Решение по дело №1424/2022 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към Решение № 754/07.06.2022г. по НАХД № 1424 по описа за 2022 год. на
Варненския районен съд ХХVІІ наказателен състав.

По отношение на обвиняемия ИЛ. КР. ИЛ., с ЕГН **********, роден на
24.10.1992 г. в гр. Варна, с адрес за призоваване гр. Варна, ул. „Отец Паисий“ № 22, ет.
5, ап. 16, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, работи от Варненска районна прокуратура е внесено мотивирано
постановление по реда на чл.375 от НПК за извършено от същия престъпление по чл.
209, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, за това че на 23.04.2021 г. в гр. Варна с цел да набави за себе
си имотна облага, чрез подмяна на етикети с бар-код за вид и цена на стоки, възбудил
у Л.А.А. - касиер в магазин „Кауфланд-Възраждане“-филиал 1300 заблуждение, че
купува един вид стока - пъстърва чистена с тегло 0,966 кг. на стойност 7,53 лв.,
луканков салам „Медвен“ с тегло 0,281 кг. на стойност 5,17 лв. и прясна черноморска
мида с тегло 1,272 кг. на стойност 3,80 лв. - всичко на общо стойност 16,50 лв., а в
действителност изнесъл по-скъпа стока на обща стойност 140,42 лв., а именно: сурови
скариди „Ванамей“ с тегло 1,260 кг. на стойност 37,79 лв., 2 бр. конска луканка марка
„Маджаров“ с тегло 0,468 кг. на стойност 20,68 лв. и филе от сьомга с тегло 2,342 лв.
на стойност 81,95 лв. и с това причинил на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД
имотна вреда в размер на 123,92 лева, като случаят е маловажен.
Предлага се обв.И. да бъде освободен от наказателна отговорност на основание
чл.78”А” от НК и да му бъде наложено административно наказание.
В съдебното заседание представител на ВРП не се явява.
Обв.И. редовно призован за дата и часа на заседанието не се явява лично.
Представлява се от служебен защитник, който счита, че обв. следва да бъде освободен
от наказателна отговорност и пледира за минимално наказание глоба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:

Обв. ИЛ. КР. ИЛ., е роден на 24.10.1992 г. в гр. Варна и живее в същия град. Той
е българин, български гражданин, със средно образование, не е женен, не е осъждан и
полага труд като готвач.
На 23.04.2021 г. обвиняемият И.И. се намирал в магазин „Кауфланд-Възраждане“
- филиал 1300, собственост на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД с намерение да
пазарува. Управител на магазина бил свидетелят Паско Кирилов Пасков. Обвиняемият
И. поставил в пазарската си количка пакет сурови скариди „Ванамей“ с тегло 1,260 кг.
на стойност 37,79 лв., 2 бр. конска луканка марка „Маджаров“ с тегло 0,468 кг.
на стойност 20,68 лв. и филе от сьомга с тегло 2,342 лв. на стойност 81,95 лв. На
всяка от стоките имало поставен етикет с баркод, както и описание на вида, теглото и
стойността на стоката. Общата стойност на тези стоки била 140,42 лв. Докато
пазарувал, обвиняемият решил да подмени етикетите на тези стоки, като на тяхно
1

място постави етикети на сходни по вид стоки, но с по-ниска цена. Целта била при
заплащане на стоката на касата да заплати по-ниската стойност, а реално да вземе от
магазина по-скъпи продукти. Така в изпълнение на взетото решение, той взел от
витрина в магазина пакет пъстърва чистена с тегло 0,966 кг на стойност 7,53 лв., като
отлепил етикета с баркод с вид, тегло и стойност и го залепил на пакета сурови
скариди „Ванамей“ на стойност 37,79 лв. След това взел луканков салам „Медвен“ с
тегло 0,281 кг. на стойност 5,17 лв., отлепил етикета му и го поставил на опаковката на
пакета с 2 бр. конска луканка марка „Маджаров“ на стойност 20,68 лв. От пакет прясна
черноморска мида с тегло 1,272 кг. на стойност 3,80 лв. отлепил етикета и го поставил
върху пакета с филе от сьомга с тегло 2,342 лв. на стойност 81,95 лв. По-евтините
стоки, от които отлепил етикетите върнал обратно във витрината, а стоките с
подменени етикети оставил в количката. В пазарската си количка обв. поставил и
продукти, които възнамерявал да заплати на реалната им цена - автопостелки, пилешки
бут и козунак на обща стойност 22,92 лв.
Действията на обв. по подмяна на етикетите на стоките били забелязани от св.
А.К.Д., който работел като охранител в магазина и гледал мониторите за
видеонаблюдение. Когато забелязал, че обв. подменя етикетите на стоките, той решил
да го изчака пред касовата зона, за да извърши проверка на закупените от него
продукти. За видяното и за намеренията си той съобщил на управителя на магазина.
Когато отишъл на касата на магазина обв.И. предал на касиерката - св. Л.А.А. да
маркира стоката с подмените етикети, както и тази с реалните цени. Св. А. не се
усъмнила в предадените й стоки, маркирала ги, като издала касов бон за общата сума
от 39,42 лева, която обвиняемият заплатил.
Така вместо да заплати за реално взетата стока /скариди „Ванамей“, луканка
„Маджаров“ и филе от сьомга/ сума в размер на 140,42 лв., обв. заплатил стойността на
маркираните по-евтини продукти - 16,50 лв., т.е. заплатил 123,92 лева по-малко от
реално дължимото.
След като преминал през касата и заплатил горепосочената сума, обв.И. бил спрян за
проверка от св. А.Д.. Последният пожелал да провери закупената от него стока. Когато
разбрал, че ще бъде разобличен, обв. обвиняемият побягнал към изхода на магазина.
Св.Д. успял да го настигне и го върнал в магазина, където в присъствието на
управителя на магазина- св.З.М.К. била установена подмяната на етикетите на взетите
от И. стоки.
За случаят бил подаден сигнал на ЕЕН 112. По така подадения сигнал на място
пристигнал екип на Трето РУ-Варна в състав М.Д.М., М.И.М. и Н.Г.Н.. Органите на
полицията задържали обвиняемия и го отвели в сградата на Трето РУ-Варна за
изясняване на случая. В РУ на обвиняемия бил извършен обиск по ЗДМР и в него била
установена парична сума в размер на 120 лева. В Трето РУ обвиняемият И. предал
стоката на дежурен полицейски служител с протокол за доброволно предаване /л.29 от
ДП/, в който собственоръчно вписал, че това са вещите, които е взел от магазин
„Кауфланд-Възраждане“ без да заплати. С разписка от същата дата вещите били
върнати на представител на магазина- св.А.Д..
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза /л.54-55 от ДП/, съгласно заключението на която се установява, че
стойността на взетата и незаплатена на действителната стойност стока е в размер на
140,42 лв. Заплатената на каса стойност е в размер на 16,50 лева. Стойността на
причинената имотна вреда е размера на разликата между взетата и незаплатена стока и
2

