Решение по дело №262/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 260043
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20204230200262
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

      №260043

 

гр.Севлиево 19.11.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Станислав Цветков

              

при секретаря СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА, в присъствието на прокурора                         като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 262 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателката Ц.Й.В. от гр.В.Търново е обжалвала наказателно постановление № Г-4-4 от 10.06.2020 г. на Началник на Регионална дирекция за Национален строителен контрол Габрово към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, с което за извършено нарушение по чл.142, ал.6, т.2 във вр. с чл.145, ал.1 и на основание чл.232, ал.1, т.2 от Закона за устройство на територията / ЗУТ / ѝ е наложено наказание глоба в размер на 2000,00 / две хиляда / лева.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката Ц.Й.В. работела като ***на Община Севлиево.По повод постъпило в Регионална дирекция за Национален строителен контрол - Габрово, по реда на чл.149, ал.5 от ЗУТ, уведомление от ***на община Севлиево, заведено с вх. № РС-Св-141-00-264 от 04.05.2020 г., за издадено Разрешение за строеж № 40/30.04.2020 г. за строеж: „Инжинеринг: Проектиране и Ремонт на улици в гр.Севлиево – Реконструкция и Рехабилитация на улици по РП на гр.Севлиево с ЕКАТТЕ 65 927 – ул.“Марин Попов“ с дължина 750м., ул.“Опълченска“ с дължина 550 м., ул.“Св.Княз Аалександър I Батенберг“ с дължина 400 м., ул.“Иван К.Устабашиев“ с дължина 400 м., ул.“Александър Стамболийски“ с дължина 450 м., ул.“Стоян Бъчваров“ с дължина 400 м., ул.“Стара планина“ с дължина 750 м. и с обща дължина на всички улици – 3 700 м., местонахождение в гр.Севлиево“, издадено на основание заявление вх. рег.№ ДД-4-А-20.64 от 29.04.2020 г. и заявление вх. рег.№ ДД-4-А-21.43 от 29.04.2020 г. до община Севлиево, на 05.05.2020 г. работна група в състав свид.инж.Л.А.К. – главен инспектор в РДНСК Габрово и свид.инж.В.А.М. – старши инспектор в същата дирекция извършили служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ относно законосъобразността на издаденото разрешение за строеж и одобрените инвестиционни проекти.За резултатите от нея бил съставен Констативен протокол от 05.05.2020 г., в който освен останалите констатации е отразено следното: В издаденото РС № 40/30.04.2020 г., строежът е класифициран като трета (III) категория, което води до извършването на оценка за съответствие съгласно чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, за обекти от първа, втора и трета категория с комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма-консултант.В представеното в РДНСК – Габрово копие от Разрешение за строеж № 40/30.04.2020 г. никъде не е посочено, че е представен и е наличен към преписката комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма-консултант.В настоящото РС № 40/30.04.2020 г. е посочено само Решение по т.5 / Протокол № 4 / от 22.04.2020 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията при община Севлиево.Извършването на оценка за съответствие съгласно чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, за обекти от първа, втора и трета категория с комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма-консултант е задължително.В РС № 40/30.04.2020 г. е посочено само съгласуване от сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Габрово и Агенция „ПИ-ОПУ“ – Габрово без да има вписани изходящите номера и дата на издаване от органите, издали становищата.В РС № 40/30.04.2020 г. няма положително становище от органите за Пожарна безопасност и защита на населението, изискващо се на осн. чл.143, ал.1, т.2 от ЗУТ – за строежите от I, II, III категория.В заключение в констативният протокол е отразено, че на осн. чл.156, ал.1 от ЗУТ, във връзка с установени нарушения на чл.142, ал.6, т.2 и чл.143, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ контролните органи предлагат на Началника на РДНСК – Габрово да бъде изискана незабавно преписката от Община Севлиево и ако са налице описаните нарушения да отмени незаконосъобразно одобрените на 30.04.2020 г. инвестиционни проекти, фаза технически проект, с проектни части – Пътна, Геодезия, Организация на движението, Временна организация на движението и Пожарна безопасност и издаденото Разрешение за строеж № 40/30.04.2020 г.С писмо от 11.05.2020 г. на Началника на РДНСК - Габрово от Община Севлиево била изискана незабавно пълната преписка по издаденото разрешение за строеж, включително Комплексен доклад за извършена оценка по реда на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ и Положително становище на органите за Пожарна безопасност и защита на населението, изискващо се на осн. чл.143, ал.1, т.2 от ЗУТ – за строежи от I, II, III категория.На същата дата - 11.05.2020 г. жалб.В. предала на свид.М. преписката по издаване на РС № 40/30.04.2020 г.На 11.05.2020 г. работна група в състав свид.инж.В.А.М. и свид.С.Х.П. – старши инспектор в РДНСК извършили служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на техническата документация по РС № 40/30.04.2020 г.За резултатите от нея бил съставен Констативен протокол от 11.05.2020 г., в който освен констатациите, в заключение е отразено следното: Към представената в РДНСК – Габрово преписка няма приложен комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма-консултант за обекта.В издаденото разрешение за строеж никъде не е посочено, че е представен и е наличен към преписката.Строежът е класифициран / в разрешението за строеж / като строеж трета категория, което означава, че оценката за съответствие на инвестиционният проект за този строеж, на осн. чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, задължително следва да бъде извършена от регистрирана фирма-консултант, а не с решение на ОЕСУТ, както е процедирано в случая / в разрешението за строеж е вписано, че тази оценка е извършена от ОЕСУТ при община Севлиево, с протокол № 4/22.04.2020 г. /.Няма положително становище на органите за Пожарна безопасност и защита на населението, изискващо се на осн. чл.143, ал.1, т.2 от ЗУТ – за строежи от I, II, III категория.Становище рег. № 264000-6224 от 30.04.2020 г. на МВР ОД на МВР – сектор „Пътна полиция“, е отрицателно – не приема представеният проект.Същият следва да бъде преработен, като след отстраняване на нередовностите да бъде представен в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Габрово за съгласуване.При проверката на преписката не е представено последващо положително становище на МВР – сектор „Пътна полиция“.В издаденото РС № 40/30.04.2020 г., категорията е определена неправилно като III / трета /, съгласно чл.137, ал.1, т.3, б.“ж“ от ЗУТ и Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.Съгласно чл.137, ал.1, т.2, б.“а“ строежът попада във II / втора / категория, тъй като ул.“Марин Попов“ е част от републикански път III-434.Строежът попада в чл.137, ал.1,т.2а от ЗУТ и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.Предвид изложеното и на осн. чл.156, ал.1 от ЗУТ и във връзка с установени нарушения на чл.142, ал.6, т.2, чл.143, ал.1, т.2 и чл.144, ал.5 от ЗУТ инспекторите предложили на Началника на РДНСК – Габрово да отмени незаконосъобразно одобреният на 30.04.2020 г. инвестиционен проект и издаденото Разрешение за строеж № 40/30.04.2020 г.

С мотивирана Заповед № ДК-11-Г-1 от 11.05.2020 г., в която са отразени и констатациите от извършените проверки, както и допуснатите нарушения, на осн. чл.156, ал.3 от ЗУТ, Началника на РДНСК – Габрово отменил като незаконосъобразни: одобреният на 30.04.2020 г. инвестиционен проект, фаза технически проект, с проектни части – Пътна, Геодезия, Организация на движението, Временна организация на движението и Пожарна безопасност и издаденото Разрешение за строеж № 40/30.04.2020 г.Разпоредено било заповедта да се връчи на жалб.В. и на останалите заинтересовани лица.Заповедта била връчена на жалб.В. срещу подпис и надлежно оформена разписка на 13.05.2020 г.

Междувременно с писмо от 12.05.2020 г. на Началника на РДНСК - Габрово от Община Севлиево били изискани липсващите в преписката: Оценка за съответствието на инвестиционния проект със съществуващите изисквания за строежите по чл.142, ал.5 от ЗУТ; Положително становище на органите за Пожарна безопасност и защита на населението, изискващо се на осн. чл.143, ал.1, т.2 от ЗУТ – за строежи I, II, III категория; Данни дали са отстранени нередовностите, описани в становището на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Габрово и дали има последващо положително становище от същият сектор; становище от Агенция „Пътна инфраструктура – ОПУ – Габрово“.В писмото е отразено, че при непредставянето им ще се счита, че същите не са изготвени и налични по преписката, което ще е основание за издаване на Заповед за отмяна на Разрешението за строеж, заедно с инвестиционния проект.Писмото било получено от служител на Община Севлиево на 13.05.2020 г.

Същевременно, на 12.05.2020 г., жалб.В. издала Заповед № 2, с която, излагайки подробни мотиви, на осн. чл.6 и чл.91, ал.1 от АПК във вр. с чл.148, ал.1 от ЗУТ оттеглила Разрешение за строеж № 40/30.04.2020 г., ведно с одобрените по всички проектни части на 30.04.2020 г. инвестиционни проекти, като разпоредила препис от заповедта да се изпрати на РДНСК – Габрово, което било извършено с писмо изх. № ДД-4-А-21.43 - / 4 / от 12.05.2020 г.Писмото с приложенията, посочени в него, в това число и Заповед № 2/12.05.2020 г. било получено в РДНСК – Габрово и заведено с вх. № РС-св-141-00-277/14.05.2020 г.   

С писмо изх. № РС-св-141-00-087/18.05.2020 г. на Директора на РДНСК – Габрово жалб.В. била поканена да се яви в сградата на дирекцията в тридневен срок от получаване на писмото, за да й бъде съставен акт за установяване на административно отношение.Писмото било връчено на жалб.В. срещу подпис и надлежно оформена разписка на 18.05.2020 г.

В посоченият в писмото тридневен срок жалб.В. не се явила в сградата на РДНСК – Габрово, във връзка с което бил съставен Констативен протокол от 22.05.2020 г. от свид.М. и свид.П..На същата дата – 22.05.2020 г., в отсъствие на нарушителя, свид.Л.К., в присъствието на свид.С.П., съставила против жалб.арх.Ц.Й.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, в качеството й на длъжностно лице – ***на община Севлиево, е одобрила инвестиционен проект / представляващ „строителни книжа“ съгласно легална дефиниция на Пар.5, т.36 ДР ЗУТ / за строеж: „Инжинеринг: Проектиране и Ремонт на улици в гр.Севлиево – Реконструкция и Рехабилитация на улици по РП на гр.Севлиево с ЕКАТТЕ 65 927 – ул.“Марин Попов“ с дължина 750м., ул.“Опълченска“ с дължина 550 м., ул.“Св.Княз Аалександър I Батенберг“ с дължина 400 м., ул.“Иван К.Устабашиев“ с дължина 400 м., ул.“Александър Стамболийски“ с дължина 450 м., ул.“Стоян Бъчваров“ с дължина 400 м., ул.“Стара планина“ с дължина 750 м. и с обща дължина на всички улици – 3 700 м., местонахождение в гр.Севлиево“, в нарушение на ЗУТ.Инвестиционният проект е неразделна част от разрешение за строеж № 40/30.04.2020 г., издадено от ***на община Севлиево, и е одобрен от ***на община Севлиево, в нарушение и на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ.Строежът е класифициран / в самото разрешение за строеж / като строеж трета категория, което означава, че оценката за съответствие на инвестиционният проект за този строеж, на осн. чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, задължително следва да бъде извършена от регистрирана фирма-консултант, а не с решение на ОЕСУТ, както е процедирано в случая / в разрешението за строеж е вписано, че тази оценка е извършена от ОЕСУТ при община Севлиево, с протокол №4/22.04.2020 г. /.В издаденото разрешение за строеж никъде не е посочено, че е представен и е наличен към преписката комплексен доклад на лицензирана фирма-консултант по смисъла на ЗУТ.В оригиналната преписка, предоставена от ***на община Севлиево, също липсва и не е намерен приложен комплексен доклад, съставен от фирма-консултант.Върху частите на проекта липсва и печат на лицензирана фирма-консултант.В случая, предвид категорията на строежа-трета, ОЕСУТ при община Севлиево, няма правомощия и не е компетентен да извърши оценката по чл.142, ал.5 от ЗУТ.Тази оценка, извършена от ОЕСУТ, не може да замести оценката, която е извършена от лицензирана фирма по чл.166 ЗУТ, така, както ЗУТ изисква, когато се касае за строеж от трета или по-висока категория /първа или втора/.Одобрявайки инвестиционния проект без оценка за съответствието, изготвена от консултант, така както изисква чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, ***е извършил съществено нарушение.Нарушението е открито на 04.05.2020 г., когато в РДНСК – Габрово е входирано уведомление от ***на община Севлиево по реда на чл.149, ал.5 от ЗУТ, относно издадено разрешение за строеж № 40/30.04.2020 г. – тогава РДНСК – Габрово/ДНСК е сезирана.Като време на извършване на нарушението е посочена датата 30.04.2020 г., когато е одобрен инвестиционният проект за горецитираният строеж, фаза Технически проект.Като място на нарушението е посочен гр.Севлиево, където е работното място на ***на община Севлиево.С горното си деяние Ц.В., в качеството си на длъжностно лице – ***на община Севлиево, е одобрила инвестиционен проект за строеж „Инжинеринг: Проектиране и Ремонт на улици в гр.Севлиево – Реконструкция и Рехабилитация на улици по РП на гр.Севлиево с ЕКАТТЕ 65 927 – ул.“Марин Попов“ с дължина 750м., ул.“Опълченска“ с дължина 550 м., ул.“Св.Княз Аалександър I Батенберг“ с дължина 400 м., ул.“Иван К.Устабашиев“ с дължина 400 м., ул.“Александър Стамболийски“ с дължина 450 м., ул.“Стоян Бъчваров“ с дължина 400 м., ул.“Стара планина“ с дължина 750 м. и с обща дължина на всички улици – 3 700 м., местонахождение в гр.Севлиево“, в нарушение на чл.142, ал.6, т.2 във вр. с чл.145, ал.1 от ЗУТ.Като нарушени в акта са посочени разпоредбите на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ.В акта е отразено също така, че е съставен в отсъствие на нарушителя.На 27.05.2020 г. свид.М. ***, за да предявят и връчат така съставения АУАН на жалб.В., но последната отказала да го подпише, за което бил съставен констативен протокол от същата дата.Отказът на жалб.В. бил удостоверен и с подписа на свид.М. в акта.Като дата на получаване на акта, в него била отразена 01.07.2020 г.Отразено е също така, че един екземпляр е оставен на жалб.В..На 05.06.2020 г. бил съставен Протокол за постъпили възражения, в който от страна на свид.М. и свид.П. е отразено, че срещу съставеният АУАН № Г-4 от 22.05.2020 г. не са постъпили възражения.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник на Регионална дирекция за Национален строителен контрол – Габрово / РДНСК – Габрово / към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК с № Г-4-4 от 10.06.2020 г.Същото е издадено против арх.Ц.Й.В., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***.В обстоятелствената част на НП, административно-наказващият орган е преповторил изцяло констатациите на актосъставителя, както и направените от него изводи.В заключение е счел, че с деянието си жалб.арх.Ц.Й.В., в качеството си на длъжностно лице – ***на община Севлиево, е нарушила разпоредбите на чл.142, ал.6, т.2 във вр. с чл.145, ал.1 от ЗУТ, и е осъществила състава на чл.232, ал.1, т.2, предл.второ / „одобри…строителни книжа“ / от ЗУТ.Наказващият орган е счел, че случаят не може да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид тежестта на нарушението, довело и до отмяна на строителните книжа по реда на чл.156, ал.1 и ал.3, както и, че това не е първо нарушение за ***на община Севлиево.На основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателката арх.Ц.Й.В. административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите Л.А.К., С.Х.П. и В.А.М., съпоставени с писмените доказателства – доклад от зам.кмета на община Севлиево; Заповед № 2/12.05.2020 г.; разписка  и писмо от община Севлиево от 12.05.2020 г. до РДНСК – Габрово, ведно с известие за доставяне от РДНСК – Габрово; Акт № Г-5/22.05.2020 г.; НП № Г-23-24/15.10.2019 г.; НП № Г-1-СЦР-1/15.02.2017 г.; решение № 195/24.10.2017 г. по канд № 154/2017 г. по описа на АС – Гарово; НП № 3-СЦР-06/12.05.2017 г.; решение № 201/08.11.2017 г. по КАНД № 172/2017 г. по описа на АС-Габрово; отговор по жалба от РДНСК – Габрово; Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г.; НП № Г-4-4/10.06.2020 г.; протокол за постъпили възражения от 06.07.2020 г.; констативен протокол от 11.06.2020 г.; протокол за постъпили възражения от 05.06.2020 г.; Акт Г-4/22.05.2020 г.; констативен протокол от 02.05.2020 г.; констативен протокол от 27.05.2020 г.; писмо до гл.архитект на община Севлиево от 18.05.2020 г.; 2 бр. разписки; Заповед № ДК-11-Г-1/11.05.2020 г.; констативен протокол от 11.05.2020 г.; писмо от РДНСК – Габрово до ***на община Севлиево от 11.05.2020 г.; писмо от РДНСК – Габрово до ***на община Севлиево от 12.05.2020 г.; известие за доставяне от 13.05.2020 г.; Констативен протокол от 05.05.2020 г.; писмо от община Севлиево до РДНСК – Габрово от 12.05.2020 г.; Заповед № 2/12.05.2020 г.; писмо от община Севлиево до РДНСК – Габрово от 15.05.2020 г.; писмо от РДНСК – Габрово до ***на община Севлиево от 01.06.2020 г.; Определение № 567/15.06.2020 г. по адм.д. № 191/2020 г. по описа на АС – Габрово; протокол № 4/22.04.2020 г.; писмо от община Севлиево до РДНСК – Габрово от 30.04.2020 г.; разрешение за строеж № 40/30.04.2020 г.; заявление за издаване на разрешение за строеж от 29.04.2020 г.; заявление за разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти по които се издава разрешение за строеж от 29.04.2020 г.; становище от ОД МВР – сектор „Пътна полиция“ – Габрово; инвестиционен проект; Акт Г-6/22.05.2020 г.; заверени копия на извадка от регистър на деловодна система „Акстър“, относно покана за съставяне на АУАН във връзка с разрешение за строеж №40/30.04.2020 г. и извадка от регистър на входяща кореспонденция на община Севлиево; Констативен протокол от 18.06.2020 г. и разрешение за строеж № 46/08.06.20 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката на 24.06.2020 г.Жалбата е подадена на 30.06.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, оправомощен за това предвид заеманото от него длъжностно качество и представеното заверено копие от Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г. на Началника на ДНСК.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл.238, ал.2, т.2 от ЗУТ, предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение на разпоредбите на чл.142, ал.6, т.2 във вр. с чл.145, ал.1 от ЗУТ.Разпоредбата на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ гласи следното: „Оценката за съответствие се извършва: като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма - консултант, несвързана с проектанта - за обекти от първа, втора и трета категория задължително, а за обекти от по-ниска категория - по желание на възложителя”.Съгласно чл.145, ал.1 от ЗУТ: „Техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от: 1. главния архитект на общината (района)”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 2 000.00лева.Текста на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ гласи следното: Наказва се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което: съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове”.

Жалбоподателката, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, постъпили са писмени бележки, в които към съда се отправя молба да отмени изцяло обжалваното НП, а алтернативно да намали размера на наложеното наказание до предвидения от закона минимум.

На практика жалбоподателката не оспорва фактическата обстановка, изложена по-горе.В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.

Твърди се на първо място, че по повод издаденото разрешение за строеж е уведомила съответните органи – ДНСК и община Севлиево, като уведомлението е връчено до община Севлиево на 30.04.2020 г.На 12.05.2020 г. постъпил доклад от заместник-кмет на община Севлиево, който имал характер на възражение и в него било посочено, че са констатирани несъответствия в издаденото разрешение за строеж.Поради това и на осн. чл.6 във вр. с чл.91, ал.1 от АПК във вр. с чл.148, ал.1 от ЗУТ оттеглила издаденото разрешение за строеж с изрична заповед, а именно Заповед № 2/12.05.2020 г., като писмото е връчено на 14.05.2020 г.Разрешителното за строеж било отменено по нейна инициатива въз основа на служебните й правомощия по АПК и по ЗУТ, като в самата заповед е посочила, че е констатирала нарушения на чл.142, чл.143, чл.145 и чл.148 от ЗУТ.Поради изтъкнатото не било налице нарушение на нормата на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, а разрешителното не можело да породи правните последици, инкорпорирани в него.За да бъдел изпълнен фактическият състав на чл.6 от ЗАНН, нарушението следвало да е извършено виновно, като в чл.7, ал.1 от ЗАНН, се сочело, че деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.Предвид оттеглянето на издаденото разрешение за строеж с нейна изрична заповед липсвала субективната страна на твърдяното нарушение, поради което то не се било осъществило, а не са и настъпили общественоопасните последици.

Съдът не споделя така изложените доводи.Не се спори, че жалб.В., на 30.04.2020 г., е одобрила инвестиционни проекти и издала Разрешително за строеж № 40.Безспорно е и това, че строежът, за който е издадено то е от категория, за която съгласно разпоредбата на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ се изисква освен наличието на други предпоставки и оценка за съответствие като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма - консултант, несвързана с проектанта.По делото по безспорен и несъмнен начин се установява, че инвестиционните проекти са одобрени и е издадено разрешително за строеж, без да е бил изготвен комплексен доклад за съответствие от фирма-консултант.С одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешителното за строеж нарушението, допуснато от нея е било довършено.Безспорно е, че същото е на формално извършване, но следва да се има предвид обстоятелството, че в последствие и то в кратък период от време, жалб.В. е отстранила допуснатото нарушение, като по своя инициатива е оттеглила издаденото разрешение за строеж с мотивирана заповед, като по този начин е предотвратила и настъпването на вредни последици.Това обстоятелство обаче представлява смекчаващо вината обстоятелство, както и такова подлежащо на обсъждане досежно възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН.  

Съдът намира за несъстоятелно и възражението на жалбоподателката, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като в АУАН и НП не било конкретизирано мястото на извършване на нарушението, тъй като в тях било посочено само, че нарушението е извършено в гр.Севлиево, където е работното място на Главния архитект на община Севлиево.Безспорно е, че в съответствие с разпоребите на ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, задължително следва да се посочи мястото на извършване на нарушението.В случая е посочено, че нарушението е извършено в гр.Севлиево, което е достатъчно да се приеме, че мястото на извършване на нарушението е конкретизирано по несъмнен начин.

Съдът обаче счита, че при напълно изяснена фактическа обстановка, АНО е издал НП, при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното.

Видно от обстоятелствена част на НП, след подробно описание на всички установени факти и изброяване на писмените доказателства в тяхна подкрепа, АНО е посочил, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.142, ал.6, т.2 във вр. с чл.145, ал.1 от ЗУТ след което е посочил, че с деянието си жалбоподателката е осъществила състава на чл.232, ал.1, т.2, предл.второ от ЗУТ.След квалифициране на деянието по два текста на ЗУТ, АНО е посочил и основанието за налагане на административно наказание като отново е счел, че това е разпоредбата на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ.Съдът счита, че АНО неправилно, след като е установил конкретното нарушение го е квалифицирал под две различни правни норми, с което е допуснал нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, която указва единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.Очевидно е, че нормата на чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, е санкционна норма и като е посочил, в обжалваното НП, че същата е нарушена правна норма, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на наказаното лице.Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт.Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административно-наказателното производство.НП трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, като се посочи ясно и точно законовата разпоредба която е нарушена.Същото се отнася и за АУАН, с оглед разпоредбите на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН.Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение.Законовата разпоредба, която е нарушена, описанието на нарушението, дата, на която е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, нито от други документи по административнонаказателната преписка.Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.В този смисъл Решение № 23 от 24.02.2020 г. на АдмС - Сливен по к. а. н. д. № 213/2019 г.

Съдът държи също така да отбележи, че е допуснато и още едно съществено нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.В случая както актосъставителят, така и АНО, са приели, че с деянието си жалб.В. е нарушила разпоредбите на чл.142, ал.6, т.2 във вр. с чл.145, ал.1 от ЗУТ.Разпоредбите на чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ, във връзка с която е посочена тази на чл.145, ал.1, не визират конкретно правило за  поведение и задължение.Така посочената разпоредба на чл.142, ал.6, т.2 определя поначало начина за извършване на оценката за съответствие в зависимост от категорията на строежа, но същата не съдържа императивно задължение, адресирано към конкретно определен правен субект.От своя страна, разпоредбата на чл.145, ал.1 от ЗУТ регламентира кръга от длъжностни лица, оправомощени да съгласуват и одобряват техническите или работните инвестиционни проекти, съобразно вида на строителният обект.Конкретната разпоредба, която вменява в задължение на длъжностните лица да одобрят инвестиционен проект при наличието на определени предпоставки се съдържа в текста на чл.144, ал.1 от ЗУТ и в частност т.5 от същия, съгласно която: „Инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на: оценка за съответствието, изготвена по реда на чл.142, ал.6.“.В този смисъл е и разпоредбата на чл.143, ал.1, т.1 от ЗУТ, съгласно която: „Инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени: оценка на съответствието на проектната документация с основните изисквания към строежа“.Тоест в случая правилната правна квалификация на нарушението, описано в обстоятелствената част на АУАН, а в последствие и в НП, е по чл.143, ал.1, т.1 във вр. с чл.144, ал.1, т.5 във връзка с чл.142, ал.6, т.2 във вр. с чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ.При ангажирането на административно-наказателната отговорност на дадено лице, следва да бъде установено по безспорен начин в административната фаза на производството, че деянието му осъществява всички признаци на конкретно предвиден състав на административно нарушение и този състав да бъде определен най-късно в издаденото НП, което в случая не е извършено.Правната квалификация на нарушението следва да е ясно посочена и не може да се извлича по тълкувателен път, поради което съдът намира, че в случая наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с материалния закон.За разлика от административното производство, където е допустимо да не се посочи точно правното основание за издаване на акта, тъй като съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от административния орган, то в административнонаказателното производство посочването на нарушените законови разпоредби е задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП.Последното е от значение както за адекватната защита на санкционирания с оглед правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява, така и за контрола за законосъобразност на наказателното постановление, осъществяван от съда.

За правна прецизност съдът следва да отбележи, че дори и да се приеме, че жалб.В. е осъществила нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната й отговорност, то видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Както вече бе отбелязано по-горе видно от събраните по делото писмени доказателства в кратък период от време, жалб.В. е отстранила допуснатото нарушение, като по своя инициатива е оттеглила издаденото разрешение за строеж с мотивирана заповед, като по този начин е предотвратила и настъпването на вредни последици, поради което съдът намира, че деянието покрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на "маловажност" на нарушението.Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност.В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган следва да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение.Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона.В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Г-4-4 от 10.06.2020 г. на Началник на Регионална дирекция за Национален строителен контрол - Габрово към Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, с което на арх.Ц.Й.В., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, в качеството й на длъжностно лице – ***на община Севлиево, за извършено нарушение по чл.142, ал.6, т.2 във вр. с чл.145, ал.1 от ЗУТ и на основание чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 / две хиляди / лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: