ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 30.05.2023 г.
Административен
съд-Русе, 7 състав,
в закрито заседание на тридесети май, през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
СЪДИЯ: Йълдъз Агуш
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 285 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
вр. чл. 65, ал. 4 от ЗОС.
Образувано е по жалба на Н.М.А.
*** срещу Заповед № РД-01-1395/10.05.2023 г. на зам.кмета на Община Русе.
С жалбата е направено и
искане на основание чл. 166, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 65, ал. 4 от ЗОС за
спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорения акт.
Съдът, след като се запозна
и прецени писмените доказателства представени по делото и обсъди изложението на
жалбоподателя, приема от фактическа и правна страна следното:
Искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Със Заповед № РД-01-1395/10.05.2023
г. на зам.кмета на Община Русе е наредено да се изземе общински недвижим имот в
гр.Русе, ул.“Алеи Роза“, актуван с АЧОС № 7494/24.09.2015г. от Н.М.А. и С. Р. Ю..
Актът е мотивиран с
обстоятелството, че имотът се владее от жалбоподателя и съпругът й на отпаднало
правно основание, защото е прекратено наемното правоотношение с влязъл в сила
административен акт- Заповед № РД-01-3501/11.11.2021 г.
Искането за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнението е направено едновременно с
оспорването на заповедта, няма данни кога заповедта е връчена лично на
оспорващия, поради което е процесуално допустимо за разглеждане и произнасяне
по същество досежно основателността му.
Съгласно чл. 65, ал. 4,
изр.2 от ЗОС заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на АПК, като
обжалването не спира нейното изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. В
процесния случай от формална страна, тъй като се касае за предварително
изпълнение ex lege, което стои извън преценката на административния орган, за
него не съществува задължение да го обосновава и аргументира в решението си по
чл. 65, ал. 1 от ЗОС. Доколкото специалният Закон за общинската собственост не
регламентира основанията, при които съдът може да спре незабавното изпълнение
на заповедта, приложими са общите такива по чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 от АПК.
Оспорващият е този, който
следва да докаже съществуването на обстоятелствата, които да са
противопоставими на интереса на Община Русе при допуснато по силата на закона
предварително изпълнение на акта.
На първо място, в обстоятелствената
част на искането не са посочени конкретните вреди от предварително изпълнение
на Заповед № РД-01-1395/10.05.2023 г. на зам.кмета на Община Русе по вид,
размер, вероятност от настъпване, същественост и поправимост. Освен, че не се
твърдят никакви вреди и такива вреди не са уточнени, тези вреди не са и
установени. Към жалбата не са представени писмени доказателства, нито се сочат
доказателства, подлежащи на събиране от съда, относно условията по чл. 166, ал.
2 АПК. По делото не е налице нито едно конкретно релевирано и доказано
основание за спиране по чл. 166, ал.2 АПК. Вредите, за чието предотвратяване се
иска спиране, не са конкретизирани, не са доказани по чл. 154, ал. 1 ГПК вр.
чл. 144 АПК, нито са презумирани по чл.154, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК.
Тези вреди не могат да се предполагат, нито да се извеждат само от характера на
издадения акт. Съдът приема, че не се касае за ефективно увреждане, а само за
вероятност от негово настъпване.
На второ място, за съда не
съществува процесуално задължение да предполага, че хипотетично на адресата на
акта биха могли да му се причинят вреди от неговото предварително изпълнение,
нито какви по вид и характер са тези вреди и от какви факти същите биха могли
да възникнат. За да спре предварителното изпълнение, съдът, следва да установи,
че е налице такова основание, което е със същата степен на значимост на
заложения от закона обществен интерес, т. е. допуснатото предварително
изпълнение да застрашава със същата или в по-висока степен и интензивност
интересите на засегнатото лице.
При липсата на писмени
доказателства в тази насока, съдът следва да приеме при прилагане на правилата
за доказателствена тежест в процеса, че от предварителното изпълнение на Заповед
№ РД-01-1395/10.05.2023 г. на зам.кмета на Община Русе на жалбоподателя няма да
бъдат нарушени значително защитими и значими правни интереси, противопоставими
на обществения интерес.
Жалбоподателят не е изложил
в искането си съображения и не е представил доказателства за възможност от
настъпване на неблагоприятни последици за него, които могат да бъдат
квалифицирани като значителни или трудно поправими вреди. В случая не са били
налице условията на чл. 166,
ал. 2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение. Не се установява за
жалбоподателя да съществува опасност от настъпване на вреди, които да са
по-значителни и по-трудно поправими от вредите, които настъпват от изпълнение
на заповед от вида на процесната. И въпреки наличието на които, законодателят е
допуснал предварителното изпълнение на такъв вид заповеди с нормата на чл. 65, ал. 4, изр. 2 от ЗОС.
При липса на условията по чл.
166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на оспорваната заповед, искането за спиране изпълнението на
процесната заповед следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на
основание чл. 166, ал. 3 във вр. ал. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на Н.М.А. ***,
на основание чл. 166, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 65, ал. 4 от ЗОС, за
спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № РД-01-1395/10.05.2023
г. на зам.кмета на Община Русе, като неоснователно.
Определението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ с частна жалба в 7-мо дневен срок от получаване на
съобщението до страните за неговото постановяване.
ПРЕПИС от съдебния акт да се
връчи на страните в процеса на основание чл. 138 АПК.
Съдия: