Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3917 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от З.И.С., ЕГН **********, с адрес *** СРЕЩУ Ф.И. О., ЕГН **********, с
адрес *** иск с правно основание чл.284, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 9645,14 лв., представляваща общ размер на
пенсиите, които ответницата е получила в периода 2014г. до 2018г., в качеството
й на довереник по пълномощно от 23.02.2004г. с нот.
заверка на подписа, ведно със законната лихва върху претендираната
сума, считано от подаване на исковата молба в съда-01.04.20г.
Ищцата
твърди, че през 2001 г. починал съпругът й Н.С.и малко след неговата смърт
дъщеря й Ж.я взела при нея в град София, за да не бъда сама и да й помагам в
грижите за детето й. Поради тази причина и предвид отдалечеността се разбрала
със снаха си да получава пенсията й и след време, събраните пари, като си ги
поиска да й ги даде. Ищцата твърди, че с тази цел, на 23.02.2004 г. направила
пълномощно на ответницата да я представлява пред отдел „Пенсионно
осигуряване", „Социално осигуряване" и навсякъде, където е необходимо,
като получава от нейно име личната й пенсия, както и всички добавки,
компенсации и други. Ищцата излага, че от 2010 г. се преместила, заедно с
дъщеря си в Англия.
Твърди,
че през 2019 година поискала от ответницата в телефонен разговор да й върне
събраните пари от пенсии за последните 5 години, като тя неколкократно
обещала, но така и не сторила това. Поради което предявява претенцията си пред
съда. Претендира съдебно-деловодни разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за неоснователност
на иска.
Ответницата
излага, че ищцата З.С. е нейна свекърва, с която винаги са се разбирали и
уважавали. Когато на 23.02.2004 год., я упълномощила с нотариално заверено
пълномощно с рег.№ 1960/2004 год. на нотариус Роза Кожухарова, да получава от
нейно име личната й пенсия, тя приела, тъй като ищцата била заминала за София и
след това за Англия за да помага на дъщеря си в домакинството и в отглеждането
на внучето и поради тази причина не можела лично да я получава. Твърди, че
когато я упълномощила й казала, че не желае да й изпраща парите, а всички
получени средства да използва за отглеждането на нейната внучка Ш.А.Н., тъй
като искала след като не може лично да помага с непосредствените грижи за нея,
да помага за отглеждането на внучката й Ш.с тези парични средства.
Ответницата
излага, че когато с решение №295/25.01.2019 год. на ВРС бракът между нея и
съпругът й, син на ищцата, бил прекратен с развод, отношението на ищцата се
променило, поради което и предявява настоящата претенция.
Ответницата
счита, че е изпълнявала точно волята на упълномощителя
и е извършвала само действията за които е била упълномощена.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 23.02.2004 г. ищцата З.И.С. е упълномощила
ответницата Ф.И.С. да я представлява,
като получава от нейно име личната й пенсия, както и всички добавки,
компенсации, социални помощи и други суми и за целта извършва всички правни и
фактически действия от нейно име и за нейна сметка и я подписва навсякъде
където е необходимо. Подписът на упълномощителя З.И.С.
е нотариално заверен пред Нотариус Роза Кожухарова с район на действие ВРС, на
23.02.2004 г.
Не се спори, че въз основа на пълномощното
ответницата Ф.И.С. е теглила пенсията на ищцата през процесния
период.
С решение
по гр.д.№10686/2018г. на ВРС е прекратен гражданския брак между Ф.И.С., и А.Н. С.,
сключен на 07.07.1996 г., за което е издаден
Акт № 848/ 07.07.1996 г. от Община Варна, поради
настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Видно от представено удостоверение за раждане
Ш.А.Н. е родена на ***г. от майка Ф.И.С. и баща А.Н. С..
От показанията на свидетеля С., син на ищцата
и бивш съпруг на ответницата, ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК,
доколкото не противоречат на останалия доказателствен
материал се установява, че 2001г. ищцата
заминала да живее в София при дъщеря си. През 2004г. направила пълномощно на
снаха си да тегли пенсията й, когато се прибирала лятото снаха й, й давала парите. Ищцата заминала през 2009г. в Лондон, до
тогава си получавала парите от снаха си. Свидетелят Пирински, племенник на
ищцата потвърждава изложеното от свидетеля С..
Съдът не кредитира показанията на
свидетелката Стоименова, сестра на ищцата, тъй като са противоречиви и
непоследователни. Същите не почиват на преки и непосредствени впечатления, а на
преразказано от ответницата, синът на свидетелката и най-голямата сестра,
живееща в Турция. Свидетелката Н. е дъщеря на ответницата, същата е
заинтересована от изхода на спора, като същевременно доколкото парите са родово
определена вещ е несъстоятелно да се твърди, че на свидетелката са й давани
пари именно от пенсията на баба й З..
От заключението по назначената и приета от
съда СИЕ, неоспорена от страните се установява, че през процесния период
м.03.2014г.-м.05.2018г. общия размер на получените средства е 9818,83
лв.Пенсията е изплащана чрез станцията в с.Тополи. За периода м.01.2014г. до
м.06.2018г. включ. е 10363,70лв. За периода от
2010-2018г. получените общо средства от свидетелката и ответницата са 55909,09
лв. и 331,10евро. Свидетелката-2470,13лв., ответницата 53438,96 лв.за периода
ч.01.2014г. до 31.12.2018г. свидетелката е получила 2470,13 лв., а ответницата
33501,46 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно
установената съдебна практика по приложението на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, в изпълнение на
задължението по отчетната сделка, довереникът следва да предаде на доверителя
всичко, което е получил от третите лица, както и това, което е получил от
доверителя си във връзка с изпълнението й. Когато договорът за поръчка обвързва
валидно страните и в нарушение на задълженията си по чл.
284, ал. 1 от ЗЗД, довереникът не е дал сметка за изпълнението на поръчката
на доверителя си, последният разполага с възможността по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД да иска прехвърляне
на резултатите от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено - Решение
№ 240 от 20.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2019 г., IV г. о., ГК, Решение № 323 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 689/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева, и др.
Именно претенция с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е предявена и се
разглежда в настоящия съдебен процес.
В
случая не се спори, като и от събраните по делото доказателства се установява,
че ответницата Ф. О. в процесния период 2014-2018г. е получавала пенсията на
ищцата З. С. по нат. заверено пълномощно от
23.02.2004г.
Относно
направеното от ответницата възражение, че получените суми по волята на ищцата е
следвало да се използват за издръжка на внучката й Ш., съдът намира същото за
неоснователно. На първо място ищцата не е от кръга на задължените лица за
издръжка на Ш.Н.. На осн. чл. 140 от СК издръжка до
навършването й на пълнолетие се дължи от нейните родители. Както и изложеното
от свидетелите С.и Пирински, очевидци при предаване на пари от ответницата Ф. О.
на ищцата З.С. преди процесния период, опровергават наличието на уговорка между
страните за използване на получените суми за издръжка на детето Ш.
Същевременно
не би могло да се приеме, че ищцата е искала да дари пенсията си на внучка си.
Съгласно разпоредбата на чл. 225
от ЗЗД с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо
на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества трябва да стане в
писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни
книжа- по надлежния ред за прехвърлянето им.
Константна
е съдебната практика, че договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден
договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно
отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното
имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава /така и ТР
№ 1/13 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГК, ВКС/.
Законът
изисква дарението на парични суми да става в писмена форма с нотариално
заверени подписи или чрез предаване. В случая в представеното по делото пълномощно,
по силата на което е теглена пенсията на ищцата липсва изразено каквото и да е дарствено намерение, още по малко по отношение на трето за
спора лице Ш.Н..
Съгласно
чл.
284 от ЗЗД довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на
поръчката. Довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде
всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
По
делото не се установи ответницата да се е отчела в изпълнение на възложената
поръчка, поради което искът се явява основателен. Съобразно заключението по СИЕ
за периода м.01 2014г. до м.06 2018г. получената сума е 10363,70лв. Предявената
претенция е за 2014-2018г. за сумата от 9645,14 лв. и съответно искът се явява остнователен изцяло в предявения размер.
Следва
да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска в съда-01.04.2020г. до окончателното заплащане на задължението.
По разноските:
Предвид направеното
искане и основателността на исковете към датата на завеждане на исковата молба,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски.
Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за
оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа
на писмен договор с клиента , но не може
да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния
вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното
от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което
определено съобразно нормативната уредба следва по чл. 7 ,ал. 2, т.3 от Наредба
№1/2004г. в минимален размер е 812,26 лв.
Съобразно проведените съдебни заседания и направено искане за
обезпечаване на иска, то заплатеното възнаграждение от 2000 лева не е
прекомерно. Поради което заплатеното
възнаграждение в размер на 2000 лв., не следва да се намаля поради
прекомерност.
Следва да се присъдят направените разноски в исковото производство, а именно: д.т. 386 лв., депозит
в.л.-320 лв. и 2000 лв. внесен адв.
хонорар или общо сумата от 2706 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Ф.И. О., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на З.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 9645,14 лв. (девет хиляди шестстотин четиридесет и пет лева
и четиринадесет стотинки), дължима на основание чл. 284
ал.2 от ЗЗД, представляваща общ размер на пенсиите, които
ответницата е получила в периода 2014г. до 2018г., като отчет по
договор за поръчка от 23.02.2004 г., по пълномощно с нот.
заверка, рег.№1960/23.02.2004г. на нотариус Р.Кожухарова, с район на действие
ВРС, рег.№ 212 НК , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба-01.04.2020г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Ф.И. О., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на З.И.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2706 лв. (две хиляди
седемстотин и шест лева), представляща направени в
производството разноски на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му,
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: