№ 50176
гр. София, 10.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110111506 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.83-84 ГПК (Освобождаване от
държавна такса)
Постъпила е молба от въззивника, с която моли да бъде освободен от
внасяне на държавна такса в СГС. Представена е декларация за гражданско,
семейно положение и имотно състояние.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
молбите, както и материалите по делото, установи следното от правна и
фактическа страна:
По делото е налице декларация за гражданско и материално състояние,
както и изискана информация от АГКК, НАП, НОИ, АСП, община, БНБ, АВ.
Видно от декларацията за материално състояние на въззивника, същият
получава доход от 933 лева.
От справка от АГКК се установи, че няма вписани данни за имоти на
въззивника. Съдът кредитира това обстоятелство, но същото не изяснява
наличието на материално състояние, доколкото вписването в КР не е
задължителен елемент от правото на собственост и не води до установяване
на собственост.
От данните от АСП и дирекция Социално подпомагане се установи, че
лицето не е получавано плащания – помощи от Агенцията. При този факт
съдът установи, че лицето не е материално затруднено, тъй като ако беше
1
такова същият щеше да получава помощи.
От данните от Общината се установи, че лицето няма декларирани
данни по ЗМДТ.
От представената справка от НАП се установи, че за периода м.10,11,
2023 година и м.6 от 2024 г. лицето има осигурителен доход от 350.00 лева.
Същата няма данни за действащи трудови договори. Съпоставено с
подадената от ищеца декларация за имотно състояние, за съда е налице
обосновано предположение за укриване на доходи с оглед липсата на трудови
договори, нисък осигурителен доход, но декларирани от въззивника доходи в
размер на 933 лева.
От представено писмо от НОИ се установява, че въззивникът е
пенсионер от 08.06.2021 г., на основание придобит трудов стаж и навършени
години. Не е по болест. Въззивникът получава пенсия в размер на 1053.08
лева.
От представена справка от ЦКБ се установява, че на 18.07.2024 г.
въззивникът е закрил банковата сметка. Това е един месец преди обявяване на
решението, но след отлагане на делото в о.с.з. за второ съдебно заседание. При
това положение съдът приема, че в хода на процеса въззивникът сам е
поставил в невъзможност да има парични средства, като е закрил сметката. По
своя вина той няма парични средства и не могат да се установят от изисканите
справки. Сам е създал възможност решаващият орган да не установи
наличности.
От представената справка от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК се установява, че
въззивникът има 5.13 лева.
Видно от представената справка, въззивникът има и банкова сметка в
ИЗИ ПЕЙ ведно с карта.
Въззивникът обжалва цялото решение като държавната такса е в размер
на 111.97 лева. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че
тази държавна такса не е непосилна за въззивника при получаван доход от 933
лева (съгласно декларация) и 1053.08 лева (съгласно справка от НОИ), тъй
като не се дължи всеки месец, а еднократно. Освен това въззивникът живее и
ползва общинско жилище, съгласно сключения договор за наем и плаща малка
наемна вноска. Съвкупно с това, предмет на делото е наплащане на
2
консумативи за топлинна енергия на наетия от ней апартамент от общината.
При това положение въззивникът иска да бъде освободен от такси за
обжалване, поради че е материално затруднен, при положение, че делото има
за предмет негови задължения, с които въззивникът сам се е поставил да не ги
изплати. Нещо повече, въззивникът декларира доход, но няма регистриран
трудов договор, няма подадени декларации като самоосигуряващо се лице,
няма осигурителен доход и няма банкови сметки. При това положение съдът
направи извод за обосновано предположение, че въззивникът укрива доходи,
данъци и сам се е поставил в невъзможност да заплати държавната такса за
СГС. Има разминаване между декларирани факти и обстоятелства и
установени.
С оглед изложеното съдът приема, че държавната такса не е прекомерна
за въззивника и не са налице предпоставките по чл.83 ГПК за освобождаване
от такси за въззивното производство.
При тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за освобождаване
от внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК (т.12-13 от ТР № 6/069.11.2023 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС).
ПРЕПИС от определението да се връчи на въззивника чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и
при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3