Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
гр. Велико Търново, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10136/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 227 от 17.03.2020г. по НАХД № 34/2020г.
по описа на Районен съд Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление Наказателно
постановление № 19-1739-000189 от 09.09.2019 г. на Началника на РУ гр. Велико
Търново при ОДМВР гр. Велико Търново, с което на Л.К.Й., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 178Е от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00 лв.
В законния срок срещу
решението е подадена касационна жалба от Л.К.Й.
***, с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно
- постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По същество касаторката излага доводи, че реално
по делото нямало доказателства, че ул. „Вела Пискова“ и ул. „Нова техника“ са
един и същ пътен участък. Противно на становището на ВТРС, в АУАН и НП не е
описано правилно мястото на извършване на нарушението. Това нарушавало правото
на защита на лицето и правело невъзможно проверката за законосъобразност от
страна на съда. Празнотата в описателната част на нарушението не следвало да се
санира чрез свидетелски показания, и то в съдебната фаза на процеса. НП не
отговаряло на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 от ЗАНН.
Справката за предишни извършени нарушения не доказвала настоящото нарушение, а
само недопустимо формирало внушение за наличие на системност. Предвид
гореизложеното моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго,
с което да се отмени процесното НП.
Ответникът
по касационната жалбата РУ – Велико Търново при ОД на МВР гр. В. Търново, не заема становище по жалбата.
Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага
решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че безспорно е установено
извършеното нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Възраженията на касаторката били
обсъдени от въззивната инстанция и не са налице основания за отмяна на съдебния
акт.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. Въззивният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била
спорна между страните.
На 20.06.2019
г., около 15:20 часа, в гр. Велико Търново, ул. "Нова техника”, била
паркирала личния си лек автомобил „Пежо 206”, с рег. № *** на тротоарна площ, с
което затруднявала преминаването на пешеходците и създавала предпоставки за
ПТП. Новото наименование на ул. „Нова
техника” е ул. „Вела Пискова”. Автомобилът е бил паркиран изцяло на тротоарната
площ и е пречел на преминаващите пешеходци, което е документирано и със снимков
материал. Актът бил съставен във връзка с издаден фиш Серия Н №
970518/20.06.2019 г. и Разпореждане на ВТРС № 436 по АНД № 1173/2019 г.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил НП като е приел, че не са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и НП. Описани били
обстоятелствата, при които е извършено нарушението – място, време и
съставомерни признаци, за което били представени и доказателства, подкрепящи
административното обвинение. Както актосъставителят, така наказващият орган били
определили достатъчно точно пространствените параметри на деянието. Не са споделени от съда
възраженията на жалбоподателката за наличието формално процесуално нарушение относно
мястото на извършване на нарушението. В случая не са изследвани останалите
предпоставки на нарушената разпоредба – чл. 94, ал. 3 от ЗДвП - допустимата
максимална маса на превозното средство, как е било паркирано превозното
средство спрямо оста на пътя, разстоянието между паркирания автомобил и
сградите, тъй като посочените хипотези, законодателят е предвидил като
изисквания към водачите, които паркират превозни средства, само в случай, че за
съответния тротоар е определено място за паркиране от съответната община или
администрация, докато в конкретния случай не е налице. Във възражението срещу
издадения фиш жалбоподателката не е твърдяла, че не тя, а някой друг водач е
извършил нарушението със собствения й автомобил. Определеното за нарушението
наказание било индивидуализирано в предвидения от закона минимален размер. Не били налице и предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е
неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Разпоредбата
на чл. 94, ал. 3 изр. 2 ЗДвП допуска престой и паркиране на МПС с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци. В случая е безспорно установено, че тротоарът, на което е бил
паркиран автомобила, не е определен като място за паркиране от Община Велико
Търново, в качеството на собственик на пътя.
Настоящият състав споделя
изводите на ВТРС за доказаност на обективните елементи от състава на
нарушението. Мястото
на извършване е изчерпателно отразено с посочване на населеното място и
улицата, с което е спазен формалния реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Посочването на старото наименование на улицата не съществен порок и сам по себе
си не е в състояние да обуслови незаконосъобразност на ревизираното НП. Не е нарушено
правото на защита на лицето, нито е препятствана проверката за
законосъобразност от страна на съда. Касаторката
е била наясно с конкретното място на извършване на деянието, тъй като
нарушението е било констатирано с издаването на фиш за неправилно паркирано МПС
по реда на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, като към моторното превозно средство е било
закрепено уведомление и МПС се е намирало на мястото на нарушение. Правилно е
посочено в решението, че закрепването на уведомлението към моторното превозно
средство се смята за връчване на фиша и ако е имала възражения по фактическата
обстановка, Й. е следвало да ги отрази, както при връчване на екземпляр от
АУАН, така и в допълнителния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен
състав, правилно е била ангажирана отговорността на касаторката. Няма
допуснати съществени процесуални нарушения, които до водят до ограничаване на
правото на защита на лицето. Пряко относимите факти към съставомерните признаци
на нарушението са подробно описани в АУАН и НП. Действително АУАН няма
доказателствена сила пред съда, но не отговаря на действителността, че
свидетелите не могат да доизяснят фактическата обстановка, потвърждаваща
констатациите в АУАН.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 227 от
17.03.2020г. по НАХД № 34/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.