Р Е Ш Е Н И Е
№ 260083
20.08.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на двадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица
Марджева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3668 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове по чл. 108 ЗС от Г.П. и М.Л.
срещу Я.Б..
Ищците твърдят, че
притежава правото на собственост върху съответно на 1/48 ид.ч. и 1/96 ид.ч. от
ПИ с идентификатори **** по КК на гр. Р. Твърди, че ответникът се легитимирал
като собственик на имотите по друга сделка сключена с неговия баща, след
снабдяване с констативен нотариален акт. Искат установяването на правото им на
собственост и предаването на владението върху ид.ч. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който се взема становище за основателност на иска.
С
определение от о.с.з. от 20.07.2020г. бе допуснато изменение на
предявените за поземлен имот с идентификатор *** осъдителни искове за предаване
на владението на съответно 1/48 идеална част и 1/96 идеална част в установителни за признаване правото
на собственост на ищците за съответно 1/48 идеална част и 1/96 идеална част от
поземлен имот с идентификатор ****.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От вписванията в нотариалните актове на ищците и от
приложените към нотариалните дела скици се установява, че процесните имоти са
били възстановени на наследниците на К.Я.З.с решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ ****
От представеното удостоверение за наследници е видно, че К.Я.З.е
починала през ***., като е оставила множеството наследници, сред които С. Я. Б.-
с номер 3.4.22 от удостоверението (праводател на ответника), С. А. П.- номер 3.2.3 от удостоверението
(праводател на ищцата Г.П.) и М.П., Й. П. и А. П.- с номера 3.2.13.1, 3.2.13.2
и 3.2.13.3 от удостоверението (праводатели на ищцата М.Л.).
Предвид горното процесните имоти са били съсобствени като правата
на праводателите на страните са възникнали при наследяване.
С нотариален акт ***. С. Я. Б. е бил признат за собственик на
имотите, като на същата дата ги е дарил на сина си Я.С.Б..
Ищците от своя страна се легитимират като собственици на 1/48 и
1/96 ид.ч. от имотите въз основа на договор за дарение и договор за
покупко-продажба, с посочените наследници на К. Я. З.
Предвид горното, следва да се разгледа въпроса за придобиването на
имотите от С. Б. по давност, заради легитимиращото действия на констативния
нотариален акт. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване
право на собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това
право и след изтичане на определен в закона период от време. При преценката
дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81
ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е
установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта като
своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
С ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е
постановено, че презумпцията
на чл. 69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Наследяването е правен способ за преминаване на имуществото
на едно починало лице към неговите наследници и е правно основание за
упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване се призовани повече
от едно лица, които са приели наследството между тях възниква наследствена
имуществена общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между
сънаследниците по ползване на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС. В тези случаи
сънаследниците, които упражняват фактическата власт върху определена
наследствена вещ имат качеството държатели на правата на останалите сънаследници.
За да започне в тяхна полза да тече придобивна давност е необходимо
завладяването на тези права да е
демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват намерението
за своене и отричане правата на останалите сънаследници. В този смисъл Решение
№ 270/20.05.2010
г. по гр. дело № 1162/2009 г. на ВКС II г. о. Решение № 12/19.02.2014 г.
по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, I г. о., Решение № 115/28.10.2016
г. по гр. д. № 977/2016 г., II г. о. и Решение № 214 от
28.10.2015 г. по гр. д. № 1919/2015 г. на ВКС, I г. о.
Самото обстоятелство, че констативният
нотариалният акт е последващ на решението на ПК, с което праводателите на ищците
са се легитимирали като съсобственици, не изключва правата им. Съгласно
дадените в ТР № 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС разяснения, в тази
хипотеза е необходимо ответникът при пълно и главно доказване да установи, че
той или съответно неговия праводател е бил, пълноправен собственик на целия
имот, което ще доведе до загубването на правата на останалите съсобственици.
Самият констативен нотариален акт няма такова погасително действие, тъй като се
издава в едностранно охранително производство, което не решава правен спор и не
преклудира права. В тази насока е и задължителното тълкуване, дадено в ТР №
11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което нотариалният акт, с
който се признава право на собственост не се ползва с материална
доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост. Нотариалният акт по чл. 587 ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван
от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е
собственик. Оспорваща страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта на доказване
несъществуването на признатото от нотариуса право. Когато и двете страни се легитимират с нотариални актове за правото
си на собственост- то разпределението на доказателствената тежест при
оспорването им следва да се извърши по реда на чл. 154, ал.
1 ГПК, при което всяка страна
следва да установи /докаже/ своето право.
Дори
когато фактическата власт е била упражнявана от един наследник, за да започне в
негова полза да тече придобивна давност е необходимо завладяването на тези
права да бъде демонстрирано. Ответникът не твърди да
са били извършени подобни действия от неговия баща, нито такива се установяват
от ангажираните доказателства. Дори да е ползвал целите имоти, това може да се възприеме като
упражняване на правото по чл. 31 ЗС
и не е достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на
останалите. В този смисъл Решение № 302 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1168/2010 г., I г. о., ГК. Снабдяването с констативен нотариален
акт за собственост също не разкрива намерението за своене, защото останалите
съсобственици нямат задължение да следят за вписванията, а от събраните
доказателства не се установява издаването на акта да им е станало известно.
Поради
това праводателят на ответника може да е бил единствено държател на идеалните
части на останалите наследници и не би могъл да ги придобия по давност. Тъй
като не бил собственик на целия имот, сключената с ответника сделка е породила
действие единствено до притежаваните от него по наследство правата, но не и за
правата на останалите наследници.
Ищците,
от своя страна, се легитимират като собственици на 1/48 и 1/96 ид.ч. от имотите
на основание договор за дарение и договор за покупко-продажба сключени с
наследници на К.Я.З.и легитимиращото действие на нотариалните актове не е се
оспорва и опровергава от ответника и ангажираните доказателства.
Ответникът
не оспорва владението на имоти в идентификатори *** и ***.
Поради
изложеното, предявените установителни искове за ПИ с идентификатор **** и
предявените осъдителни искове за имоти в идентификатори *** и **** са
основателни и следва да бъдат уважени.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, че Г.Й.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на 1/48 ид.ч., на
основание нотариален акт за дарение от ****. И че М.Л.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, е собственик на 1/96 ид.ч., на основание нотариален акт за
покупко-продажба от ****., от следните недвижими имоти: поземлен имот с
идентификатор **** по КК и КР на гр. Р., община Р., одобрени със заповед
РД-18-788 от 06.11.2019г. на изп. дир. на АГКК, местност ***, с площ: 1161
кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: овощна
градина, номер по предходен план: 704087, при съседи поземлени имоти с
идентификатори: ****; поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Р., община Р., одобрени със заповед РД-18-788 от 06.11.2019г. на изп. дир. на
АГКК, ****, с площ: 9998 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, номер по предходен план: ****, при съседи поземлени
имоти с идентификатори: ****; поземлен имот с идентификатор **** по КК и
КР на гр. Р., община Р., одобрени със заповед РД-18-788 от 06.11.2019г. на изп.
дир. на АГКК, местност ****, с площ: 2999 кв.м., трайно предназначение:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план: ****, при
съседи поземлени имоти с идентификатори: ****, КАТО ОСЪЖДА Я.С.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, да предаване на
Г.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***, владението
върху 1/48 ид.ч. И на М.Л.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, владението
върху 1/96 ид.ч. от следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с
идентификатор **** по КК и КР на гр. Р., община Р., одобрени със заповед РД-18-788
от 06.11.2019г. на изп. дир. на АГКК, местност ***, с площ: 1161 кв.м., трайно
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, номер по
предходен план: ***, при съседи поземлени имоти с идентификатори: *** и поземлен
имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Р., община Р., одобрени със
заповед РД-18-788 от 06.11.2019г. на изп. дир. на АГКК, местност До свинарника,
с площ: 2999 кв.м., трайно предназначение: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, номер по предходен план: ***, при съседи поземлени имоти с
идентификатори: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.