РЕШЕНИЕ
гр.София, 11.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при секретаря Кирилка Илиева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11082 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 441 от ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ЧСИ. В условията
на евентуалност са предявени искове за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1
пр.1 от ЗЗД и евентуално по чл.59 от ЗЗД .
Ищецът Технологичен център - Институт по
микроелектроника (в несъстоятелност) твърди, че преди да бъде обявен в
несъстоятелност, пред ЧСИ Ч.е било образувано изп.дело
№ 522/16г. въз основа на изпълнителен лист на взискателя
СРС за събиране на държавна такса от длъжника, сега ищец. Присъединени взискатели по делото са били НАП и ОББ АД, последното ипотекарен
кредитор. Принудителното изпълнение било насочено срещу няколко имота, два от
които ипотекирани в полза на ОББ АД. С постановления на ЧСИ Ч.имотите са
възложени на купувачите, спечелили търговете. От продажбата на обезпеченото в
полза на ОББ имущество /на двата имота/
е постъпила сума в размер на 14 677 200лв. с ДДС. От тази сума
ЧСИ е превел в полза на бюджета ДДС в размер на 2 446 200лв.
Междувременно ищецът е бил с открито производство по несъстоятелност считано от
1.11.2017г., с решение на СГС от 7.06.2018г. по т.д.№ 2000/15г., вписано в ТР.
С разпореждане от 15.11.2017г. ЧСИ Ч.е направил разпределение на остатъка от
сумата от продажбата на двата имота от 12 231 000лв., както следва:
1. За разноски: 436 068лв. за ЧСИ Ч.- такса за опис по т.20 от ТТРЗЧСИ,
277 944,04лв. за ЧСИ Ч.- пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, 60лв. за
ЧСИ Ч.– обикновена такса по ТТРЗЧСИ и 6000лв. за в.л.П.– допълнителни разноски
по т.31 б.“д“ от ТТРЗЧСИ; 2. За данъчни задължения: 1971,29лв. дължим данък
върху недвижими имоти, продадени на публична продан; 3. За вземания, обезпечени
с ипотека: 11 508 956,67лв. за ОББ; 4. За други публични задължения:
за СРС – 0лв.; 5. За други публични задължения: за НАП - 0лв. Разпределението е
изпълнено както следва: на отдел Сердика е преведена сумата 1 971,29лв., за
ЧСИ Ч.е удържана сумата 714 072,04лв. и на в.л. П.е преведена сумата
6000лв. След многобройни покани, по сметката на масата на несъстоятелността е
преведена сумата 11 508 956,67лв. от ЧСИ Ч., която е приела архива на
ЧСИ Ч.. Според ищеца, по изп.дело № 522/16г.
ответникът ЧСИ Ч.незаконосъобразно е събрал такса за опис по т.20 от ТТРЗЧСИ в
размер на 436 068лв. и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на
277 944,04лв. Посочва, че това са частни вземания на ЧСИ, който следва да
ги предяви в производството по несъстоятелност по реда на чл.685 и сл. от ТЗ,
наред с останалите кредитори на ищеца, а не да се удовлетвори преди останалите
кредитори, вкл. и преди ипотекарния кредитор ОББ АД.
Ищецът счита, че сумата от общо 714 012,04лв. е задържана неправомерно от
ЧСИ Ч.и следва да му бъде върната. Посочва, че ЧСИ Ч.е извършил и други
незаконосъобразни действия като не е събрал предварително таксата за опис на
недвижимите имоти. Предявява иск срещу ЧСИ Ч.за заплащане на сумата
1 000 031,01лв. , от които главница 714 012,04лв. , състояща се от такса по т.20 от ТТРЗЧСИ в
размер на 436 068лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на
277 944,04лв., удържани незаконосъобразно от продажбата на два имота на
ищеца, ипотекирани в полза на ОББ АД, заедно с мораторната
лихва в размер на 135 878,10лв., изчислена върху сумата 12 229 028,71лв. считано от 11.08.2018г. /датата на срока за
превод по покана към ЧСИ вх.№ 4540/7.08.2018г./ до 19.09.2018г. /датата на
която е преведена част от дължимата сума в размер на 11 508 956,67лв./,
ведно с мораторната лихва от 150 140,87лв.,
изчислена върху непреведената главница от 714 012,04лв. , считано от
20.09.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва върху претендираната главница от
714 012,04лв. от подаване на исковата молба до пълното изплащане на
сумата, както и разноските по делото. Претендира исковата сума на деликтно основание, евентуално - като неоснователно
обогатяване. Предявява исковете като евентуални срещу втория ответник ЧСИ Ч., в
случай че исковете срещу ЧСИ Ч.биват намерени за неоснователни.
Ответникът ЧСИ Ч.оспорва исковете. Посочва, че не е
налице противоправно поведение, вреда и
причинно-следствена връзка между
твърдяното противоправно поведение и твърдяната вреда, както и виновно поведение
от негова страна. Посочва, че изпълнителното производство се е развило по реда
на ДОПК и събраното по него не е следвало да се предава в производството по
несъстоятелност. Таксите и разноските се събират по реда, регламентиран в ЗЧСИ
и Тарифата към него, и по отношение на тях ЧСИ не може да се явява кредитор на
масата на несъстоятелността. Посочва, че извършеното от него разпределение е
потвърдено от министъра на финансите в частта на таксите. Посочва, че взискателят в изпълнителното производство е ВСС, публичен взискател, който е освободен от заплащането на авансови
такси. Поради това той не е събрал авансова такса. Посочва, че събраните по
изпълнителното производство суми са събрани много преди откриване на
производството по осребряване, поради което приложима е разпоредбата на чл.193
ал.1 от ДОПК. По отношение на разпределената на ипотекарния
кредитор ОББ АД сума посочва, че синдикът на ищеца го е уведомил , че вземането
на ипотекарния кредитор е прието и списъкът на
кредиторите е окончателно одобрен от съда на 7.08.2018г. На същата дата е влязло
в сила решението на ВКС по гр.д.№ 5015/17г. , с което той е бил лишен от правоспособност за срок от 2
години. Ищецът не е могъл да извършва никакви изпълнителни действия, вкл. да се
разплаща по банкови сметки от тази дата. След като делото е било поето от ЧСИ Ч.,
тя е разпоредила извършването на превода на останалата част от разпределението
в размер на 11 508 956,67лв. Моли съда да отхвърли исковете.
Ответникът ЧСИ Ч. оспорва исковете. Посочва, че тя не
е извършвала никакви действия по изпълнението във връзка с твърденията,
изложени в исковата молба, от които са произлезли твърдените за ищеца вреди.
Посочва, че след решението на ВКС, с което първият ответник е лишен от
правоспособност за срок от 2 години, на 16.08.2018г. комисия от СГС е извършила
запечатване на служебния архив на ЧСИ Ч.. Със заповед на министъра на
правосъдието от 5.09.2018г., архивът е предаден на ЧСИ Ч. на 12.09.2018г. След
получаване на архива, ЧСИ Ч. е започнала работа по изпълнителните дела, като с
разпореждане от 17.09.2018г. е продължено изпълнителното производство по изп.дело № 522/16г., заведено с нов номер 20189250402644.
На 19.09.2018г. останалата от разпределението сума от
11 508 956,67лв. е била преведена по сметката на масата на
несъстоятелността. Посочва, че тя не е извършвала незаконосъобразни действия по
изпълнението, нито в исковата молба се посочват нейни изпълнителни действия ,
които според ищеца да са довели до твърдения вредоносен резултат. Излага и
съображения, изложени от първия ответник. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира за разноски.
Третото лице помагач ЗД „Евроинс“
АД не е заявило становище по исковете, не изпраща представител по делото.
Третото лице помагач ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД АД
оспорва предявените срещу ищците искове и моли съда да ги отхвърли.
Съдът, като
съобрази събраните по делото писмени доказателства и във връзка с твърденията
на страните, установи следното от фактическа страна:
В полза на Софийски районен съд /СРС/
е издаден изпълнителен лист от 26.01.2016г. по гр.д.№ 53178/15г. на СРС на
основание чл.417 от ГПК, срещу ищеца Технологичен център - Институт по
микроелектроника /ТЦ-ИМЕ/ АД за сумата 1 578 039,95лв.,
представляваща държавна такса, на основание чл.57 ал.6 вр.
ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност. С възлагателно
писмо от 7.09.2016г. СРС, чрез Г.Ф.С., началник отдел „Финанси, имущество и
човешки ресурси“, е възложил събирането на това вземане на ЧСИ Ч.. Възлагането
е извършено на основание чл.3 ал.2 от Споразумение за сътрудничество, сключено
между Висш съдебен съвет /ВСС/ и Камарата на частните съдебни изпълнители
/КЧСИ/. Споразумението е подписано на 1.07.2015г. и , видно от представения от
ответника Ч.текст, цели да повиши
събираемостта на публичните държавни вземания в полза на съдебната власт.
Конкретните действия по възлагане и отчитане на събраните вземания се извършват
от административните ръководители на всеки орган на съдебната власт или от оправомощени от него лица /чл.2 ал.2/. Административният
ръководител на съответния орган на съдебната власт или оправомощено
от него лице, изпраща на съответния ЧСИ възлагателно
писмо, с което му се възлага събиране на публичните държавни вземания /чл.3
ал.3/. В чл.6 ал.2 от споразумението е посочено, че към възлагателното
писмо се прилага изпълнителен лист и документ, удостоверяващ уведомяване на
задълженото лице по реда на ДОПК /покана по реда на чл.182 ал.1 от ДОПК – „Ако задължението
не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да
бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането,
изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок“ – този
текст е отменен на 1.01.2016г. /. В чл.7 ал.1 е посочено, че ЧСИ образува
изпълнително дело по реда на ДОПК, освен ако специален закон не предвижда
друго, а в ал.3 на с.т. е посочено, че при образуване на изпълнителното дело за
събиране на публични вземания, органите на съдебната власт не заплащат такси и
разноски по глава VІІ от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, като
таксите и разноските по изпълнението се събират от длъжника , съгласно пар.2 от ДР ДОПК вр. чл.79 ал.2
от ГПК и чл.240 от ДОПК. Представена е и заповед № АС-73/31.03.2016г. на
председателя на СРС, в която, във връзка с обсъденото споразумение, наред с
друго, е наредено: за публичните държавни вземания по съответното дело, като
държавните такси, до длъжника да се изпраща уведомление за доброволно
изпълнение по чл.182 ал.2 от ДОПК. В случай че доброволно изпълнение не
последва, изпълнителните листове да се предават на началника на отдел „Финанси,
имущество и човешки ресурси“, който възлага неплатените суми за събиране на
частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, като е описан реда за избор на ЧСИ. Изрично
председателят на СРС е упълномощил Г.Ф.С.– началник отдел „Финанси, имущество и
човешки ресурси“ да подписва възлагателните писма до
ЧСИ. Назначената по делото графологическа експертиза
установи, че именно Г.Ф.С.е подписала възлагателното
писмо, с което СРС е възложил на ЧСИ Ч.събиране на вземането му по
изпълнителния лист от 26.01.2016г. срещу ищеца ТЦ-ИМЕ АД, сега в
несъстоятелност. Към възлагателното писмо на СРС е
приложен изпълнителния лист, уведомлението за доброволно изпълнение, изпратено
от СРС до ТЦ-ИМЕ АД за доброволно изпълнение, връчено на 07.06.2016г. при
условията на чл.50 ал.2 от ГПК. Авансови такси не са внесени от СРС.
С постановление от 3.10.2016г. ЧСИ Ч.е образувал изп.дело № 522/2016г.
с взискател СРС и длъжник ТЦ - ИМЕ АД,
разпоредил е да се уведоми НАП за започнатото принудително изпълнение и да се
извършат справки за имущественото състояние на длъжника. На 19.10.2016г. ЧСИ Ч.е
изпратил съобщение до длъжника за доброволно изпълнение и е наложил запор върху
установени 6 бр. МПС и възбрана върху 10 бр. недвижими имоти. Насрочил е опис и
оценка на имотите за 28.10.2016г. Съобщенията до длъжника са връчвани при
условията на чл.50 ал.2 от ГПК. На 28.10.2016г. ЧСИ Ч.е извършил опис на: 1/.
ап.66 в бл.199, на 15-ти етаж в ж.к.Красно село, гр.София, 2/. на ап.36, находящ
се в същия блок на 9-ти етаж, 3/ на дворно място в р-н Красно село, ул.******ведно
с построената в него 2 етажна административна сграда, 4/ на триетажна стопанска
сграда в р-н ******/ на поземлен имот пл.№ 1173 в м.“Индустриална зона Военна
рампа изток-запад“, 6/ на УПИ № ХV-1416 в м.“Задгарова
артерия“, оценен от ЧСИ на 11 386 371,11лв., и 7/ на УПИ № ХІV-1416 в
същата местност, оценен от ЧСИ на 12 839 410,16лв. Видно от
представената в последствие оценка от вещо лице Пальов,
ап.66 е оценен на 130 000лв., ап.36 – 132 000лв., дворно място на ул.******-
1 320 000лв., триетажна сграда на ул.“*****– 536 000лв., поземлен
имот пл.№ 1173 – 1 162 000лв., УПИ № ХІV-1416 –
6 736 000лв. , УПИ № ХV-1416 – 6 022 000лв., като всички
оценки са без ДДС.
Тъй като ЧСИ Ч.е установил, че последните два имота УПИ
№ ХІV-1416 и УПИ № ХV-1416 са ипотекирани в полза на „ОББ“АД, за насоченото
срещу тях принудително изпълнение ЧСИ е уведомил ипотекарния
кредитор на 11.11.2016г.
По отношение на възбранения
и описан имот - дворно място в р-н Красно село, ул.******ведно с построената в
него 2 етажна административна сграда, ЧСИ Ч.е установил, че е ипотекиран в
полза на КТБ АД – в несъстоятелност, уведомил е ипотекарния
кредитор за започнатото върху имота принудително изпълнение на 18.11.2016г. Върху описаните имоти, без ипотекираните в
полза на ОББ, са наложени предварителни обезпечителни мерки в полза на НАП.
Тъй като част от описаните имоти са били вече възбранени от други ЧСИ по техни изпълнителни дела, ЧСИ Ч.ги
е уведомил за започнатото срещу имотите принудително изпълнение.
Ведно с описа на двата имота УПИ № ХІV-1416 и УПИ №
ХV-1416 в м.“Задгарова артерия“, ЧСИ е обявил търг с
тайно наддаване, който да започне от 1.12.2016г. и да приключи на 28.12.2016г. Определена
е начална цена за наддаването – 11 386 371,11лв. за имот УПИ №
ХV-1416 и 12 839 410,16лв. за УПИ № ХІV-1416. Търгът е разгласен чрез
залепване на обявление на място в имотите, в кантората на ЧСИ Ч., в общината и
в СРС. За насрочения търг на имотите, ипотекарния
кредитор ОББ АД е уведомен на 29.11.2016г., а длъжника и НАП - на 30.11.2016г. С
молба от 8.12.2016г. ОББ АД е посочила, че ипотекираните в полза на банката два
имота обезпечават нейно вземане по заем в размер на 15 000 000 евро
ведно с лихви, неустойки, разноски. Посочила е, че на основание чл.194 ДОПК се
смята за присъединен взискател в изпълнителното производство
и е поискала да бъде уведомена при извършването на нови описи, продани на имоти, за извършване на разпределение върху
получени от проданите суми, като е посочила, че
получените от проданта суми следва да бъдат разпределени съгласно законовата
привилегия по чл.136 ал.1 т.3 от ГПК, и заделени до представяне на изпълнителен
лист от банката. ОББ АД е посочила , че към 25.11.2016г. размерът на
задълженията на ТЦ-ИМЕ АД , обезпечени с ипотекираните имоти, е
21 135 914,61 евро, плюс разноските на банката за снабдяване с
изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК.
Съдът не установи в изпълнителното дело писмена следа
как е проведен търга на 28.12.2016г. С разпореждане от 6.03.2017г. ЧСИ Ч.е
определил хонорар на вещото лице оценител, като по отношение на УПИ № ХІV-1416
и УПИ № ХV-1416 хонорарът на вещото лице е общо 6000лв. Със същото разпореждане
ЧСИ Ч.е насрочил нов търг с тайно наддаване на УПИ № ХІV-1416 и УПИ № ХV-1416,
като е определил първоначална продажна цена 75% от първоначалната тръжна цена
на първия търг -
9 629 557,62лв. без ДДС за УПИ № ХІV-1416 и
8 539 778,33лв. за УПИ № ХV-1416. Търгът е обявен в продължение на 1
седмица - от 10.03.2017г. до 17.03.2017г. и ден за разглеждане на предложенията
по чл.252 от ДОПК – 20.03.2017г. Със същото разпореждане ЧСИ е обявил търг /първи/
с тайно наддаване на поземлен имот пл.№ 1173 в м.“Индустриална зона Военна
рампа изток-запад“ с начална продажна цена 1 162 000лв. и на триетажна
стопанска сграда в р-н Сердика, ул.“*****с начална продажна цена
1 056 317,60лв. Търгът е разгласен. С протокол от 20.03.2017г. ЧСИ е
обявил проданта на четирите имота за нестанала, поради неявяването на наддавачи и непостъпването на наддавателни
предложения.
На 30.03.2017г. пълномощник на ищеца, длъжник по
изпълнението, адв.Л.се е запознала с изпълнителното
дело. Поискала е да й бъдат издадени копия от документи по същото. Искането е
уважено от ЧСИ Ч., но поради невнасяне на определената такса от 158,40лв. по
т.7 от ТТРЗЧСИ, документите не са предоставени. Адв.Л.е
отправила жалба до КЧСИ досежно исканата й такса, но
жалбата не е уважена /писмо от 16.08.2017г., л.1771, т.5/.
С разпореждане от 4.04.2017г. ЧСИ Ч.е насрочил втори
пореден търг с тайно наддаване на поземлен имот пл.№ 1173 в м.“Индустриална
зона Военна рампа изток-запад“ с начална продажна цена в размер на
871 500лв. без ДДС, представляваща 75% от първоначалната тръжна цена,
втори пореден търг с тайно наддаване на триетажна стопанска сграда в р-н
Сердика, ул.“*****с начална продажна цена 792 238,20лв. без ДДС, представляваща
75% от първоначалната тръжна цена, трети търг с тайно наддаване на УПИ №
ХІV-1416 и УПИ № ХV-1416, като е определил първоначална продажна цена 50% от
първоначалната тръжна цена на първия търг -
6 419 705,08лв. без ДДС за УПИ № ХІV-1416 и 5 693 185,55лв.
за УПИ № ХV-1416. Със същото разпореждане е обявен първи търг с тайно наддаване
на ап.66 в бл.199, на 15-ти етаж в ж.к.Красно село, при първоначална продажна цена 130 000лв.,
на ап.36, находящ се в същия блок на 9-ти етаж първоначална
продажна цена 132 000лв. и на дворно място в р-н Красно село, ул.******ведно
с построената в него 2 етажна административна сграда при първоначална продажна
цена 1 320 000лв. За търговете са уведомени ипотекарните
кредитори, страните по изпълнението, наложилите предходни възбрани върху
имотите ЧСИ, КОНПИ / за УПИ № ХІV-1416 и УПИ № ХV-1416/. ОББ АД е уведомена за насрочения
трети търг на УПИ № ХІV-1416 и УПИ № ХV-1416 на 20.04.2017г. Търговете са
обявени в продължение на 1 седмица – от 21.04.2017г. до 28.04.2017г. и ден за
отваряне на наддавателни предложения – 2.05.2017г.
Търговете са разгласени на обичайните места – на место, в кантората на ЧСК, в
СРС, в общината и на страницата на НАП.
На 7.04.2017г. КТБ АД – в несъстоятелност е възразила
срещу краткия срок за провеждане на проданта в разрез с разпоредбата на чл.488
от ГПК. Поискала е да се насрочи продан при спазване на законоустановения
1 месечен срок. С разпореждане от същата дата ЧСИ Ч.е оставил молбата без
разглеждане като е посочил, че производството се развива по ДОПК, като ЧСИ
действа като публичен изпълнител.
На 27.04.2017г. КТБ АД – в несъстоятелност отново е
възразила, че проданта не се развива съобразно сроковете на ГПК и е поискала
спиране на проданта. С разпореждане от същата дата ЧСИ Ч.отново е посочил, че
производството се развива по ДОПК.
На 2.05.2017г. след отваряне на наддавателните
предложения за имотите, за купувач на УПИ № ХV-1416 са обявени Универсален
пенсионен фонд „ЦКБ-Сила“ , Професионален пенсионен фонд „ЦКБ - Сила“ и Доброволен
пенсионен фонд „ЦКБ-Сила“ /единствен наддавач, внесъл
задатък/ предложили цена от 5 751 000лв.;
за купувач на УПИ № ХІV-1416 е обявен Универсален пенсионен фонд „Съгласие“ /единствен
наддавач, внесъл задатък/,
предложил цена 6 480 000лв.; за купувач на ап.36 е обявен Д.К.Щ./единствен
наддавач, внесъл редовно задатък/,
предложил цена 132 100лв.; за купувач на ап.66 е обявен „Ф.к.к.“ ООД /спори се дали е внесъл задатък
и платил цената/ предложил цена 132 000лв. По отношение на останалите три
имота, търгът е обявен за нестанал, тъй като не са постъпили наддавателни предложения.
С разпореждане от 9.05.2017г. ЧСИ е присъединил
държавата като взискател по делото със вземане от
36 084 251,56лв.
С разпореждане от 2.05.2017г. е насрочил: трети търг с
тайно наддаване на поземлен имот пл.№ 1173 в м.“Индустриална зона Военна рампа
изток-запад“ с начална продажна цена в размер на 581 000лв. без ДДС,
представляваща 50% от първоначалната тръжна цена; трети търг с тайно наддаване
на имот триетажна стопанска сграда в р-н Сердика, ул.“*****с начална продажна
цена в размер на 528 158,80лв. без ДДС, представляваща 50% от
първоначалната тръжна цена; втори търг с тайно наддаване на дворно място в
р-н Красно село, ул.******ведно с построената в него 2 етажна административна
сграда при първоначална продажна цена 990 000лв. без ДДС, представляваща 75% от
първоначалната тръжна цена. Търгът е обявен за периода 5.05.2017г. –
26.05.2017г. с дата на отваряне на наддавателните
предложения 29.05.2017г. За търговете са уведомени страните, обезпечените
кредитори, наложилия предходни възбрани ЧСИ и разгласени по обичайния начин.
Видно от съставен от ЧСИ Ч.протокол от 9.05.3027г.
длъжникът , чрез своя управител Т.Т.и адв.Лесичкова, са се запознали с
материалите по изпълнителното дело.
Обявените за купувачи на УПИ № ХІV-1416 и УПИ №
ХV-1416 са внесли изцяло дължимата цена и данъци, поради което с разпореждане
от 9.05.2017г. ЧСИ Ч.е разпоредил на основание чл.253 от ДОПК за тези два имота
да се издадат постановления за възлагане.
По жалба на длъжника срещу ЧСИ Ч.е започнала проверка
от Министъра на правосъдието, възложена на инспектор в Инспектората на министъра.
От ЧСИ е изискано становище на 5.05.2017г. във връзка с оплакванията за
неподредени книжа в делото, непредставяне на делото в цялост на адв.Л., непредоставяне на копия от книжа. Проверката на
инспектора не е установила нарушения.
Длъжникът е подал жалба срещу действията на ЧСИ Ч.и
пред Директора на ДТ на НАП /на 15.05.2017г./ с оплакване, че ЧСИ Ч.действа
като публичен изпълнител за събиране на публично задължение. Обжалвали се
извършените от ЧСИ публични продани от 2.05.2017г.,
като се посочва, че обявените цени са силно занижени и по-ниски от пазарните. Длъжникът
моли те да бъдат отменени.
КТБ АД – в несъст. е
обжалвала пред СГС постановленията за възлагане на УПИ № ХІV-1416 и УПИ №
ХV-1416, поради занижената продажна цена на същите. В жалбата от 15.05.2017г. се
посочва, че КТБ е кредитор на ТЦ-ИМЕ АД по договор за заем, като за вземането
си банката се е снабдила с изпълнителни листове срещу ТЦ ИМЕ АД и е образувано изп.дело № 3706/15г. на ЧСИ Я.. Идентична жалба е подадена
от същия кредитор на същата дата срещу постановленията за възлагане на ап.36 и
на ап.66. Поискано е постановленията за възлагане на четирите имоти да бъдат
отменени. Жалбата е насочена към и разгледана от Директора на НАП, който с
решение № ПИ-306/12.06.2017г. е оставил жалбата без разглеждане. С решение № 6677/13.11.2017г.
по адм.№ 7922/17г. Административен съд София-град е
потвърдил решението на Директора на ТД НАП, като е посочил, че КТБ няма право
на жалба срещу процедурата по осъществяване на публична продан, тъй като не е
кредитор с обезпечено вземане.
С постановление от 11.05.2017г. ЧСИ Ч.е възложил върху
купувачите УПФ „ЦКБ-Сила“ , ППФ „ЦКБ
-Сила“ и ДПФ „ЦКБ-Сила“ УПИ № ХV-1416 за сумата 6 901 200лв. с ДДС.
С постановление от 11.05.2017г. ЧСИ Ч.е
възложил върху купувача УПФ „Съгласие“ УПИ № ХІV-1416 за сумата
7 776 000лв. с ДДС.
С постановление от 26.05.2017г. ЧСИ Ч.е
възложил върху купувача Д.Щ. ап.36 за сумата 132 100лв.
С постановление от 26.05.2017г. ЧСИ Ч.е възложил върху
купувача „Ф. к. к.“ ООД ап.66 за сумата
132 000лв. /в последствие обявено от ЧСИ Ч.за нищожно/.
На 29.05.2017г., въз основа на постъпилите наддавателни предложения, ЧСИ Ч.е обявил за купувач
/измежду трима наддавачи/ на поземлен имот пл.№ 1173 в м.“Индустриална
зона Военна рампа изток-запад“ „С.“ ЕООД, предложил най-висока цена от
620 106лв.; за купувач на имот дворно място в р-н Красно село, ул.******,
ведно с построената в него 2 етажна административна сграда, „Ци. К.“ ООД /единствен наддавач/,
предложил цена 1 007 001лв. За триетажната стопанска сграда в р-н
Сердика, ул.“*****не са получени наддавателни
предложения и търгът е обявен за нестанал.
След заплащане на цената и дължимия данък, с Постановление
от 30.05.2017г. ЧСИ Ч.е възложил върху купувача „Ц.К.“ ООД имот дворно място в
р-н Красно село, ул.******, ведно с построената в него 2 етажна административна
сграда, за сумата 1 009 136,89лв. с ДДС. С Постановление от
30.05.2017г. ЧСИ Ч.е възложил върху купувача „С.Ф.“ ЕООД имот поземлен имот
пл.№ 1173 в м.“Индустриална зона Военна рампа изток-запад“ за сумата
744 127,20лв. с ДДС.
Досежно
непродадения и на трети пореден търг имот, представляващ триетажната стопанска
сграда в р-н Сердика, ул.“202-ра“ №7а, взискателите
не са заявили искане да им бъде възложен или да бъде проведен нов търг при нова
оценка, поради което ЧСИ Ч.го е освободил от възбрана с Постановление от
31.08.2017г.
На 2.06.2017г. КТБ АД /н/ е
обжалвала пред СГС постановленията за възлагане на ЧСИ Ч.от 30.05.2017г на дворно
място в р-н Красно село, ул.******ведно с построената в него 2 етажна
административна сграда и на поземлен имот пл.№ 1173 в м.“Индустриална зона
Военна рампа изток-запад“
На 2.06.2017г. жалба срещу
проведените търгове на дворно място в р-н Красно село, ул.******и на поземлен
имот пл.№ 1173 в м.“Индустриална зона Военна рампа изток-запад“ , на ап.36 и на
ап.66 подал и длъжника ТЦ-ИМЕ АД до Директора на ТД на НАП. В жалбата е посочено,
че длъжникът не е бил запознат с обявените цени, които са били силно занижени
спрямо пазарните. Иска се отмяна на публичната продан на четирите имота.
С решение № ПИ-306/12.06.2017г. на
директора на ТД на НАП София жалбите на КТБ АД /н./ срещу постановленията за
възлагане на УПИ № ХІV-1416 и УПИ № ХV-1416 е оставена без разглеждане като
недопустима. В решението се посочва, че събирането на публични вземания се
извършва по реда на ДОПК независимо, че се извършва от ЧСИ. В този смисъл при
обжалване действията на ЧСИ компетентен да се произнесе по жалбата е директорът
на ТД на НАП. По същество посочва, че КТБ АД /н/ не е обезпечен кредитор по см.
на чл.217 от ДОПК, няма право да се присъедини в изпълнителното производство и
съответно да обжалва действията на ЧСИ /л.1755 -56, т.5/.
С Решение № ПИ-330/4.07.2017г. на директора на ТД на
НАП София жалбите на длъжника ТЦ-ИМЕ АД срещу насрочените и извършени продани на имоти и възлагането на тези имоти, са оставени
без уважение /л.1762 - 67, т.5/. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в 7
дневен срок от връчването му на длъжника на 17.08.2017г. / писмо на л.1789,
т.5/.
От събраните от търговете на шестте имота парични
средства, ЧСИ Ч.е направил две разпределения.
С разпореждане от 17.10.2017г. ЧСИ Ч.е извършил
разпределение на сумите постъпили от проданта на четирите имота, за които към
момента на разпределението постановленията за възлагане са влезли в сила, а
именно на имоти: пл.№ 1173 в м.“Индустриална зона Военна рампа изток-запад“ ,
дворно място в р-н Красно село, ул.******ведно с построената в него 2 етажна
административна сграда, ап.36 и ап.66. Общо постъпилата от продажбата на
имотите сума е 1 891 207лв. От нея ЧСИ е разпределил: за такси и разноски по т.1, т.5, т.13, т.3, т.10,т.9,
т.7,т.13 и т.20 от ТТРЗЧСИ сума в размер на 58 681,60лв., за дължим данък
НИ за четирите имота 43 139,49лв., вкл. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, за
пенсионни осигуровки ведно с таксата по
т.26 от ТТРЗЧСИ общо 60,50лв. , за взискателя СРС
изцяло вземането в размер на 1 578 039,95лв. и пропорционална такса
по т.26 от ТТРЗЧСИ върху него в размер на 41 736,96лв. Остатъка от сумата
169 548,50лв. ЧСИ е отнесъл за частично погасяване на вземаното на ТД НАП /
общо 36 084 203,06лв./ -
165 987,33лв. за НАП и 3 561,17лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Първоначално НАП е обжалвал това разпореждане за
разпределение пред Административен съд София-град, а на 8.11.2017г. е повдигнал
пред Министъра на финансите, на основание чл.219 ал.2 от ДОПК спор между взискателите НАП и СРС против извършеното разпределение. С
определение № 679/29.01.2018г. по дело № 12009/17г. на АССГ жалбата на НАП е
оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В мотивите си
съдът е посочил, че НАП е взискател в изпълнителното
производство и не е активно легитимиран да обжалва действия на ЧСИ, който в
случая действа като публичен изпълнител. Съгласно чл.266 ал.1 от ДОПК
действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от
третото задължено лице. С решение № РМФ-27/24.04.2018г. Министърът на финансите
е изменил т.4 от разпределението от 17.10.2017г. , като е решил, че със сумата
1 789 325,41лв. се погасява частично вземането на НАП, а не вземането
на СРС. Това решение е окончателно, тъй като не подлежи на обжалване. С
протокол от 20.06.2018г. ЧСИ Ч.е разпоредил плащане на сумите по разпределение
от 17.10.2017г. , съобразявайки решението на Министъра на финансите.
С решение от 1.11.2017г. по т.д.№ 2000/2015г. на СГС,
ТО, длъжникът по изпълнението ТЦ – ИМЕ АД е обявен в неплатежоспособност / с
начална дата 31.12.2014г./ и по отношение на него е открито производство по
несъстоятелност. С определение от същата дата за временен синдик на дружеството
е назначена А.М.. Органите на управление на дружеството са продължили да
действат, но със съгласието на назначения временен синдик А.М.. Решението и
определението са вписани в Търговския регистър на 2.11.2017г.
С разпореждане от 15.11.2017г. ЧСИ Ч.е извършил
разпределение на сумата, постъпила от продажбата на останалите два имота - УПИ
№ ХІV-1416 и УПИ № ХV-1416 в общ размер
на 12 231 000лв. От тази сума ЧСИ е отделил: 1/. за разноски на ЧСИ Ч.общо
714 072,04лв., от които 436 068лв., такса за опис на имотите по т.20
от ТТРЗЧСИ, пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума по
делото в размер на 277 944,04лв., 60лв. обикновена такса по ТТРЗСЧИ и
6000лв. за вещото лице инж.П., като допълнителни разноски по т.31 б.“д“ от
ТТРЗЧСИ; 2/.за данъчни и митнически задължения и задължения за задължителни
осигурителни вноски – 1971,29лв. – дължим данък върху недвижимите имоти, които
са продадени на публична продан; 3/. За вземания обезпечени с ипотека –
11 508 956,67лв. на ипотекарния кредитор
ОББ АД. То е връчено на страните по делото, вкл. и на длъжника ТЦ-ИМЕ АД /н./
чрез синдика М. на 17.11.2017г. Разпореждането е влязло в сила на 27.11.2017г.
Видно от протокол на ЧСИ Ч.от 26.01.2018г.
изпълнителният директор на длъжника Т.Т.се е
запознала с материалите по делото. На 5.02.2018г. /л.2006, т.6/ е получила препис от второто разпределение.
На 16.05.2018г. ЧСИ е съставил протокол, видно от
който с материалите по делото се е запознал синдикът М.. Същата е възразила
срещу извършеното на 15.11.2017г. разпределение, тъй като производството по
несъстоятелност на длъжника е обявено на 2.11.2017г., посочила е че
изпълнителното производство е следвало да бъде спряно.
На 5.06.2018г. ЧСИ Ч.е връчил на синдика М. отговор на
нейно писмо от 28.05.2018г., в който е описал реда по който се води изпълнителното
производство срещу длъжника и я е уведомил какво имущество не е реализирал с
изтичане на 6м. срок по чл.193 ал.1 и 4 от ДОПК. Посочил е, че разпорежданията
за разпределенията на постъпилите суми са влезли в сила преди изтичане на 6м.
срок и поради това няма да бъдат
преведени в масата на несъстоятелността. Уведомил е синдика, че разпределената
на ипотекарния длъжник ОББ АД сума ще бъде запазена
по неговата сметка и ще бъде внесена в масата на несъстоятелността след като му
бъде представено доказателство, че вземането е прието и списъкът е окончателно
одобрен от съда, съгласно чл.194 ал.3 от ДОПК.
С писмо от 7.06.2018г. синдикът е възразил срещу
задържане на сумата отделена за взискателя ОББ АД в
размер на 12 229 028,71лв. и е поканил ЧСИ Ч.да преведе тази сума по
сметката на масата на несъстоятелността. По делото е налично решение №
1145/7.06.2018г. по т.д.№ 2000/15г. на СГС, ТО, с което съдът по несъстоятелността
е обявил ТЦ – ИМЕ АД в несъстоятелност, прекратил е дейността на предприето му,
прекратил е правомощията на органите на управление, лишил е длъжника от правото
да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановил започване осребряването на
имуществото.
С писмо от 21.06.2018г. ЧСИ Ч.е отговорил на синдика М.
като е изразил становище по възражението на синдика производството да се води
по реда на ДОПК. Посочил е, че искането й да се преведе в масата по
несъстоятелността събраната в изпълнението сума противоречи на закона, посочил
е свои аргументи за това и е уведомил синдика какво е останалото неосребрено
имущество на длъжника – 6 бр. МПС.
С писмо от 6.08.2018г. , получено при ЧСИ Ч.на
7.08.2018г., синдикът М. е уведомила ЧСИ Ч., че с определение №
4006/31.07.2018г. по т.д.№ 2000/15г. СГС, в производството по несъстоятелност
на длъжника ТЦ-ИМЕ АД /н./ съдът по несъстоятелността е одобрил списъците с
приети вземания, като определението е обявено в ТР на 1.08.2018г. Поискала е в
3 дневен срок от получаване на поканата, ЧСИ да преведе по сметката на
несъстоятелността всички събрани от него суми в полза на обезпечените
кредитори.
С протокол от 8.08.2018г. ЧСИ Ч.е докладвал
постъпилото от синдика искане за превод на наличните суми, събрани в полза на
ОББ АД, и е посочил, че то е основателно. Посочил е също, че с решение от
7.08.2018г., постановено по гр.д. № 5015/17г. на ВКС, ІІІ г.о., на ЧСИ Ч.са
отнети правата да упражнява дейността на ЧСИ за определен срок, поради което не
може да извършва абсолютно никакви действия, вкл. и да се разплаща по банковите
си сметки. Оставил е без движение искането на синдика и е разпоредил същото да
се докладва на приемащия архива му съдебен изпълнител, който ще има
правомощието да извърши плащането. Протоколът е връчен по електронна поща на
синдика на 10.08.2018г. Видно от решение № 45/7.08.2018г. по гр.д.№ 5015/17г.
на ВКС, ІІІ г.о. ЧСИ Ч.е лишен от правоспособност на ЧСИ за допуснати
дисциплинарни нарушения по три изпълнителни дела /различни от настоящото/ за
срок от 2 години.
Със заповед № СД-04-89/31.08.2018г. на министъра на
правосъдието, служебният архив на ЧСИ Ч.е прехвърлен на ЧСИ Р.Ч.. Предаването е
осъществено на 12.09.2018г.
С разпореждане от 17.09.2018г. ЧСИ Ч. е продължила изпълнителното
производство по изп.дело № 522/2016г. на ЧСИ Ч.под нов
№ 2644/18г. На 19.09.2018г. ЧСИ Ч. е разпоредила сумата
11 508 956,67лв. да се преведе на посочената от синдика М. сметка по
несъстоятелността.
По жалба на купувача на имот УПИ № ХІV-1416 на ПОК
„Съгласие“ АД до Министъра на правосъдието, на ЧСИ Ч.е извършена финансова
проверка от финансов инспектор. В жалбата се посочва, че УПФ „Съгласие“ е и
кредитор на длъжника и с оглед загубената от ЧСИ Ч.правоспособност, е
обезпокоен дали заплатената от пенсионния фонд сума в размер на
7 776 000лв. по специалната сметка на ЧСИ Ч.е управлявана правилно,
има ли разпореждания със средствата и в чия полза са направени. Видно от писмо на
министъра на правосъдието от
24.10.2018г. /л.2503, т.7/ и приложения към него доклад на финансов инспектор,
проверката е установила, че ЧСИ Ч.при извършените по изп.дело
№522/16г. плащания не е начислил и платил на съответната страна в изпълнителния
процес полагащата се сума от лихва по
чл.4 и чл.6 от Наредба №6/30.05.2006г. за начина на изчисляване и плащане на
лихвата върху паричните средства по специалната сметка на ЧСИ. Заделената за
масата на несъстоятелността сума е престояла по специалната сметка на ЧСИ почти 11 месеца. С оглед на констатациите
Министърът на правосъдието е внесъл искане за образуване на дисциплинарно
производство срещу ЧСИ Ч.. Искането на министъра на правосъдието за налагане на
дисциплинарно наказание на ЧСИ Ч.за това, че не е начислил и платил лихва върху
паричните средства по специалните си сметки, е отхвърлено от Дисциплинарната
комисия към Камарата на ЧСИ с решение от 25.01.2021г. В мотивите е посочено, че
към момента, в който ЧСИ Ч.е могъл да извърши превод на сумата
11 508 956,67лв. – след одобряване на окончателния списък на приетите
от синдика взимания, одобрен с определение от 31.07.2018г. , ЧСИ Ч.е бил лишен
от права с решение на ВКС от 7.08.2018г. След като не е могъл да извърши превод
на главницата, то той не може да бъде отговорен за това , че не е наредил и
платил лихвата върху тази сума.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.74 от ЗЧСИ частният
съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при
изпълнение на своята дейност. Константна е съдебната практика на ВКС, че
фактическият състав на отговорността по чл.74 от ЗЧСИ обхваща неправомерни
действия на ЧСИ, настъпила при упражняване на дейността му вреда и причинна
връзка между вредата и неправомерните действия
/така решение по т.д.№ 1123/10г. на ВКС, ІІ т.о., решение по гр.д.№
1124/10г. на ІІІ т.о./. За ангажиране отговорността на ЧСИ по чл.74 от ЗЧСИ е
без значение дали действията на ЧСИ по изпълнителното производство са били
обжалвани, респ. дали са отменени във връзка с обжалването или не. Сезираният с
деликтния иск съд самостоятелно решава процесуалната
законосъобразност или незаконосъобразност на изпълнителните действия. Действието
на съдебен изпълнител е неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки
нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице
предпоставките, необходими за извършването му /така Решение по гр.д.№ 3201/17г.
на ВКС, ІVг.о. и решение по гр.д.№ 1445/2009г., ВКС,
ІV г.о./.
ЧСИ Ч.е сезиран с възлагателно
писмо от СРС за събиране на държавна такса, дължима от ищеца ТЦ-ИМЕ АД в полза
на държавния бюджет. Държавната такса е публично вземане – изрично уредено в
чл.162 ал.2 т.3 от ДОПК. В чл.163 ал.1 от ДОПК изрично е посочено, че публичните
вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено
друго. Към момента, в който ЧСИ Ч.е бил сезиран с възлагателното
писмо на СРС на 7.09.2016г. друг ред за събиране на публични вземания не е бил
предвиден. Едва на 27.10.2017г. в ДВ е публикувано изм. на ГПК, като с пар.74 от ПЗР на ГПК е изменен чл.163 от ДОПК и е добавена
нова ал.4 – „В случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на
съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК“. Към момента на
сезиране на ЧСИ Ч.ДОПК е бил единствения процесуален ред за събиране на
публични държавни вземания. Съгласно чл.163 ал.3 от ДОПК публичните вземания се
събират от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен
ако в закон е предвидено друго. Друго е предвидено в ЗЧСИ, в който в чл.2 ал.2
е допусната възможността Държавата да може да възлага на частния съдебен
изпълнител събирането на публични вземания. В случая ВСС, като представител на
една от трите държавни власти – съдебната власт, е възложил на
административните ръководители на съдилищата да изпращат на частните съдебни
изпълнители за събиране публичните държавни вземания в полза на съдебната власт,
видно от споразумение от 1.07.2015г. между ВСС и КЧСИ. Вярно е, че обикновено
частните съдебни изпълнители изпълняват принудително частни притезания
по реда на ГПК, но в този конкретен случай, за да се повиши събираемостта на
публичните вземания в полза на съдебната власт, Държавата, чрез ВСС и съответно
СРС, е възложила на ЧСИ Ч.да събере принудително вземането на държавата от
такси от длъжника ТЦ-ИМЕ АД. Възлагането е валидно и съобразено с уредената в
споразумението от 1.07.2015г. процедура и издадената въз основа на него Заповед
от 31.03.2016г. на Председателя на СРС. Възлагателното
писмо е подписано от упълномощено от председателя за това длъжностно лице и
придружено с изпълнителен лист, представляващ изпълнително основание по см. на
чл.165 от ДОПК. Възраженията на ищеца за незаконосъобразност на разпределянето
на принудителното събиране на задължението му конкретно на ЧСИ Ч.е направено
едва с писмената защита, поради което, като ненавременно направено, съдът няма
да обсъжда това възражение. В
принудителното изпълнение по реда на ДОПК ЧСИ действа като публичен изпълнител.
Ищецът не възразява по разпределението на сумата, събрана от четирите продадени
имота, извършено с разпореждане от 17.10.2017г. Претенцията на ищеца касае
второто разпределение от 15.11.2017г., с което събраната сума от продажбата на
ипотекираните в полза на ОББ АД два имота е била разпределена за разноски за
ЧСИ, за данък имоти и за ипотекарния кредитор ОББ АД,
като ищецът твърди, че разноските /таксите/ за ЧСИ не са публични, а частни
вземания, поради което ЧСИ не се ползва с привилегията на разноските по
изпълнението по чл.255 от ДОПК, а е следвало да предяви вземането си за такси и
разноски в масата на несъстоятелността. Според ищеца, в законодателството
съществува празнота какви такси се дължат на ЧСИ, когато му е възложено
събиране на публични взимания по ДОПК. Ищецът сочи, че на публичните
изпълнители не се дължат такси за опис или пък пропорционална такса по ДОПК и
счита, че това се отнася и за ЧСИ когато събират публични вземания. Съдът не намира,
че се касае за законодателна празнота досежно
възнагражденията на ЧСИ, когато действат като публични изпълнители по ДОПК.
Заплащането на ЧСИ е уредено в специалния ЗЧСИ. Съгласно чл.78 ал.1 от ЗЧСИ такси
по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
съгласно ал.3 на с.т. размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението
се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на
правосъдието след съгласуване с камарата - ТТРЗСЧИ. Във връзка с чл.2 от ЗЧСИ,
където е уредена възможността ЧСИ да събира както частни притезания,
така и публични вземания, общата разпоредба на чл.78 от с.т. ясно постановява,
че на ЧСИ се заплащат разноски по изпълнението, чийто вид и размер е определен
в ТТРЧЗСИ. Тези такси, както е уточнено и в цитираното в исковата молба ТР №2/
26.06.2015г. по т.д.№ 2/13г. на ОСГТК, ВКС представляват възнаграждение за
положен от ЧСИ труд. Публичният изпълнителен, за разлика от ЧСИ, е държавен
служител и той получава месечно възнаграждение за положения от него труд.
Когато действа като публичен изпълнител и събира публични вземания по реда на
ДОПК, ЧСИ, на основание чл.78 от ЗЧСИ, начислява такси за изпълнението, вкл.
такса за опис по т.20 и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Вземането на
ЧСИ за такси и разноски по изпълнението е частно вземане , независимо че ЧСИ по
силата на закона изпълнява публични функции по принудително изпълнение.
Твърдението на ищеца, че това частно вземане следва да се предяви в масата на
несъстоятелността и не може да се заплаща превилигировано
на ЧСИ, не намира опора в закона. Чл.255 от ДОПК ясно постановява, че след
продажбата на имуществото, съдебният изпълнител покрива разноските по
принудителното изпълнение, главницата и лихвите, и в случай че е останалата сума
след разпределението, уведомява за това длъжника и му превежда останалата сума.
ДОПК не конкретизира вид разноски, както и не изключва вид разноски по
принудителното изпълнение, следователно таксите по т.20 и т.26 от ТТРЗЧСИ
попадат в разноските по изпълнението. Специалната по
отношение на чл.636 от ТЗ норма на чл.193 ал.4 от ДОПК дава възможност да
съдебния изпълнител /публичен изпълнител или частен съдебен изпълнител/ да
продължи започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания и
след откриването на производството по несъстоятелност на длъжника и в 6 месечен
срок да реализира имуществото. Ако съдебният изпълнител успее да реализира
имуществото, то съобразно чл.255 от ДОПК от това имущество той ще покрие
разноските си за такса опис по т.20 и пропорционална такса от събраното
имущество по т.26 от ТТРЗЧСИ. Ако не успее да го реализира, то тогава ще
предаде имуществото на синдика и при всички положения няма да има основания за
начисляване на таксата по т.20 и по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като тези такси се
дължат само при осребрено имущество. В
случая, за събиране на публично задължение на длъжника, ЧСИ Ч.е насочил
принудително изпълнение върху имоти на длъжника, върху които е имало учредена
ипотека в полза на ОББ АД, продал е имотите на търг и получената от проданта
сума е разпределил съобразно реда,
посочен в чл.255 от ДОПК, като 714 012,04лв. е превел по своя сметка като
такса опис по т.20 в размер на 436 068лв. и пропорционална такса по т.26
от ТТРЗЧСИ в размер на 277 944,04лв. Разпределянето на сумата
714 012,04лв. за разноски по изпълнението не е противоправно
поведение, а такова съобразено с разпоредбата на чл.255 от ДОПК. ЧСИ Ч.е
извършил опис на двата имота и събраната такса по т.20 от ТТРЗЧСИ му се следва.
ЧСИ Ч.е събрал от продажбата на двата имота сумата 12 231 000лв.,
поради което събраната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ му се следва. За размера на
таксите и тяхната адекватност и съразмерност на извършеното, съдът не може да
се произнася. Съдът няма правомощия да намалява размера на разноските. Искането
на ищеца за погасяването на разноските по изпълнението да се предвиди редът на
чл.722 от ТЗ, не намира опора в закона при изричната разпоредба на чл.255 от ДОПК. Действително, би се получил друг финансов резултат за ипотекарния
кредитор ОББ АД ако, вместо по реда на ДОПК,
двата имота бяха продадени от синдика в производството по
несъстоятелност, тъй като при разпределение на осребреното имущество ОББ АД би
получил вземането си преди разноските по несъстоятелността /сравни чл.722 ал.1
т.1 и т.3 от ТЗ/. Този различен финансов резултат обаче не се дължи на противоправно поведение на ЧСИ Ч., а вероятно на
несъвършенството на правната уредба. ЧСИ е имал правомощието да разпредели получената от проданта на двата имота сума по
реда на ДОПК /на 15.11.2017г./, независимо от обявяването на длъжника в
несъстоятелност на 2.11.2017г. с оглед разпоредбата на чл.193
ал.4 от ДОПК.
Съдът не установи противоправно
поведение на ЧСИ Ч.във връзка с воденото от него изпълнително производство
срещу ищеца. По-нататък, във връзка с твърденията на ищеца, че ЧСИ Ч.неправомерно
не е събрал предварително дължимите от взискателите
такси при започване на изпълнението , следва да се посочи следното: Към момента
на възлагане на събиране на публичното вземане 7.09.2016г. в ЗЧСИ не е
действала сегашната редакция на чл.81 ал.1 от ЗЧСИ / ДВ, бр.86 от 27.10.2017г./
, а общото правило на чл.80 от ЗЧСИ - за всяко действие на частния съдебен
изпълнител дължимата такса, определена с ТТРЗЧСИ, се внася авансово. Т.е. не е
имало хипотеза, при която авансовите такси да не се внесат предварително,
независимо, че се събира публично вземане на Държавата. Или независимо че взискател е бил СРС, ЧСИ Ч.е следвало да събере авансовите
такси. Посоченото в споразумението между ВСС и КЧСИ основание да не се събират
предварително такси е неубедително. Съгласно задължителната тълкувателна
практика на ВКС предварителното внасяне на таксите от взискателя
няма значение за законосъобразността на извършените от частния съдебен
изпълнител изпълнителни действия, а може да бъде основание за дисциплинарната
отговорност на ЧСИ /така ТР №
2/2013/ 26.06.2015г. по т.д.№ 2/13г. на ВКС, ОСГТК/. Това решение е било
постановено към момента, когато ЧСИ Ч.е предприел започване на принудително
изпълнение срещу длъжника по реда на ДОПК и е съобразил поведението си с него. Твърдението
на ищеца, че в случай, че взискателят СРС бе внесъл
предварително таксите по изпълнението, то ипотекарният
кредитор ОББ АД би получил сумата 714 012,04лв. в повече, съдът не
възприема. При всички положения таксите и разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника. В случай, че таксите за опис бяха внесени предварително от взискателя, то при разпределението на получената от
търговете на двата имота сума, на първо място щяха да се покрият разноските по
изпълнението и внесената предварително сума би била разпределена на взискателя, вместо на ЧСИ /като такса по т.20 от ТТРЗЧСИ/. Таксата
по т.26 от тарифата се дължи от длъжника при приключване на изпълнението и за
тази такса взискателят няма никакво задължение. Ипотекарният кредитор не би получил повече от разпределеното
му, в случай, че СРС беше внесъл предварително таксата по т.20 от Тарифата.
Не е налице забавяне на превода на
събраната сумата по сметката на масата на несъстоятелността от страна на ЧСИ Ч..
В деня, в който синдикът на длъжника е уведомил ЧСИ Ч.за одобрения от съда
списък с приети вземания, ЧСИ е бил лишен от правоспособност и не е могъл да
извършва никакви действия по делата, вкл. и да преведе сумата, заделена за ОББ
АД, в масата на несъстоятелността. За това той изрично е уведомил синдика на
ищеца. Не е нарушил и изискването на Наредба
№ 6 от 30.05.2006 г. за начина на изчисляване и плащане на лихвата върху
паричните средства по специалните сметки на частните съдебни изпълнители да
преведе на длъжника в масата на несъстоятелността лихвата върху паричните суми.
Както не е могъл да преведе заделената за ОББ АД сума, така и не е могъл да
преведе лихвата върху тази сума, начислена в периода , за който тази сума е
била по специалната му банкова сметка. ***ние. От това следва неоснователност
на иска за заплащане на мораторна лихва върху сумата
12 229 028,71лв., тъй като не се установи ЧСИ Ч.противоправно
да е задържал тази сума по своята сметка, вместо да я предаде в масата на
несъстоятелността на длъжника.
