Р Е Ш
Е Н И Е № 887
Гр.
Пещера,06.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
П.
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията П. гр.д. № 490 по описа на съда за 2019 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от "ИЗИ
ФИНАНС" ЕООД с
ЕИК201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.
"Балша" N° 17, ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев -
управител чрез юрк. Ал. Г. ,със съд.
адрес *** - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул.
"Балша" № 17, aп. 1,против Д.П.П. с ЕГН **********; адрес: *** иск по чл. 422 от ГПК.
Твърди ищеца, че на 20.04.2018г., сключва, в
качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на
кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 207393.
Договора е сключен при условията на ЗПФУР.Сключването на самия договор се
извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно
същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите
условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това
кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за
условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си
и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Твърди ищецът, че потвърждаването
става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на
предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той
получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето
му следва да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод
клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като отново
потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. При кандидатстване ответника е посочил следния телефонен номер:
********** и следният имейл: **********@***.** . Кода за активация е бил 7215.
По този
начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го
уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Гореописаната
процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат
кредит с главница в размер на 2 200.00 лв. /две хиляда и двеста лева/. Съгласно
чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него
начин, а именно: касово на каса на „Изипей" АД. Доказателство е
представената разписка.
Видно от чл.
4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница е разсрочено на 12
броя вноски за периода 20.05.2018г. - 15.04.2019г. Поради това се претендират
вземанията за главница за целия период на договора. От тях вноската за главница
за 20.05.2018г. е изцяло платена. Дължими остават вноските за периода от
следните месеци: 19.06.2018г. - 15.04.2019г. в размер на 2 016.67 лв.. С
известие получено от ответника на 12.02.2019г. и лично подписано от нея,
на същата е обявена надлежно предсрочна изискуемост по чл. 8 от Договора за
кредит. Дори да се прецени, че няма надлежно обявена предсрочна изискуемост,
следва да намери приложение т. 1 от TP № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС съгласно което се
уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата
на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна
изискуемост. Размера на вземането подлежащо на уважение следва да се определи
към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т, 2 от цитираното
решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не са отграничени падежирали от непадежирали вноски не е условие иска да бъде
обявен за недопустим. Въз основа на горното и в случай, че съда не приеме, че
вземането е надлежно обявено за
предсрочно изискуемо, молят да се определят като изискуеми всички вземания за
главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. В случай, че към
този момент всички са падежирали то въз основа на цитираната практика, следва
да се уважи цялата им претенция по заявление и по настоящата искова молба, а
именно сума в размер на 2 016.67 лв.
При
изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва. Договорната лихва е уточнена в
Договора.Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него фиксиран лихвения процент е в
размер на 40.15 %. Лихвения процент е съобразен с по-високия риск на кредит
отпуснат по ЗПФУР, дължащ се на следните обстоятелства: одобрението се дава до
30 минути след подаване на заявлението, което влияе на преценката при
проучване, не се придобива визуална представа за кредитополучателя като в
пълнота, дори не може да се установи, дали не е налице злоупотреба с лични
данни. Вноската за периода 20.04.2018г. - 20.05.2018г. е напълно изплатена.
Дължима за периода 25.05.2018г. - 14.02.2019г., като е в размер на 381.15 лв.
Ответницата П.
чрез адв. Филипова във възражението си е признала вземането за главница в
размер на 1 940.00 лв.. Съгласно т. 11 а/ от TP 4/2013г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК, това волеизявление
следвало да се приеме за разглеждане в настоящето, исково производство. Същото,
следва да се квалифицира като признание, по чл. 175 от ГПК, на следните факти:
1/ дължимостта на главницата в размер на 1 940.00 лв. и 2/ признание на факта
за наличие на договор за кредит между страните (допускане на противното
твърдение води до абсурда, че няма яснота на какво основание се признава част
от главницата). Видно е, че единствените оспорвания са на главницата над 1
940.00 лв. до 2 016.67 лв. и на вземанията за лихва и неустойка, като тези
неустойка не претендираме с настоящата искова молба. От това волеизявление е
видно, че конклудентно може да се изведе воля, че ответницата не оспорва друго
освен изрично посоченото във възражението. Молят, при постановяване на решението си, съдът да вземе предвид
гореизложеното и най-вече изричното признание на фактите, че главницата е
дължима в размер на 1 940.00 лв. и че между страните е сключен договор за
кредит.
Отношенията
не са били уредени извънсъдебно и е
образувано ч.гр.д. № 285/2019гРС Пещера. По същото е издадена заповед за
изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по делото. Той е подал
възражение срещу нея. Поради това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
съдът е указал да предяви заявителя
установителен иск, като довнесе дължимата държавна такса. Поради това за ищеца
се пораждал правен интерес да заведем настоящето дело.
С оглед
гореизложеното, молят на основание чл. 415 от ГПК да се постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Д.П.П. с
ЕГН **********, че същата дължи на "ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от Б. Н.чрез юрк. А. Г. сумата от 2 397.82 лв., от които: 2
016.67 лв., главница по предоставения кредит, 381.15 лв., ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното
производство до пълното погасяване на дължимата сума, за която е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 285/2019г. на Районен съд Пещера.Претендират
разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника.Твърди че предявеният
установителен иск за главница от 2 016, 67лв. е частично недопустим, поради
наличието на процесуална пречка - влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК. С възражението по чл.414 ГПК по ч.гр.д. № 285/19г. по описа на ПРС,
т.к. ответницата е признала дължима
главница в размер на 1940 лв. и е оспорила единствено разликата над 1940 лв. до
2 016, 67лв. Длъжникът в заповедното производство имал право да оспори само
част от претендиралите вземания /така т. 5 „б" от TP № 4/13г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно чл. 416 ГПК,
заповедта за изпълнение влиза в сила, когато възражение срещу обективираните в
нея вземания не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С депозираното по
ч.гр.д. № № 285/19г. по описа на ПРС възражение не са оспорили дължимостта на
вземането за главница, а са признали същото, поради което заповедта по чл. 410 ГПК се е стабилизирала по силата на чл. 416 ГПК в признатата част за главничния
дълг. Влязлата в сила заповед съставлява абсолютна отрицателна правна пречка
правният спор да бъде пререшаван в производството по чл. 422 ГПК.
По отношение на основателността на исковата
молба:
Исковете за
главница над 1940 лв. до 2 016, 67лв. и за договорна лихва се твърди, че са
неоснователни поради това, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит, който е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на нормите на
чл. 11 ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК с произтичащите правни последици по чл. 23 ЗПК.
Ответницата твърди,
че била изплатила сумата от 381,15лв. Ищецът бил признал с исковата
молба този неизгоден факт, поради което същият следва да се счита за безспорен
в отношенията между страните и за доказан. Поради изначалната недействителност
на кредитната сделка извършеното плащане следва да бъде отнесено за погасяване
на предоставената в заем сума.
Кредитната сделка не е породила правен ефект
поради нищожността като противоречаща на добрите нрави на клаузата за договорна
лихва, която е съществен елемент от договорното съдържание съгласно чл. 11, ал.
1,пр. 9 ЗПК.
Възнаградителната
лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е
налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се
нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Твърди
че, при заем с кратък срок на ползване /12 месеца/, уговарянето на
възнаградителна лихва от 40,15 % не е обяснимо нито с разходите, които
прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Освен това, реалният размер на дължимата договорна лихва е на по-голяма
стойност от предвидените в договора 40,15 % , поради скритото
увеличаване на печалбата на кредитодателя чрез включването на неустойка.
В настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 40,15 % годишно,
към която следва да се добави уговорената неустойка надхвърля повече от три
пъти законната, а с неустойката от 1
489, 32лв. - представляваща скрита лихва - повече от осем пъти -
законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за
норми на поведение, установени в обществото. Процесната клауза на договора,
накърнявала договорното равноправие между страните, противоречи на добрите
нрави в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което
същата се явявала нищожна.
Също така,
съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД е било възможно договор да бъде само частично
недействителен. Неприложима била втората хипотеза на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, тъй
като договорът за потребителски
кредит не би могло да бъде сключен без недействителната му част, тъй като той
нормативно е уреден като възмезден и кредиторът не би го сключил без определено
възнаграждение за отпуснатия кредит, поради което следва да се отрече изцяло
валидността му. Аргумент за недействителност на договора на това
основание можело да се почерпи от обстоятелството, че съгласно по- пълната
защита, дадена на потребителя със ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на
императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл,
11, ал.1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 ЗПК, сред които са точното
определяне на възнаградителната лихва - чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се явява изцяло недействителен. От изложеното следва, че
законът поставя важен акцент на уговорката относно цената на заемните средства
- поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента на
сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на
потребителите и за по-пълна защита на интересите им в потребителския контракт
трябва да бъде уговорен лихвения процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/.
Нищожността на клаузата, регламентираща част от реквизитите на договора за
потребителски кредит - лихвения процент- представляваща част от същественото
съдържание на договора прави цялото заемно съглашение нищожно.
Договорената с чл. 3, ал. 2 от договора неустойка съставлявала скрита лихва - допълнителна облага за
кредитора /така Решение от
31.10.2017г. по в.т.д. № 835/17г. на ОС-Варна, ТО/. Твърди ответницата, че са нищожни на основание чл.
143, т. 5 и т. 19 ЗПК и като противоречащи на добрите нрави клаузите на чл.3.
ал. 1 и ал. 2 от договора, съгласно които потребителката е задължена да
предостави банкова гаранция в срок до пет дни, считани от сключването на
процесния договор, които следва да бъдат за сума в размер на дължимите по
заема.Кредиторът е създал предпоставки потребителката да не може да изпълни
задълженията си за осигуряване на банкова гаранция и поръчители, поради което
уговорената неустойка е скрит добавък
към възнаградителната лихва и като такава е следвало да бъде включена в
годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал.
1 от ЗПК, поради което не са спазени изискванията на чл. 11, т. 9 и т.
10 от ЗПК, с произтичащите правни последици по чл. 22 във вр. с чл. 23 от ЗПК На плоскостта на конкретния казус са били
предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателката да не
може да изпълни договорното си задължение да учреди лично
обезпечение:Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на
изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само физически, не и юридически
лица.; Налице е ограничение относно броя на лицата - те следва да бъдат минимум
двама, независимо от обстоятелството, че едно лице с високи доходи и с
имущество на значителна стойност може да удовлетвори кредитора в случаите на
неизпълнение на договорните задължения на кредитополучателя; Гарантите трябва
да получават минимален осигурителен доход от 1000 лв., произтичащ само
от трудов договор. Ограничението относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да получава доходи от граждански
правоотношения, например като управител или изпълнителен директор на търговски
дружества, а освен това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което
ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.; Ограничително условие и гарантите
да не са учредили друго поръчителско правоотношение, тъй като лица със
значително имущество и/или високи доходи могат да обезпечат изпълненията по
множество кредитни сделки; алтернативно условие за осигуряване на банкова гаранция.
Чл. 33 от ЗПК предвижда, че при забавено изпълнение на задълженията по договора за
потребителски кредит размерът на обезщетението е законната лихва върху
непогасената част от дълга. Следователно размерът на законната лихва е
максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричните задължения по
кредитното правоотношение. От неосигуряването на поръчители, респ. на банкова
гаранция, кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност е по-голяма от
тази при пълно неизпълнение. Предвиждането в процесния договор, че кредиторът
има право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на
дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен интерес
и внася неравноправност в договорното съдържание с цел неговото
облагодетелстване в ущърб на потребителя.
По
изложените съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността
извън присъщите й функции. Предвидено
е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита.
Твърди ответницата още и че действително
приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора,
че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48,3 % е заблудил потребителката,
като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност
на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите
правни последици по чл, 22 ЗПК- нищожност на кредитната сделка поради липса на
задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по
чл. 11, ал.1, пр 10 от ЗПК. Уговорената неустойка представлява скрита лихва и като такава е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.
В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не
е включил в договорения ГПР от 48,3 % лихвата, която търговецът получава под
формата на неустойка.
Твърди
ищецът, че с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява
един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния
характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Посоченият в договора размер на ГПР от 48, 3 % съставлява невярна информация,
която е заблудила потребителката относно действителния размер на разходите,
които тя ще следва да направи по време на действие на договора, С това
кредиторът недобросъвестно е увредил потребителката, която е сключила
кредитната сделка при планирани разходи в размер на 48, 3 % ГПР. На ответницата
не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на
чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички разходи, за
която тя следва да заплати. Принципът за обективност и прозрачност на
уговорките по потребителските сделки, регламентирано в чл. 5 от Директива 93/1
З/ЕИО, транспонирано в чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, съгласно договорните клаузи
следва да се съставят на ясен и разбираем език е тълкувано с преюдициални
заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС. Според Съда на ЕС яснотата и
разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта на
уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите
последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с
другите договорни клаузи
На следващо
място, в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 48, 3 % /. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът
и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от
потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са
предвидени в него. Поради това, че като внасяща неравновесие в кредитното
отношение уговорката за ГПР е нищожна, на основание чл. 11, т. 10 във вр. с чл.
22 ЗПК, кредитната сделка не е произвела правен ефект.Молят да се отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Пещерския
районен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Съгласно
Общите условия за предоставяне на кредити от кредитора „Изи Финанс“ ЕООД, в
раздел „условно наименован ІV-ти“ подробно са разработени правилата относно
процедурата по кандидатстване за кредит като първо трябва да се посети сайта на ищеца, да избере от менюто
типа кредит, размер на сумата, и срока на връщане, след което натиска
бутон“вземи сега“, след което се получава предварителна информация относно
сумата, периода, датата на получаване, лихвата, падежа. За определяне на
кредитоспособността на кандидата се попълва въпросник и натискане на бутон
„напред“. Попълват се всички задължителни полета и след натискане отново на
бутона „напред“ се изпраща изричното искане за отпускане на кредит от разстояние.
Ако кандидатът бъде одобрен получва електронна поща с преддоговорна информация във формата на СЕФ, проект на индивидуалния договор за
предоставяне на кредит от разстояние, ОУ и линк към сайта с изрично обозначено
място, където кандидатът изрично потвърждава сключването на договора за
предоставяне на кредит от разстояние. Като трябва правилно да попълни цифровия
код изпратен му от Изи Финанс ЕООД под формата на текстово съобщение на
телефонния номер, който е предоставил при кандидатстване. След като потвърди,
че е запознат и приема договора заедно с ОУ и СЕФ, договорът е сключен.
Полагането на подпис се приема за достатъчно
от кредитора с факта на активиране на посочената по-горе команда. В настоящия казус ответникът не оспорва факта,
че е сключил такъв договор с ищеца.
Приложен е и
Договора за предоставяне на кредит от разстояние № 207393/ 20.04.2018г. в размер на 2200 лева, със срок от 360 дни, фиксиран годишен лихвен порцент – 40,15 %,
лихвен процент на ден приложим при отказ- 0,11 %, ГПР- 48,3%,обща дължима сума – 2671,86 лева и
и обща дължима сума при недпредставяне на обезпечение – 4161,18 лева.
В самия
договор е посочен погасител план в чл.3 при предоставяне на обезпечение и при
непредоставяне на обезпечение. Отделно пагасителен план към договора няма. Начинът на погасяването на кредита е посочен в чл.3 от договора.
Установяват
се изпратени от ищеца електронни
съобщения до кредитополучателя П., с които се посочва, че е одобрена за заем
размер на главница 2200лв.,обща сума на връщане 2671,86 лв., обща сума на
връщане при непредоставяне на обезпечение 4161,18 лв., дата на връщане
15.04.2019г., като е посочено че следва да се прочетат внимателно общи условия,
преддоговорна информация и договор и евентуално да се потвърди договора на
посочен линк. От второто електронно съобщение се установява, че ищецът е
направил превод на 2200 лева на името на ответницата по договор за заем с №
207393 на каса на Изипей. С последващи две електронин съобщения уведомява
ответницата, че е просрочила вноски по кредита.
По делото е
прието Известие подписано на 12.02.2019г. от ответницата П., с която е обявена предсрочната изискуемост
на кредита.
Приета е по
делото разписка от 20.04.2018г. за извършено плащане на 2200 лев в полза на Д.П..
За
изясняване на спора от фактическа страна беше изслушана и съдебно икономическа
експретиза, приета и неоспорена в о.с.з., според която разходите по смисъла на
чл. 19 ал. от ЗПК / лихви, други косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредници за сключване на договора/ са
включени в договорния годишен процент на разходите от 48,30 %. Като според договора
договорния фиксиран лихвен порцент е в размер на 40,15 %, а годишния процент на
разходите 48,3 %. След прибавяне на
дължимата лихва по кредита от 471,86 лв. и неустойка в размер на 1489,32 лв. ГЛП става намаляващ от 107,29 %
за вноската на 20.05.2018г. до 70,97 % за вноската на 15.04.2019г. Изчисленият
ГПР по кредита е намаляващ от 179,45 %
за вноската на 20.05.2018г. до 99,28 % за вноската на 15.04.2019г. Размерът на
триктратния размер на законната лихва за периода от 20.04.2018г. до
15.04.2019г. е 359,97 лв.
Със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №123 от 27.02.2019г. на
Пещерския районен съд постановено по ч.гр.д.№285/2019г. по описа на същия съд,
е разпоредено на длъжника Д.П.П. да заплати в полза на кредитора „Изи Финанс“
ЕООД сумите така както са посочени в заявлението 2016,67 лева главница, 381,15
лева лихва за периода от 20.05.2018г. до 14.02.2019г., неустойка по чл. 3 от
Договора в размер на 1361,14 лева, разноски в размер на 175,00 лева, от които
25,00 лева ДТ и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на
02.03.2019г., като от последния е постъпило възражение в двуседмичния срок по
чл.414 от ГПК, в което е посочено, чедължи единствено главница в размер на 1940
лева, а се оспорват вземаниятаза главница над 1940 лева до претендирания от заявителя
2016,67 лева както и останалите вземания посочени в заповедта. Исковата молба е
подадена от кредитора в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, или е налице
допустимост на заявената установителна претенция от „Изи Финанс ” ЕООД срещу
ответника Д.П.П..
Между страните
не се спори, че е сключен договор за кредит от разстояние, както и че ответницата
е получила сумата от 2200 лв., както и
че е извършила плащане в размер на 260
лева. Ответницата не оспорва и че дължи главница в размер на 1940 лева. Оспорва,
че дължи останалите акцесорни вземания по заповедта за изпълнение – главница до
претендирания размер от 2016,67 лева, договорна лихва и неустойка.
Съдът е
прекратил поризводството за сумата в размер на 1940 лева, която се признава
от ответника, като производството е
продължило за главница в размер на 76,67 лева, договорна лихва в размер на
381,15 лева.Ищецът не претендира взмането на неустойка.
Съдът
намира, че е сезиран с иск с правна квалификация 422 от
ГПК във вр. с чл.415 ал.1
от ГПК, във вр чл. 79, и чл.86 от ЗЗД.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че между страните е бил сключен
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Такъв характер има
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчик, при която отправянето на предложение до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние. Съгласно закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние/ЗПФУР/,
който регламентира начините и условията за сключване на такъв вид договор,
безусловно е за доставчика на такава услуга да предостави на потребителя преди
да бъде обвързан от предложение или договор информацията посочена в чл.8 –чл.10
от договора.Това се отнася както за информация на доставчика, така за самата
финансова услуга така и за самия договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Информацията в случая се съдържа в Общи условия за
предоставяне на кредит от посочения доставчик. В случая предоставянето на
посочената преддоговорна информация е извършено в момента, в който е
подадено искането за кредит с посочване на имейл адреса на кредитополучателя,
на който да му бъде предоставена посочената информация чрез посочената платформа
на Сайта на дружеството-www.minizaem.bg или
www.easyfinance.bg.
Наименованието на сайта изрично е вписано в ОУ. Така развилите се между
страните взаимоотношения,доказват наличието на създадена между тях облигационна
връзка,като заемодателят е превел по посочена сметка на ответницата договорена
сума от 2200 лв. заем, който тя е получила по банков път, на каса на Изипей.Договорът
за заем е реална сделка и се счита сключен с получаване/предаване на
сумата,което обстоятелство е безспорно установено по делото. При наличието на
редовно правоотношение по договор за заем, сключен от разстояние,всяка от
страните по него дължи изпълнение,и след като заемната сума била преведена,за ответницата
е възникнало задължението да я върне в уговорения срок. Ответницата признава във възражението, а и в съдебно заседание поддържа, че дължи
само сумата от 1940 лева.
Спорен между
страните е въпроса дължи ли се договорната лихва в размер на 381,18 лв. и
остатъка от главницата в размер на 76,67лв.
Съдът е
длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя, макар
в случая да е налично. По отношение на договорите за кредит на общо основание и
съгласно чл. 24 от ЗПК се прилагат правилата на чл. 143 – чл.148 от ЗЗП.
Съгласно
чл.5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора
необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.
Информацията по ал.1 се предоставя във формата на стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити .
Представената по електронната поща на
потребителя, информация, представляваща
преддоговорна информация, общи условия и договор за паричен заем, не
установява отнапред разясняване на потребителя клаузите във връзка с крайните
задължения по договора. Видно от съдържанието на договора за предоставяне на
паричен кредит от разстояние
от 20.04.2018г., същия е изготвен въз основа на типизиран модел и
стандартен европейски формуляр, който не е приложен.
В
разпоредбата на чл.146, ал.2 от ЗЗП са посочени критериите, според които клаузи
от договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Даденото легално определение за клаузи, които не са индивидуално уговорени, се
ползва с оглед на осъществяваната върху тях преценка от гледна точка на
евентуално неравноправният им характер. От дефиницията на законодателя следва
по аргумент за противното, че индивидуално уговорени са клаузи, които не са
били изготвени предварително или дори и да са били изготвени предварително,
потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание и съответно, при
достатъчно информиран избор, ги е приел. Клаузите, към които препраща договорът
/в случая към Стандартен европейски формуляр в чл.1/, независимо че са
обективирани като приети от потребителя при сключването му, поначало се считат,
че не са индивидуално уговорени.. Независимо от включването в чл.1 от договора
декларация на потребителя, че е запознат с европейския формуляр, в тежест на
ищеца е установяване предварителното предоставяне на формуляра и разясняване на
условията по договора, респ. конкретните оспорени от ответника като нищожни
клаузи. Доколкото не са ангажирани други доказателства извън самия договор с
общите условия към него, съдът намира, че не е налице установяване от ищеца индивидуално
договаряне, поради което са налице предпоставки за преценка неравноправността
на посочените клаузи от договора. По тези съображения съдът намира, че същите
следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – арг. от чл.
146, ал. 1 от ЗЗП.
Съгласно чл.
11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер
на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по
кредита(т.9); годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т.11) .
В настоящия
случай съдът счита, че договорът е изготвен на разбираем език и в тази връзка
са спазени изискванията на закона.
Освен това
по отношение на предсрочната изискуемост на кредита, тя освен че е обявена на
ответника на 12.02.2019г. и съобразно ТР 8/ 2017 а ВКС следва да се вземат в
предвид вноските с настъпил падеж към момента на формиране на сила на присъдено
нещо. В настоящия случай към този момент са настъпили падежите на всички
вноски, като няма данни да са платени, освен сумата в размер на 260,00 лева.
Следва да се
отбележи и че размерът на договорната лихва претендирана от ищеца е в по-голям
размер от изчисления от вещото лице трикратен размер на законната лихва.
Изчисленият размер от експерта за целия период на договора трикратен размер е
359,97лв., а претендираната от ищеца договорна лихва и то за по-малък период от
20.05.2018г. до 14.02.2019г. е 381,15
лв. За този период основният лихвен процент на БНБ е 0 % + 10 пункта /съгласно Постановление
№ 426 от 18 декември 2014 г.на МС ./ прави размер на законната лихва към дата
на сключване на договора 10 %. Трикратният размер на законната лихва към 20.04.2018г. е 30
%. По процесния договор ответникът е получил 2200 лева като се е задължил да върне 2671.86лева.
Страните са се съгласили това да стане на 12 месечни погасителни вноски. По
принцип няма пречка страните да уговорят договорна лихва в размер по-голям от
законната лихва. За съобразяването дали тази уговорка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, следва да се съобразят конкретните данни по
производството – в този смисъл решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г.
на I т. о. на ВКС. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва) - Определение
№ 901 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о., ГК,Решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II г. о.. Ето защо съдът
намира, че така уговореният ГЛП в размер на малко повече от 4 пъти противоречи
на добрите нрави. Предвид характера на
предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки
не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва
противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити.
Следва да се
отбележи и че погасителен план валиден към този договор от разстояние не е
приложен, в договора е посочен примерен такъв, но той е даден в зависимост от
това дали ще се представи обезпечение или не.От договора не става ясно
посочения годишен лихвен процент, по какъв начин се отразява в размера на
погасителните вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията
на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В ЗПК
е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на
договора за кредит водят до недействителност на същия, като в закона не е
предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива.
По отношение
на неустойката, то в чл. 3, ал.2 от договора за заем, е предвидено че се дължи
неустойка в размер на 1489.32 лева при неосигуряване в петдневен срок от датата
на сключване на договора на обезпечение чрез поръчителството на две лица или
банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. На следващо място неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са
настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите
си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ето защо съдът
намира и уговорката за неустойка за нищожна.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Имайки предвид последиците на тази недействителност съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят – ответник по настоящото дело дължи
връщане на чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Предвид така изложените доводи съдът счита, че
ответникът дължи връщане единствено и само на предоставената с договора за
кредит от разстояние заемна сума в
размер от 2200 лв., като ответницата е внесла 260 лева, а претенцията е за
76,67 лева, тъй като заповедта за изпълнение се е стабилизирала по отношение на
главница в размер на 1940,00 лева.Ето защо същата е погасена/ сумата от 76,67
лв./ Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК
следва да се отхвърлят исковете за установяване на дължимост на сумата за главница в размер на
76,67 лв. и договорна лихва 381,15 лв.
Мотивиран от
горното Пещерския районен съд,
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК
иск за признаване на установено, че Д.П.П.
с ЕГН **********; адрес: ***, дължи на “Изи Финанс” ЕООД, ЕИК201196810, с адрес
гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. "Балша“ №17, ап.1,
представлявано от Б. И. Н. – управител, чрез юрк. Ал. Г., сумата от 76,67 лв.,
представляваща главница и договорна лихва в размер на 381,15 лева за периода
от 20.05.2018г. до 14.02.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№123 от 27.02.2019г. на Пещерския
районен съд по ч.гр.д.№285/2019г., като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване вдвуседмичен срок
от връчването ме на страните пред Пазарджишкия окръжен съд.
Районен съдия: