РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500092 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 192 от 16.11.2022 г., постановено по гр.д.№
938/2021 г. по описа на РС-Сливница е признато за незаконно и
отменено уволнението на Е. К. Т. от с. Д., извършено със заповед №
РД-..-.../........... г., издадена на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10
от КТ от директора на ТП „ДГС С.“ – поради извършване на тежки
нарушения на трудовата дисциплина. Е. К. Т. е възстановен на
длъжността „старши лесничей“, която е заемал преди уволнението му
със заповед № РД-..-.../........... г., издадена от директора на ТП „ДГС
С.“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. ТП „ДГС С.“ е осъдено да
заплати на Е. Т., на основание чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ, във вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ сумата от 6250 лева, представляваща обезщетение за
оставането на ищеца без работа, поради уволнението за периода от
08.12.2021 г. до 10.05.2022 г., като е отхвърлен иска за разликата до
1
пълния му предявен размер от 7800 лева, като неоснователен. ТП
„ДГС С.“ е осъдено да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата в размер на 933,67 лева, представляваща разноски в
исковото производство, съобразно уважената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на РС-Сливница, сумата от 350
лева – държавна такса. На основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато
предварително изпълнение на решението в частта, с която се
присъжда обезщетение за оставане без работа.
Недоволен от така постановеното решение ответника в
първоинстанционното производство ТП „ДГС С.“ го обжалва изцяло,
чрез адв. П. Б.. Излага твърдения, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните
правила и целта на закона. Навежда оплаквания, че РС-Сливница
неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че заповедта
не е мотивирана, съгласно разпоредбите на КТ. Съдът не е отчел
представения протокол от извършена проверка на 14.09.2021 г., с
който ищецът е бил запознат, тъй като се бил подписал, че документът
е изготвен в негово присъствие. В заповедта било посочено, че ищецът
допуснал несъответствия в подадените от него сигнални листове
относно процента на горските площи, повредени от биотични и
абиотични фактори, което задължение имал, видно от представената
длъжностна характеристика. От начина, по който е описано
нарушението ставало ясно, че то било извършено при подаването на
сигналните листове, в които били допуснати неточности. Заповедта в
частта, касаеща второто нарушение също съдържала всички
реквизити. Описана била фактическата обстановка, при която
уволненият работник се е държал грубо с клиент и е уронил престижа
на работодателя. По отношение на третото нарушение в процесната
заповед излага, че подробно е описано нарушението, времето на
извършването му, посочени са задълженията, които работникът не е
извършил, начинът, по който е било констатирано същото, както и
2
всички останали обективни и субективни признаци на
дисциплинарното нарушение. Нарушението било констатирано на
29.10.2021 г., а срокът за изпълнение на задължението на служителя е
бил 30.09.2021 г. Излага, че решението било и в разрез с целта на
закона, която не представлява излишно формализиране на тази
процедура. Счита, че РС-Сливница е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като не е взел предвид редица
доказателства по делото при постановяване на решението, едно от
които вече наложено наказание „забележка“ за предишни негови
нарушения. По същество моли да бъде отменено обжалваното
решение и предявените искове отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски за двете инстанции.
От ответника е депозирана и частна жалба срещу решението в
частта, в която е допуснато предварително изпълнение на
присъденото обезщетение. Излага съображения, че
първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 243, ал.
2, предл. 2 ГПК. Моли да бъде отменено решението в тази част,
имащо характер на определение.
Въззиваемата страна Е. К. Т., чрез пълн. адв. М. М. в
депозирания отговор, оспорва жалбата. По същество моли да бъде
потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд.
Претендира разноски.
За да се произнесе Софийският окръжен съд взе предвид
следното:
Производството пред РС-Сливница е образувано по предявени от
Е. К. Т. против ТП „Д. г. с. С.“, искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т.2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ответникът ТП „ДГС С.“ е депозирал отговор, в който е оспорил
предявените искове.
След самостоятелна преценка на доказателствата по делото
3
поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната инстанция приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения за
обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността и допустимостта на решението,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на
чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2,
т.3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са основателни и доказани.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ:
Процесното трудово правоотношение е било прекратено, на осн.
чл. 195, вр. чл. 188 т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 10 от КТ и
чл. 193, ал. 1 от КТ и чл. 194 от КТ, поради налагане на
дисциплинарно уволнение на Е. К. Т. за следните три нарушения:
1./при извършена по документи и на терен проверка на 14.09.2021 г.
от служители на РДГ-С. и ТП „ДГС С.“ относно подадени сигнални
листове за площи повредени от биотични и абиотични фактори, са
допуснати несъответствия в процента на ползване, между
действителното състояние на терен и отразеното в сигналните
листове. Прието е, че служителят не изпълнява качествено
възложената работа и не спазва установените правила; 2./ при
извършена проверка по повод подадена жалба от И.П.Г. относно
получени дърва за огрев на 23.10.2021 г., било установено, че
получените дърва са на недостъпно място и твърде тънки /5-10 см./
при налични на временен склад дърва за огрев с по-голям диаметър,
каквото било желанието на получателя. Със своите действия и
4
реплика „не гледай тези дърва те са мои“ и „така става, като ме
прескачаш“, служителят принудил И. Г. да отиде да товари дърва за
огрев от обект 21742-п, подотдел122-ю2. При направена договорка, че
камиона с натоварената дървесина ще бъде експедиран около 15,00
часа от обект 21742-п, служителят издал превозния билет в 18,39 ч. и
по този начин уронил престижа на ТП „ДГС С.“. При извършена
проверка в информационната система system.iag било установено, че е
извършена експедиция от служителя Т., на дървесина от обект 21743-
п на 23.10.2021 г., с превозен Билет № ..../...../........../.........-..........., на
лице от гр. Д., което не е включено в списъците на Община С., както и
в списъците на Община Д., предоставени на стопанството за доставка
на дърва – местно население. Посочено е в заповедта, че с тези си
действия е нарушил чл. 71, ал. 8 и ал. 9 от НУРВИДГТ; 3./ старши
лесничей Е. Т. не представя в срок доклади във връзка с
освидетелстване на сечища, видно от доклад с вх. № ..-..-.../......... г. от
инж. Б. Б. – гл.лесничей. Посочено е в заповедта, че това води до
забавяне издаването на позволителни за сеч и извоз, което от своя
страна възпрепятства добива, реализацията на дървесина и приходи на
стопанството. Прието е, че с тези си действия служителят е извършил
нарушения на трудовата дисциплина, неспазване на техническите и
технологични правила, неизпълнение на други трудови задължения по
чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т.10 от КТ, като по време на извършване на
нарушенията служителят проявява крайна безкритичност към
собственото си поведение, неуважение към установените вътрешни
правила на труд и етика. Прието е също, че е налице незачитане на
трудовата дисциплина, засягаща добросъвестното изпълнение на
задълженията по трудово правоотношение от страна на служителя,
многократно опониране на устни заповеди, отправени от заместник-
директора на стопанството, както и непридържане към добрия тон и
колегиално отношение към другите служители на стопанството.
Заповедта е връчена на служителя на 10.11.2021 г. при отказ от негова
страна да я получи, което е удостоверено с подписа на трима
5
свидетели, служители в ТП „ДГС С.“.
Със заповед № ..-..-./........... г. на Директора на ТП „ДГС С.“, въз
основа на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 10.11.2021
г. Заповедта е връчена на служителя на 08.12.2021 г. по пощата, видно
от представеното известие за доставяне.
Първото процесуално действие след установяване на нарушителя
и неговото нарушение/я, което работодателят е длъжен да извърши,
представлява задължението му преди да наложи съответното
дисциплинарно наказание да изслуша служителя или да приеме
писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се
дава възможност на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-
точно и отношението на служителя към нарушението, от една страна,
както и обезпечава възможността на служителя да се защити в
рамките на тази опростена дисциплинарна процедура. Това налага
изследване, поискано ли е от работодателя представянето на такива,
за какви нарушения и дали те съвпадат с посочените в заповедта.
Обясненията на работника/служителя, които работодателят е длъжен
да изиска съгласно чл.193 от КТ, трябва да са достигнали до субекта
на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното
наказание.
Съгласно трайната практика по чл. 290 от ГПК (Решение № 226
от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2012 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2012 г., III г. о., ГК,
Решение № 137 от 1.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 982/2011 г., III г. о.,
ГК) "работодателят не е длъжен да уведомява работника/служителя,
че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му
отговорност ... Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде
изложено за какво се искат обясненията."
Също така, практиката по чл. 290 от ГПК (Решение № 68 от
28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2013 г., IV г. о., ГК, Решение №
6
290 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2982/2013 г., III г. о., Решение
№ 174 от 3.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 691/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 319 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 197/2010 г., IV г.
о., ГК, Решение № 225 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 375/2010 г.,
III г. о., ГК) застъпва категоричното становище, че искането на
обяснения от работника не е подчинено на никакви формални
изисквания, като не е задължително, поканата за изслушване да бъде в
определена форма или да бъде предшествана от формално откриване
на дисциплинарно производство, нито да се уведомява работника, че
срещу него се открива такова производство. Важното е, работникът да
е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е
ориентирал в обстоятелствата.
Според настоящия съдебен състав, тези изисквания в случая са
били изпълнени частично /за първите две нарушения са поискани
писмени обяснения, но не и за третото нарушение, за което е наказан/.
За първото описано в заповедта нарушение, с писмо –искане изх. № ..-
..-../.......... г. от служителят са изискани писмени обяснения като са му
зададени следните въпроси: 1. „Защо по-голямата част от
предложените от Вас площи повредени от биотични и абиотични
фактори, попадени със сигнални листове, като процент на ползване, не
отговарят на действителното състояние на насажденията?“ 2. „Защо
приложените скици към сигналните листа изготвени от Вас, не са
оформени с подпис на изготвил?“. Служителят е отказал да даде
обяснения, видно от доклад, адресиран до Директора на ТП ДГС
Сливница, с вх. № ..-..-../../. от ......... г. В заповедта по отношение на
първото нарушение е посочено, че е била извършена проверка по
документи и на терен на 14.09.2021 г. от служители на РДГ-С. и ТП
„ДГС С.“, относно подадени сигнални листове за площи повредени от
биотични и абиотични фактори, при която било констатирано, че са
допуснати несъответствия в процента на ползване, между
действителното състояние на терен и отразеното в сигналните
7
листове. В материалите по делото не съдържат доказателства,
удостоверяващи, че такава проверка е извършена в действителност,
респективно в какво се е изразявала проверката, кои лица са участвали
в нея и какво е констатирано. В този смисъл са неоснователни
възраженията в жалбата, че РС-Сливница не е съобразил протокола от
проверката от 14.09.2021 г., тъй като такъв по делото не е представен.
Не са представени и други доказателства, удостоверяващи, че в
сигналните листове са допуснати несъответствия, нито пък са
представени самите сигнални листове. Ето защо, настоящият състав
приема, че описаното нарушение в заповедта, не е извършено от
ищеца. Правилен е и извода на РС-Сливница, че от начина, по който е
описано нарушението не става ясно какво неизпълнение на трудовите
задължения е извършено от ищеца и какви правила е нарушил, за да се
приеме, че не изпълнява качествено работата си.
По отношение на второто описано в заповедта нарушение, от
служителя е поискано обяснение, с писмо изх. № 10-09-41/28.10.2021
г., получено от него на 28.10.2021 г., удостоверено с негов подпис.
Служителят не се е възползвал от правото си да даде обяснения. От
посоченото в заповедта отново не става ясно какво неизпълнение на
трудовите си задължения е извършил ищеца. В заповедта е посочено,
че била извършена проверка по случая с подадената жалба от И.П.Г.
от гр. Сливница, касаеща получаване на дърва за огрев на 23.10.2021
г., но в материалите по делото не се съдържат представени
доказателства, че такава проверка е била извършена в действителност,
съответно какви са били нейните констатации. Посочено е, че дървата
били на недостъпно място и твърде тънки /5-10 см./ при налични на
временен склад дърва за огрев с по-голям диаметър. Работодателят не
е представил писмени доказателства или други, които да вменяват в
задължение на служителя да предоставя дърва за огрев с определен
диаметър, за да се приеме, че обратното би съставлявало нарушение
на трудовата дисциплина. Видно от представената длъжностна
8
характеристика, такова задължение служителят няма. Не е
представена по делото и процесната жалба от лицето И. Г.. В
производството пред РС-Сливница И. Г. е разпитан като свидетел и от
показанията му се установява, че заплатил дърва в горското
стопанство С.. Дървата били натоварени в три часа, а служителят
пуснал билет в шест часа вечерта. Е. Т. казал на свидетеля, че за него
няма дърва, защото го е прескочил.
Като нарушение е посочено и това, че камиона с натоварената
дървесина е трябвало да бъде експедиран около 15,00 часа, а
служителят издал превозния билет в 18,39 часа. Видно от
представената разпечатка от информационната система,
удостоверяваща издадените превозни билети, за датата 23.10.2021 г.
не са представени никакви данни /виж л. 95-98 от делото на РС-
Сливница/. Не са представени и доказателства, касаещи описаното
нарушение, че е бил издаден превозен билет на друго лице от гр. Д..
Според свидетеля Венелин Кръстев /заместник директор в
ответното предприятие/, служителя Т. не спазвал етичния кодекс, не
се отнасял с уважение към свидетеля и не изпълнявал
разпорежданията му. Служителят отказвал да изпълнява
разпорежданията и на по-високопоставени служители, не маркирал
коректно дървесина, за което свидетелят написал доклад. По делото е
представен доклад от 18.10.2021 г., който касае жалба от управителя
на фирма „Т. ....“ ООД, която жалба не е представена по делото.
Комисията е констатирала, че неправилно е определена границата на
подотдела от маркиращия лесовъд, поради което се е стигнало до
неправомерна сеч в имота на физически лица. Посочено е, че
маркиращ лесовът е бил Е. Т., който е бил ръководител на ГСУ „С.“,
по времето през което е извършено нарушението. Комисията е
предложила да се извърши пълна инвентаризация на неправомерно
маркираната и усвоена площ. За това нарушение „неправилно
определена границата на подотдела от маркиращия лесовъд“ нито са
9
искани обяснения от служителя, нито пък е наказан, видно от
оспорената заповед, поради което не е предмет на настоящата
проверка. Ето защо, настоящият състав намира, че второто описано в
заповедта нарушение нито е конкретизирано в достатъчна степен, за
да се прецени каква процедура е била нарушена, съответно как с
действията си служителят е уронил престижа на работодателя, нито
пък от представените по делото доказателства може да се направи
извод, че е извършено от служителя.
По отношение на третото нарушение, изразяващо се в това, че
старши лесничей Е. Т. не представя в срок доклади във връзка с
освидетелстване на сечища, което водело до забавяне издаването на
позволителни за сеч и извоз, което от своя страна възпрепятствало
добива, реализацията на дървесина и приходи на стопанството, отново
не става ясно какви са тези доклади и дали има задължение да ги
представя. Прието е, че с тези си действия служителят е извършил
нарушения на трудовата дисциплина, неспазване на техническите и
технологични правила. В длъжностната характеристика за длъжността
„старши лесничей“ не е предвидено задължение за представяне на
доклади за освидетелстване на сечища. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от
Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите предвижда, че в срок
до 30 дни след приключване на сечта лицето, издало позволителното
за сеч, съставя протокол за освидетелстване на сечището по образец,
утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по
горите. Когато сечището е освидетелствано с отсечена, но неизвозена
до временен склад дървесина, извозването й се осъществява след
издаване на ново позволително за сеч. Видно от представената
длъжностна характеристика, служителят няма задължение да издава
позволителни за сеч, нито да прави освидетелстване. За описаното в т.
3 от заповедта нарушение не са искани обяснения от служителя, което
е самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед.
При съвкупната преценка на събраните доказателства, въззивният
10
съд счита, че определеното дисциплинарно уволнение се явява
прекомерно с оглед тежестта на твърдяните нарушения, които според
настоящият състав не са и доказани, че са били извършени от
служителя. Ето защо, наведени възражения във въззивната жалба, че
РС-Сливница неправилно е приложил материалния закон, като е
приел, че заповедта не е мотивирана, съгласно разпоредбите на КТ са
неоснователни.
По исковете за отмяна на незаконно уволнение, които имат
конститутивен характер, доказателствената тежест за установяване
законност на уволнението пада върху работодателя, съответно той
трябва да докаже законното упражняване на потестативното право да
уволни работника или служителя - решение № 224/23.06.2011 г. по гр.
д. № 1184/2010 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение №
241/01.12.2016 г. по гр. д. № 1602/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение
№ 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.
Ето защо, в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че
е носител на субективното право на уволнение на посоченото в
заповедта основание, което е упражнил законосъобразно.
По изложените по-горе съображения въззивният съд счита, че
работодателят не е изпълнил доказателствената си тежест да установи
осъществяването на предпоставките на уволнителното основание,
регламентирано в нормата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Това води до
незаконност на уволнението и налага неговата отмяна. Издадената
заповед за дисциплинарно уволнение се явява незаконосъобразна и
уволнението следва да бъде отменено, до какъвто извод е достигнал и
РС-Сливница.
Уважаването на иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ обуславя основателност и на иска за възстановяване на ищеца на
работа, поради което първоинстационното решение следва да бъде
потвърдено и в тази му част.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е първата
11
предпоставка за основателност и на иска с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ, при незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не
за повече от 6 месеца. Предпоставките за това обезщетение са:
признаване на уволнението за незаконно; наличието на вреда за
работника, съизмеряваща се в пропуснатото брутно трудово
възнаграждение за времето след уволнението поради това, че е
останал без работа /незает по трудово правоотношение/; причинна
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. Пред
РС-Сливница са ангажирани доказателства /служебна бележка изх. №
..-..-..-...../.......... г. на „Бюро по труда“ С./, че ищецът е останал без
работа след уволнението и е бил регистриран като безработно лице от
23.12.2021 г., както и трудова книжка, от която не се установява да е
започнал друга работа. Същото обстоятелство се потвърди и от
извършената от въззивния съд служебна справка за сключени трудови
договори на ищеца. За периода от 08.12.2021 г. до 08.06.2022 г.
дължимото обезщетение за оставането на ищеца без работа възлиза в
размер на 6250, 00 лева, изчислено като се вземе предвид основната
му заплата в размер на 1250 лева. Пред РС-Сливница не са
ангажирани доказателства за получаваното от него брутно трудово
възнаграждение, поради което искът е уважен до тази сума и
отхвърлен до пълния предявен размер от 7800 лева. В отхвърлителната
част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Депозираната частна жалба срещу решението в частта, в която е
допуснато предварително изпълнение на присъденото обезщетение е
основателна.
На основание чл. 243, ал. 2 от ГПК срещу Държавата, държавните
учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за
12
лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила
решение.
Съдът като взе предвид, че ответната страна – ТП „Д. г. с. С.“ е
държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 2 от ГПК настоящата
инстанция намира, че е недопустимо по отношение на тази страна да
се допуска предварително изпълнение. В този смисъл, депозираната
частна жалба е основателна, а атакуваното първоинстанционно
решение в частта, в която е допуснато предварително изпълнение е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
По разноските:
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна разноски в размер на 1000, 00 лева за адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192 от 16.11.2022 г., постановено по
гр.д.№ 938/2021 г. по описа на РС-Сливница в частта, в която са
уважени предявените от Е. К. Т. с ЕГН: .......... от с. Д. срещу ТП „ДГС
С.“, адрес гр. С., ул. „К. А. . Б.“ № . обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
ОТМЕНЯ Решение № 192 от 16.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 938/2021 г. по описа на РС-Сливница, в частта имаща характер на
определение, с която в полза на Е. К. Т. с ЕГН: .......... е допуснато
предварително изпълнение на решението за присъденото обезщетение
за оставане без работа.
13
Решението не е обжалвано и влязло в законна сила в частта, в
която е отхвърлен предявения от Е. К. Т., ЕГН **********, с адрес с.
Д., ул.“...“ № ., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над сумата от 6250 лева до пълния
му предявен размер от 7800 лева, представляваща обезщетение за
оставянето на ищеца без работа, поради уволнението за периода от
08.12.2021 г. до 10.05.2022 г., като неоснователен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14