Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 56 27.04.2022
година град Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На двадесет
и девети март
2022 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 28 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на И.Х.И.,с ЕГН:**********, с адрес *** против Решение по жалба срещу
действия на публичен изпълнител №
29/18.02.2022 г. на Директор ТД на НАП Варна на Национална агенция за приходите,
с което е потвърдено Разпореждане
С 220025-137-0000904/27.01.2022 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище.
В
жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и неправилно. В
жалбата се развиват доводи, че съобразно
предписанията на ДОПК, давността се спира с предприемането на действия по
принудително събиране на вземанията, като започва да тече нова давност. Видно
от мотивите, давността е спряна с постановление от 25.10.2011 г. Неправилно и в противоречие
със закона, публичен изпълнител смесва два правни института. Действително, новите вземания на
държавата се ползват от привилегията на наложените обезпечения. Тази
привилегия, не касае институтът на погасителната давност. В тази връзка счита, че
за публични вземания, възникнали преди налагането на обезпечителните мерки,
давността е била прекъсната на 25.10. 2011 г., от която дата започва да тече
нова давност по смисъла на чл.171, ал.1 ДОПК, която е изтекла на 25.10.2016 г.
По различен начин е изтекла давността на вземания, възникнали след тази дата, тъй
като няма предприемани действия по принудително изпълнение,след 2011 г., за тях
важи общото правило на чл. 171, ал.1 ДОПК. За всяко едно от тези вземания е налична
изтекла погасителна давност преди влизането в законна сила на ЗМДВИП.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.И.,
който поддържа искането по същество. Претендира
разноски.
Ответната по жалбата страна Директор на ТД
на НАП – Варна се представлява в открито съдебно заседание от
надлежно упълномощен процесуален представител
– юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане
за отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл. 268 от ДОПК, от надлежна страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, след изчерпване на възможността за обжалване по
административен ред.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, включително тези в административната преписка, на
доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за
законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбоподателят е оспорил
Разпореждане изх.№ С220025-**********/27.01.2022 г. издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище, в частта, в която е отказано
прекратяването поради изтекла погасителна давност на събирането на публични вземания
в размер на 38895,25 лв., като е изложил възражения за незаконосъобразност на
оспорения
акт.
Навел е доводи за настъпила погасителна давност за всички задължения възникнали
след 25.10.2021 г.
С
Решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 29/18.02.2022 г. на Директор ГД на НАП Варна е потвърдено Разпореждане
С 220025-137-0000904/27.01.2022 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна.
В мотивите на разпореждането е посочено, че давността
като институт по ДОПК е уредена в чл. 171 и 172 от ДОПК. Съгласно чл. 171,ал. 1 ДОПК, публичните задължения се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,считано
от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
В
ал. 2 с уредена абсолютната давност. В текста е посочено, че „с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно
по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава
шестнадесета, раздел IIа.
За
изтичането на абсолютната давност следва да се съобрази и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на
Народното събрание на Република България извънредно положение, във връзка с пандемията от COVID - 19, обнародвано в
Държавен вестник /ДВ/- бр. 22 от 13.03.2020 г. На 24.03.2020 г. е обнародван
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение ЗМДВИП.
Съгласно § 29, т.1 от ПРЗ на ЗМДВИП срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага.
Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, сроковете, които са спрели
да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник",
т.е. от 21.05.2020 г. Следователно срокът по чл.171, ал. 2 от ДОПК следва да се
удължи с 59 дни (колкото е извънредното положение).
Спирането
и прекъсването на давността са уредени в чл. 172 ДОПК. Съгласно чл. 172, ал.1,
т. 5 давността спира с налагането на обезпечителни мерки. В този смисъл за неоснователни
са приети твърденията в жалбата, че давността е прекъсната от 25.10.2011 г. с
Постановление на налагане на обезпечителни мерки изх. № 2632-000002/25.10.2011 г.
и от тази дата започва да тече нова давност. С налагането на обезпечителни
мерки давността спира да тече,а не се прекъсва. От тази дата - 25.10.2011 г.
давността спира да тече, а не започва да тече нова давност. От момента в който
давността е спряла вече не може да се прилага обикновената 5-годишна давност по
чл. 171, ал. Гот ДОПК, а за погасяване на публичните задължения следва да изтече
абсолютната давност уредена в чл. 171, ал. 2 от ДОПК.
За
осигуряване на изпълнението са наложени множество обезпечителни мерки.
Спорно между страните е погасени ли са
поради изтичане на абсолютния 10-годишен давностен срок публичните задължения
на жалбоподателя.
Институтът на погасителната давност е
приложим в данъчното право съгласно разпоредбите на чл. 171- чл. 173 от ДОПК.
Погасителната давност е период от време на бездействие на носителя на едно
субективно материално право, след изтичането на който се поражда правото на
задълженото лице да се позове на изтеклата давност и да откаже изпълнение на
задължението. От гледна точка на данъчното право и на ДОПК, давността е период
от време, с изтичането на който се преклудира правото на държавата да събере
едно вземане. Изтеклата погасителна давност е основание за отписване на
публичните задължения, по аргумент от нормата на чл. 173, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК вземанията се отписват служебно
с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, т.е. с изтичането на
абсолютната 10-годишна погасителна давност.
Погасителната давност може да бъде
прекъсвана или спирана, при наличие на възникнали преди изтичането ѝ
юридически факти, посочени в съответната правна норма. При спиране на
давността, давностният срок не тече. С отпадане на основанието за спиране се
възобновява давностния срок, като продължава да тече
неизтеклата до момента на спирането част от него. Периодът на спиране на
давността не се включва в срока на давността, с него тя се удължава. След
отпадане на основанието за спиране давностният срок се допълва с период от
време, равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до
спирането.
Разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ДОПК
регламентира 6 случая, при наличието на които давността спира, а именно: 1.
когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до
издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на
акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3.
когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за
срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено
задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е
образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването
или събирането на публичното задължение.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността
се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с
предприемането на действия по принудително изпълнение, като съгласно ал. 3 от
прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Задължението по т.1 от разпореждането е по
изпълнителен лист по НЧХД № 782/2014 г. и е в размер на 200,00 лв. Задължението
е следвало да се плати през 2015 г. Не е погасено доброволно. Давността започва
да тече на 01.01.2016 г. Абслютният 10-годишен давностен срок изтича на
01.03.2026г.;
Задължението по т.2 е по изпълнителен лист по НЧХД
№ 782/2014г. и е в размер на 5.00 лв. Задължението е следвало да се плати през
2015 г. Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2016
г. Абсолютният 10-годишен давностен срок
изтича на 01.03.2026г.;
Задължението по т.3 от разпореждането е за ДЗПО за
периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012г., установено с Декларация обр. 6 №
250021301256218/01.03.2013 г. Задължението е следвало да се плати до 30.04.2013
г. Не е погасено доброволно. Абсолютният 10-годишен давностен срок изтича на
01.03.2024 г.
Задължението по т.4 от разпореждането е за здравно
осигуряване за периода 01.01.2012 г.- 31.12.2012 г., установено с Декларация
обр. 6 № 250021301256218/01.03.2013 г. Задължението е следвало да се плати до
30.04.2013г. Не е погасено доброволно. Абсолютният 10-годишен давностен срок
изтича на 01.03.2024 г.;
Задължението по т.5 е за ДОО за периода 01.01.2012
г. - 31.12.2012 г., установено с Декларация обр. 6 № 250021301256218/01.03.2013
г. Задължението е следвало да се плати до 30.04.2013 г. Не е погасено
доброволно. Давностга започва да тече на 01.01.2014 г. Абсолютният 10-годишен
давностен срок изтича на 01.03.2024 г.;
Задължението по т.6 от разпореждането е за здравно
осигуряване за периода 01.01.2013 г.-31.12.2013 г., установено с Декларация
обр. 6 № 250021400591840/29.01.2014г. Задължението е следвало да се плати до
30.04.2014г. Не е погасено доброволно. Абсолютният 10-годишен давностен срок изтича на 01.03.2025
г.;
Задължението по т.7 от разпореждането е за ДОО за
периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г.,установено с Декларация обр. 9 №
250021400591840/29.01.2014г. Задължението е следвало да се плати до 30.04.2014
г. Не е погасено доброволно. Абсолютният 10-годишен давностен срок изтича на
01.03.2025г.;
Задължението по т.8 от разпореждането е за ДЗПО за
периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г.,установено с Декларация обр. 6 №
250021400591840/29.01.2014 г. Задължението е следвало да се плати до 30.04.2014
г. Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2015 г. Абсолютният
10-годишендавностен срок изтича на 01.03.2025 г.;
Задължението по т.9 от разпореждането е за ДОО за
периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г.,установено с Декларация обр. 6 № 250021500992660/04.02.2015
г. Задължението е следвало да се плати до 30.04.2015 г. Не е погасено
доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2016 г. Абсолютният 10-годишен
давностен срок изтича на 01.03.2026 г.;
Задължението по т.10 от разпореждането е за здравно
осигуряване за периода 01.01.2014 г.- 31.12.2014 г., установено с Декларация
обр. 6 № 250021500992660/04.02.2015г. Задължението е следвало да се плати до
30.04.2015 г. Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.201 6г.
Абсолютният 10-годишен давностен срок изтича на 01.03.2026 г.;
Задължението по т.11 от разпореждането е за ДЗПО за
периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г., установено с Декларация обр. 6 № 250021500992660/04.02.2015
г. Задължението е следвало да се плати до 30.04.2018 г. Не е погасено доброволно.
Давността започва да тече на 01.01.2016 г. Абсолютният 10-годишен давностен
срок изтича на 01.03.2026 г.;
Задължението по т.12 от разпореждането е за ДЗПО за
периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г., установено с Декларация обр. 6 № 250021601097573/11.02.2016
г. Задължението е следвало да се плати до 03.05.2016 г. Не с погасено доброволно.
Давността започва да тече на 01.01.2017г. Абсолютният 10-годишен давностен срок
изтича на 01.03.2027 г.;
Задължението по т.13 от разпореждането с за здравно
осигуряване за периода 01.01.2015 г.- 31.12.2015 г., установено с Декларация
обр. 6 № 250021601097573/11.02.2016 г. Задължението е следвало да се плати до
03.05.2016 г. Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2017
г. Абсолютният 10-годишен давностен срок изтича на 01.03.2027 г.;
Задължението по т.14 от разпореждането е за ДОО за
периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г.,установено с Декларация обр. 6 №
250021601097573/11.02.2016 г. Задължението е следвало да се плати до 03.05.2016
г. Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2017 г. Абсолютният
10-годишен давностен срок изтича на 01.03.2027 г.;
Задължението по т.15 от разпореждането е ДДС за
периода 01.12.2010 г. - 31.12.2010 г., установено с Декларация №
25000969657/14.01.2011 г. Задължението е следвало да се плати до 14.01.2011 г.
Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012г. Абсолютният
10-годишен давностен срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.16 от разпореждането е ДДС за
периода 01.02.201 г. - 28.02.2011 г.,установено с Декларация № 25000972706/11.03.201
г. Задължението е следвало да се плати до 14.03.2011 г. Не е погасено
доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012 г. Абсолютният 10-годишен давностен
срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.17 от разпореждането е ДДС за
периода 01.01.201 г. - 31.01.2011 г.,установено с Декларация № 25000970068/10.02.2011г. Задължението с
следвало да се плати до 14.02.2011г. Не е погасено доброволно. Давността
започва да тече на 01.01.2012 г. Абсолютният 10-годишен давностен срок ще
изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.18 от разпореждането е ДДС за
периода 01.03.2011 г. - 31.03.2011г., установено с Декларация №
25000974525/13.04.2011 г. Задължението е следвало да се плати до 14.04.2011 г.
Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012 г. Абсолютният
10-годишен давностен срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.19 от разпореждането е ДДС за
периода 01.03.2012 г. - 31.03.2012 г., установено с Декларация №
25000993994/12.04.2012 г. Задължението е следвало да се плати до 17.04.2012 г.
Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2013 г. Абсолютният
10-годишен давностен срок ще изтече на 01.03.2023 г.
Задължението по т.20 от разпореждането е ДДС за
периода 01.04.2011 г. - 30.04.2011г., установено с Декларация №
25000975377/10.05.2011 г. Задължението е следвало да се плати до 16.05.2011г.
Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012 г. Абсолютният
10-годишен давностен срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.21 от разпореждането е данък
върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.,
установено с ГДД № **********/26.04.2011 г. Задължението е следвало да се плати
до 02.05.2011 г. Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012
г. Абсолютният 10-годишендавностен срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.22 от разпореждането с за ДОО за
периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., установено с Декларация обр. 6 № 250021202103535/11.04.2012
г. Задължението е следвало да се плати до 02.05.2012 г. Не в погасено
доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2013 г. Абсолютният 10-годишен
давностен срок изтича на 01.03.2023 г.;
Задължението по т.23 от разпореждането се за ДЗПО
за периода 01.02.2011 г. - 28.02.2011 г., установено с Декларация обр. 6 № 250021101035657/12.03.2011
г. Задължението е следвало да се плати до 28.02.2011 г. Не е погасено доброволно.
Давността започва да тече на 01.01.2012 г. Абсолютният 10-годишен давностен
срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.24 от
разпореждането е за ДЗПО за периода 01.02.2011 г. - 28.02.2011 г., установено с
Декларация обр. 6 № 250021101035657/12.03.201г. Задължението е следвало да се
плати до 28.02.201г. Не с погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012
г. Абсолютният 10-годишен давностен срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.25 от разпореждането е за здравно
осигуряване за периода 02.03.2011 г. - 03.05.2011 г., установено с Декларация
обр. 6 № 250021101035657/12.03.2011 г. Задължението е следвало да се плати до
03.05.2011 г. Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012
г. Абсолютният 10-годишен давностен срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.26 от разпореждането е за ДОО за
периода 01.02.2011 г. - 28.02.2011 г., установено с Декларация обр. 6 № 250021101035057/12.03.2011
г. Задължението е следвало да се плати до 28.02.2011 г. Не е погасено
доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012 г. Абсолютният 10-годишен давностен
срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т. 27 от разпореждането е за
ДЗПО за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г., установено с Декларация обр. 6 №
250021002027311/26.04.2011 г. Задължението е следвало да се плати до 30.04.2011
г. Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012 г. Абсолютният
10-годишен давностен срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.28 от разпореждането е за здравно
осигуряване за периода 01.01.2010 г.-31.12.2010 г., установено с Декларация
обр. 6 № 250021002027311/26.04.2011 г. Задължението е следвало да се плати до
30.04.2011г. Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012 г.
Абсолютният 10-годишен давностен срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.29 от разпореждането е за ДОО за
периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г., установено с Декларация обр. 6 № 250021002027311/26.04.2011
г. Задължението е следвало да се плати до 30.04.2011 г. Не е погасено
доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012 г. Абсолютният 10-годишен давностен
срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.30 от разпореждането е за ДЗПО за
периода 01.04.2011 г. - 30.04.2011г., установено с Декларация обр. 6 № 250021102570228/11.05.2011г.
Задължението е следвало да се плати до 02.05.2011 г. Не е погасено доброволно.
Давността започва да тече на 01.01.201 2г. Абсолютният 10-годишен давностен срок
ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.31 от разпореждането е за здравно
осигуряване за периода 04.05.2011 г.- 23.06.2011г., установено с Декларация
обр. 6 № 250021102570228/11.05.2011г. Задължението е следвало да се плати до
23.06.2011 г. Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012
г. Абсолютният 10-годишен давностен срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.32 от разпореждането е за ДОО за
периода 01.04.2011 г. - 30.04.2011 г., установено с Декларация обр. 6 № 250021102570228/11.05.2011
г. Задължението е следвало да сеплати до 02.05.2011 г. Не е погасено
доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012 г. Абсолютният 10-годишен давностен
срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.33 от разпореждането е за ДОО за
периода 01.01.2011 г. - 31.01.2011 г., установено с Декларация обр. 6 № 250021100580030/16.02.2011
г. Задължението е следвало да се плати до 31.01.2011 г. Не е погасено
доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012 г. Абсолютният 10-годишен давностен
срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.34 от разпореждането е за ДЗПО за
периода 01.01.2011 г. - 31.01.2011 г., установено с Декларация обр. 6 № 250021100580030/16.02.2011 г. Задължението е следвало
да се плати до 31.01.2011 г. Не е погасено доброволно. Давността започва да
тече на 01.01.2012 г. Абсолютният 10-годишен давностен срок ще изтече на
01.03.2022 г.
Задължението по т.35 от разпореждането е за ДЗПО за
периода 01.01.2011 г. - 31.01.2011г., установено с Декларация обр. 6 № 250021100580030/16,02.2011
г. Задължението е следвало да се плати до 31.01.2011г. Не е погасено
доброволно. Давността започва да тече на
01.01.2012
г. Абсолютният 10-годишен давностен срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.36 от разпореждането е за здравно
осигуряване за периода 02.02.2011 г.- 03.05.2011 г., установено с Декларация
обр. 6 № 250021100580030/16.02.2011 г. Задължението е следвало да се плати до
03.05.2011 г. Не с погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012
г. Абслоютният10-годишен давностен срок ще изтече на 01:03.2022 г.
Задължението по т.37 от разпореждането е за ДЗПО за
периода 01.03.2011 г. - 31.03.2011 г., установено с Декларация обр. 6 № 250021102056262/26.04.2011
г. Задължението е следвало да се плати до 31.03.2011г. Не е погасено
доброволно. Давността започва да тече на
01.01.2012
г. Абсолютният 10-годишен давностен срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.38 от разпореждането е за ДОО за
периода 01.03.2011г. - 31.03.2011 г., установено с Декларация обр. 6 № 250021102056262/26.04.2011
г. Задължението е следвало да се плати до 31.03.2011 г. Не е погасено
доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012 г. Абсолютният 10-годишен давностенсрок
ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.39 от разпореждането е за здравно
осигуряване за периода 02.04.2011 г.- 03.05.2011 г., установено с Декларация
обр. 6 № 250021102056262/26.04.2011 г. Задължението е следвало да се плати до
03.05.2011 г. Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012
г. Абсолютният 10-годишен давностен срок ще изтече на01.03.2022 г.
Задължението по т.40 от разпореждането е за здравно
осигуряване за периода 02.03.201г. - 03.05.2011 г., установено с Декларация
обр. 6 № 250021101212330/20.03.2011г. Задължението е следвало да се плати до
03.05.2011 г. Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012
г. Абсолютният 10-годишен давностен срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.41 от разпореждането е за здравно
осигуряване за периода 02.02.2011г.- 03.05.201г., установено с Декларация обр.
6 № 250021101212230/20.03.2011 г. Задължението е следвало да се плати до
03.05.2011 г. Не е погасено доброволно. Давността започва да тече на 01.01.2012
г. Абсолютният 10-годишен давностен срок ще изтече на 01.03.2022 г.
Задължението по т.42 от разпореждането е глоба по
Фиш № Н904563/13.03.2021г. на ОД на МВР Търговище, в размер на 20.00 лв. Фишът
е влязъл в сила на 13.03.2021г. Съдът споделя изводите на адм. орган, че
съобразно разпоредбата на чл. 171 от ДОПК публичните задължения се погасяват с
изтичането на 5- годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако е
предвиден по-кратък срок. Такъв срок е предвиден в ЗАНН. Съгласно чл. 82, ал. 1
и ал. 3 от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли
две години, когато наложеното наказание е глоба. Независимо от спирането или
прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора този срок, т. е след изтичането на
тригодишен срок. Съгласно чл. 82, ал. 4 от ЗАНН, тригодишната погасителна давност
не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането й в двегодишния
срок от влизане в сила на акта, с който с наложена глобата, е образувано
изпълнително производство. Задължението за глобата е присъединено към ИД №
25110002632/2011 г. с Разпореждане за присъединяване изх. № С210025-105-0137455/18.05.2021г.
Давността е започнала да тече на 13.03.2021 г. и изтича на13.03.2023г.
Относно спирането на давността поради налагането
на обезпечителни мерки следва да се посочи, че налагането на обезпечение е факт
от категорията на юридическите, доколкото с неговото настъпване правната норма
на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК свързва възникване на определени правни
последици - спиране на погасителната давност. Давността се спира с налагането на
обезпечителните мерки, а моментът на налагането не винаги съвпада с момента на
издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Моментът на
налагането на обезпечителната мярка зависи от нейния вид и е нормативно
установен в ДОПК - чл. 202 и сл. Независимо от спирането и прекъсването в
настоящият случай не е изтекъл абсолютния давностен срок.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган
по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК и в границите на неговите
правомощия, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на
закона, което обуславя извода за законосъобразност на акта и съответно неоснователност
на оспорването.
В хипотезата на извънредно положение,
изтеклият период от време не се включва в процесуалния или давностния срок.
Срокът ще продължи да тече след отпадане на извънредното положение, като
фактически ще се удължи с периода, който е бил спрян да тече.
При този изход на спора, предвид
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и своевременно направено искане от
процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да
бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1696,86 лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 8, ал.
3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Х.И.,с ЕГН:**********, с
адрес *** против Решение по жалба срещу действия на
публичен изпълнител №
29/18.02.2022 г. на Директор ТД на НАП Варна на Национална агенция за приходите,
с което е потвърдено Разпореждане
С 220025-137-0000904/27.01.2022 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА И.Х.И.,
с ЕГН:********** да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
– Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1696,86 лева.
На
основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: