№ 407
гр. Варна, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:К. Т. Василев
Членове:Светла В. Пенева
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от К. Т. Василев Въззивно гражданско дело №
20233100500095 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба от М. К.,
Г. Н., К. Я., Р. Р., Д. Р., В. В. И Р. Б. , чрез адв.М. Г. /ВАК/ против Решение №
3433 от 11.11.2022 година, постановено по гр.дело № 14 279/2021 година, по
описа на ВРС, с което е била отхвърлена исковата претенция на ищците
против ответницата Д. Н. К. да бъде осъдена последната да преустанови
неоснователните си действия, с които накърнява правото на собственост на
ищците и им пречи да го упражняват в пълен обем, като премахне
монтираната от нея врата, преграждаща стълбищната клетка и подпокривното
пространство на жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна,
находяща се на адрес: *** и препятстваща достъпа на ищците до тези общи
части, както и с които ищците са били осъдени да й заплатят сумата от 4 760
(четири хиляди седемстотин и шестдесет) лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
В жалбата си адв.Г. изразява несъгласието си с атакуваното съдебно
решение и моли същото да бъде отменено, като се уважи исковата
претенция.Излага се, че неправилно съдът е възприел, че процесното
подпокривно пространство е обща част по предназначение,респективно
самостоятелен обект.В жалбата се прави разбор на представените по делото
1
свидетелски показания и според нея е останал неизяснен момента от които от
обща част, подпокривното пространство се е превърнало в самостоятелен
обект.Сочи се още, че представеното по делото Удостоверение за търпимост е
нищожен административен акт, обстоятелство игнорирано от ВРС и по
същество представляващо порок в съдебното решение.Излага се още, че
съвсем неправилно съдът е приел тезата за придобИ.ето по давност, поради
явно и несмущавано владение повече от 10 години.Излага се, че ответницата
по никакъв начин не е демонстрирала това пред останалите, следователно
няма как тя да се позове на протичане на давностен срок.Отделно се сочи, че
ответницата не е доказала и упражняваното от нея владение върху процесната
подпокривна част.Коментират се изготвените пред ВРС Съдебно технически
заключения, с които се изразява несъгласие, като се акцентира че не е ясно
дали процесния обект е обща част по естество или по предназначение.
По същество моли атакуваното решение да бъде отменено, а исковите
претенции – уважени.
По делото е постъпил отговор от страна на адв.С. /ВАК/, с които се
излагат фактически и правни аргументи в подкрепа на решението – искането е
същото да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците, редовно призовани не се
явяват, представляват се от адв.Г., която моли съдът да уважи подадената
въззивна жалба.
Въззиваемата, редовно призована, не се явява, но чрез адв.С. настоява
съдът да потвърди решението, като правилно и законосъобразно.
С Писмени бележки до настоящия съд и двете страни излагат аргументи
в своя полза.
За да се произнесе по спора, като съобрази предмета му и застъпените от
страните становища, ВОС установи следното:
Пред решаващата съдебна инстанция съдебното производство е било
образувано по искови претенции на М. В. К. ЕГН **********, Г. Н. Н., ЕГН
**********, К. Л. Я., ЕГН **********, Р. П. Р., ЕГН **********, Д. Б. Р.,
ЕГН **********, В. Г. В., ЕГН ********** и Р. К. Б., ЕГН ********** против
Д. Н. К., ЕГН **********,с правно основание чл. 109 от ЗС да бъде осъдена
ответницата да преустанови неоснователните си действия, с които накърнява
правото на собственост на ищците и им пречи да го упражняват в пълен обем,
като премахне монтираната от него врата, преграждаща стълбищната клетка и
подпокривното пространство на жилищна сграда с идентификатор *** по
КККР на гр. Варна и препятстваща достъпа на ищците до тези общи части.
Според твърденията в исковата молба всички ищци са собственици на
самостоятелни обекти в жилищна сграда с кадастрален идентификатор ***, с
2
административен адрес: ***, ведно с прилежащи идеални части от общите
части на сградата и от поземлен имот с идентификатор ***, както следва:
- ищците М. В. К. и Г. Н. Н. са собственици на апартамент /мезонет/ №
3, представляващ самостоятелен обект с кадастрален идентификатор ***.3 по
КК и КР на гр. Варна, находящ се на 1 ет. 2 /и 3/ с предназначение на
самостоятелния обект -жилище, апартамент, брой нива на обекта - две, със
застроена площ 65 кв.м. за всеки от етажите, РЗП 130 кв.м., ведно с 21,4116%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и
25,27 кв.м.ид.ч. от поземления имот, в който е изградена сградата, съгл.
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 9, том
XII, дело 2525/25.02.2021 год. на СВп - Варна;
- ищцата К. Л. Я. е собственик на апартамент -мезонет №4, находящ се
на ет. 2 /и 3/, с предназначение на самостоятелния обект - жилище,
апартамент, брой нива на обекта - две, с обща площ 119,90 кв.м., ведно с
21,37% идеални части от общите части на сградата, както и 22,72 кв.м.ид.ч. от
поземления имот, в който е изградена сградата, съгл. Договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 46, том CXVII, дело
28912/05.12.2007 год. на СВп - Варна;
- ищцата Р. К. Б. е собственик на ГАРАЖ, находящ се на партерния
етаж на сградата с площ 49,96 кв.м., ведно с 6,8075% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, както и 80 кв.м.ид.ч. от
поземления имот, в който е изградена сградата, съгл. Договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в НА № 133, том LXXXII, дело
21139/02.11.2005 год. на СВп - Варна;
- ищците Р. П. Р. и Д. Б. Р. са собственици на апартамент №2, находящ
се на първи жилищен етаж, с площ от 61 кв.м., ведно с прилежащото му
избено помещение №1 с площ от 2,14 кв.м., както и 9,83 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, съгл. Договор за продажба
на недвижим имот, обективиран в НА № 61, том II, дело 220/01.04.2005 год.
на Нотариус рег. № 214 Жана Кирчева; - ищецът В. Г. В. е собственик на
апартамент №1, находящ се на първи жилищен етаж с площ от 65 кв.м., ведно
с избено помещение №2 с площ от 2,14 кв.м., както и 10,57% идеални части
от общите части на сградата и 11,30 кв.м.ид.ч. от дворното място, в което е
изградена сградата, съгл. Договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в НА № 2 том XXIV дело 5317/18.06.2002 год. на СлВ - Варна.
От фактическа страна е видно и не се спори от страните, че по силата на
Заявление по чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ /отм./, вписано в СлВ - Варна на 15.06.1999
год., том IV, № 216 в полза на ответника Д. К. било учредено безвъзмездно
Право на строеж за построяване в съсобственото на страните по заявлението
дворно място, находящо се в ***, цялото с площ от 520 кв.м. на жилищна
сграда при граници на същата: от две страни съществуващи на калкан
жилищни сгради и от две страни двор, състояща се от: приземен етаж с обща
площ 118 кв.м., на който да се изградят двоен гараж, магазин, четири мази,
входен коридор и стълбище; първи етаж с обща площ 142 кв.м., на който да се
изградят апартамент №1, апартамент №2 и стълбище; втори етаж с обща
3
площ 140 кв.м. и 2 мансарден етаж с площ от 138 кв.м., на които етажи да са
разположени мезонет 1 и мезонет 2.
С Разрешение за строеж №458 от 16.12.1999 година, издадено от р-н
„Приморски" при Община - Варна се разрешава на ответницата Д. Н. К.
строежа на жилищна сграда с приземен и три жилищни етажа с РЗП 538 кв.м.
на *** в съответствие с одобрени проекти на 26.07.1999 год.
С Разрешение за ползване №373 от 05.06.2002 година, издадено от
ДНСК е разрешено ползването на строеж: „Жилищна сграда, състояща се от 4
апартамента, гараж и кафе - аперитив за 20 места, ВиК връзки и външно
кабелно захранване от РК до ТЕМО".
Със заявление вх. № 01 -13143 8 -11.03.2021 год., ответницата е внесла
в СГКК - Варна проект за изменение на кадастралната карта, състоящо се в
отразяване на самостоятелен обект в сграда с проектен идентификатор ***.9
на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и въз основа на издадено
Удостоверение за търпимост № 214/11.12.2020 год. на р-н „Приморски" при
общ. Варна.видно е, че Удостоверението за търпимост е издадено на името на
ответницата в уверение на това, че за промяна на предназначение на
подпокривно пространство със застроена площ 84 кв.м. в жилище, находящо
се на ниво +13,40 м. в жилищна сграда с идентификатор *** с адрес: *** са
налице условията по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, както и че сградата не
подлежи на премахване и забрана за ползване. За издаденото на ответника
удостоверение за търпимост, ищците узнали от уведомление рег. № 24-
8661.25.03.2021 год. на СГКК - Варна до тях като заинтересовани лица, като
депозирали възражение срещу административното производство за промяна
на кадастралната карта с мотив, че издаденото удостоверение за търпимост е
незаконосъобразно, а трансформираното в жилище подпокривно
пространство всъщност представлява обща част на сградата, в резултат на
което СГКК - Варна постановила Заповед за отказ по депозираното
заявление.Също според ИМ след въвеждане на сградата в експлоатация през
2002 година, достъпът до подпокривното пространство и покрива на сградата
се осъществявал свободно от стълбищната клетка през врата, която не се
заключвала. Няколко години след това бил монтиран патрон на вратата със
съгласието на ищците и без възражения, тъй като по този начин се
ограничавал достъпът на външни лица до подпокривното пространство,
ползвано спорадично за склад при извършвани в апартаментите на ремонти.
Считат, че най-вероятно след лятото на 2008 год. е бил сменен патронът на
вратата към подпокривното пространство, но не могат да посочат с точност
кога е станало това, тъй като на никой от ищците не се е налагало да се качва
до покрива или да ползва подпокривното пространство. Поради това не могат
да посочат с точност и кога е било извършено преустройството на
подпокривното пространство в жилище, но твърдят, че това категорично не е
станало с основното строителство на сградата.Според ИМ ищците са
извършили проверка за наличните водомери в сградата и им станало ясно, че
ответницата фигурира като клиент от 14.04.2021 година, наред с всички
останали собственици на самостоятелни обекти в сградата.Ищците сочат, че
притежават идеални части от общите части на сградата, каквато обща част
4
несъмнено съставлява подпокривното пространство на сградата и че с
извършените промени там – с промяна предназначението на подпокривното
пространство в жилище и монтирането на врата на това жилище, е ограничен
достъпът им до тези общи части, правото им на собственост е накърнено и те
не могат да го упражняват в пълен обем - например не могат да ползват
терасата на покрива, не могат да ползват съществуващите в подпокривното
пространство складови помещения, лишени са от достъп до покрива на
сградата и при евентуална необходимост от ремонт на покрива достъпът до
него ще зависи от волята на ответника и т.н. Излагат, че с преустройството на
подпокривното пространство от обща част в жилище, и то еднолична
собственост на ответника, се накърнява правото на собственост на ищците.
От фактическа страна ВРС е приел за даденост, че:
По силата на съдебна спогодба от 06.02.1992 година по гр.д.№2551/1991
г. в дял на ответницата Д. Н. К. е възложен следния недвижим имот, на осн.
чл.34 от ЗС - 260 кв.м.ид.части/Дворно място, цялото с площ от 520 кв.м,
находящо се в ***, съставляващо парцел ХІІІ-3979-А, в кв.І, по плана на 25
м.р., ведно с жилищната сграда в това място със застроена площ от 56,25 кв.м
с избено помещение под нея, лятна кухня и дворен тоалет.
Видно е още, че лицата К.П.Д., ЕГН **********, Е.К.М., ЕГН
**********, Д.К.Д., ЕГН ********** и Д. Н. К., ЕГН ********** със
Заявление по чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ /отм./, вписано в СВ - Варна на 15.06.1999
год., том IV, № 216, в качеството си на съсобственици на дворно място,
находящо се в ***, с площ от 520 кв.м, съставляващо парцел VІ[1]194,195,
кв.19, по плана на 25 м.р., при граници: улица, парцел №V-190, 190, №ІХ-196,
197, №VІІ-199 са учредили в полза на Д. К. право на строеж върху описаното
по-горе дворно място за построяване на жилищна сграда, при граници на
същата: от две страни съществуващи на калкан жилищни сгради и от две
страни двор, състояща се от: приземен етаж с обща застроена площ от 118
кв.м, състоящ се от дворен гараж, магазин, четири мази, входен коридор,
стълбище; първи етаж с обща застроена площ от 142 кв.м, състоящ се от
апартамент №1, с площ от 64,90 кв.м и апартамент №2 с площ от 61,50 кв.м и
стълбище; втори етаж с обща площ от 140 кв.м и мансарден етаж с площ от
138 кв.м, на които етажи са разположени мезонет №1, с площ от 130 кв.м и
мезонет №2 с площ от 118 кв.м, съобразно одобреният ЧКЗСП, виза за
проектиране и разработения архитектурен проект за частично застрояване на
дворното място.
С Разрешение за строеж №458 от 16.12.1999 година, издадено от р-н
„Приморски" при Община – Варна на Д. Н. К. е разрешено да извърши строеж
на жилищна сграда с приземен и три жилищни етажа с РЗП 538 кв.м. на *** в
съответствие с одобрени проекти на 26.07.1999 год. Видно от отбелязването
на гърба на издаденото Разрешение за строеж е, че се отразяват несъществени
изменения в издаденото разрешение за строеж, в частта му, относно
изграждане на „кафе - бар" на приземен етаж, отразени в одобрена
екзекутивна документация, приета с Протокол № 12 от 12.04.2002 год. на
РЕСУТ.
5
Със следващо отбелязване, инициирано с молба вх. № РД 94Д - 300 -
03.06.2002 год., била отразена поправка на очевидна фактическа грешка в
издаденото разрешение за строеж, като е отбелязано, че същото касае етапно
строителство и издаденото разрешение за строеж е досежно етап Първи.
С Разрешение за ползване № 373 от 05.06.2002 година, издадено от
ДНСК е разрешено ползването на строеж: „Жилищна сграда, състояща се от 4
апартамента, гараж и кафе - аперитив за 20 места, ВиК връзки и външно
кабелно захранване от РК до ТЕМО".
С н.а. за продажба на недвижим имот № 82, том 3, рег. № 9228, дело 11
№ 406 от 2002 г. ответницата Д. К. е продала на Л.Л.Д. и М. И.ов Д. Мезонет
№3, находящ се втори и трети жилищен етаж в процесната сграда.
Купувачите с отделна декларация с нотариална заверка на подписите от
09.12.2002 г. са декларирали, че нямат сегашни и бъдещи претенции към
подпокривното пространство на сградата и са съгласни да остане в
изключителна собственост на Д. К..
С н.а. за продажба на недвижим имот № 185, том 1, рег. № 6489, дело №
185 от 2003 година ответницата Д. К. е продала на Б.М.В. Мезонет №4,
разположен на втори и трети жилищен етажа в процесната сграда, като си
запазва правото на строеж и надстрояване на цялата сграда.
С н.а. за продажба на недвижим имот № 136, том 1, рег. № 4773, дело №
136 от 2002 г. ответницата Д. К. е продала на К.М.К. апартамент №2, находящ
се на първи жилищен етажа в процесната сграда, ведно с 9,83% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място, цялото
с площ от 520 кв.м.
С н.а. за дарение на недвижим имот № 162, том 4, рег. № 9612, дело №
762 от 2005 г. ответницата К. е дарила на К. Н. К. Гараж, с площ 49,96 кв. м.
находящ се партерен етаж в процесната сграда, като дарителката си запазва
правото на надстрояване на цялата сграда.
С н.а. за продажба на недвижим имот № 195, том 1, рег. № 3138, дело №
195 от 2004 г. ответницата Д. К. е продала на И. К.ов Г. и П. К.ова Г.а КАФЕ-
БАР, находящ се на партерен етажа в процесната сграда, като продавачката си
запазва правото на строеж и надстрояване на цялата сграда.
С н.а. за дарение на недвижим имот № 93, том 1, рег. № 1833, дело №
93 от 2017 г. ответницата Д. К. дарява на племенницата си Д. К.ова К., със
съгласието на майка й, собствените си 260 кв.м ид.части от недвижим имот,
придобит съгласно Съдебен протокол от 06.02.1992 г.
С н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 109, том 1, рег. №
2151, дело № 100 от 2021 г. М. И.ов Д. и Л.Л.Д. продават на ищците М. В. К.
и Г. Н. Н. апартамент /мезонет/ № 3, представляващ самостоятелен обект с
кадастрален идентификатор ***.3 по КК и КР на гр. Варна, находящ се на ет.
2 и 3 с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой
нива на обекта - две, със застроена площ 65 кв.м. за всеки от етажите, РЗП
130 кв.м., ведно с 21,4116% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, както и 25,27 кв.м.ид.ч. от поземления имот, в който е
изградена сградата, съгл. Договор за покупко - продажба на недвижим имот.
6
С н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том 3, рег. №
8404, дело № 440 от 2004 г. М.Б.В. е продала на ищцата К. Л. Я. апартамент -
мезонет № 4, находящ се на ет. 2 /и 3/, с предназначение на самостоятелния
обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - две, с обща площ 119,90
кв.м., ведно с 21,37% идеални части от общите части на сградата, както и
22,72 кв.м.ид.ч. от поземления имот, в който е изградена сградата, съгл.
Договор за покупко - продажба на недвижим имот.
С н.а. за продажба на недвижим имот № 32, том 5, рег. № 10578, дело №
832 от 2005 г. К. Н. К. продава на ищцата Р. К. Б. ГАРАЖ, находящ се на
партерния етаж на сградата с площ 49,96 кв.м., ведно с 6,8075% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 80
кв.м.ид.ч. от поземления имот, в който е изградена сградата, съгл. Договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 133, том LXXXII, дело
21139/02.11.2005 год. на СВп – Варна.
С н.а. за продажба на недвижим имот № 143, том 1, рег. № 4912, дело №
143 от 2002 г. Д. Н. К. продава на ищеца В. Г. В. апартамент №1, находящ се
на първи жилищен етаж с площ от 65 кв.м., ведно с избено помещение № 2 с
площ от 2,14 кв.м., както и 10,57% идеални части от общите части на сградата
и 11,30 кв.м.ид.ч. от дворното място, в което е изградена сградата.
С н.а. за продажба на недвижим имот № 61, том 2, рег. № 3862, дело №
210 от 2005 г., Р. К. М. продава на ищците Р. П. Р. и Д. Б. Р. апартамент № 2,
находящ се на първи жилищен етаж, с площ от 61 кв.м., ведно с прилежащото
му избено помещение №1 с площ от 2,14 кв.м., както и 9,83 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, съгл. Договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 61, том II, дело
220/01.04.2005 год. на Нотариус рег. № 214 Жана Кирчева.
По делото е налично и Удостоверението за търпимост /вж.л.18/ на
строеж №214 от 11.12.2020 г., издадено на Д. Н. К. в уверение на това, че аз
Промяна на предназначението на подпокривно пространство със ЗП-84,00
кв.м в жилище, находящо се на ниво +13,40 м, в жилищна сграда с
идентификатор №***, в УПИ VІ-194,195, кв.19, по плана на 25 м.л. с
административен адрес: *** са налице условията па параграф 127, ал.1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ.
Пред ВРС е била изслушана и Съдебно техническа експертиза,
изготвена от експерта архитект С..Съобразно даденото от нея заключение
установеното от нея на място отговаря като площ и обем на одобрения на
13.05.2002 г. екзекутивен проект на листи от делото № 97 (разрез А-А), 98
(разрез Б-Б), 99 (фасади) и 100 (фасада и разрез С-С), изготвен за
въвеждането в експлоатация на първия етап от строителството на сградата. В
плана на покрива, разположен в дясната част на лист 97, не са отбелязани три
табакери за естествено осветление и проветряване, монтирани в плоскостта на
покрива (не променящи обема на обекта), които вещото лице констатира
налични на място. За обекта е изработен архитектурен проект във фаза пред
проектни проучвания (приложен на листи от №73 до №83 включително)
одобрен на 22.04.1999 г. От графичната и текстовата част по този проект се
7
вижда, че сградата е проектирана на 6 надземни нива и няма подземно ниво. В
приземния етаж (лист № 78 от делото) са разположени два самостоятелни
обекта: гараж и магазин за хранителни стоки. В първи жилищен етаж на кота
+2.60 са разположени два апартамента ( ап.1 и ап.2). Във втори и трети
жилищни етажи, съответно на кота +5.30 и +8.00, се предвиждат два
апартамента мезонетен тип. На четвърти жилищен етаж, на кота +10.70 (лист
№81 от делото) се предвижда един апартамент под №5. На пети жилищен
етаж, на кота +13.40, в обема на подпокривното пространство, съгласно ал.3
чл.102 от Наредба 7, е предвиден като самостоятелен обект апартамент със
застроена площ от 84 кв.м. В цялата сграда са били предвидени 8
самостоятелни обекта, от които 6 жилищни и 2 нежилищни. За издаване
разрешение за строеж е изработен технически и работен проект в мащаб 1:50
за първи етап на строителство (на листи от делото от №92 до 100). В
приземния етаж се предвижда изграждане на два обекта: гараж и кафе-
аперитив. В първи жилищен етаж на кота +2.60 са разположени два
апартамента ( ап.1 и ап.2). Във втори и трети жилищни етажи, съответно на
кота +5.30 и +8.00, се предвиждат два апартамента мезонетен тип. В първия
етап от строителството на сградата са били предвидени общо 6
самостоятелни обект: 4 жилищни и 2 нежилищни. С проекта във фаза
предпроектни проучвания не е предвидено подпокривно пространство за
общо ползване, нито тавански помещения към апартаментите. На пети
жилищен етаж, на кота +13.40, в обема на подпокривното пространство,
съгласно ал .3 чл.102 от Наредба 7, е предвиден като самостоятелен обект
апартамент с 84 кв.м застроена площ. В техническия и работен проект за
първи етап от строителството не е предвиден достъп до временното
подпокривно пространство ( лист № 98 от делото). Стълбищната клетка е
предвидена да се изгради до покрив, но последното стьлбищно рамо,
достигащо до кота +10.70 е оставено за втория етап от строителство. С
одобрения екзекутивен проект се констатира, че стълбището е изградено до
кота +10.70, с което това ниво става достъпно. С разрешение за ползване
№373 от 05.06.2002 г. (на лист №17 от делото) Териториална инспекция -
Варна към ДНСК разрешава ползването на жилищна сграда, състояща се от 4
апартамента, гараж и кафе-аперитив за 20 места (първи етап от
строителството). В този документ липсва текст относно подпокривното
пространство и покрива на сградата. В техническо отношение се разбира, че
покривът и подпокривното пространство са с временен статут до
изграждането на останалата част от сградата. Не е било предвидено то да бъде
осветено. При направения оглед вещото лице е констатирало наличието на
три остъклени табакери и една капандура с изцяло остъклена врата. Към
дневната общата остъклена площ възлиза на 3.25 кв.м, а за спалнята 0.70 кв.м.
Нормата за осветеност съгласно чл. 113 ал.1 на Наредба №7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
е 1/6 от площта на пода за дневни и 1/7 за спални. Според ал. 2 при горно
осветление се намалява с 30%. За целия дневен тракт осветлението трябва да
бъде 3.15 кв.м, което е по-малко от постигнатото естествено осветление. За
помещението, използвано като спалня, осветлението трябва да бъде 1.00 кв.м,
8
а измереното от място е 0.70 кв.м, т.е. не достига с 0.30 кв.м от нормата.
Формално, за да се изпълни нормата, или трябва да се монтира към
табакерата 40 см фортичка, или част от спалнята да се затвори като вграден
гардероб. В третото помещение (килер) няма естествено осветление.
Техническият и работен проект за първи етап на строителство, одобрен на
09.07.1999 предвижда на приземното ниво два обекта: гараж и кафе-аперитив,
на първи жилищен етаж два апартамента и на втори и трети жилищни етажи,
два мезонета. Предназначението на етажа на кота +10.70 е определено според
предпроектните проучвания, одобрени на 09.07.1999 и остава непроменено с
техническия и работния проект, одобрен на 09.07.1999 г. Всички показатели,
фигуриращи в документите за собственост на обектите, са изчислени на
базата на таблицата (на лист №70 от делото) за определяне на квадратурите и
идеалните части на обектите съгласно Наредба №5 за ПНУТ от 05.06.2001 г.
Тя е изготвена по проекта, одобрен на 09.07.1999 г. Достигнатите с проекта
устройствени показатели за сградата ЗП и РЗП остават непроменени за УПИ
VI-194, 195 до промяната на застроителния план за урегулирания имот.
Достъпът до етажа на кота +10.70 е посредством общо стълбище, обслужващо
цялата сграда. Проектът, одобрен на 09.07.1999 г., е техническа и работна
фаза на предходния идеен проект (предпроектни проучвания) и не променя
този достъп. В първия етап от строителството в обем, необходим за етапа, а
именно до обслужване на мезонетите. С екзекутивен проект, одобрен на
13.05.2002 г. е одобрено изграждане на стълбището до кота +10.70 (лист №98,
разрез Б-Б), в който вид то е и въведено в 15 експлоатация. Процесният обект
на кота +10.70 съгласно чл. 102, ал. 3 на Наредба 7 от 2004 г. в подпокривното
пространство на жилищните сгради могат да се изграждат жилища и
ателиета. Процесният обект съдържа всички необходими атрибути на чл.
110 на същата Наредба и от техническа гледна точка той може да бъде
ползван като жилище. Според експертна конструкцията на покрива е
горима, дървена, както е видно от снимката на илюстрация №2, направена при
огледа, като самия обект обект е затворен с метална врата 4 см с пълнеж от
минерална вата, видна на илюстрация №3.
Също пред ВРС е било изслушано и второ Съдебно техническо
заключение, изготвено от експерта архитект С..От него става ясно, че
процесният обект се намира подпокривното пространство на кота +10,70 в
многофамилна жилищна сграда. Състои се от входно антре, дневна с
трапезария и кухня в общ обем, спалня, тоалет, килер и тераса. Съгласно
текста на Чл. 72 (3) от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони: „Светла височина на жилищните помещения в нови жилищни сгради
трябва да бъде най-малко 2,60 м. Жилищните помещения във вилни сгради и
в подпокривното пространства в жилищни сгради трябва да имат светла
височина най-малко 2,30 м в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м в
най-ниската им част. " Височината на надзида по периферията на процесния
обект е h=0,95м. Над всички помещения с изключение на килера е монтиран
окачен таван. Хоризонталните участъци са със светла височина: в дневната
h=2,47м. в част от кухнята h=l ,94м. в спалнята h=2,33м. - във входното антре
9
h=2,30м. Застроената площ на обекта е 111,80 кв.м.. Дневната и трапезарията
са в общ обем с площ 31,20 кв.м. Площта от помещение със светла височина
най-малко 230 м е 14,66 кв.м.Споредз арх.С. процесният обект се състои от:
входно антре, дневна с трапезария и кухня в 16 обем, спалня, баня - тоалет,
килер и тераса и същия има всички необходими помещения да бъде
жилище, съгласно разпоредбата на чл. 102, ал.1, чл.103, чл.108 от
Наредба №7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони и
параграф 5, т.30 от ДР на ЗУТ. Обектът се определя като двустайно
жилище. В дневната има наличен комин. Спалнята е с площ 16,95 кв.м
осветена посредством табакера /в равнината на наколонената плоскост/ с
размери 0,70/1,10 м и площ 0,77 кв.м. Необходимата площ на отворите за
осветление е 16,95х1/7=2,42 кв.м, намалена с 30% е 1,69 кв.м. Наличната
площ на отворите в спалнята е 0,77 кв.м от необходимата площ – 1,69 кв.м. За
спалнята не са изпълнени условията на чл.113 от №7 от 22 декември 2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. Дневната и трапезарията са в общ обем с площ 31,20 кв.м,
осветени посредством две табакери в равнините на наклонените плоскости/ с
размери 0,70/1,30м с площ 0,91 кв.м и 0,60/1,10 м с площ 0,66 кв.м.
Необходимата площ на отворите за осветление е 31,20х1/6=5,20 кв.м,
намалена с 30% е 3,64%. Наличната площ на отворите в дневната и
трапезарията е 1,57 кв.м, което е по-малко от необходимата площ.
Заключението е, че не са изпълнени условията на чл.113 от Наредба №7.
Кухнята е с площ 7,89 кв.м, осветена посредством врата към терасата с
размери 0,95/1,90 м с площ 1,81 кв.м. Необходимата площ на отворите за
осветление е 7,89х1/7=1,13 кв.м. Наличната площ на отворите в кухнята е 1,81
кв.м, или за кухнята са изпълнени условията на чл.113 от Наредба №7. В
заключение излага, че процесният обект не отговаря на изискванията за
самостоятелен обект – жилище по действащата Наредба №7 от 22 декември
2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони по отношение на осветеността в дневна-трапезария и в
спалня и по отношение на височините. Съгласно текста на чл.102, ал.2, 3 и 4
от Наредба №7 процесният обект може да бъде ателие, но при условията на
чл.38 от ЗУТ.
По делото е допусната Трета /допълнителна/ Съдебно-техническа
експертиза, която е изготвена от вещото лице арх. В. И.ова Т.-И.ова, от която
се установява следното: Наклонът на скоса на покрива е 25 градуса
Временният покрив е с дървена конструкция, покрита с керемиди. Поставени
са необходимите по технология за изпълнение топло и хидроизолация, както
и негорим гипсокартон в обитаемите помещения. При така оформеното
пространство от изградените плоча, надзид и временен покрив, се оформя
подпокривно пространство, напълно подходящо за обитаване. Вещото лице е
изготвило комбинирана скица, на която е нанесло помещенията в процесния
обект, като е отбелязало със синя щриховка площта от помещението с
височина от 1,5 м и площта от помещението с височина от 2,3 м. Същото е
направено с цел определяне на жилищната площ от помещението, съгласно с
10
нормата на чл.72, ал.3 от Наредба No7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Вещото
лице излага, че дневният тракт се състои се от зона за дневна, трапезария и
кухненски бокс, като цитираните зони са в едно общо пространство.
Квадратурата на помещението със светла височина над 1.50м. - това е площта,
маркирана с тъмносин щрих на комбинираната скица. Тази площ за дневния
тракт е 30.52 кв.м. Квадратурата на дневния тракт със светла височина над
2.30м е 17.1 кв.м. Тоест, 56% от площта на това помещение е със светла
височина над 2.30м, което е повече от изискуемите поне 50%, съгласно
нормата на чл.72, ал.3 от Наредба №7. Квадратурата на спалното помещение
със светла височина над 1.50м. е10.0м2. Квадратурата на спалнята със светла
височина над 2.30м е 3.22м2. Тоест, 32.2% от площта на това помещение е със
светла височина над 2.30м, което е по-малко от 50%. Разлики в изчисленията
на квадратурата на спалнята по моите измервания и тези по проекта от
заснемането за търпимост (лист 106 от делото) няма. Във връзка с
осветеността вещото лице разяснява, че разпоредбата на чл. чл.113, ал.1 от
Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, касае зидарските отвори на
прозорците, които се оставят за поставянето на прозорците, капандурите или,
както е конкретният случай, за табакерите, които измерени на място след
поставяне на дограма са естествено по[1]малки в следствие на обръщането и
технологичното разстояние за поставяне на дограмата от поне 5 см. Сочи, че
в дневния тракт (с площ 30,52 кв.м) са разположени: Т1- табакера от изток със
зидарски размери на отвора 80/140, площ 1,42 кв.м; Т2 – табакера от запад със
зидарски размери на отвора 75/120, площ 0,9 кв.м; Т3 – балконска врата,
зидарски размер на отвора 100/200, площ 2,00кв.м. Общо площ на
осветяемостта – 4,02 кв.м. За осветяемост на 30.52 кв.м минимум 1/6 от 30,52
кв.м = 5,08 кв.м. За наклонена плоскост намаление с 30%, равно на 3,56 кв.м.
Площта на спалнята е 10,00 кв.м с една табакера на изток със зидарски
размери на отвора 115/120, с площ 1,38 кв.м. За осветеност на 10,00 кв.м
изискването е минимум 1/7 от площта, или 1,43 кв. м. Минус 30% за скос се
получава 1,00 кв.м за осветеност, или осветеността на спалнята отговаря
на норматива.Експерта заключава, че обособеното във временното
подпокривно пространство отговаря на всички технически изисквания
за самостоятелен обект – жилище или ателие.
По делото за изслушани показанията на свидетеля И. И.ов Д., воден от
ответника, от които се установява следното, които сочи, че е закупил
апартамент от ответницата Д. К. в сградата на *** в края на 2002 г., който
притежавал до началото март месец 2021 г. Живял в него 20 години.
Таванският етаж представлява апартамент с три стаи, кухненски бокс с
хубава голяма тераса, голям хол, спалня и още една стая. Напълно обзаведено.
Винаги е имало входна врата към стълбището. Имотът е на ответницата Д. К.,
която го предоставила за ползване на брат си, който живеел там от преди да
се нанесе свидетеля, а сега там живее дъщерята на К. и племенница на
ответницата с майка си. Друг не е ползвал този етаж. До покрива на сградата
може да се стигне, или през последния етаж от терасата, или от съседната
11
кооперация през покрива. Налагало се е да се извърши ремонт на покрива,
който бил направен от Н., който живееше под К.. К. също си е поправял сам
покрива, когато е имало проблеми. Никога не е отказал достъп до покрива.
Веднъж трябвало да се надстроява коминът, тъй като свидетелят ползвал
камина и тогава излезли през неговата тераса, с негово разрешение. Не е
имало никакви проблеми. Не знае да е имало спорове за апартамента на Д. К..
По делото са изслушани и показанията на свидетеля Т. Г. М. – за
ищцовата страна, от показанията на който се установява, че е правил ремонт
на Д. и К. Я., в Цветния квартал, на ***, около 2008 г. – освежаване, ремонт,
довършителни работи, бои, плочки, ламинат, ВиК, такива неща.
Апартаментът е на две нива. Строителните материали за ремонта, за да не
пречат ги качили в таванско помещение, над апартамента на К.. Д. взел ключ
от някой съсед. Помещението било таванско помещение, сложили
материалите в началото на коридора, светнали. Прозорци, капандури и
табакери нямало. Имало една крушка. Помещението било като клетки, нямало
врати. Преди няколко години ходил да сменя една мека връзка и не съм се
качвал нагоре. Вратата била метална или дървена, качили се по стълбище. На
тавана подът през 2008 г. като че ли бил бетон, не е имало изолация.
Бил е изслушан К. Н. К. - брат на ответницата Д. К..От показанията на
този свидетел се установя, че въззиваемата е построила по стопански начин
строежа на ***. На пето жилищно ниво подпокривното пространство е
обособено като апартамент още от 2002 г. Има желязна врата, която е в
съответствие с противопожарните изисквания, тъй като иначе не можело да се
вземе Акт 16. В жилището има една спалня, отделена с гипс[1]картон, дневна
с кухненски бокс, баня, тоалетна. Свидетелят живял там, а след това дъщеря
му. Д. им го преотстъпила да живеят там, тя самата не е живяла там. Никога
не е имало спор за този етаж със собствениците. С ключ разполагал само той
и жената, с която живее. Никой от другите собственици не е ползвал този
етаж за склад. Оборудвано като жилище с всички нормални неща – кухни,
хол, мека мебел, хладилници, печки, всичко. При въвеждане на сградата в
експлоатация нямало капандури, тъй като нямали пари и едва след
продажбата на един от апартаментите на М. Д. с част от парите поставили
капандури.
От изготвената и изслушана пред ВОС Тройна съдебно техническа
експертиза на вещите лица архитект С., архитект К. и архитект Й., става ясно
са изпълнени изискванията на височина и осветеност и че подпокривното
пространство представлява самостоятелен обект – жилище или ателие.
Виждането на настоящата инстанция е следното:
Според установената съдебна практика двете задължителни условия за
уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС, като
преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради
това, са недопустими, е конкретна по всяко дело. В случаите, когато с
12
негаторния иск се брани правото на етажен собственик за достъп до обща
част на сградата, от значение е дали ответникът е създал и поддържа
противоправното състояние, при което етажният собственик е лишен от
достъп до обща част. Когато сградата е построена като еднофамилна, а
впоследствие е възникнала етажна собственост, е релевантно дали ответникът
е извършил действия, чрез които е преустановен достъпът до обща част, или
това състояние се дължи на начина на изграждане на сградата, при който
достъпът до обща част попада в разпореден при възникването на етажната
собственост самостоятелен обект. В първия случай е налице промяна в
сградата /преграждане или преустройство/, поради която се ограничава
достъпът до обща част и съдът дължи преценка дали тези действия са
основателни или не. Във втория случай липсва промяна в сградата, дължаща
се на действия на ответника. Заключвайки самостоятелния си обект,
собственикът упражнява правомощието да го владее, охранявайки го и
ограничавайки достъпа на трети лица, които са длъжни да зачитат
притежаваното от него абсолютно вещно право. Действието по заключване на
собствен самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и
отказът да се даде свободен и неограничен достъп до този обект на друг
етажен собственик не може да бъде прието за неоснователно, дори чрез него
други етажни собственици да са лишени от достъп до обща част,
осъществяван през този обект при построяването на сградата и преди
възникване на етажната собственост.
В съответствие с ТР № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/83 г., ОСГК
„Подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна
собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа
дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или
сервизни помещения към такива, е обща част от сградата.Подпокривното
пространство (таванът) - обща част от сградата, който има нужната височина,
пространство, обем, до който има нормален достъп от стълба и от което могат
при спазване съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти
или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по
предназначение. Преустройството и изграждането на отделни обекти или
сервизни помещения може да стане по съгласие на всички етажни
собственици при спазване на законните изисквания за извършване
преустройството. Според същото Тълкувателно решение, когато
подпокривното пространство (таван) или част от него няма нужната
височина, площ и обем, нито има достъп до него от нормална стълба и е
неизползуваемо освен за изолация между последната етажна плоча и покрива
и за излаз към него, то представлява обща част по естеството си и
следователно предназначението му не може да се променя. Подпокривното
пространство (таванът), който е обща част от сградата, не може да бъде обект
на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с давностно
владение, докато не бъде променено предназначението му. Отделните етажни
собственици не могат да извършват разпоредителни действия със своята
идеална част от него.Когато подпокривното пространство (таванът) или част
от него не са изградени съобразно указаното в чл. 63, ал. 1 от Наредба № 5, а
13
представлява общ незастроен обем между последната етажна плоча или
плочата на изградената част и покривната конструкция, стойността на този
обем е разпределена между отделните обекти съобразно идеалните им части.
Това подпокривно пространство е обща част. Ако то има нужната височина,
пространство и обем за изграждане на складови помещения, стаи за творческа
дейност или самостоятелни обекти - ателиета и др., могат да се обособят
общи части за преминаване и има достъп от редовна стълба, трябва да се
приеме, че е обща част по предназначение. Сградата може да съществува
без тази обща част т.е. с оглед обема и характера й нейното предназначение
може да се промени при условия, допустими от закона, и при спазване на
законните изисквания и да се изградят складови помещения или стаи за
творческа дейност, които да се придадат към самостоятелни отделни обекти в
долните етажи, ателиета, тавански жилища или други отделни обекти, ако
етажните собственици имат право да строят такива. Промяната може да се
извърши със съгласието на всички етажни собственици. В този смисъл е
разпоредбата на чл. 192б, ал. 3 ЗТСУ/отм./. Според нея, когато при
преустройството на тавани, зимници, жилища, ателиета и др. се засягат общи
части на сградата, не могат да се вземат части от помещения, предназначени
за общо ползване - общи тавански или зимнични помещения, коридори,
перални, сушилни и др., освен ако за това е дадено съгласие от всички
собственици. Съгласието може да се даде изрично или мълчаливо, с
фактически или правни действия, с договор за доброволна делба (не и
съдебна), и във всички случаи с преразпределяне на идеалните части от
общите части на сградата, така че да се предадат полагащите се съобразно чл.
40, ал. 1 ЗС за новосъздаваните самостоятелни обекти. Само при етажни
собствености, състоящи се от два обекта, ако непостигането на съгласие е
вредно за общата вещ, въпросът се решава по реда на чл. 32 ЗС.
В съответствие с Решение № 743 от 14.03.2011 година,
постановено по гр.дело № 1720/2009 година на ВКС, по смисъла на чл.
38 от ЗС общите части на сграда, която е в режим на етажна
собственост, биват такива по естеството си или по предназначение.
Общите части поначало имат несамостоятелно значение, следват
главната вещ и не могат да се делят, като при наличието на спор
относно дяловете на отделните собственици той се решава по реда на
чл. 40 ЗС, но дяловете не могат да се прехвърлят отделно или да бъдат
предмет на самостоятелен ревандикационен иск. Относно
подпокривното пространство още с ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС е
разяснено, че ако представлява само пространство /обем/ между
последната етажна плоча и покрива, то е обща част по естеството си, но
когато има нужната височина и в него могат да се изградят складови
помещения, трябва да се приеме, че е обща част по предназначение.
14
Промяната в предназначението може да се извърши по общо съгласие
на собствениците, за което не се изисква особена форма, като може да
бъде дадено и мълчаливо или да следва недвусмислено от поведението
им - ТР № 39/87 г. на ОСГК на ВС. Общите части по предназначение
могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от
собствениците или на трети лица, а също и да се придобиват по давност.
С оглед данните по делото в този случай, следва да се приеме, че е
било налице подпокривно пространство от втория вид т.е. по
предназначение, и чието предназначение е променено от единия от
собствениците, в лицето на въззиваемата К., и тъй като няма данни към
момента на преустройството другите собственици да се
противопоставили, следва да се приеме, че промяната в
предназначението на подпокривното пространство е станало с
мълчаливото им съгласие.Прави впечатление, че с възникването на
етажната собственост, конкретно със закупуването на мезонет ап.3 от
страна на лицата М. и Л. Д.и, същите са подписали Декларация в насока,
че подпокривното пространство е собственост на продавачката К. и че
представлява отделен обект на правото на собственост, по отношение на
които те нямат претенции.По подобен начин са били уредени
отношенията на въззиваемата с останалите съсобственици, като същите
са били уведомявани, че К. си запазва правото на пристрояване и
надстрояване.Изключение правят единствено въззивниците Р. и Д. Р.и,
за които съдът приема, че мълчаливо са изразили своето съгласие.
Според заключението на всички Съдебно технически експертизи –
четири на брой, „подпокривното пространство“ притежава всички
изискуеми от действащото законодателство характеристики – площ,
височина и осветеност, да бъде жилищен обект и / или
ателие.Следователно съдът приема, подобно на предходната съдебна
инстанция, че е била извършена промяна в предназначението на тази
иначе обща част, като тя се е превърнала в обособен отделен обект на
правото на собственост и е загубила правното си предназначение на
обща част по своето естество.В тази връзка съдът се позовава и на
Решение № 21 от 13.09.2011 година, постановено по гр.дело №
1940/2009 година.От значение за определяне статута на спорното
помещение като самостоятелен обект на правото на собственост или
15
като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС е предназначението, което то е
имало към момента на възникване на етажната собственост. В случая
етажната собственост е възникнала през 2022 година, когато
въззиваемата К. е продала на сем.Д.и Мезонет № 3. Към този момент
процесното подпокривно не е било със статут на обща част нито по
естеството си, нито по предназначение. От събраните по делото
доказателства е установено, че още с построяването на жилищната
сграда процесното жилище е било изградено от собственика на сградата
в отклонение на одобрения архитектурен проект, като неговият надзид е
бил повдигнат с оглед обособяването му в самостоятелно жилище,
каквото в действителност е изградено и съществува. При тези
доказателства се налага извод, че процесното подрпокривно
пространство не е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, а
представлява таванско жилище, което е самостоятелен обект на
собственост и може да бъде придобито и по давност, а не само по силата
на сделка.
Установено е по делото от показанията на разпитаните свидетели,
че още с построяването на сградата, процесното подпокривно
пространство е било отделено и заключено с метална врата, в
изпълнение на противопожарните изисквания.В тази връзка съдът се
позовава на свидетеля И. И.ов Д., чиито показания приема за
непредубедени и в синхрон с останалите доказателства по делото.Нещо
повече – касае се показанията на свидетел – очевидец, които дължи
години е пребивавал на место и които изрично заявява, че това
фактическо състояние от 2002 година, като до момента спорове по този
въпрос не е имало.Изолирани, а и повърхностни остават показанията на
свидетеля М., чието посещение е било еднократно, без същия да
придобие ясни и конкретни впечатления.В показанията си пред ВРС
същия сам признава, че не е близал във вътрешността на процесното
пространство.Той свидетелства за едно обстоятелство, което ВОС
определя като значимо за спора – нарочното получаване на ключ от
металната врата, които е бил осигурен и което по съществото си сочи,
че и тогава, както и преди това помещението е било заключвано.
Безспорни, и в една насока са проведените пред ВРС и ВОС
16
Съдебно технически заключения, от които е видно, че процесното
подпокривно пространство притежава всички характеристики на
самостоятелен обект – площ, височина и осветеност.Горното, в
съответствие с установената съдебна практика дава възможност то бъде
и давностено.Позовавайки се на второто възражение на въззиваемата К.,
изразено още с Отговора против ИМ, ВОС намира за необходимо да
посочи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.77 от ЗС собствеността се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.Когато
иде реч за давност по смисъла на чл.79 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5
години.От своя страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на
термина „владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е
редно да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа
власт“ и факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията относно
субективния елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта
(animus), е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на
владелческото му качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което
оспорва осъщественото владение.Елементите на фактическия състав на чл. 79
ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно
доказване.Няма спор, че основното доказателство за установяване на
придобивна давност са гласните доказателства, каквито са били ангажирани в
този процес, като единствено съдът е този, които може по същество да
прецени /след анализ/ дали е основателно позоваване на придобивна
давност.При акцентирането върху придобивна давност следва да се посочи от
кого и от кога е установена фактическа власт върху имота, до кога е
продължило владението и на кого е противопоставено.Следователно страната,
която се домогва да докаже, че е давностила имот/имоти е длъжна да
установи, че той / те не са изключени от оборота, т. е., че по отношение на
този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобИ.е по давност. За да настъпят
правните последици на оригинерния придобивен способ, на който се позовава
страната, е необходимо да се установи по несъмнен начин владението в двата
му елемента. Както се посочи вече, упражняването на фактическата власт на
ответницата и намерението й за своене могат да бъдат осъществени по
различен начин.
От доказателствата по делото става ясно, че още с построяването на
сградата, това помещение е било отделено и пред него е била поставена
метална врата – в тази връзка съдът се позовава на показанията на свидетеля
Д. и тези на свидетеля К. К., които почиват на преки впечатления,
непредубедени са и са в унисон с останалия доказателствен
17
материал.Изолирани се явяват показанията на свидетеля М., според които
през 2008 година е получил достъп, с предаден ключ до подпокривното
пространство, където е складирал строителни материали.Дори обаче да се
приеме, че година 2008 е достоверна, то възражението на въззиваемата за
придобИ.е по давност също издържа, т.к. от 2008 до 2018 година е протекъл
изискуемия 10 годишен срок, докато исковата претенция е била предявена на
01.10.2021 година.
При тези данни, ВОС приема, че решението на първата съдебна
инстанция се явява правилно и законосъобразно.Поисканата и изготвена, но
неоспорена Съдебно техническа експертиза пред ВОС, не промени извода на
въззивния съд по отношение основателността на предявената претенция.
За разноските:
Отговорността за разноски е обективна и безвиновна и е резултат
от неоснователно предизвикан правен спор. Според чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК преценката на съда в какъв размер насрещната страна следва да
възстанови направени разноски, съдът прави съобразно изхода на спора
/а не съобразно спорът за основателност или неоснователност на
конкретно процесуално действие/ – ответникът заплаща разноските на
ищеца съобразно основателната част от иска, а ищецът на ответника
съобразно неоснователната част от иска. В чл. 81 ГПК процесуалният
закон урежда и момента, в който съдът прави тази преценка и се
произнася по материалноправните предпоставки за възникване
отговорността за разноски и това е акта, с който делото приключва пред
съответната инстанция. В мотивите на т. 2 на Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че
списъкът по чл. 80 ГПК съдържа изброяване на всички разходи, които
страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени.
Отговорността за разноските е предопределена от изхода на спора, като
по правило присъждането им е свързано със санкционирането на едната
страна за неправомерното въвличане на другата в съответното
производство. В случая с решението по съществото на спора исковете са
отхвърлени като неоснователни, поради което и на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ответникът има право на разноските, направени в хода на
делото.
По възражението за прекомерност настоящият състав, намира, че то е
допустимо, а и основателно. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, и с оглед обема на извършените процесуални действия пред
въззивния съд, изразяващи се в еднократно съдебно заседание и
18
представянето на писмени бележки, адвокатското възнаграждение в размер на
3 000 лева се явява прекомерно. То следва да бъде редуцирано на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК до размера от 1 500 лева на възнаграждението, определено
по реда на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 - по иска по чл. 109, ал. 1 ЗС, вр.
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от
2004 г. на ВАдвС.
С оглед горното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3443 от 11.11.2022 година, постановено
по гр.дело № 14 279/2021 година, по описа на ВРС, тридесети състав.
ОСЪЖДА М. В. К. ЕГН ********** Г. Н. Н., ЕГН **********, К. Л. Я.,
ЕГН **********, Р. П. Р., ЕГН **********, Д. Б. Р., ЕГН **********, В. Г. В.,
ЕГН ********** и Р. К. Б., ЕГН ********** всички с адрес: *** да заплатят в
полза на Д. Н. К., ЕГН ********** с адрес в *** сумата от 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски – адвокатски
хонорар в производството пред ВОС, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19