ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2890
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503094 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК вр. чл.248, ал.3
от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от П. Я. Ю., И.
М. Ю. и Я. М. Ю. чрез пълномощника им адв. М. М., против определение
№11340/20.10.2022 г., постановено по гр.д. №1526/2022 г. по описа на РС
Пловдив, ХХI гр.с., с което е оставена без уважение подадената от
жалбоподателите молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по
делото решение в частта му за разноските на пълномощника на ищците по
реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
В частната жалба се твърди неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на съдебния акт. Неправилно е определено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., тъй като пълномощникът е
представлявал тримата ищци, като му се дължи възнаграждение за всеки от
сключените договори. Иска се да се отмени атакуваното определение, като се
присъди възнаграждение в размер на общо 900 лв.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, но не е
постъпил писмен отговор.
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения
срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена
е и необходимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от П. Я. Ю., И.
М. Ю. и Я. М. Ю. (действащ лично и със съгласието на своята майка П. Ю.)
1
чрез пълномощника им адв. М. М., против „Стик – кредит“ АД, за признаване
за установено в отношенията на страните, че ищците не дължат сумата от
общо 895.38 лв. или по 298.46 лв. за всеки, представляваща неустойка,
дължима по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние,
№728425, сключен между М. Е. Ю. и „Стик- кредит“ АД като същата е
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като противоречаща на
добрите нрави и сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 ЗЗП, като са претендирани и разноски.
С решение №2883/31.07.2022 г., постановено по делото, исковете
са уважени, а ответникът е осъден да заплати на всеки от ищците направените
по делото разноски в размер на 50 лв. за държавна такса, а на адв. М. М. –
сумата от 300 лв. за процесуално представителство на ищците.
На 09.08.2022 г. е депозирана молба от адв. М., като е поискано
решението да се измени в частта за разноските и да му се определи
възнаграждение в общ размер на 900 лв. или по 300 лв. за всеки от ищците.
С атакуваното определение №11340/20.10.2022 г. съдът е приел,
че, макар исковете да са предявени от трима ищци, същите са наследници по
закон на починал кредитополучател. Претенциите касаят едно
правоотношение, една договорна клауза, недължимост на суми, които са част
от една обща такава, реализирани са изцяло общи процесуални действия по
защита на правата, без наличие на разнопосочна или допълнителна защита.
Проведено е едно открито съдебно заседание, без събиране на доказателства
по делото. Това, с оглед цялостното развитие на производството, вида и
свързаността на предявените искове, осъществената защита, конкретната
фактическа и правна сложност, факта, че претенциите като фактически
състави и размери са еднакви, макар и ищците да са трима, е мотивирало съда
да остави без уважение искането за определяне на по – висок размер на
адвокатско възнаграждение от определения с решението.
Доводите на първоинстанционния съд напълно се споделят от
настоящия състав. При определяне на размера на минималното адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. следва да бъде съобразено правилото
на чл.2, ал.5 НМРАВ, като в хипотезата на обективно съединени искове,
предявени с една обща искова молба, минималното адвокатско
възнаграждение се определя за всеки от исковете поотделно. В хипотезата на
субективно съединени искове това правило следва да бъде приложено
съобразно спецификите на конкретния случай. Когато една обща искова
2
претенция е предявена срещу няколко ответници, какъвто е случаят на искане
за солидарно осъждане на няколко ответници да заплатят една и съща
парична сума, адвокатското възнаграждение е едно, а не за всеки от
ответниците. В този случай се касае до общи задължения на другарите с един
и същи обект, поради което минималният размер на адвокатското
възнаграждение се определя спрямо общата претенция, а не спрямо всеки от
ответниците (определение №77/24.02.2022 г. по ч.т.д. №1692/2021 г. на ВКС, I
т.о.). Ако се приеме различен подход спрямо ищците, това би поставило
страните в неравностойно положение – в зависимост от това, дали са ищци
или ответници. В настоящия случай всеки от ищците твърди, че е наследник
на починалия кредитополучател, като основанието на исковете е едно. Нещо
повече – първоначално е бил предявен само един иск – за цялата сума, като с
последваща молба е направено уточнение. Същевременно всеки от ищците
може да предяви самостоятелно иск за прогласяване
недействителност/нищожност на клауза от договора, сключен между
ответника и наследодателя. Ето защо искането за определяне на
възнаграждения за три иска е неоснователно. Определението на
първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №11340/20.10.2022 г.,
постановено по гражданско дело №1526/2022 г. по описа на РС Пловдив, ХХI
граждански състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3