Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 16. 01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, тринадесети граждански състав в публично заседание на десети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр.д. № 1830 по описа за 2018 г. за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от А. З.С. Н. В. ЕАД
ЕИК / БУЛСТАТ *********, против Г.Г.К., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 415, ал.1
от ГПК и цена на иска 23 404, 47 лв. В молбата се твърди, че по повод подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр.
д № 7712 / 2017 г. и е издадена е
Заповед за изпълнение за сумата. Твърди се, че длъжникът по делото е подал в
двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение. Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е
сезиран с искане да признае за
установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се
присъдят и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответната страна, чрез особен представител адв.
Г., оспорва иска.
ИЩЕЦЪТ А.З.С.Н.В. ЕАД, редовно
призовани, не се явява представител.
ОТВЕТНИКЪТ Г.Г.К., редовно призована, не се явява, представлява се от
особен представител адв. Г. ***.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
415 от ГПК. Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните
суми, против която ответникът е възразил в законоустановения срок и е заявил,
че не дължи сумите. Съдът е
разпоредил Г.Г.К.
с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
А.З.С.Н.В. ЕАД, ЕИК203670940, със
седалище и адрес на управление ***-р ***, следните суми: сумата от 16
026,94лв., представляваща частично претендирана главница; сумата от 2 792, 70 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 28.07.2016г. до 16.02.2017г.; сумата от 320,78 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 16.02.2017г. до 02.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.10.2017г. до окончателното изплащане, както и сумите от 382,81лв.
–платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсулстско
възнаграждение.
Спорният предмет по
делото се въвежда с исковата молба, сред задължителните реквизити на която е
изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои
искането- чл.127 ал.1 т.4 и 5 ГПК. Както първоинстанционният,
така и въззивният съд при всяко положение на делото
могат да констатират нередовности в нея и да дадат
указания за отстраняването им - ТР № 1 /
2001 г. ОСГК. - Т.4. В кръга на тази компетентност влиза и
задължението на съда служебно да се произнесе по правната квалификация на
заявената искова претенция - тя може да съвпадне с квалификацията на ищеца, ако
е дал такава, но може да бъде и различна, без да се излиза от рамките на
търсената защита.
Съдът е сезиран с искане
по отношение на Г.К. да бъде установено,
че дължи да заплати на ищеца следните суми: 22 013. 61 лева, представляваща
частично претендирана главница - неизплатени 24 броя
погасителни месечни вноски за период от 28.06.2018г. до 28.05.2020 г, за които
се твърди, че е налице предсрочна изискуемост; 1 390. 86 лв, за
която сума няма твърдения какво представлява.
Липсва идентичност в
предмета на двете производства - заповедното и исковото. Предвид константната съдебна практика, в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, заявителят задължително
следва да опише от какво произтича вземането му. Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК. В случая е налице липса на достатъчно описание на
вземането. Няма никакви доказателства, които да обосновават извода, че ответницата
е запозната е обстоятелството, че е налице прехвърляне на вземането. Има не
малко случаи, в които заемополучателите заплащат или
вече са заплатили претендираните суми на своя първоначален кредитор, за което обстоятелство няма данни в договора
за цесия.
От друга страна: Съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание
на Гражданска и Търговска колегии „По силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните
институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,
ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 ЗКИ, предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно
изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост
от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е
удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ- чл.418, ал.3 ГПК.
Извлечението от
счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не
представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението
на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. С
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът
упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си
вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да
се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като
препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно
изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл.418, ал.5 ГПК, поради
което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо
към момента на подаване на заявлението. Предпоставките по чл.418 ГПК, за постановяване на незабавно изпълнение са
налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения
документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането
не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание”.
Предвид гореизложеното, към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, кредиторът не е
разполагал е възможност да реализира правата си по реда на чл. 418 от ГПК. Съдът приема, че исковата претенция е неоснователна
и недоказана. Представеният ведно с
исковата молба договор за отпускане на потребителски паричен кредит е
недействителен. Съгласно Чл. 10, ал.1 от Закона за потребителския кредит
/действащ към 2013 г./ „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора’’. Предвид нормата на чл. 11,
т.27 от същия закон, задължител реквизит са подписите
на страните. С оглед връчените книжа в
т. ч. договор е видно, че в същия липсват подписи на страните, както и други
изрично посочени в закона изисквания. Предвид това, в случая следва да се приеме, че е налице
порок, водещ до недействителност на договора за потребителски кредит,
респективно, това е основание за потребителя
да се възползва от привилегията на чл.23 от ЗПК, като върне на кредитора само чистата стойност
на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо и с оглед
твърдението на ищеца, че Г.К. до момента е заплатила 39 614.12 лева, то същата към момента е изправна страна по
договора и няма причини да бъде обявена предсрочна изискуемост т.к. налице е
плащане в срок на главницата по кредита.
Съдът приема, че поради посоченото от ответната страна
правопогасително основание, искът
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При този изход на
делото, ищецът следва да заплати в
полза на Пл РС, деловодните разноски по делото в
размер на 468, 08 лв. за държавна такса.
По изложените съображения, Плевенският районен съд,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. З.С. Н. В. ЕАД ЕИК / БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***-р ***, против Г.Г.К., ЕГН **********,***,
с правно основание чл. 415, ал.1 от ГПК
и цена на иска 23 404, 47 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, А.
З.С. Н. В. ЕАД
ЕИК / БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление ***-р ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Пл
РС, деловодните разноски по делото в размер на 468,08
лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: