№ 41648
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110100809 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца К. В. Д. искове по чл. 422, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че ответникът „************“ ЕООД му дължи сумата от
35 000 евро, представляваща неустойка, съгласно чл. 15 от Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 03.12.2021 г., с нотариална заверка на подписите с
рег. № 2732/14.02.2022 г., за която сума на 23.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както сумата от 9290,69 лв.,
представляваща законна лихва върху сумата от 89998 евро за периода от 01.04.2022 г. до
07.10.2022 г., за на 17.01.2023 г. била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
17674/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Настоящият съдебен състав намира, че исковата молба, в частта по иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК за сумата от 9290,69 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 89998
евро за периода от 01.04.2022 г. до 07.10.2022 г., за което по ч.гр.д. № 17674/2022 г. на
17.01.2023 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, подлежи на връщане на основание чл. 130
ГПК, като съображенията за това са следните:
С разпореждане № 65671/08.05.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 17674/2022 г. по
описа на СРС, 61 състав, са дадени указания на заявителя – К. В. Д., че може да предяви иск
относно вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.01.2023 г. срещу длъжника „************“ ЕООД
в 1 – месечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението, ведно с указанията са му били връчени на 03.06.2024 г., видно от
разписката към съобщение на л.130 от заповедното дело. Срокът по чл. 414, ал. 4 ГПК е
изтекъл на 03.07.2024 г. (работен ден – сряда), предвид на което исковата молба, изпратена
по електронната поща на 22.07.2024 г. е депозирана извън същия законовоустановен
преклузивен срок.
Спазването на едномесечния срок, в който заявителят е длъжен да предяви иска за
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска по чл. 422 ГПК, за която съдът следи служебно.
Пропускането срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е непоправимо. Изтичането му преклудира
1
окончателно правото на заявителя да предяви иска по чл. 422 ГПК. Поради това
производството по предявения подлежи на прекратяване с разпореждане и на основание
чл. 130 ГПК (в този смисъл Определение № 206/08.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1220 по описа за
2019 г. ВКС, ГК.)
Предвид изложеното предявеният с искова молба вх. № 239164/23.07.2024 г.
установителен иск за сумата от 9290,69 лв., представляваща законна лихва върху сумата от
89998 евро за периода от 01.04.2022 г. до 07.10.2022 г., е недопустим и исковата молба в тази
част, на основание чл. 130 ГПК, следва да бъде върната.
Предвид обстоятелството, че в законовоустановения преклузивен срок по чл. 414, ал.
4 ГПК не е депозиран иск за установяване дължимостта на вземането, на основание чл. 415,
ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК от 17.01.2023 г. по ч.гр.д. №17674/2022 г. по описа на СРС, 61 състав следва да бъде
обезсилена, ведно с издадения от същата дата изпълнителен лист.
При служебна проверка процесуалните предпоставки за разглеждане на спора във
връзка с чл. 118, ал. 1 ГПК, вр. чл. 104, т. 4 ГПК, вр. чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК и предвид цената
на предявения иск – над 25 000 лева, СРС намира сезиралата го искова молба по иска по чл.
422, ал. 1 ГПК за сумата от 35 000 евро, представляваща неустойка, съгласно чл. 15 от
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.12.2021 г., с
нотариална заверка на подписите с рег. № 2732/14.02.2022 г., да му е родово неподсъдна. Ето
защо производството пред СРС, в частта по иска по чл. 422,ал. 1 ГПК за сумата от 35 000
лв., следва да бъде прекратено, а делото изпратено във връзка с чл. 118, ал. 2 ГПК по
компетентност на Софийски градски съд, ведно с ч.гр.д. № 17674/2022 г. по описа на СРС,
61 състав.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. № 239164/23.07.2024 г., с която е
предявен установителен иск за сумата от 9290,69 лв., представляваща законна лихва върху
сумата от 89998 евро за периода от 01.04.2022 г. до 07.10.2022 г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 17.01.2023 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д. №
17674/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 809/2024 г. по описа на СРС,
61 състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд по компетентност, ведно с ч.гр.д. №
17674/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Софийски градски
съд.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3