При липса на противоправно
поведение от ЧСИ Ч., не следва да се обсъждат и останалите елементи на
фактическия състав на деликтната отговорност – дали е
причинени на ищеца вреди и има ли причинна връзка между вредата и противоправното поведение на ответника.
Предявените евентуални искове срещу
ответника ЧСИ Ч.по чл.55 и евентуално по чл.59 от ЗЗД за неоснователно
обогатяване са неоснователни. Не се установи ЧСИ Ч.да се е обогатил със сумата
714 012,04лв. без основание. Съдът вече изложи в мотивите защо приема, че
ЧСИ Ч.е имал законово основание да получи таксата за опис по т.20 от ТТРЗЧСИ и
пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради което няма да преповтаря
казаното. Евентуалните искове са неоснователни.
Неоснователни са и акцесорните
искове за заплащане на лихва за забава върху претендираната
сума. Щом като главният иск по чл.74 от ЗЧСИ и евентуалните по чл.55 от ЗЗД и
чл.59 от ЗЗД са неоснователни, то неоснователни са и съединените с тях акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.
Искът срещу ЧСИ Ч. е предявен като евентуален спрямо
иска срещу ЧСИ И.Ч.за сумата 714 012,04лв., която сума ЧСИ Ч. не е превела
на ищеца. Ищецът твърди, че ЧСИ Ч. е следвало да преведе на ищеца сумата
12 229 028,71лв., вместо това, на 19.09.2018г. тя е превела по
сметката на несъстоятелността сумата 11 508 956,67лв.
По този иск следва да се посочи, че ЧСИ Ч. е превела в
масата на несъстоятелността сумата, която е следвало преведе съобразно влязлото
в сила разпределение от 15.11.2017г. ЧСИ Ч. е продължила изпълнителното дело до
спирането му ex lege с изтичането на 6м. срок от 1.11.2017г. Тя няма правомощия да преразглежда
влязлото в сила постановление за разпределение на суми. Ако плати нещо различно,
то нейното поведение би било противоправно. Не е
налице обогатяване без основание за ЧСИ Ч., тъй като тя не е получила разноски
или такси в изпълнението. И в този смисъл не дължи и лихва за забава върху тези
такси. Не дължи лихви за забава върху преведената от нея сума в масата на
несъстоятелността, тъй като не е забавила без основание плащането й. В рамките
на седмица след като е получила архива на
ЧСИ Ч., ЧСИ Ч. е възобновила производството по делото и превела събраната сума
по сметката на масата на несъстоятелността на ищеца. Единствено ЧСИ Ч. би могла
да носи отговорност за неплащане на лихвата по чл.3 от Наредба
№ 6 от 30.05.2006 г. за начина на изчисляване и плащане на лихвата върху
паричните средства по специалните сметки на частните съдебни изпълнители върху
преведената сума 11 508 956,67лв. Такава претенция обаче към втория
ответник няма изрично формулирана и конкретизирана. Предявените срещу ЧСИ Ч. искове
, вкл. и акцесорни, са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Разноски по делото претендира само ответника ЧСИ Р.Ч..
Представя списък за сумата 25 836,37лв. платено адвокатско възнаграждение.
Ищецът оспорва размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, както и факта на реалното му плащане. Съдът не приема за
основателно възражението на ищеца, че липсват доказателства за реалното плащане
на претендираното възнаграждение. Към списъка с
разноски са представени платежни документи за нареден превод за претендираната сума. Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е основателно. Ищецът
следва да заплати на ответника ЧСИ Ч. разноски съобразно минималния размер
адвокатско възнаграждение за предявения материален интерес по чл.7 ал.2 т. 6 от
Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения в размер на 12 530лв.
Присъждане на размер над минималния няма да съответства на фактическата и
правната сложност на предявените срещу ЧСИ Ч. искове.
На основание чл.649 ал.6 от ТЗ ищецът следва да бъде
осъден да заплати от масата на несъстоятелността държавната такса по делото в
размер на 40 001,24лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни предявените от Технологичен център „Институт по микроелектроника-
/ТЦ-ИМЕ/“ (в несъстоятелност), ЕИК *****,
със седалище *** срещу ЧСИ И.Т.Ч., рег.№ 783 на КЧСИ, р-н на действие СГС и
адрес гр.София, бул.“*****, офис 5 искове по чл. 441 от ГПК вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 000 031,01лв.,
от които 714 012,04лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди,
причинени от незаконосъобразни действия на ЧСИ Ч., ведно със законната лихва върху
тази сума от 20.09.2018г. до 14.10.2020г. в размер на 150 140,87лв. и от
15.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и 135 878,10лв.,
представляващи мораторна лихва, изчислена върху
сумата 12 229 028,71лв. , считано от 11.08.2018г. до 19.09.2018г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от Технологичен център „Институт по микроелектроника- /ТЦ-ИМЕ/“ - (в
несъстоятелност), ЕИК *****, със седалище *** срещу ЧСИ И.Т.Ч., рег.№ 783 на
КЧСИ, р-н на действие СГС и адрес гр.София, бул.“*****, офис 5, искове,
предявени в условията на евентуалност, за заплащане на сумата
1 000 031,01лв., ведно със законната лихва, на основание неоснователно
обогатяване по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и евентуално по чл.59 от ЗЗД .
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Технологичен център „Институт по микроелектроника- /ТЦ-ИМЕ/“ (в несъстоятелност), ЕИК *****, със седалище ***
срещу ЧСИ Р.Р.Г.-Ч., рег.№ 925 на КЧСИ, р-н на
действие СОС и адрес гр.София, бул.“*****, офис 5 искове, предявени като
евентуални по отношение исковете срещу ЧСИ И.Ч., по чл. 441 от ГПК вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на сумата
1 000 031,01лв., от които 714 012,04лв., представляващи обезщетение
за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ЧСИ Ч., ведно
със законната лихва върху тази сума от 20.09.2018г. до 14.10.2020г. в размер на
150 140,87лв. и от 15.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и на
135 878,10лв., представляващи мораторна лихва,
изчислена върху сумата 12 229 028,71лв. , считано от 11.08.2018г. до
19.09.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Технологичен
център „Институт по микроелектроника- /ТЦ-ИМЕ/“
(в несъстоятелност), ЕИК *****, със седалище *** срещу ЧСИ Р.Р.Г.-Ч., рег.№ 925 на КЧСИ, р-н на действие СОС и адрес
гр.София, бул.“*****, офис 5, искове, предявени в условията на евентуалност, за
заплащане на сумата 1 000 031,01лв., ведно с лихва за забава, на
основание неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и евентуално по
чл.59 от ЗЗД .
ОСЪЖДА Технологичен
център „Институт по микроелектроника- /ТЦ-ИМЕ/“
(в несъстоятелност), ЕИК *****, със седалище *** да заплати на ЧСИ Р.Р.Г.-Ч., рег.№ 925 на КЧСИ, р-н на действие СОС и адрес
гр.София, бул.“*****, офис 5 разноски по делото в размер на 12 530лв.
ОСЪЖДА Технологичен
център „Институт по микроелектроника- /ТЦ-ИМЕ/“
(в несъстоятелност), ЕИК *****, със седалище *** да заплати от масата на
несъстоятелността по сметката на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 40 0001,24лв.
Решението е постановено при участието на „З.д.Е.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к.1592, р-н Искър,
бул.“****** и на „Д.з.“ ЕАД , ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, като трети лица помагачи на ответниците.
Решението може да се обжалва пред САС в 2 седмичен
срок от съобщаването му на страните и на третите лица помагачи.
Съдия: