Номер 61301.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София1-ви наказателен
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601033 по описа за 2020 година
Производството е по чл.440 ал.2 от НПК.
Образувано е пред САС по жалба на защитата на осъдения Н. П. И. срещу
определение на СГС – НО, 2 с-в.по НЧД№3005/2020г., с което съдът:
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване на Н.
П. И. с ЕГН ********** от изтърпяване остатъка от наказание „лишаване от свобода“ по
Решение от 30.05.2013година на Наказателен съд на Източна Фландрия, Кралство Белгия,
прието за изпълнение с определение на СГС, НО - 21 състав по НЧД№ 1563/2018г.
САС като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото намира от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните в настоящото частно
наказателно производство факти, а именно:
С определение на СГС от 09.05.2018г., влязло в сила на 30.11.2018г. е приет за
изпълнение акт на наказателен съд на Източна Фландрия, Кралство Белгия от 30.05.2013г., с
което Н. П. И. е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 25 години, намалено
от българския съд на 20 години „лишаване от свобода“ за престъпление, съответстващо на
такова по чл.116, ал.1, т.6, предл. 4, т.9 вр. с чл.115 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
При извършен въззивен контрол на акта на СГС е изменен единствено определеният
първоначално режим от „строг“ на „общ“ с прилагане на разпоредбата на чл. 57, ал 3 от
ЗИНЗС.
Осъденият Н. И. е постъпил в затвора гр.София на 20.03.2018г. като за начало за
изтърпяване на наказанието е рамкирано 16 април 2010г.
1
От приложената справка, актуална към 17.08.2020г. от администрацията на затвора
София се установява, че към 10.08.2020г. той е изтърпял фактически 10 години 3 месеца и 24
дни, от работа 7 месеца и 19 дни, като остатък за изтърпяване на наказанието е 9 години и 17
дни. Въпреки липсата на актуална справка към момента на о.с.з.пред първата инстанция,
СГС правилно преценил, че остатък за изтърпяване на наказанието е по-малко от 9 години.
При тази ситуация очевидно е, че е била налице първата от двете изискуеми
предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо едно осъдено
лице каквато е срок по дълъг от ½ да е изтърпян от целия срок на наложеното наказание. В
конкретния случай при редуцирането му и приемането за изпълнение от българския съд 20
години
„лишаване от свобода“.
В отговор на апела на защитата СГС правилно отчел поведението на осъдения в
пенетенциарното заведение в Кралство Белгия, след като изискал за послужване и подробно
запознаване материалите по НЧД 1563/2018г., в което официални документи, касаещи
поведението на Н. И. от Затвора Белгия изобилстват, както представени пред
първостепенния съд, така представени и пред въззивния съдебен състав в Апелативен съд.
От тях безспорно се установява примерно поведение на осъдения в затвора, очевидно
довело и до предложение за условно предсрочно освобождаване там, неосъществено поради
предаване на българските власти и предложение от Градския прокурор на основание чл.43,
ал.11 от ЗЕЕЗА, а не на Главния прокурор по чл. 457 НПК. Правилно като релевантно е
отчетено поведението на Н. И. и това, че той е работил в затвор в Белгия, превеждайки
цялото получено от негово възнаграждение към роднини на пострадалия от деянието, за
което е осъден там след среща с негова майка и съпруга за негово малолетно дете. В този
смисъл са налични по делото документи. Всъщност това поведение на Н. И. е взето предвид
от Апелативен съд, за да измени определението на СГС в частта относно първоначалния
режим, приемайки, че са налице предпоставки за изтърпяване на наказанието от 20 години
„лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим именно поради невисока степен на
обществена опасност на И..
В същото време, основателно е взето предвид и поведението на И. след
постъпването му в затвора София и изтърпяване на наказанието в пенитенциарното
заведение на територията на Р. България, като правилно в отговор на възраженията на
майката на осъдения е отбелязал, че по отношение на него след постъпването му в
българския затвор са приложими българският процесуален и материален закон и
респективно основанията, посочени в тях за постановяване на условно предсрочно
освобождаване спрямо едно лице, а не тези, налични в белгийското законодателство.
Уместно СГС не коментирал какви методи е използвал психологът при изготвяне на
първоначалния доклад за осъдения при постъпването му в българско пенитенциарно
2
заведение, доверявайки се на неговия ценз и професионален опит. Обосновано се съобразил
с наличните в кориците на делото становища от затворническата администрация,
преценявайки, че служителите на затвора имат пряк и непосредствен поглед върху
поведението на осъдения, в резултат на което при своето постъпване в затвора София на
20.03.2018г. се определят 48 точки риск от рецидив, който за две години и половина е
намален едва с 8 точки, каквито са данните от доклада на затворническата администрация,
намиращи се по делото.
В материалите по делото се установяват множество награди на осъдения, установяват
се и заповеди, които обективират осигуряване на труд на Н. И. в МВР болница. На този фон
обаче е налице заповед от 28.07.2020г. на ВПД Началник 30 Казичене, с която на Н. И. се
налага наказание „извънредно дежурство в поддържане чистотата и хигиената за срок от 7
дни“ за притежаване на забранени вещи, в случая мобилен телефонен апарат в спално
помещение, открит на дъното на дървен шкаф.
Освен тази заповед правилно като негативно за осъдения е оценено и становището на
затворническата администрация, че осъденият частично е приел присъдата за справедлива,
не разпознава проблемите, които са допринесли за извършване на правонарушението, което
респективно води и до липса на възможност за тяхно разрешаване. Правилно е съобразено
също, че е изтекъл изключително малък срок - едва четири месеца след предоставената от
закона възможност за условно предсрочно освобождаване, което не дава възможност на
съда да прецени доколко трайно осъденият Н. И. се е поправил
При всички тези обстоятелства крайното решение на съда от първа инстанция да
отклони молбата на Н. И., депозирана чрез неговия защитник за условно предсрочно
освобождаване е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба защитата отново акцентира на положителните данни постъпили от
белгийските власти и оспорва негативните констатации на българската пенитенциарна
администрация. Според САС и двете групи данни са установени правилно и оценени
адекватно от СГС. Както вече бе посочено въззивният съд се солидаризира напълно и с
крайния извод на първата инстанция по предмета на производството. Доколкото доводите
на защитата, макар и пространни, по същество не са нови и вече са били изрично или
имплицитно отхвърлени в мотивите на СГС, въззивният съдебен състав намира за
безпредметно да излага допълнителни мотиви, които по необходимост биха били ненужно
перифразиране на вече изложените от първия съд. Що се отнася до доводите свързани с
решенията в производствата по ЗЕЕЗА и последващата екзекватура на чуждестранното
съдебно решение те са изцяло неотносими към предмета на настоящото производство.
Водим от горното Софийски апелативен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС – НО , 2 с-в. по НЧД№3005/2020г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4