№ 2982
гр. Варна, 25.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.ов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно гражданско дело
№ 20253100501086 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. М. Х. с постоянен адрес в гр.
Попово, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
741/04.03.2025 год., постановено по гр. дело № 20233110108959 по описа на
РС-Варна за 2023 год., в частта му с която е отхвърлен за сумата от 23 300
лева, представляваща разликата над 700 лева до претендираните 24 000 лева,
предявеният от въззивника – ищец Х. М. Х. срещу Прокуратурата на РБ, иск
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати сумата
от 24 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се тежък стрес, страх, психически тормоз, безпокойство,
тревожност, потиснатост, безпомощност, обреченост от незаконно обвинение
в извършване на престъпление по воденото против ищеца наказателно
производство по ДП № 577/2019 год. по описа на Първо РУ на ОД на МВР
Варна, което е прекратено, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 12.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната от
ищеца част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон.
Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди е изключително занижен и не съответства на принципа
на справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД и на събраните по делото
доказателства и не е достатъчен за компенсиране на причинените му
неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство,
приключило с вляло в сила постановление за прекратяване. Твърди се, че не е
отчетено обстоятелстовто, че в рамките на воденото против ищеца
1
наказателно производство, същият в период от три месеца и четири дни е бил
с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и настъпилите
икономически промени в страната след 2019 год., когато е било постановено
цитираното от първоинстанциония съд решение по гр. дело № 3528/2018 год.
на ВКС на РБ.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищеца
(отхвърлителна) част и за постановяване на друго, с което искът му за
обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение по воденото
против него ДП № 577/2019 год. по описа на Първо РУ на ОД на МВР Варна,
да бъде уважен в пълния предявен размер.
В жалбата е направено искане за допускане до разпит на двама
свидетели, които са били допуснати от първоинстанционния съд, но
нераазпитани в производството пред първата инстанция. Искането се
обосновава с обстотелството, че ищецът не е бил уведомен за предоставената
му правна помощ и назначения му от съда процесуален представител, не е
знаел и за проведените съдебни заседания (бил е в следствения арест в гр.
Шумен, където се намира и понастоящем), поради което и не е могъл да
обезпечи своята защита и да осигури присъствието на свидетелите, които да
бъдат разпитани.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната
страна – Прокуратурата на РБ, ответник по иска, оспорва жалбата, счита
решението в обжалваната от ищеца част за правилно и настоява да бъде
потвърдено в тази част.
Съдът, след като се запозна с делото, намира, че направеното с жалбата
искане за събиране на доказателства във въззивното производство е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
Видно е от делото, че с Определение № 12914/14.11.2024 год., след
замяната на няколкото назначени от съда по реда и при условията на Глава
Десета от ГПК и ЗПрПом служебни адвокати, които са отказали да
представляват ищеца в производството, за процесуален представител
(служебен адвокат) на ищеца по реда и при условията на Глава Десета от ГПК
и ЗПрПом е назначен адв. И. Б. от АК – Варна, който и понастоящем
осъществява процесуално представителство на ищеца- въззивник.
В проведеното на дата 20.11.2024 год. открито съдебно заседание, адв. Б.
е поискал да му се даде възможност, след като установи връзка с ищеца, да
осигури присъствието на допуснатите му свидетели, за да бъдат разпитани.
Съдът е уважил исконето му и е отложил делото за 05.02.2025 год., като е
обявил съгласно чл. 158, ал. 1 ГПК следващото съдебно заседание за последно
за събиране на доказателства. В проведеното на дата 05.02.2025 год. съдебно
заседание адв. И. Б. е заявил, че не може да осигури свидетелите и е поискал
делото да бъде гледано и решено със събраните до тази дата (05.02.2025 год.)
доказателства. Посочил е, че искания за събиране на други доказателства,
освен вече събраните, няма.
При това положение настоящият състав намира, че изложените от
2
процесуалния представител на ищеца във въззивната му жалба причини
(обстоятелства), с които се обосновава искането за събиране на доказателства
във въззивното производство, не попадат в обхвата нито на чл. 266, ал. 2, т. 1
ГПК, нито на чл. 266, ал. 3 ГПК, които норми регламентират условията, при
чиято наличност е допустимо събирането на доказателства във въззивното
производство.
Съдът няма задължение да уведомява поискалата предоставяне на
правна помощ страна в случаите, в които й е предоставена правна помощ и й е
назначен служебен адвокат. (Съдът има задължение да връчи акта, с който се
отказва поискана от страната правна помощ – чл. 95, ал. 5 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2
ГПК). Задължение на назначения от съда служебен адвокат е да осъществи
връзка със страната и да организира защитата й.
В случая процесуалният представител на ищеца е имал на разположение
повече от два месеца да стори това, но не го е сторил.
Поради изложеното направеното с жалбата искане за събиране на
доказателства във въззивното производство – за допускане до разпит на двама
свидетели за установяване на твърдените да са претърпени от ищеца
неимуществени вреди от незаконното обвинение – е неоснователно и следва
да бъде отхвърлено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Х. М. Х. с постоянен
адрес в гр. Попово, чрез процесуален представител, въззивна жалба срещу
Решение № 741/04.03.2025 год., постановено по гр. дело № 20233110108959
по описа на РС-Варна за 2023 год.;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
14.07.2025 год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с връчване на препис от настоящото определение;
Въззивникът да се призове чрез процесуалния му представител (чл. 39,
ал. 1 ГПК), а Прокуратурата на РБ – по телефона и по факса, което да бъде
надлежно удостоверено.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3