заплатената стойност или в размер на 123,92 лева.
По делото е приобщена справката съдимост за обв.И.И. /л.10 от СД/, от която е
видно, че той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие
за установена въз основа на гласните доказателства по делото- от показанията на
свидетелите П.К.П.,З.М.К., А.К.Д., Л.А.А., М.Д.М., М.И.М. и Н.Г.Н. дадени в хода на
досъдебното производство, от назначената и изготвена съдебно-оценителна
експертиза, протокол за доброволно предаване и разписка, фискален бон, 6 бр.
баркодове, справка за съдимост, заповед за задържане, протокол за личен обиск по
МВР и разписка към него, както и от другите писмени материали по делото,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен
анализ не налага различни изводи, а в своята съвкупност очертават идентична
фактическа обстановка и сочат, че има извършено престъпление и че негов автор е
обвиняемият.
В хода на ДП, след привличането му като обвиняем, И. е отказал да дава обяснения
по случая, което е негово право по закон.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите П.К.П., З.М.К., А.К.Д.,
Л.А.А., М.Д.М., М.И.М. и Н.Г.Н., тъй като същите са непротиворечиви,
последователни и взаимно допълващи се и кореспондиращи със заключението на
приобщената по делото съдебно-оценителна експертиза и с останалия доказателствен
материал.
Съдът изцяло кредитира протоколът за доброволно предаване от 23.04.21г., с който
обв.е предал инкриминираните вещи на органите на полицията. Принципно
протоколът за доброволно предаване няма характер на доказателствено средство, а
съставлява писмено доказателство /официален удостоверителен документ/,
удостоверяващо предаването на вещи от едно лице /в случая от обв.И./ и получаването
им от друго лице / в случая К.Е. - служител в Трето РУ-Варна/. След като визираният
протокол за доброволно предаване няма значението на способ на доказване съгласно
процесуалния закон, за него не са изискуеми всички онези реквизити, необходими за
валидността на извършено процесуално действие. Това предопределя приложимост на
общите правила по чл. 127-131 от НПК. Налице е обикновено предаване на вещи,
удостоверено с подписите на двете лица. Друг е въпросът, че когато посредством
протокол за доброволно предаване се събират предмети от кръга на тези по чл. 109 от
НПК - веществени доказателства, са задължителни и разпоредбите на чл. 110, ал. 1 и 2
НПК - да бъдат внимателно огледани, подробно описани и по възможност
фотографирани, като се приложат към делото и вземат мерки те да не се повредят или
изменят. В конкретния случай, това не е сторено предвид естеството на вещите-
хранителни продукти, които подлежат на бърза развала. Поради което и същите са
върнати с разписка на правоимащия още същия ден. Поради това и съдът кредитира
двата документа /протокол за доброволно предаване и разписка/ тъй като същите
кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
комплексна съдебно-аценителна експертиза, като компетентна и безпристрастна, като
освен това кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по
делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
3

След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

Обвиняемият ИЛ. КР. ИЛ., роден на 24.10.1992 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна, ул.
„Отец Паисий“ № 22, ет. 5, ап. 16, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.3 вр. ал.1 от НК,
тъй като на 23.04.2021 г. в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага, чрез
подмяна на етикети с бар-код за вид и цена на стоки, възбудил у Л.А.А. - касиер в
магазин „Кауфланд-Възраждане“-филиал 1300 заблуждение, че купува един вид стока
- пъстърва чистена с тегло 0,966 кг. на стойност 7,53 лв., луканков салам „Медвен“ с
тегло 0,281 кг. на стойност 5,17 лв. и прясна черноморска мида с тегло 1,272 кг. на
стойност 3,80 лв. - всичко на общо стойност 16,50 лв., а в действителност изнесъл по-
скъпа стока на обща стойност 140,42 лв., а именно: сурови скариди „Ванамей“ с тегло
1,260 кг. на стойност 37,79 лв., 2 бр. конска луканка марка „Маджаров“ с тегло 0,468
кг. на стойност 20,68 лв. и филе от сьомга с тегло 2,342 лв. на стойност 81,95 лв. и с
това причинил на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД имотна вреда в размер на
123,92 лева, като случаят е маловажен.
Съдът намира, че обвинението спрямо обв. И. е доказано по несъмнен и безспорен
начин. В тази връзка обвинението се подкрепя от показанията на свидетеля А.Д., които
е категоричен, че е наблюдавал на мониторите за видеонаблюдение как обв.разлепя
етикетите от по-евтините стоки и ги залепя на стоките, с по-висока стойност. Същият
сочи и че е изчакал обв. да премине през касата, да заплати стоките и едва тогава е
предприел проверка на пазарската му количка, като когато е разбрал, че ще бъде
проверяван обв. е побягнал. Впоследствие след завръщането му в магазина е
констатирано, че на част от стоките - сурови скариди „Ванамей“ с тегло 1,260 кг. на
стойност 37,79 лв., 2 бр. конска луканка марка „Маджаров“ с тегло 0,468 кг. на
стойност 20,68 лв. и филе от сьомга с тегло 2,342 лв. на стойност 81,95 лв. са поставени
етикети на по-евтини стоки, което е довело до това, че обвиняемият е заплатил 123,92
лева по-малко. В същия смисъл са и показанията на управителя на магазина св.З.К..
Все в подкрепа на обвинението срещу И. са и показанията на св.А., която е
маркирала стоките съобразно подменените от обв.етикети и не се е усъмнил по-
никакъв начин, че маркира по-скъпи продукти. В подкрепа на обвинението са и
показанията на тримата полицейски служители задържали и отвели И. в РУ заедно със
стоките с подменените етикет. Все в подкрепа на обвинението са и писмените
доказателства- 6 бр. баркодове удостоверяващи подмяната на етикетите на стоките,
както и фискаен бон, сочещ, че обвиняемият е заплатил 123,92 лв. по-малко от
действителната стойност на стоките.
Налице е верига от преки и косвени доказателства по делото, които в своята
съвкупност установяват безпротиворечиво, както предмета на престъпно посегателство
и начина на осъществяването на деянието, а така също и неговия автор.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.
За да е налице измама по чл.209 и сл. от НК следва да е налице засегнат обект -
обществени отношения, осигуряващи нормални условия за упражняване правото на
собственост върху движими и недвижими вещи и гарантираното от закона право за
разпореждане с тях въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Деянието се
осъществява най-често с поредица от действия, които целят да въведат или поддържат
заблуждение у другиго /активна измама/ или да се използване незнанието, или
неосведомеността или неопитността на другиго. При въвеждането в заблуждение у
4

пострадалото лице първоначално не съществува представи за факти или обстоятелства,
а дееца чрез свои активни действия цели да създаде и създава неверни представи у
заблудения въз основа, на които той да формира решение за извършване на акт на
имуществено разпореждане като си мисли, че действа на годно правно основание. При
поддържането на заблуждение такива неверни представи вече са налице у
пострадалото лице и дееца ги използва, не опровергава създадените представи и чрез
свои действия допринася за продължителността на съществуването на тези неверни
представи у съзнанието на пострадалия, за да може да въз основа на тях да се вземе
решение за извършване на акт на имуществено разпореждане със свое или чуждо
имущество.
От конкретиката на настоящия казус е видно, че именно обв. лично е подменил
етикетите на стоките, като на по-скъпи хранителни продукти е залепил етикети с
баркодове на значителна по-евтини продукти. Именно така той е преминал през касата
на търговския обект, където е заблудил касиерката относно действителната цена на
стоките. Към момента на заплащане на стоките на касата обв. е бил наясно, че купува
по-скъпи стоки от тези на които е придал вид, че заплаща посредством подмяната на
етикетите. Въпреки това, видно от приложената по делото фискална бележка той е
заплатил по-ниската стойност. Мотивирана именно от възбуденото от обв.
заблуждение св.А. е извършила маркирането на хранителните продукти със
съзнанието, че на тях са поставени бар-кодове от магазина и това е действителната им
цена. В резултат на възбуденото от страна на обв. у А. заблуждение и в пряка
причинно-следствена връзка е и настъпилата за търговската верига имотна вреда в
общ размер на 123,92 лева. А с това вредоносният резултат е осъществен и
престъплението е довършено.
От субективна страна при осъществяване на престъплението обв. е действал с пряк
умисъл и с користна цел. Реализирал е изпълнителното деяние със съзнанието, че
заплаща по-ниска стойност на продуктите от действителната им такава. Съзнавал е, че
с действията си въвежда заблуждение у касиера по отношение на горните факти и е
предвиждал осъществяването на имущественото разпореждане от нейна страна със
стоката, както и че в резултат на това ще настъпи имотна вреда за търговеца, като
пряко е целял да се облагодетелства от разликата в стойността на стоките.
Умисълът на подсъдимия се извежда по категоричен начин от неговите действия. В
тази насока са всички събрани по делото доказателства. В подкрепа на извода за
престъпен умисъл при деянието са действията на подсъдимия по подмяна на етикетите
на стоките с цел създаване на привидно правно основание за плащане на по-ниска сума
от действителната стойност на продуктите. Нещо повече престъпният умисъл ясно
личи и от обстоятелството, че обв. е закупил на редовна стойност и други хранителни
продукти /по-евтини разбира се/ за да не предизвика подозрение. Тези обективни
действия на обв. сочат стремежът му да се облагодетелства по неправомерен начин,
което безспорно говори за користна цел на намеренията му. Именно с оглед спестяване
на средства в случая е ползван измамлив начин.
Отчитайки високата степен на обществена опасност на деянието “измама”,
законодателят в чл.209, ал.3 от НК е предвидил наказателното преследване на
маловажните случаи на тези деяния.
Съдът намира, че правилно деянието на обв.И. е било квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК едно
деяние представлява “маловажен случай”, когато степента на обществената му
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
5

вид, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства. Преценката по този въпрос се извършва на основата на
фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца
и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена
опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай деянието се е
изразило във възбуждане, че се закупуват по-евтини хранителни продукти и
причиняване на имотна вреда в размер на 123.80лева, от неосъждано лице. Съдът при
преценка на релевантните факти, съобрази и личността на обв., който е неосъждан, в
млада възраст, работещ като готвач. Причинената в случая имотна вреда е в размер на
123, 92 лева и значително под размера на една минимална работна заплата за страната
към момента на деянието/ ПМС № 331/26.11.2020 г. МРЗ за страната в периода
01.01.2021 - 31.03.2022 е 650 лв./. При тези данни за личността на дееца и за
обективните характеристики на деянието му, съдът намира, че настоящият случай се
явява маловажен такъв по смисъла на ал. 3 на чл. 209 от НК, тъй като процесното
деяние разкрива сравнително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
престъпленията от същия вид. Съдът не намери опора в доказателствата по делото да
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, в каквато връзка бяха пренията на защитата,
тъй като съобрази и поведението на подсъдимия след деянието. Същият е побягнал от
търговския обект, за да не бъде разобличен, като само бързата намеса на охранителя на
обекта е предотвратило възможността самоличността на същия да остане неизвестна.
За да достигне до този извод, че не са малице основанията за приложение на чл.9, ал.2
от НК, съдът съобрази и обстоятелството, че подсъдимият е разполагал в себе си и с
парични средства, за да закупи по-скъпите продукти, въпреки горното е ползвал
измамлив начин, за да се облагодетелства.
Поради изложеното и след като прецени, че обвинението против обвиняемия е
доказано по несъмнен начин съгл.чл.303, ал.2 от НПК със събраните в производството
доказателства, съдът призна И.И. за виновен в извършването на престъплението по
чл.209, ал.3 вр., ал.1 от НК .
При индивидуализацията на наказанието по отношение на обв.Миланов за
извършеното от него престъпление по чл.209, ал.3 вр., ал.1 от НК , съдът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало. Обв.И. не е
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, като няма данни за други
противообществени прояви.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не намери.
Съдът, като съобрази обстоятелството, че причинените с деянието вреди са
възстановени, обв.И. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, а
за престъплението по чл. 209, ал.3 вр. ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода до една година или пробация, намира, че са налице всички кумулативното
предвидените в закона предпоставки за прилагане на задължителната диференцирана
процедура по освобождаване на обв. от наказателна отговорност за горепосоченото
престъпление, с налагане на административно наказание по реда чл.78а от НК и
същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде ангажирана
административно -наказателната му такава.
При горните констатации съдът освободи обв. И.И. от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание “Глоба”.
Съдът, съобразявайки посочените по-горе обуславящи отговорността обстоятелства
6

определи наказанието при отчитане единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отчете, че обв. полага труд като готвач, като съобрази и
обстоятелството, че е в млада възраст, следва да създаде семейство, за което да се
грижи, прецени, че следва да му наложи наказание в минимален размер на
предвиденото в законовия текст на разпоредбата на 78а от НК. Затова му наложи
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лв.
С така определеният размер на наказанието съдът счита, че ще се постигнат целите
на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК – генералната- ще се
въздейства предупредително спрямо другите членове на обществото, и индивидуалната
превенция - ще се въздейства възпитателно и възпиращо спрямо обвиняемия да не
върши други престъпления. С оглед на това съдът счита, че посоченото по-горе
административно наказание глоба е справедливо и съответно на обществената
опасност на деянието и дееца, а налагането на по-голям размер на глобата, каквото бе
искането на прокуратурата би се явило несправедливо и несъразмерно тежко в
конкретния случай.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди обв.И. да заплати сумата от 58.50
лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка на
ОД на МВР – Варна.

По гореизложените съображения, съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при ВРС:

7

Номер на акта:	754
Дата:	7 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20223110201424
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 април 2022 г.

Решение по дело №1424/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите