Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен, 15.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Шумен, в публичното заседание на седми
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Р.Рачев от Окръжна
прокуратура– Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Б.Бойн
КАНД № 194 по описа за 2019г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на Б. „Д.“ ЕАД, ***,
срещу Решение № 239/09.04.2019г. на Районен съд– Шумен, постановено по ВНАХД № 693/2019г.
по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № В-0047079/14.02.2019г. на директора на Регионална Дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на Б. „Д.“ ЕАД, ***, с ЕИК
********* е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева
на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ за нарушение по чл.10
ал.2 от същия закон.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. На
първо място твърди, че съдът се е произнесъл по различно НП, от актът предмет
на спора, който е с различен номер. Излага подробни аргументи за незаконосъобразност на
оспореното пред районния съд наказателно постановление, което било неправилно
потвърдено от районния съд. В тази насока, касаторът обективира становището, че
месечната такса от 4,50 лева, визирана в НП, не е свързана с усвояване и
управление на кредита по смисъла на чл.10а ал. 2 от ЗПК, поради което не са
били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на дружеството. Освен
това в Актът не било посочено процесното нарушение, а такова по чл.10 ал.2 от ЗПК. В съдебно заседание санкционираното лице се представлява от юрисконсулт Ж.,
която поддържа сочените отменителни основания.
Ответната
страна, КЗП – Варна, не представя становище, а в съдебно заседание не се явява
и не изпраща представител.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима и основателна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява основателна
по следните съображения:
„Б.Д.”
ЕАД, ***, извършва търговска-банкова дейност като финансова институция, като
предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити
/потребителски, фирмени и ипотечни/. Посочената дейност дружеството осъществява
в офис на „Б.Д.” ЕАД, ***. На 27.11.2018г. била извършена проверка в обекта от
длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр.Шумен, по повод постъпило писмо от
Районна прокуратура– Шумен с Вх. № В–00-579 от 21.11.2018г., образувано въз
основа на потребителска жалба с твърдения, че е осъществена търговска практика
от страна на „Б.Д.” ЕАД. Било приложено Постановление от 16.11.2018г. за отказ
да се образува досъдебно производство на РП-Шумен. При проверката били изискани
договори за потребителски кредит, сключен с лицето посочено в Постановлението,
както и останалите документи към него. Освен това, от дружеството били изискани
още три броя договори за предоставяне на потребителски кредити /заеми/,
сключени през месец ноември 2018г. в офисите на
гр. Шумен, ведно с всички документи към тях. На 06.12.2018г. били
представени и приети с ППД № 0112263 три броя заверени копия на договори за
предоставяне на потребителски кредит. При проверка на представените договори и
документи към тях било установено, че в Договор за кредит за текущо потребление
от 05.11.2018г./приложен на стр.73 по въззивното производство/, сключен с
дружеството-жалбоподател със стойност 1000 лева и срок на договора 18 месеца, кредиторът
„Б.Д.“ ЕАД изисква заплащане на такси, които са включени в погасителния план от
05.11.2018г. /чл.18 от Договора/. Таксите били описани както следва- на 05.11.2018г.-
20 лв. и ежемесечна такса от 4.50 лв. към всяка погасителна вноска. При
проверка на приложение № 3 към договора се установило, че таксата от 20лв. е за
оценка на платежоспособност и платежоготовност на клиента, съдлъжниците и
поръчителите, като тази такса е в зависимост от размера на кредита. От
погасителния план към договора ставало ясно, че такса 4.50лв. се събирала
ежемесечно. Общият ѝ размер за целия период на погасяване възлиза на
81,00лв., като същата не е предвидена в договора и в Приложение №3 към него. Резултатите
от проверката били отразени в Констативен протокол № К-2656192/27.11.2018г., с
който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 05.12.2018г. за
приключване на проверката. На 06.12.2018 г. в КЗП – РД – Варна, звено в
гр.Шумен се е явил представител на кредитната институция и предоставил Становище Изх. № 01-10-11822 от
05.12.2018г. На 03.01.2019г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № К-0047079/03.01.2019г. Актът бил съставен за
това, че търговецът “Б.Д.” ЕАД е нарушил разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗПК,
като на 05.11.2018г. в гр. Шумен при сключване на договор за предоставяне на кредит
за текущо потребление, в погасителния план към договора за кредит е изискал
заплащане сумата 4.50лв.- ежемесечна такса, която не е предвидена в договора за
кредит. Актът бил съставен в присъствие на упълномощено от дружеството лице, което
го подписало, без да изложи възражения. Впоследствие дружеството се възползвало
от законното си право и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН е депозирало писмени
възражения, които били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа
на съставения акт и на материалите по делото АНО издал и процесното НП
№В-0047079/14.02.2019г. на директора на Регионална Дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при КЗП, с което на Б. „Д.“ ЕАД, ***, с ЕИК ********* е наложена „имуществена
санкция” в размер на 3000 лева на основание чл.45 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ за нарушение по чл.10а ал.2 от същия закон.
При
така установената фактическа обстановка районният съд приел, че контролните
органи стриктно са спазили императивните правила на ЗАНН по съставяне на акта и
НП. Съдът посочил, че от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че в процесния договор за кредит за текущо потребление от 05.11.2018г.
няма изискване от потребителя за заплащане на „месечна такса“ в размер на 4,50лв.
Същевременно посочената такса била включена в „Погасителен план и ГПР“ и се
изисква чрез погасителният план, като посочената такса от 4,50 лева месечно се
заплаща от страна на кредитополучателя едва при отпускане на кредита, а не
предварително. Предходната инстанция посочила, че законът допуска събиране на
такси и комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и
които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други, а
процесните такси съдът възприел като такива, свързани с усвояването и
управлението на кредита, което противоречало на чл.10а ал.2 от ЗПК. По тези
съображения въззивният съд потвърдил наложената на търговеца имуществена
санкция.
Настоящият съдебен състав споделя установената
от районния съд фактическа обстановка, но не и направените въз основа на нея
правни изводи за липса на процесуално нарушение, сочено от жалбоподателя и
свързано с разлики в нормата, осъществяваща фактическия състав на нарушение в
Акта и в НП. АУАН е съставен за нарушение, посочено в чл.10 ал.2 от ЗПК, който
гласи че „кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да
е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с
договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски
кредит“. В НП е възприето същото нарушение, но е посочено, че то осъществява
фактическия състав на чл.10а ал.2 от ЗПК, който посочва, че „кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита“. По този начин било санкционирано деяние, за което не
бил съставен АУАН, което е съществено процесуално нарушение. Въззивният съд е
обсъдил и двете нарушения, като е приел, че таксата не е предвидена в договора
и че същата е свързана с усвояване и управление на кредита. За яснота следва да
се отбележи, че второто нарушение е предмет на Наказателно постановление №
В-0047077/14.02.2019г., чиято касационна проверка се разглежда в КАНД № 205/19г.
на ШАС.
Касационният състав намира, че изводът на
решаващият съд, че така определената и изискуема такса по своя характер е такса,
която не е предвидена в договора е неправилен. Касационната инстанция намира,
че таксата не касае договора за кредит, а се дължи на основание ползван пакет
„ДСК Pay+“ от страна на потребителя. Данните по делото сочат, че такъв е бил
активиран година преди сключването на договора. По делото е представено копие
от договор за ползване на платежен пакет „ДСК Pay+“ от 08.08.2017г., като такова
искане е било отправено от кредитополучателя и на 01.11.2018г. и в Заявка от
05.11.2018г. Видно от съдържанието на договора за кредит за текущо потребление,
същият е сключен при преференциален лихвен процент от 6.75% и преференциална
надбавка в размер на 6,530% при изпълнение на условията по програма „ДСК
Престиж“, описани в Приложение 2 към договора, а съгласно т. 1.3 от Условията
по кредитна програма „ДСК Престиж плюс“, този процент е поставен в зависимост
от редица изисквания към кредитополучателя, едно от които е и ползването на
пакет „ДСК Pay“, чиято стойност от 4,50 лева на месец е упомената в погасителния план.
Поради това коментираната такса не e свързана със заплащането на такси по
кредита, не е следвало да бъде включена в договора за кредит и съответно не
нарушава изискването на чл.10 ал.2 от ЗПК. Районният съд е достигнал до
противен извод, което налага отмяна на постановеното от него съдебно решение,
съответно отмяна на потвърденото от него наказателно постановление. В този смисъл е практиката на
АС- Шумен по КАНД № 187/2019г. по идентичен казус между страните.
За
пълнота следва да се отбележи, че по отношение на направеното възражение за
грешка последната цифра от атакуваното НП, която е „9“, а е посочена като „7“,
съдът намира, че съобразно практиката на ВКС, явна
техническа грешка, какъвто е случая, не съставлява съществено процесуално
нарушение, когато не нарушава
правото на защита и не е
пречка да се провери от контролиращата съдебна инстанция истинската вола на
решаващия съд. В
настоящия казус, в Разпореждането за насрочване на делото за разглеждане, актът
е правилно посочен, като в Решението присъства и номера на АУАН, поставил
началото на административно-наказателното производство, пълна индивидуализация
на нарушителя, нарушението с конкретна дата на договор за кредит, както и
санкцията в мотивите и диспозитива, поради което е ясна волята на съда относно
предмета на обжалване и потвърдения акт.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 239/09.04.2019г. на Районен съд– гр. Шумен, постановено по ВАНД № 693/2019г.
по описа на съда и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № В-0047079/14.02.2019г. на директора на Регионална
Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към
Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на Б. „Д.“ ЕАД, ***, с ЕИК
********* е наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева
на основание чл.45 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ за нарушение по чл.10
ал.2 от същия закон.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2……….............
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 15.10.2019г.