Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 22.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, III
граждански състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 143 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
съединени установителни с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С. А. – Франция, (конституиран на основание чл. 227 ГПК като
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД) срещу Е.А.М. за признаване
за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми:
1436,08 лв. – изискуема главница по договор за потребителски кредит №
PLUS-11039446/04.12.2014 г., 393,32 лв. – възнаградителна лихва за периода
20.06.2016 г. – 20.12.2017 г., и 179,43 лв. – законна лихва за забава за
периода 20.07.2016 г. – 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.10.2017 г.,
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
389/25.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 749/2017 г. по описа на РС Свиленград. При условията на евентуалност
предявява осъдителни искове за посочените претенции.
В исковата молба се твърди,
че с Договор за потребителски заем № PLUS-11039446/04.12.2014 г. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД предоставил на ответницата паричен кредит в размер на
2000 лв. Въз основа на чл. 3 от Договора за ответницата възникнало задължение
да погаси заема чрез заплащане на 36 месечни вноски – всяка в размер на 103,88
лв., като тези вноски съставлявали изплащане на главницата, ведно с
оскъпяването ѝ съгласно годишния процент на разходите 46,07 % и годишния
лихвен процент 36,94 %. Твърди се, че ответницата преустановила плащането на
вноските си по кредита на 20.06.2016 г., като към тази дата били погасени 17
месечни вноски. Поддържа, че на основание чл. 5 от договора вземането ставало
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочил две или повече
месечни вноски. Поради това намира, че към 20.07.2016 г. целият кредит бил
станал изискуем, като ответникът следвало да заплати останалите 19 вноски в
размер на 1829,40 лв. Поддържа, че изпратил покана за доброволно изпълнение, с
която обявил вземането си за предсрочно изискуемо. Твърди, че поканата била
изпратена до адреса, който бил деклариран в договора, а съгласно чл. 10 от
същия всички изявления на кредитора се считали за узнати, ако бъдат изпратени
на посочения в договора адрес. Също така намира, че всички претенции били
дължими поради изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по
съставения погасителен план на 20.12.2017 г. Твърди се, че ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което било образувано ч. гр. д. № 749/2017 г. по описа на РС Свиленград. На
основание чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът предявил иск за установяване на вземането
си. При условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненастъпила
предсрочна изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, предявява осъдителни искове за вземанията си.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от назначения на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител на ответника – адв. О., с който изразява становище за
неоснователност на исковите претенции. Оспорва, че ответницата била получила
сумата по кредита. Тъй като кредитополучателят не бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост, счита, че тя не е настъпила, поради което
установителните искове се явявали неоснователни. Прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение претенцията за заплащане на възнаградителна лихва. Оспорва
размера на претендираните главница и лихви. По изложените съображения моли да
бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 749/2017 г. по описа на РС Свиленград в полза на
праводателя на ищеца – „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, е издадена Заповед №
389 от 25.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
следните суми: 1436,08 лв. – главница, дължима по договор за потребителски заем
№ PLUS-11039446/04.12.2014 г., 393,32 лв. – възнаградителна лихва за периода
20.06.2016 г. – 20.12.2017 г., 179,43 лв. – мораторна лихва за периода
20.07.2016 г. – 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
24.10.2017 г. до изплащане на вземането. Тъй като заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
В изпълнение на указанията в предоставения едномесечен срок ищецът е депозирал настоящата
искова молба.
От
представения договор за потребителски кредит № PLUS-11039446/04.12.2014 г. се
установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в качеството му на кредитор,
е предоставил на ответницата Е.А.М., в качеството ѝ на кредитополучател,
кредит за потребителски цели в размер на 2000 лв., който последната се
задължила да върне в срок до 20.12.2017 г. на 36 месечни вноски, 35 от които в
размер на 103,88 лв. и една изравнителна в размер на 104 лв. или общо 3739,80
лв., включващи плащания по главницата, на такса ангажимент в размер на 70 лв.
лв. за целия срок на договора, на застрахователна премия в размер на 403,20 лв.
и на договорна лихва в размер на 36,94 %. Съгласно Сертификат №
PLUS-11039446/04.12.2014 г. за рисковете „Защита на плащанията” и „Злополука”
ответницата била застрахована при застрахователите „Кардиф Животозастраховане”,
клон България и „Кардиф Общо застраховане”, клон България, като трето ползващо
се лице по договора е „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД. В чл. 5, изр. 2 от
договора за кредит е посочено, че при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора ставало предсрочно изискуемо, включително всички определени надбавки,
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост.
От
приетото като компетентно изготвено заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че по банковата сметка на ответницата в „Банка ДСК”
ЕАД във връзка със сключения договор за кредит били постъпили 2000 лв., като 70
лв. били удържани като такса ангажимент. Според вещото лице дължимата главница
била в размер на 1436,18 лв., от които 1368,98 лв. – сума по кредита, и 67,20
лв. – застраховка. Експертът е посочил, че обезщетението за забава за периода
20.07.2016 г. – 11.10.2017 г. било в размер на 179,48 лв., а възнаградителната
лихва за периода 20.06.2016 г. – 20.12.2017 г. – в размер на 393,32 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За
успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи наличието
на валидно правоотношение по договор за потребителски заем, по който е била
предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума. Също така следва
да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на заема с лихва, както и размера на дължимите възнаградителни лихви. В
негова тежест е да докаже осъществяване на твърдените в исковата молба
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
В
случая не е спорно обстоятелството, че на 04.12.2014 г. праводателят на ищеца
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставил на ответницата Е.А.М. сумата от
2000 лв. под формата на потребителски кредит, като последната се е задължила да
я върне при уговорените от страните условия. Видно от параметрите (началната страница) и чл. 2 от договора за кредит,
както и от сертификат № PLUS-11039446/04.12.2014 г., ответницата се е задължила
да заплаща и застрахователна премия в общ размер на 403,20 лв. по пакети
„Защита на плащанията” и „Злополука”. В случая спорен е въпросът дали за
ответницата е възникнало валидно задължение за заплащане на застраховка. В тази
насока разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК предвижда договорът за
потребителски кредит да съдържа изискуемите застраховки. В чл. 2 от договора
изрично е посочено, че застрахователната премия в размер на 403,20 лв. е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочените в поле „брой на
погасителните вноски” и е част от всяка месечна погасителна вноска. Също така в
сертификат № PLUS-11039446/04.12.2014 г. изрично са посочени застрахователните
рискове. Ето защо, съдът намира, че е възникнало валидно застрахователно
правоотношение за обезпечаване задълженията на ответницата по договора за
кредит на основание чл. 199а КЗ (отм.). Срещу задължението за поддържане
на застрахователна закрила застрахованият е поел задължението да заплаща
месечна застрахователна премия в размер на 11,20 лв., която съгласно чл. 2 от
договора за кредит се изплаща като част от месечната вноска. В разглежданата
хипотеза и уговорката за заплащане на възнаградителна лихва не е нищожна, тъй
като ГПР не превиша установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК петкратен размер на
законната лихва. Поради това съдът
приема, че е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като
процесният договор съдържа ясна, изчерпателна и подробна информация за начина и
сроковете на погасяване на задължението под формата на погасителен план, както
и данни за падежната дата на всяка вноска, размера ѝ и оставащата
главница.
Въпреки
наличието на валидно облигационно отношение между страните по делото по
договора за потребителски кредит, изпълнението на задълженията на кредитора по
него и преустановяване на плащанията от страна на ответницата, съдът намира, че
не са налице основания за ангажиране на договорната ѝ отговорност по
установителните искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, тъй като от
представените от страна на ищеца доказателства не се установява да е настъпила
предсрочна изискуемост на целия размер на кредита преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Предсрочната изискуемост съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Въпреки твърденията в исковата молба, че за настъпилата предсрочна
изискуемост ответникът е бил уведомен на посочения от него адрес в договора,
доказателства за това не са ангажирани. При липсата на доказателства за
осъществяване на субективния елемент от фактическия състав на предсрочната
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, следва да се приеме, че предсрочната изискуемост на задълженията по
процесния договор за кредит не е настъпила преди издаване на заповедта за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, а установителните искове, предявени на основание
чл. 422 ГПК, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Отхвърлянето
на главните искове налага разглеждането по същество на предявените под
евентуалност осъдителни искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
процесните суми, представляващи главница, договорна (възнаградителна) лихва и
лихва за забава, дължими на основание договора за потребителски кредит.
Разгледани по същество, осъдителните претенции се явяват частично основателни.
Налице са всички представки за уважаването на исковете за заплащане на главница
и договорна лихва – съществуване на валидно облигационно отношение между
страните по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-11039446/04.12.2014
г. (изложените по-горе аргументи във връзка с възражението на ответника за недействителност
на договора за кредит са напълно относими и по отношение на осъдителните
искове, тъй като касаят същия правопораждащ юридически факт), изпълнение на
задължението на ищеца по него чрез предоставяне на ответника на заетата сума и
настъпване падежа на последната вноска от договора за кредит на 20.12.2017 г.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че дължимата главница е в размер на 1436,18 лв., а договорната
лихва – в размер на 393,32 лв. С оглед принципа на диспозитивното начало
осъдителният иск за заплащане на главницата следва да се уважи до сумата от
1436,08 лв.
В
случая неоснователен е осъдителният иск за присъждане на лихва за забава върху
главницата в размер на 179,43 лв. за периода от 20.07.2016 г. до 11.10.2017 г.,
тъй като не се установи предсрочната изискуемост да е обявена на сочената от
ищеца дата – 20.07.2016 г., а изискуемостта на вземанията е настъпила едва с
падежирането на всички месечни вноски. Поради това съдът намира, че след като в
периода 20.07.2016 г. – 11.10.2017 г. главницата в размер на 1436,08 лв. не е
била изискуема, то не се дължи и лихва за забава върху нея.
Поради
това съдът счита, че предявените от ищцовото дружество осъдителни искове против
ответницата за заплащане на главница в размер на 1436,08 лв. и договорна лихва
в размер на 393,32 лв. следва да бъдат уважени изцяло, като се присъди и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2018 г.,
до окончателното изплащане на вземането. По изложените по-горе съображения
следва да бъде отхвърлен искът за присъждане на лихва за забава за периода от
20.07.2016 г. до 11.10.2017 г. в размер на 179,43 лв.
В полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани сторените от него разноски в заповедното производство, тъй като
исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК, са неоснователни.
В
исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 617,26 лв.
(117,26 лв. за държавна такса, 200 лв. – депозит за ССчЕ и 300 лв. – депозит за
особен представител), като е бил защитаван от юрисконсулт. Предвид вида и
характера на извършените процесуални действия, съдът определя на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100 лв. за исковото производство. С оглед уважената част от исковете на
ищеца ще следва да се присъдят разноски в общ размер на 326,60 лв.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А. – Франция,
действащ чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С. А., клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Парк София, сгр. 14, (конституиран на основание чл. 227 ГПК като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД) срещу Е.А.М., ЕГН:
**********, адрес: ***, ж. к. ********, за признаване за установено по
отношение на Е.А.М., че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А. – Франция следните
суми: 1436,08 лв. – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски
кредит № PLUS-11039446/04.12.2014 г., 393,32 лв. – възнаградителна лихва за
периода 20.06.2016 г.– 20.12.2017 г., и 179,43 лв. – законна лихва за забава за
периода 20.07.2016 г. – 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.10.2017 г.,
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
389/25.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 749/2017 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА Е.А.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, ж. к. ********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А. –
Франция, действащ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., клон България, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сгр. 14,
(конституиран на основание чл. 227 ГПК като правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД), по исковете с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следните суми: 1436,08 лв. – изискуема главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-11039446/04.12.2014 г. и 393,32 лв. –
възнаградителна лихва за периода 20.06.2016 г. – 20.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
26.02.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 179,43 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода 20.07.2016 г. – 11.10.2017 г.
ОСЪЖДА Е.А.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, ж. к. ********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А. –
Франция, действащ чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С. А., клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 326,60 лв.,
представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
Присъдените
суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***,
Ситибанк Европа.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: