О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София,
29.05.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Гълъбова ч.гр.д. №3624/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С.Ф.А.-П.“ ЕООД
срещу определение, вх. рег. №230 от 26.02.2020 г., постановено от съдия по
вписванията при СРС, с което се отказано вписване на удостоверение по чл.263и ТЗ, съгласно искане с вх. №10370/26.02.2020 г. В частната жалба се съдържат
подробно оплаквания, че съдията по вписвания неправилно е отказал вписването на
удостоверението за вписване на преобразуване на преобразуващо се дружество, като
не е необходимо представяне на заверени преписи от договора за преобразуване,
както и че са представени балансов отчет за определяне на дължимата държавна
такса, декларация по чл.264 ДОПК и доказателства за внесена държавна
такса.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение, като преписката бъде
върната на съдията по вписванията с указания на основание чл.577 ал.3 ГПК да впише
заявените обстоятелства.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съдията
по вписванията при СРС е
сезиран с молба за вписване на удостоверение
по чл.263и ал.6 ТЗ – удостоверение за преобразуване на търговско дружество.
Подлежащият на вписване документ подлежи на вписване, съгласно разпоредбата на чл.4 б. „л“ ПВ вр. чл.263и ал.6 ТЗ.
С обжалваното определение съдията
по вписванията при СРС е отказал вписване на удостоверението за преобразуване,
излагайки, че към удостоверението за преобразуване не са представени документи,
необходими за вписването, а именно: втори екземпляр от заверения договор за
вливане; надлежни доказателства за материалния интерес, по който да се изчисли
дължимата държавна такса; данъчни оценки чл.264 ДОПК, удостоверяващи липса на
данъчни задължения на прехвърлителя „Д.-П.Б.“ ЕООД, както и че представеното
платежно нареждане за заплатената държавна такса не отговаря на изискванията на
чл.7а ТДТСАВ. Съдът обаче е длъжен служебно да следи за всички предпоставки за
осъществяване на вписването на основание чл.533 вр. чл.278 ал.2 ГПК.
Условията
за вписване на договор за преобразуване на търговски дружества, в който се
включват разпореждания относно недвижими имоти са следните: да се представи
молба за вписване по чл.8 ПВ от
лице, което има интерес от вписването; към молбата да е приложен подлежащ на
вписване акт; актът да съдържа реквизитите по чл.6 ПВ и е нотариално заверен /чл.3 ал.1 ПВ/; да е представена кадастрална скица на
имотите, които се прехвърлят, както и да е представена данъчна оценка от
общината по местонахождението на имота, в която да е отразено, че са платени
всички дължими се местни данъци
за имота /чл.264 ал.1 ДОПК/; декларация по чл.264 ал.1 ДОПК от представляващия преобразуващото се дружество.
Към молбата трябва да е представен и документ за платена такса за вписването, а
в случай, че се подава от пълномощник -
и пълномощно.
В случая, представеният договор за
преобразуване включва индивидуализация на страните, имотите, мястото и датата
на съставянето, си съгласно чл.6 ал.1 ПВ, а за всеки от прехвърляните
имоти са представени и
скици от Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, издадени по
реда на ЗКИР, с което е изпълнено и изискването на чл.6 ал.3 ЗКИР.
Настоящият съдебен състав намира за неправилни
изложените в обжалвания акт мотиви на съдията по вписванията за липса на втори екземпляр от договора за
вливане от 27.06.2019 г., нот. заверен от нот. Л.Л., рег. №5541/27.06.2019 г.,
в официално заверен препис. Съгласно разпоредбата на чл.263и ал.6 ТЗ, на
вписване подлежи не договорът за преобразуване на дружества чрез вливане, а удостоверението за вписване на
преобразуването от търговския регистър при Агенцията по вписванията. Съгласно т.3 от ТР №7/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, фактическият състав, от
който преобразуването възниква включва не само представянето на договор за преобразуване
пред държавен орган /частноправен елемент/, а и вписването му в търговския регистър /публичноправен елемент/. Едва с осъществяването и на двата елемента
от фактическия състав възниква промяна в юридическата личност на
преобразуващите се субекти, а оттам - и в имуществото им. Последното подлежи на
вписване и в книгите по вписванията, ако имуществената промяна засяга и права
върху недвижими имоти. За да се удостовери обаче тази промяна е необходимо да
се представят доказателства и за двата елемента на фактическия състав, от който
възниква преобразуването. Самото вписване се удостоверява единствено чрез
издаден от длъжностното лице по регистрацията официален документ - удостоверение
за вписване на преобразуването, и това е предпоставка за извършването на
вписване и по реда на ПВ. В
случая са представени точно такива доказателства – 5 бр. удостоверения за вписване на
преобразуваното дружество, издадени от ТР при Агенция по вписванията, които се
вписват, като не е необходимо представяне и на втори екземпляр от описания
по-горе договор за вливане, който не е актът, подлежащ на вписване.
Неправилни са и изложените от съдията по
вписванията при СРС мотиви за липса на надлежни доказателства за материалния
интерес, с оглед определяне дължимата държавна такса. Съгласно т.3 ТР №7/2012
г. на ОСГТК на ВКС, таксата за
вписване се определя, съгласно чл.2 ТДТСАВ, като се отчита естеството на
удостоверенията - те само установяват преминаването на правата, което е
настъпило по силата на осъществения смесен фактически състав. Самото
преминаване не е таксувано по смисъла на чл.2 ТДТСАВ, поради което цената на акта следва да се
определи за първи път в производството по вписване, при аналогично приложение
на правилата за определяне на таксите при прехвърляне на собственост. 3а такава
цена следва да се приеме стойността на преминалото в резултат на
преобразуването имущество по заключителния баланс, който трябва да бъде
съставен, съгласно чл.263з ал.1 ТЗ, или данъчната оценка, ако е по-висока от
стойността по заключителния баланс. Ако от заключителния баланс цената на
правото не може да бъде установена, то държавната такса следва да се изчислява
върху данъчната оценка, определена по реда на чл.33 ЗМТД. В случая със заявлението за
вписване е представен баланс към 12.11.2019 г. /датата на извършеното
преобразуване/ и въз основа на който е внесена от молителя държавна такса в
размер на сумата от 2698,53 лв., доколкото балансовата стойност на имотите е по-висока
от данъчната такава, т.е. спазени за изискванията за определяне на дължимата се
държавна такса.
Преценката на съдията по вписванията по чл.32а ал.1 ПВ включва и преценката
представени ли са доказателства за изпълнението на изискванията на чл.264 ДОПК. За да бъдат извършени посочените в чл.264 ал.1 ДОПК правни сделки и действия
прехвърлителят, учредителят, ипотекарния длъжник или залогодателят трябва да
представят декларация, че нямат непогасена подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни здравни осигуровки, като наличието
или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчна
оценка. В този смисъл са и разясненията,
дадени в т.6 от ТР №7/25.04.2013 г. по тълк.д. №7/2012 г., на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай пред съдията по вписванията при
СРС е представена данъчна оценка на недвижимите имоти, от която се установява,
че „С.Ф.А.-П.“
ЕООД няма непогасени задължения за имотите.
Представена е и декларация по чл.264 ал.1 ДОПК, изходяща от представляващия „Д.-П.Б.“ ЕООД, нот. заверена от нот. Л.Л., рег. №9165/12.11.2019
г., че дружеството няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира,
че не са изпълнени изискванията на чл.264 ал.1 ДОПК, доколкото липсва
удостоверяване в представената данъчна оценка дали преобразуващото се дружество
„Д.-П.Б.“ ЕООД има/няма непогасени данъчни задължения за имотите. Това
изявление следва да се съдържа в текста на удостоверението за данъчна оценка,
според изричното предвиждане на
чл.264 ал.1 изр.2 ДОПК. Липсата на такова удостоверително изявление не може да
се счете за индиция, че липсват данъчни задължения за имота от страна на прехвърлителя. В този смисъл са и мотивите на определение
№147/15.08.2017 г. по ч.гр.д. №1397/2017 г. на ІІ ГО на ВКС. В
случая в
издаденото удостоверение за данъчна
оценка не е отразено наличието или липсата на публични задължения за имота от страна на прехвърлителя /преобразуващото се дружество/, поради което
съдията по вписванията не може да извърши преценка дали за имотите, предмет на
процесния договор, има или няма непогасени данъчни задължения от страна на прехвърлителя /преобразуващото се
дружество/.
Настоящият съдебен състав споделя
изложените в обжалвания акт мотиви на съдията по вписванията за липса на надлежно удостоверяване на
дължимата държавна такса. По делото е представено преводно
нареждане от 25.02.2020 г., от което се установява, че молителят е внесъл по
сметка на Агенция по вписванията държавна такса в размер на сумата от 2698,53
лв. – за вписване на удостоверение по чл.263в ал.1 ТЗ, което преводно нареждане обаче
не е заверено нито страната по
акта, нито от нотариус,
нито от банката, получила или извършила плащането, т.е. същото не отговаря на изискванията на чл.7а ТДТСАВ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира
обжалваното определение за правилно, поради което депозираната частна жалба
следва да бъде оставена без уважение.
Воден
от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „С.Ф.А.-П.“
ЕООД срещу определение, вх. рег. №230/26.02.2020 г., постановено от съдия по
вписванията при СРС, с което е постановен отказ за вписване на удостоверение по
чл.263и ал.6 ТЗ, съгласно искане с вх. №10370/26.02.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.