РЕШЕНИЕ
№ 28/14.05.2019г.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд гражданско отделение
На 17 април 2019
В публично съдебно заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ СЪБИНА ХРИСТОВА
АЛБЕНА ЗЪБОВА
Като разгледа докладваното от съдия Христова в.гр. дело № 85 по описа за
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.дело №85/2019 го по описа на Апелативен съд – Б. е по реда на чл.267 ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба на адв. Г. , пълномощник на „М“ Е. , ЕИК *********, представлявано от управителя С. Л. , против решение № 77/20.12.2018 г. по гр.дело № 314/2018 г. по описа на С. окръжен съд, с което е осъдено дружеството да заплати на Н. С. К. сумата от 112 000 лв. – незаплатен остатък от цялата сума от 162 000 лв., получена на отпаднало правно основание.
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Оспорват се изводите на предходната инстанция за сключен между страните заем, обективиран в ПКО №100/27.01.2009 г. поради нередовности на касовия орден – липсващи реквизити по чл.84, ал.2 ДОПК. Не е посочено и лицето, което е получило процесната сума. Освен доводите за невалидност на договора за заем, претенцията е неоснователна и поради изтекла погасителна давност, предвидена в чл.110 ЗЗД.
Отговор на въззивната жалба е подаден от Н. С. К. , чрез адв. М. . Намира я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Сочи, че по делото не е оспорено постановеното между страните решение по в.гр.дело № 19/2017 г. по описа на БАС, с което е уважен частичният му иск за сумата от 50 000 лв., чиито остатък се търси в настоящото производство. Ответникът не е оспорил, че сумата от 112 000 лв. не е осчетоводена от него. Освен посочения във въззивната жалба касов ордер, подписана е и декларация от ищеца и от трето лице, че са оставили в офиса на „М“Е сумата от 250 000 лв. По делото са приложени 10 касови ордера. Вещото лице е установило, че по тях е заплатена сума от 88 000 лв., а остатъкът от 162 000 лв. е обективиран в посочения ПКО като заем. На ответника е връчена от Н. К. нотариална покана на 02.11.2015 г. за връщане на заетата сума в 14 дневен срок от получаването, съдържаща волеизявление за прекратяване на договора. Писмените доказателства, представени от ищеца, не са оспорени по делото.
Въззиваемият излага съображения, че от представените по делото доказателства се установява частично плащане между страните по процесния договор и не е доказано наличието на други облигационни отношения между тях. На последно място се оспорват твърденията за изтекла погасителна давност съобразно връчената нотариална покана.
Бургаският апелативен съд след цялостна преценка на събраните по делото доказателства и в рамките на въззивните оплаквания приема следното:
С обжалваното решение окръжният съд е осъдил ответното дружество да заплати исковата сума, която е намерил за дължима след разваляне на договор за заем от 27.01.2009г.
За да приеме решението си съдът е обсъдил представените посмени доказателства, според които исковата сума е остатък от задължение от обща сума 162 000 лв., по което до 2011г. за правени частични плащания. Съдът е приел отправената през 2015г. нотариална покана до длъжника, като упражнено от кредитора по неизпълнен договор извънсъдебно разваляне на договора за заем и на това основание разгледал иска на основание чл. 55,ал.1, предл. 3 ЗЗД.
Възражението на въззивника, че не е налице разваляне на договора за заем, поради съществените му пороци съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Липсата на изброените в жалбата реквизити на ПКО № 100 от 27.01.2009г. - ЕИК на дружеството и ЕГН на заемодателя, не се отразяват на действителността на договора за заем, който като реален двустранен договор се сключва между страните с предаване на сумата. По отношение на останалите възражения относно реквизитите на касовия ордер, въз основа на който се установява предаването на сумата, е установено с влязло в сила съдебно решение, че представения в оригинал по гр. д. № 19/2017г. на БАС ПКО не е оспорен от страната.
По несъмнен начин по делото е установено предаване на сумата от ищеца на ответното дружество, а от представените по делото 10 бр. РКО се установяват направени от дружеството плащания, обозначени като „лихви по кредит и главница“.
По този начин от правна страна са доказани действителните отношения между страните като такива по договор за заем. Този въпрос е разрешен и с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 550/15г. на СлОС, с което ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 50 000лв. по частичен иск от общо 162 000лв., с които неоснователно се е обогатило, като получени на отпаднало основание – едностранно развален договор за заем от 27.01.2009г. Решението е влязло в законна сила на 04.01.2018г.
Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Това разрешение е изведено по тълкувателен път с ТР №3/16г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай е налице пълна идентичност на обстоятелствата и фактическите твърдения, съдържащи се в диспозитива на съдебното решение и в исковата молба по настоящото дело. Спорното материално право е индивидуализирано и по двете дела чрез едни и същи белези – налице е идентичност на страните, идентичност на фактическите основания, правната квалификация и вида на търсената защита, общност на доказателствения материал. Поради това със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело е установено, че ответното дружество дължи на отпаднало основание- развален договор за заем исковата сума, която представлява разликата между общото задължение в размер на 162 000лв. и присъдените по частичния иск 50 000лв.
На следващо място се възразява от въззивника, че в обжалваното решение съдът неправилно и в противоречие с доказателствата е разрешил въпроса по направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
Възражението за давност е направено от ответника и по делото, по което е предявен частичния иск, но то е намерено от съда за недопустимо, като предявено след изтичане на срока за отговор по чл. 133 ГПК. В настоящия процес възражение за погасяване по давност на цялото вземане при същите основания и начало на давностния срок е направено с отговора по чл. 131 ГПК и правилно е прието за разглеждане от окръжния съд. В решението си съдът е обсъдил релевантните по това възражение обстоятелства и го е приел за неоснователно. За да се позове на погасителния ефект на давностния срок, ответникът е заявил, че от датата на предаване на сумата 27.01.09г. вземането е станало изискуемо и при бездействие на кредитора в общия 5-годишен срок се е погасило по давност през 2014г., т.е. преди поканата през 2015г.
Така заявеното възражение е неоснователно, защото е направено в разрез с установеното по делото плащане на вноски по дължимия заем, последната от които е през 2011г./ РКО от 27.11.2011г., л.14/. С всяко плащане на вноска по заема, ответникът обективно признава дълга, който погасява на части. От този момент до датата на поканата през 2015г. , с която е упражнено правото на кредитора на едностранно разваляне на договора за заем поради неизпълнение не са изминали 5 години.
С разваляне на договора за заем, остатъкът от заетата сума, като задържан на отпаднало основание, е изискуем с изтичане на срока определен в поканата – 14-дневен срок от връчване на поканата или 16.11.2015г. От момента на така определената изискуемост на вземането от неоснователно обогатяване започва да тече общата 5-годишна давност за цялото вземане от 162 000лв., така както то е определено в поканата. Претенцията за сумата от 112 000лв. е предявена с подаване на исковата молба по настоящото дело на 04.07.18г., т.е. преди изтичане на общия давностен срок и поради това вземането не е погасено.
Поради неоснователността на въззивните оплаквания и поради достигане от въззивния съд до крайни изводи, които съвпадата с изложените в обжалваното решение то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/20.12.2018 г. по гр.дело № 314/2018 г. по описа на С.окръжен съд.
ОСЪЖДА“М. 9“ Е. , гр. С., представлявано от управителя С. А. Л. , да заплати на Н. С. К. от гр. С., ЕГН- * разноски в размер на 3770лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