2004г./, в която за този тип дело се предвижда минимално възнаграждение от 900 лв.

В тази насока Съдът намира, че правилно се претендира примат на нормите на ЕС и практиката на СЕС, що се отнася до правото на свободно договаряне на възнагражденията за адвокат, както и споделя доводът, че поради това и национален съд може да определя такова възнаграждение и под минимума, определен в Наредба №1/2004г., като се съблюдава постановеното с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016, в което Съдът на ЕС приема, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга  страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.

Т.е., след постановяване на въпросното решение на СЕС и като се има предвид предимството на първичното общностно право – чл.101, пар.1 от ДФЕС пред националното законодателство разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в частта, предвиждаща минимален размер, под който намаляване на прекомерното адвокатско възнаграждение не може да бъде извършено („…но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата“), не следва да се прилага по начин, който е бил до този момент. Т.е., следва по всяко дело, по което има направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, националният съд задължително наред с величината на защитавания интерес, трябва да извършва преценка на правната и фактическа сложност на делото, на реално извършените дейности от пълномощника, като Съдът не следва да се ограничава от определените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на конкретните видове правна дейност. Съдът следва да съблюдава и легитимната цел на националния норматив, която е - да се гарантира, че присъденото възнаграждение за труда на адвоката няма да бъде подценен и поставен в зависимост единствено от пазарни механизми, което да води до някакъв отрицателен резултат, като влошаване качеството на предоставяните правни услуги и/или ограничаване достъпа до квалифицирана правна помощ.

Именно при съобразяване на това тълкуване и като се отчита високият обществен интерес на спора по делото, това, че същото /макар и само с искане за нищожност/ се отличава с правна и фактическа сложност, както и проявената процесуална деятелност в няколко с.з. от адв. К., Съдът потвърждава извода си, че справедлив размер на адвокатското възнаграждение е този, който е определил, след частичното уважаване на възражението за  прекомерност от 1350 лева.

На последно място Съдът не споделя за основателно възражението, че не се удостоверява надлежно /валидно/ основание за заплащане на възнаграждение за адв. К., като се мотивира, че приложеният по делото договор /л.335 гръб/ бил недподписан. Съдът констатира от доказателството, че съгласно Договор за правна защита и съдействие №10/29.11.2021г. Община Стара Загора /която е правосубектната страна да сключи този гражданско правен договор/ и адв. А.К. са договорили оказване на правна защита и съдействие по а.д. № 73/2021г. на Адм. съд Стара Загора, за което било и договорено адвокатско възнаграждение от 1700лв., платимо по банков път /по сметка/. Приложеното копие на този договор не удостоверява в себе си положен подпис за „клиент“, но по делото се доказва от доказателството на л. 336, че на 01.12.2021г. в полза на адв. К. е бил извършен превод на сумата от 1700лв., наредена от Община Стара Загора, с посочено основание - заплащане за адвокатска услуга по адм. дело №73/2021г. Последното доказателство в пълна степен е годно да удостовери както факта на договорено възнаграждение за един адвокат между Община Стара Загора и адв. К. за оказване на защита по това дело, така е уговорения негов размер, който е претендирания, видно от списъка на л.335.

Ето защо наведените доводи в молбата на В.В. за изменение/допълване на Определение №403/13.06.2022г. в частта на разноските, Съдът намира за изцяло неоснователни и поради това следва да отхвърли молбата като неоснователна.

Предвид горното и на основание чл. 248, ал.3, във вр. с ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ изцяло молба рег. № 3771/17.06.2022г., с която В.П.В. е поискал изменение и допълване на определение №403/13.06.2022г., в частта му на присъдените разноски.

 

Настоящото подлежи на обжалване пред ВАС в 7–дневен срок от съобщаването му на страните.

                          

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: