О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV-1742 17.09.2018 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти граждански въззивен
състав
На четиринадесети септември, две
хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
2. ДАНИЕЛА МИХОВА
като разгледа докладваното от
съдията Узунова
частно
гражданско дело номер 1339 по описа за 2018 година,за
да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.121 ГПК и е
образувано по повод постъпила частна жалба от „Михайлов 61“ЕООД,подадена от пълномощника му
адв.К.,против определение № 5555 от 26.07.2018г.,постановено по
гр.д.№3900/2018г.по описа на БРС,с което БРС е прекратил производството по
делото пред себе си и го е изпратил на РС гр.София по подсъдност.
Частната жалба е подадена в
законоустановения едноседмичен срок по чл.275 ГПК и е допустима.
Препис от частната жалба е връчен
на ответника -ЗК“Дженерали
Застраховане“АД,който е депозирал писмен отговор в законоустановения срок.
Производството по гр.дело №
3900/2018г. г.по описа на РС гр.Бургас е образувано по исковата молба на „Михайлов
61“ЕООД против ЗК „Дженерали Застраховане“АД ,с която ищецът е предявил иск за осъждане на
ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 8 182 лева.
Ищецът е твърдял,че между него и ответника застраховател е сключен договор за
застраховка“Каско“,като на 13.02.2018г.застрахованият автомобил е бил увреден
по време на движение. Съставен е бил протокол за ПТП и ищецът е предявил
претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение,но ответникът е
отказал да признае настъпило застрахователно събитие и респективно-да заплати
обезщетение. В исковата молба ищецът е посочил,че предявява иска си пред РС
гр.Бургас на основание чл.115 ал.2 ГПК.
В отговора на исковата молба
ответникът е направил отвод за местна
подсъдност по спора на РС гр.Бургас,като е поискал делото да се изпрати за
разглеждане на Софийския районен съд.
Отводът за местна подсъдност е направен в
срока по чл.119 ал.3 ГПК и същият е бил уважен от БРС,който е приел,че
предявеният иск не представлява „пряк иск на увреденото лице“ ,по смисъла на
чл.432 КЗ,а се претендира обезщетение по застраховка „Каско“,,изключващо
фигурата на трето увредено лице и съответния пряк иск.Изложено е становище,че
разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК не е приложима в случая и подсъдността следва да
се определи по общото правило на чл.105 ГПК.
В частната жалба са изложени
аргументи в подкрепа на тезата,че разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК намира
приложение не само по искове,произтичащи от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“,но и по застраховки „Каско“. Позовава се и на съдебна практика
относно приложението на чл.113 ГПК,относно липсата на основания за различното
третиране на физически и юридически лица по застрахователни претенции и дела.
Съгласно разпоредбата на
чл.115 ал.2 ГПК исковете за обезщетение
по КЗ на увреденото лице срещу
застраховател се предявяват пред съда,в чийто район към момента на настъпване
на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на
ищеца,неговото седалище или по
местонастъпване на застрахователното събитие.
В
чл.478 ал.1 и ал.2 КЗ е дадено легално определение на понятията „пострадало лице“ и „увредено лице“. Пострадало
е лицето,на което е причинена смърт или е претърпяло телесно увреждане от МПС,а
увредено е лицето,включително и пострадалото,което има право на обезщетение за
вреди,причинени от МПС. Анализът на разпоредбата сочи,че пострадало лице може
да бъде само физическо лице,а увредено лице може да бъде както физическо,така и
юридическо лице, ако то има право на обезщетение за вреди,причинени от МПС. Въвеждайки новата изборна подсъдност в чл.115
ал.2 ГПК законодателят е използвал по-общото понятие „увредено лице“/т.е.
физическо или юридическо/, включвайки и възможността исковете срещу
застраховател да се предявят и по седалището на увреденото юридическо лице. В
чл.432 КЗ е правно уредена възможността
увреденото лице –т.е.,лицето,което има право на обезщетение за вреди,причинени
от МПС, да предяви пряк иск за
обезщетение срещу застрахователя по застраховка „ГО“ .
Анализът
на горната правна уредба налага за въззивния съд извод,че претенцията на
застрахования по договор за застраховка „Каско“ срещу неговия застраховател
,който е страна по договора, не може да се приравни на пряк иск на увредено лице по смисъла на чл.478
ал.1 и ал.2 КЗ и чл.115 ал.2 ГПК,както правилно е приел и БРС. Като
допълнителен аргумент в тази насока следва да се отбележи,че в мотивите към
законопроекта за ЗИД ГПК е посочено,че изменението на чл.115 ал.2 ГПК има за
цел „по-равномерно разпределение между съдилищата на делата,имащи за предмет прекия иск на пострадалото лице срещу
застрахователя на деликвента.“
По гореизложените съображения въззивният съд намери,че атакуваното
определение на БРС е правилно и
законосъобразно,а частната жалба срещу него следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба на „Михайлов 61“ ЕООД,подадена от пълномощника му адв.К.,против
определение № 5555 от 26.07.2018г.,постановено по гр.д.№3900/2018г.по описа на
БРС,с което БРС е прекратил производството по делото пред себе си и го е
изпратил на РС гр.София по подсъдност.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: