Мотиви към присъда по НОХД № 6/20176 г.
по описа на Районен съд Луковит
Районна прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт
срещу В.Р.И. с ЕГН ********** *** по обвинение за престъпление по чл. 343в, ал.
2 от НК за това, че на 15.06.2016 г.,
около 09.50ч., в гр. Луковит, Ловешка област, по ул. "З.Н.Ч." № **,
управлявал МПС - лек автомобил "Ситроен С5" с ДК№
****** - Франция, без да притежава съответно
свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за друго такова деяние, по силата на наказателно
постановление № 15- ********** от 30.09.15год. на Началника на РУ МВР - Д.Д.,
влязло в законна сила на 25.11.2015 год.
В
съдебно заседание представителят на РП Луковит поддържа така повдигнатото срещу
подсъдимия В.И. обвинение, счита го за изцяло доказано както от обективна, така
и от
субективна страна. Твърди, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните в хода на съдебното следствие доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Пледира за налагане на подсъдимия Р.
наказание една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим и глоба в среден размер.
Подсъдимият В.И. участва в процеса лично и с
упълномощен защитник адв. А.М..
Подсъдимият не се признава за виновен, като се възползва от правото си
да не дава обяснения.
Защитникът адв. М. пледира за оправдателна присъда с
доводите, че не е доказано по безспорен начин, че подзащитният му на
инкриминираната дата е управлявал автомобила.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.Р.И. е роден на *** ***,
обл. Плевен, ул. "С.А." № *, циганин, българско гражданство,
безработен, без образование, неженен (живее на съпружески начала),
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият В.Р.И. ***. Занимавал се
с поправяне на автомобили. И. бил неправоспособен водач на моторно превозно
средство, като никога не му е било издавано СУМПС. Въпреки това системно
управлявал моторно превозно средство и състемно извършвал нарушения по ЗДвП. В
тази връзка спрямо него са издадени 23 влезли в сила наказателни постановления
за извършени административни нарушения по ЗДвП. Срещу подсъдимия И. има и 5
влезли в законна сила присъди, постановени от съда, за извършени от него престъпления
по чл. 343в, ал. 2 от НК, с последната от които
по НОХД № 404/2016 г. по описа на РС Плевен му било наложено наказание
три месеца лишаване от свобода, което подсъдимият изтърпял на 19.05.2016 г.
Това го охарактеризира като личност с висока обществена опасност.
С наказателно постановление № 15-
********** от 30.09.15год. на Началника на РУ МВР - Д.Д., на подсъдимия В.И.,
за пореден път му е било наложено административно наказание „Глоба”, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за допуснато нарушение по чл.150 от ЗДвП –
за управление на моторно превозно средство, без да е правоспособен водач на
моторно превозно средство и без да притежава съответното свидетелство за
управление на моторно превозно средство. Наказателното постановление е било
връчено на 17.11.2015 година лично на подсъдимия и е влязло в законна сила на 25.11.2015
година.
На 15.06.2016 г., около 09.30 ч. св. Н.Т.Н.,
св. Т.Н.И. /баща на първия/, св. П.Г.Н. /живееща на семейни начала с първия
свидетел/ и двете им малолетни деца тръгнали от гр. Червен бряг за гр. Луковит
с лек автомобил "Фолксваген пасат" с рег. № ******. Автомобилът се
управлявал от св. Н.Н., на предна дясна седалка до водача пътувал св. Т.И., а
на задната седялка - св. П.Н. с двете деца, едното на 7 години, а другото бебе
на 6 месеца. Около 9.50 ч. се придвижвали по ул. "З.Н.Ч." в гр.
Луковит.
По същото време подсъдимият В.И. в
гр. Луковит управлявал за пореден път моторно превозно средство без да е
правоспособен водач - лек автомобил "Ситроен С5" с френски регистрационни
номера № ****** като се движел по ул. "К.В.", идвайки от посока на кв. "Ч.". В
автомобила нямало други лица, освен водачът. На кръстовището с ул. "З.Н.Ч."
подсъдимият не спрял, а навлязъл в кръстовището, отнемайки предимството на движещия се по същото време по ул. "З.Н.Ч."
лек автомобил "Фолксваген пасат", управляван от св. Н.Н.. Последвал
сблъсък между двата автомобила, като ударът за лек автомобил "Фолксваген
Пасат" бил в предна дясна част, от страната на св. Т.И.. При удара св. Н.
изпуснала детето, което кърмела, под седалката. След удара и двата автомобила спрели.
Подсъдимият излязъл от лекия автомобил "Ситроен", хванал се за
главата и побягнал по ул. "К.В." в посока кв. "Ч.". Св. Н.Н. извикал след него и тръгнал да го гони нагоре
по улицата, преследвал го около 20-30 метра, не успял да го настигне и се
върнал, тъй като св. Н. извикала уплашена да не би децата да са пострадали. В
9.59 ч. св. Н. подал сигнал на тел. 112.
Докато преследвал подсъдимия по улицата, св. Н. успял да възприеме и запомни
лицето му добре, тъй като последният се обръщал на няколко пъти. Св. Н.
възприел също така, че на дясната си ръка водачът на лекия автомобил "Ситроен"
има татуировка. Св. И. също успял да възприеме другия водач, преди последният
да избяга.
Във връзка с подадения сигнал за ПТП на място пристигнали полицейските
служители – св. Х.Г.Х., св. Х.В.К. и св. М.С.М..Св. Н., св. И. и св. Н.
разказали на полицаите за настъпилото ПТП и че водачът на другия автомобил е
напуснал мястото на инцидента, посочили посоката, в която избягал. В автомобила „Ситроен С5“ с френска
регистрация полицаите не намерили други документи
освен документ за платена глоба на името на св. С.К.М. ***.От св. М.
получили информация, че след като е
докарал автомобила от Франция, го е оставил в с. Б., обл. Плевен на снаха си –
св. Е.М.Б.. Впоследствие били проведени оперативно-издирвателни мероприятия, в
резултат на които се установило, че при пътното произшествие лек автомобил
„Ситроен С5“ с френска регистрация е бил управляван от подсъдимия В.Р.. Автомобилът
бил докаран с пътна помощ в районното управление в гр. Луковит, а по-късно същия
ден предаден на св. С.К.М. и св. Е.Б..Полицейските служители се свързали с
подсъдимия и на същия ден около 16.00-17.00 ч. той се явил доброволно в районното
управление в гр. Луковит. Там св. Н. и св. И. категорично разпознали водача на
лек автомобил „Ситроен С5“ с френска регистрация в лицето на подсъдимия Р.. Пред
полицаите и пред св. Н. и св. И. подсъдимият Р. признал, че той е виновен за
ПТП. Св. Н. го попитал защо е избягал след произшествието, подсъдимият
отговорил, че се е уплашил да не го бие, защото видял, че в колата му има малки
деца. Преди това в разговор със св. Х., св. Б. споделила, че същия ден сутринта
била предоставила лекия автомобил „Ситроен С5“
на подсъдимия В.Р., за да го закара на майстор, тъй като двигателят нещо прекъсвал. Св. Х. съставил на
подсъдимия И. АУАН № 299716 от
15.06.2016 г. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, прочел му го и подсъдимият го
подписал без възражения.Свидетел на съставянето на акта станал св. В.К.. За
настъпилото ПТП св. Х. съставил и протокол за ПТП № 1541386 от 15.06.2017 г.
При справка в масивите на КАТ се
установило, че В.И. вече е бил наказван по административен ред за управление на
МПС без съответно свидетелство по силата на наказателно постановление №
15-********** от 30.09.15год. на Началника на РУ МВР - Д.Д., влязло в законна
сила на 25.11.2015 год., като от влизането му в сила до датата на процесното
деяние не бил изтекъл срок от една година.
Със Заповед № 297зз-49 от 15.06.2016
г. на полицейски орган при РУМВР Луковит подсъдимият И.
бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на св. Н.Т.Н. (на последния и
показанията дадени на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по
реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), св. Т.Н.И. (на последния
и показанията дадени на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по
реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК), св. П.Г.Н., св. Х.Г.Х., св. Х.В.К.,
св. М.С.М., св. Т.С.П., св. М.Т.Н., св. С.К.М., св. Е.М.Б. (отчасти), проведените по реда на чл. 143 НПК очни ставки
между св. Х.Г.Х. и св. М.С.М., между св. Е.М.Б. и св. Х.Г.Х., от извършеното в
съдебно заседание по реда на чл. 158 НПК освидетелстване на подсъдимия, от
заключението на съдебно-психиатричната експертиза, както и от приобщените по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства - АУАН №
299716 от 15.06.2016 г., НП № 15- ********** от 30.09.15год. на Началника на РУ
МВР - Д.Д., справка за нарушител водач, протокол за ПТП от 15.06.2016 г.,
справка от Районен център 112 – Монтана, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, справка за съдимост, биографична справка и др.
Относно главния факт на доказване –
че подсъдимият В.Р. е управлявал въпросния лек автомобил „Ситроен С5“ с френска
регистрация съдът кредитира показанията на св. Н.Н. и св. Т.И., дадени в хода
на досъдебното производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 4
вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за първия и по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1т.
1 от НПК за втория.
В показанията си, депозирани в
съдебното заседание, св. Н.Н. твърди, че не е успял да види лицето на водача, видял
само, че има татуировка на дясното рамо. Твърди, че не е разпознал другия водач
в лицето на подсъдимия, че не е разговарял с него в полицията. Същевременно
твърди, че няма спомен да е казвал, че е видял лицето му, няма спомен как е
отговорил, когато полицаите са поискали да го разпознае, няма спомен да е
казвал, че е запомнил лицето му. Поради наличие на съществени противоречия
относно тези обстоятелства и поради
липсата на спомен за други обстоятелства показанията на св. Н., дадени пред
орган на досъдебното производство, бяха прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, в които свидетелят заявява: „… на възраст беше около
мен, не много висок, нормално телосложение, с къса коса, мургав, имаше
татуировка на едната ръка, мисля че дясна беше…. Същият ден аз идвах два-три
пъти в полицията в гр. Луковит, за да видя какво се случва и дали полицаите са
намерили шофьора на другия автомобил . Към 17.00 часа те ми се обадиха по
телефона, че са го намерили и да дойда да потвърдя, че е той. Отидох с баща ми Н..
Когато дойдохме го видяхме. Това беше мъжа, който управляваше ситроена и който
направи катастрофата с нас. Познахме го с баща ми и казах на полицаите, че това
е той. Даже разменихме няколко думи с този човек. Питах го защо е избягал. Той
ми каза, че се е уплашил, че съм щял да го пребия. Аз го запомних, защото
когато бягаше в улицата нагоре, той се обръщаше на няколко пъти и аз му
запомних лицето. А след като говорихме, ми каза, че се е уплашил, видял, че в колата
ми има малки деца, да не е станало нещо с тях и аз да го пребия…“. След
прочитане свидетелят заявява, че поддържа показанията си, дадени в съдебно
заседание, като обяснява показанията си на досъдебното производство с това, че
е бил много уплашен, че тогава е бил „под стрес“. Съдът кредитира показанията
на св. Н., дадени на досъдебното
производство, тъй като са дадени скоро след събитието (на следващия ден), освен
това приема за ирационално и несъстоятелно обяснението му, че е заявил пред
разследващия орган посочените по-горе
обстоятелства, тъй като е бил много уплашен. Освен това показанията му на досъдебното
производство кореспондират с показанията на св. Х.Х., св. М.М. и св. Х.К.,
които сочат, че св. Н. и св. И. категорично са разпознали подсъдимия като
водача на другия автомобил.
В показанията си, дадени на съдебното
следствие, св. Т.И. твърди, че в полицията не е виждал подсъдимия, не е
разговарял с него, полицаите не са го питали дали това е водача, че синът му не
го е разпознал. Поради наличие на съществени противоречия относно тези
обстоятелства показанията на св. И.,
дадени пред орган на досъдебното производство, бяха прочетени по реда на чл. 281,
ал. 5вр. ал. 1 т. 1 от НПК, в които свидетелят заявява:“…те ни попитаха дали
това е момчето, което е направило катастрофата и е избягало. Ние го познахме и
казахме на полицаите, че това е момчето. Това беше момчето, а и той си призна
пред нас, че той е направил катастрофата и е виновен. Говорихме с него за
катастрофата в коридора на полицията. Малко говорихме. Аз го попитах защо е
направил това, защо не спря. Той ми каза, че е виновен…“. След прочитането им
свидетелят обяснява, че неправилно са записани показанията му, подписал ги е,
без да ги прочете. Тези твърдения на св. И. са
най-малкото несериозни, протоколът е подписан от свидетеля (същият потвърди
подписа си), което предполага, че същият се е запознал с неговото съдържание.
Досежно посочените обстоятелства съдът кредитира показанията на св. И., дадени
на досъдебното производство, като не кредитира тези, дадени на съдебното
следствие, по съображенията, изложени по-горе относно показанията на св. Н..
Кредитираните от съда показания на св.
Н. и св. И., дадени на досъдебното производство, приобщени по надлежния ред,
представляват преки доказателства относно авторството на деянието.
Косвени доказателства относно
основния факт на доказване се съдържат в показанията на полицейските служители
св. Х.Х., св. М.М. и св. Х.К., които съдът кредитира, тъй като са логични,
последователни, безпротиворечиви. И тримата свидетели заявиха на съдебното
следствие, че подсъдимият Р. категорично е бил разпознат от потърпевшите
свидетели, че самият той не е отричал да
е управлявал лекия автомобил „Ситроен С5“ преди ПТП, а напротив обяснил е
бягството си от местопроизшествието с това, че се е уплашил. Констатираното противоречие между показанията
на св. Х. и св. М. относно обстоятелството на кого е бил предаден автомобила
беше отстранено по реда на чл. 143 от НПК чрез поставянето им в очна ставка. За
да кредитира показанията им, съдът отчита, че свидетелите са безпристрастни и
незаинтересовани от изхода на делото, по
делото не се установява някакъв личен интерес от вменяване на подсъдимия на
процесното престъпление, той като свидетелите не са го познавали преди случая.
Съдът не кредитира показанията на св.
Е.Б. в частта, в която твърди, че на инкриминираната дата сутринта е
предоставила лекия автомобил „Ситроен С5“ на напълно непознатия за нея св. К.П.В.
само срещу копие от личната му карта, за да го пробва, тъй като възнамерявал да
го купи, но същевременно нито говорили за цена, нито са разменили телефони, тъй
като в тази част показанията й противоречат на житейската логика. Св. Х. в
показанията си твърди, че св. Б. му е споделила, че на инкриминираната дата е
предоставила автомобила на подсъдимия Р.,***, за да го закара на майстор. Обстоятелството, че автомобилът е имал проблем
и се е нуждаел от ремонт се установява и от показанията на св. С.М.. Предвид
констатираните противоречия между показанията на св. Б. и св. Х. относно
съдържанието на разговора им, двамата бяха поставени в очна ставка. Съдът
приема, че показанията на св. Х. са достоверни поради демонстрираната
категоричност с даваните от него отговори, за разлика от показанията на св. Б.,
която в показанията си първоначално заявява, че като отишла в районното
управление в Луковит, видяла подсъдимия, но не знае за какво са го викали и
никой не я е питал, а в изявленията си при очната ставка първоначално заявява,
че е споделила на св. Х., че е давала колата на подсъдимия Р. да я
поправя, но това било друг път, не и в
този ден. След това твърди, че не си спомня какво е казала на св. Х., не си
спомня за какво са говорили.
От извършения съдебен оглед на
дясната ръка на подсъдимия се установи, че по цялата ръка, от рамото до
китката, от външната и от вътрешната страна се наблюдава едноцветна татуировка.
В съдебно заседание по искане на
защитата бе разпитан и К.П.В.. Предвид данните за наличие на психично
заболяване, съдържащи се в представената от негова страна медицинска
документация, съдът назначи съдебно-психиатрична експертиза, която да оцени
свидетелската годност на К.П.В.. Съгласно заключението на експертизата
освидетелстваното лице страда от Параноидна шизофрения, епизодично протичане с
прогресиращ дефицит с около осем годишна давност. Същият не е в състояние да
възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания
за тях. Според вещото лице при освидетелствания критичността и съобразителността
са на ниско ниво, не разбира преносния смисъл на мисълта, което го прави лесно
манипулируем от трети лица. Съдът намира, че заключението на
съдебно-психиатричната експертиза е обосновано и обективно и като му се
доверява напълно, приема въз основа на него, че К.П.В. няма свидетелска
годност. С оглед липсата на свидетелска годност казаното от него пред съда няма
процесуална стойност и не следва да се обсъжда.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите С.А.М. (живееща на съпружески начала с подсъдимия), св. В.К.Т. (приятел на подсъдимия), св. Д.Р.И. (брат на подсъдимия) и св. Й.И.И. (живеещ на
съпружески начала със сестра на подсъдимия), в които твърдят, че на инкриминираната
дата около 09.00-09.30 часа заедно с
подсъдимия са тръгнали с автомобила на св. Т. *** да пазаруват, след това са
играли в казино до около 13.00 часа, поради
близките отношения с подсъдимия и
очевидния стремеж да оневинят подсъдимия като му осигурят алиби. Съдът
констатира и разминавания относно казиното, в което свидетелите С.М., Д.И. и Й.И.
твърдят, че са играли и от което св. Т. е дошъл да ги вземе - според техните показания казиното е
"Евбет" на центъра в гр. Плевен, до барата, а според св. Т. - казино "Сезам", намиращо се срещу
боулинг залата в гр. Плевен, до бившата сладкарница "Захарно петле",
т. е. става въпрос за различни казина, намиращи се на различно място в гр.
Плевен. Съдът счита, че посоченото
противоречие не беше отстранено чрез проведената очна ставка между св. Д.И.
и св. В.Т..
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съдът
намира, че подсъдимият В.Р. И. с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2, тъй като на
15.06.2016 г., около 09.50ч., в гр. Луковит, Ловешка област, по ул. "З.Н.Ч."
№ **, управлявал МПС - лек автомобил "Ситроен С5" с ДК№ ******- Франция,
без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за друго такова
деяние, по силата на наказателно постановление № 15- ********** от 30.09.15год.
на Началника на РУ МВР - Д.Д., влязло в законна сила на 25.11.2015 год.
От
обективна страна подсъдимият в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
горепосоченото влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, на 15.06.2016 г. в гр. Луковит,
отново е управлявал МПС – в случая лек
автомобил "Ситроен С5" с френска регистрация.
От субективна страна, деянието е осъществено при пряк
умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал обстоятелството, че е наказван вече по
административен ред за такова деяние и че в едногодишен срок от наказването му,
на процесните дата и място отново управлявал МПС. В този смисъл обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е обществено-опасните
последици и е искал настъпването им,тъй като е наясно и е съзнавал, че не е
правоспособен водач на МПС и е управлявал без да има издадено свидетелство за
управление на МПС, тъй като такова никога не му е било издавано. Съзнавал е, че има влязло в сила наказателно
постановление /връчено му лично на 17.11.2015 г./, с което е наказан
по административен ред за управление на МПС без свидетелство за управление на
МПС и въпреки това, без да притежава валидно свидетелство, на 15.06.2016 г.
е управлявал горепосочения автомобил.
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ
За извършеното от подсъдимия И. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от 500 до 1200 лева.
Ръководейки
се от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът определи на подсъдимия В.И. наказание
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, отчитайки като отегчаващи отговорността му
обстоятелства - предишните осъждания на подсъдимия, за престъпления по чл.
343в, ал. 2 от НК, последното от които на лишаване от свобода ефективно, както и многобройните административни
наказания за нарушения на правилата за движение, което го характеризира като личност със завишена обществена опасност.
Съдът все пак отчете семейното положение на дееца (има шест
непълнолетни деца) и прецени, че за постигане целите по чл. 36 от НК не следва
да се изолира за по-дълъг период от време извършителят на процесното
престъпление от обществото. По този начин ще се реализира ефективно както
индивидуалната превенция /поправяне на самия осъден/, така и наказанието ще
спомогне да се предупредят и останалите членове на обществото за грозящото ги
наказание при тези обстоятелства на извършеното противоправно
поведение.
На
подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото за това
престъпление наказание глоба, като съдът намира за справедлив размера от
500 лв., съобразявайки имотното му състояние, доходите (безработен е),
семейните задължения (има шест ненавършили пълнолетие деца).
На основание
чл. 57, ал. 1, т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС съдът определи
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване наказанието ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, предвид предходното осъждане на подсъдимия И. на лишаване от свобода
за умишлено престъпление, което е изтърпял на 19.05.2016 г.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НК съдът
приспадна при изпълнението на наказанието лишаване от свобода времето, през
което подсъдимият В.И. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР – на
15.06.2016 г.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: