Р Е Ш
Е Н И Е
№ 58
гр.Русе, 10.01.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 537
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Агриком 83“ ЕООД,
със седалище в
с.Сандрово, общ.Русе, обл.Русе, против уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019
г. с изх. №
02-180-2600/5702 от 05.08.2021 г.,
издадено от зам.-изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е
намалено исканото финансово подпомагане за кампания 2019
г. със 17 066,84 лева. В жалбата (л.л.6-15 от делото), писмени бележки по делото (л.л.53-60 от
делото) и в писмено становище по СТЕ, се твърди, че оспореният акт в
обжалваната му част е незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.
Наведени са доводи и за неспазване на установената форма при издаване на
уведомителното писмо, тъй като в него липсвали мотиви за извършените намаления
и препращане към друг документ, който да е част от административната преписка. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени административния акт в оспорената
му част и да се изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне
при съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането
на закона. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя
списък с приложени към него писмени доказателства за тяхното заплащане (л.л.61-63
от делото).
Ответникът
– зам.-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – София, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представя
писмени бележки, в които сочи, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. По отношение на оплакванията за липсва
на мотиви на акта изразява становище, че същият е подробно и аргументирано
мотивиран. Направено е и обстойно описание на цялата процедура по извършените чрез
ИСАК автоматизирани проверки по заявлението за подпомагане за кампания 2019 г.
на дружеството-жалбоподател, обосновано и със съответните материалноправни
норми. Подробно е описан и алгоритъмът, по който са направени съответните
изчисления в ИСАК по подаденото заявление при определяне на оторизираните суми
и на намалените суми по всяка една от схемите, по които е кандидатствал
жалбоподателят. Цитирани са и приложимите правни норми от съответните
регламенти. Посочено е, че административният орган одобрява, намалява или
отказва изплащане на годишната помощ след извършване на административни
проверки за изпълнение на изискванията за подпомаганите дейности въз основа на
подаденото заявление. Твърди, че основанията за намаленията на сумите са
визирани в резултатите от автоматичните проверки, с които жалбоподателят е
запознат. Крайният акт, с който административният орган се произнася по
подаденото заявление, е именно уведомителното писмо за плащане, съответно за
отказ от плащане (изцяло или частично) за заявената помощ, което в настоящия
случай ответникът счита и за издадено в съответствие с относимите
материалноправни разпоредби и целта на закона. По отношение на оплакванията за
липсата на мотиви на административния акт сочи, че същите могат да се съдържат
не само в самия акт, но и в друг документ, издаден от същия орган, с чието
съдържание жалбоподателят е запознат. В тази връзка се позовава на Тълкувателно
решение № 16/1975г. на ОСГК на ВС, което не е загубило своето значение и
задължителност, съгласно което мотивите
към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на
административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в
съобщението до страните по чл.28, ал.1 от ЗАП (отм.), в препроводителното писмо
или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия
административен орган, който е издал акта. Посочва, че е необходимо тези
документи да изхождат от органа, издал акта, да са част от преписката, т.е. да
са съставени преди издаването на административния акт или най-късно до
изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо. Според
процесуалния представител на ответника, такъв документ в приложената по делото
преписка, съставлява становище изх. № 02-180-2600/5702#4 от 26.08.2021г.
(л.л.19-25 от преписката), в което зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е описал
фактическото основание на обжалвания административен акт, а съпроводителното
писмо, с приложената към него административна преписка, ведно със становището
на органа, издател на оспорения акт, е входирано в деловодството на съда на
27.08.2021 г., поради което, според процесуалния представител на ответника,
това становище може да допълни мотивите на оспорения административен акт. Претендира
присъждането на направените деловодни разноски – депозит за възнаграждение на
вещо лице в размер на 300 лева (л.73 от делото) и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че жалбоподателят е регистриран
земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) 634531 в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На
04.05.2019 г. той подал заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с УИН 18/200519/87472 по няколко
схеми и мерки за подпомагане, а именно Схема за единно плащане на площ (СЕПП),
Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за обвързано подпомагане за
протеинови култури (СПК), Мярка 12/Натура 2000, Схема за плащане за
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда –
зелени директни плащания (ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС), Схема
за предходна национална помощ за земеделска земя на хектар. В заявлението са посочени общо 67
броя земеделски парцела, в землищата на гр.Мартен,
с.Николово, гр.Русе, с.Ряхово, с.Сандрово, с.Тетово и
гр.Сливо поле, с обща декларирана площ от 985.7 ха и конкретно заявени култури
за всеки един от тях, от които, в
процесните части по СЕПП, е заявена за подпомагане цялата площ; по СПП,
МЗС, Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) –
също, а по СПК – площ
в размер на 30.96 ха. Към заявлението са
приложени изискуемите от нормативните актове документи (л.л.36-51 от
преписката).
При подаване на заявлението били извършени автоматични
проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания
за кампания 2019, в резултат на които са открити 2 броя несъответствия: - посочени
са 7 бр. парцела, за които е отразено, без конкретна площ или тип ЕНП: Синори
(полски граници) (линейни метри), или тип ЕНП: Ивици допустими площи на
границата между обработваеми земи и гори без производство (линейни метри), или
тип ЕНП: Групи от дървета (кв.м.) Ивици допустими площи на границата между
обработваеми земи и гори без производство (линейни метри), или тип ЕНП: Жив
плет или обрасла с дървесна растителност ивица и дървета в редица (линейни
метри); -изброени са 8 броя парцела, за които е посочено, че са с угари,
междинни култури или зелено покритие, азотфиксиращи култури като ЕНП, като върху
тези площи съществувала забрана за използване на продукти за растителна защита,
съгласно чл.45, параграф 10б от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на
Комисията. При резултатите от тези автоматични проверки е дадена информация спрямо
декларирани данни за ЗДП: -изисквания за диверсификация; -изисквания за Екологично
насочени площи (ЕНП); съдържа се съобщение относно изискванията за
диверсификация, ЕНП и екологично чувствителни ПЗП – посочени са приложимите
изисквания за стопанството на жалбоподателя; не са констатирани неспазени
изисквания. С резултатите от тези автоматични проверки жалбоподателят е бил
запознат (л.л.52-55 от преписката)
На 28.02.2020 г., със заповед № РД 09-228, министърът на
земеделието, храните и горите на основание чл.33а, ал.2 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, е одобрил окончателния специализиран
слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2019 г. ( л.л.17 и 18 от
преписката).
На 05.08.2021 г. е издадено уведомително писмо от зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, по силата на което е оторизирана сума по първата
схема, по която е кандидатствал жалбоподателят – СЕПП в размер на 188 900,57
лв., по втората схема – СПП в размер на 4 057,62 лв., по третата схема –
СПК - в размер на 6 554,02 лв., по ЗДП – 109 818,86 лв. и по МЗС - 0 лв., по Възстановяване от ДФ –
4 377,99 лв. и по Мярка 12/Натура 2000 – 5 301,00 лв., или общо
оторизирана сума в размер на 319 010,06 лв. Същевременно е направено
намаление на поисканите суми по схеми, както следва: по СЕПП – 2 896,94
лв., по СПП – 58,98 лв., по СПК – 95,26 лв., по ЗДП – 11 096,96 лв., по
МЗС – 2 918,70 лв. или обща сума на намалението в размер на 17 066,84
лв. (л.10 и л.л.19-22 от делото).
В оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена
чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или
проверки на място (в съответствие с чл.37 от ЗПЗП) на данните по подаденото
заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична
информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание
чл.30 от ЗПЗП.
В Таблица 1 на писмото са структурирани детайлно, по
схеми и мерки, както исканата сума, наложените намаления, редукции, така и
оторизираната сума. Под таблицата е направено кратко разяснение на съдържанието
на всяка една от колоните.
В колона 3 „Намаления“ са посочени пет основания за
наложените намаления, без да се конкретизират кое основание за намаление за коя
схема се отнася.
На първо място е посочено намаление на субсидията след
извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими
за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от
повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо
данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ.
На второ място е посочено намаление на субсидията в
случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на
заявлението съгласно чл.12 от Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Третото основание за намаление е свързано с наложена
ставка за корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл.26 от
Регламент (ЕС) №1306/2013 и чл.8, параграф 1 от Регламент (ЕС) №1307/2013.
Четвъртото и петото основание за намаление са линейни
намаления съгласно чл.51, параграф 2 от Регламент (ЕС) №1307/2013, във вр. с
чл.6, параграф 2, б.е), т.iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията
и съгласно чл.65, параграф 2, б.в) от Регламент (ЕС) №1307/2013, във вр. с
чл.6, параграф 2, б.е), т.iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014 на Комисията.
Отбелязани са и съответните ставки за всяка една от петте
схеми.
В Таблица 2, по заявените от кандидата схеми и мерки,
детайлно са посочени датите на оторизация, оторизираните суми, изплатените
суми. Под таблицата – по колони, отново следват кратки обяснения на отделните
понятия и начина на формиране на отделните суми, ведно с основанията за
наложените санкции и удръжки.
Назначената и изслушана по делото съдебно-техническа
експертиза (заключение на л.л. 78-99) установява, че при извършване на
автоматизираните административни проверки в системата ИСАК на заявените от
жалбоподателя площи, са установени като недопустими за подпомагане площи по
СЕПП в размер на 1,07 ха.
Установените като недопустими за подпомагане ЕНП
(екологично насочени площи), подробно описани в Приложение Таблица 1 към
заключението (л.84 от делото), са в размер на 5,20328 ха.
Следва да се отбележи, че само един от установените от
вещото лице парцели съвпада с тези, посочени в документа за резултати от
автоматични проверки (л.52 от преписката) – парцел 51679-2283-1-1, но има
разлика в описанието на тип ЕНП.
Вещото лице е посочило още, че системата ИСАК е установила
при извършените административни проверки на ЕНП, с които жалбоподателят е кандидатствал
за кампания 2019 г., като недопустими, заявени парцели или части от заявени
парцели в общ размер на недопустима площ за подпомагане по ЕНП – 5,20628 ха.
Декларираните площи, попадат извън определения специализиран слой Екологично
насочени площи, за кампания 2019 г. Вещото лице е посочило и неспазените
условия, поради които съответните площи са приети за недопустими за подпомагане
по ЕНП:
- заявените синори (полски граници) в по-голямата част не
са прилежащи на декларираните парцела, т.е. не се допират непосредствено до
парцела;
- липса на различима ивица площ, която да се различава от
прилежащата земеделска земя и гората за заявените ивици допустими площи на границата
между обработваемите земи и гори без производство. Приело е, че
специализираният слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2019 г.,
одобрен със заповеди №№ РД46-485 от 27.11.2019г. и РД09-228 от 28.02.2020 г. на
МЗХГ, както и специализиран слой „Екологично насочени площи“ за кампания 2019,
предаден от МЗХГ на ДФ „Земеделие“ с вх. № 02-0400/315 от 28.04.2020г., са
коректно приложени по отношение на декларираните площи на жалбоподателя. Общо
недопустимите площи за подпомагане по ЕНП са в размер на 5,20628 ха. Общият
размер на недопустимата площ извън СЕПП по подаденото заявление, след
извършване на административните проверки, е 1,07 ха, а размерът на установените
допустими площи е 984,63 ха. Процентът на наддеклариране е 0,10867%. Няма
санкционирана площ.
По схемата за плащане на селскостопански практики, които
са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП)
изискването е за площи над 15 ха с обработваеми земи заявените ЕНП да са 5%. Съгласно
чл.2 от Наредба №3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите и
мерките за директни плащания, ЗДП се полагат само за СЕПП допустимите площи,
или за 984,63 ха. Необходимите ЕНП в размер на 5% представляват 49,2315 ха, а
установените ЕНП, при извършените проверки
спрямо слоя екологично насочени площи са 44,14 ха. Липсват данни в резултатите
от автоматични проверки да са установени такива обстоятелства (вж. л.л.52-55 от
преписката).
Разликата между необходимите и установените ЕНП: 49,2315
ха – 44,14 ха = 5,0915 ха.
Наказателната площ, поради неспазване на условия за ЕНП,
съгласно чл.26, пар. 2 от Регламент № 640/2014 (консол.текст) е равна на 50,915
ха (5,0915 ха*10). Площта за ЗДП след приспадане на наказателната площ е 933,71
ха. Процентът на наказателната площ, поради неспазване на изискванията за ЗДП е
5,453513% (50,915/933,71=5,45313%).
Административнонаказателната площ, поради неспазване на
изискванията за ЗДП е изчислена съгласно чл.28, пар. 1 от Регламент № 640/2014
г.: 50,92*2=101,84ха. Административната
санкция, съгласно чл.28, пар.3 от Регламент № 640/2014 г. се ограничава до 25%.
101,84*25%=25,46 ха. 933,71 ха – 25,46
ха=908,25 ха. Площта за оторизация по ЗДП е 908,25 ха.
По схемата за млади земеделски стопани, поради
непредставяне на валиден документ за професионални умения, е наложена санкция
за цялата сума.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Видно
от представеното по преписката копие на известие за доставяне (л.5 от
преписката), оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на
06.08.2021 г., а жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
производство, е депозирана чрез органа пред АдмС - Русе на 17.08.2021 г. (л.6
от делото). Жалбата
е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е
неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване е уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания, базирани на площ за кампания 2019 год. изх. № 02-180-2600/5702 от
05.08.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” - гр.
София. С акта, в обжалваната му част, е оторизирана сума за изплащане по пет
схеми, по които е кандидатствал земеделският производител, като е намалена
исканата субсидия по четири от тях, а по една от схемите оторизираната сума е 0
лв.
Оспореното
уведомително писмо съставлява индивидуален
административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия.
Според
разпоредбата на чл.11а, ал.1, т.1 от ЗПЗП, Разплащателната агенция приема, проверява
и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване,
искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата
селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за
плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Съответно, съгласно чл.11,
ал.2, т.4 от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на
Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията,
т.е. процедурата по признаване на статут на Разплащателна агенция от национален
компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за администриране и
осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове съгласно
законодателството на Европейския съюз (§ 1, т.15 от ДР на ЗПЗП), в случая е налице, което не е спорно по
делото.
Съгласно
разпоредбата на чл.20а
от ЗПЗП, изпълнителният
директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като
организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията
му, изброени в чл.10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения
за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата
селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл.10, т.7 от Правилника). Съгласно чл.20
и чл.20а
от ЗПЗП и чл.10 от Устройствения правилник на
ДФ „Земеделие“, в правомощията на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е да представлява фонда и
да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции.
Съгласно
ал.4
на чл.20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може
да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения,
произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово
подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая,
видно от представената заповед
№ 03-РД/2891#2 от 16.06.2021г. (л.л.11-13 от преписката) на
зам.- изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ Петя Димитрова Славчева са
делегирани правомощия да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане.
Актът е постановен в изискуемата писмена форма. При
издаването на акта обаче е допуснато нарушение на изискванията за неговото
мотивиране, което нарушение съдът счита за съществено и поради това
съставляващо основание по чл.146, т.3 от АПК за неговата отмяна.
Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК административният акт
следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е. трябва да
е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от
фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на
адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно
правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на
съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт.
Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно
решение № 16/1975г. на ОСГК на В,С
е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед
предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия
или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично
препращане и позоваване на съображенията,
изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.
В настоящия случай в УП, само в две изречения, се
съдържат мотиви за издаването му, в които е посочено най-общо, че общата
оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото
заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във
външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено какви факти от
установените от административния орган при извършените задължителни
административни проверки, са обосновали намалението на исканите от заявителя
суми по всяка една от схемите.
По делото липсват данни за извършени проверки на място, а
и извършването на такива не се твърди нито от жалбоподателя, нито от ответника,
следователно административният орган е изхождал само и единствено от
извършените административни проверки в ИСАК, като се е позовал на разпоредбата
на чл.37 от ЗПЗП.
Според чл.37, ал.1 от ЗПЗП
Интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените
заявления за подпомагане и проверки на място, а
ал.2 уточнява, че РА извършва административни
проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като
съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните
проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само
в административния акт, с който се взема решение по чл.11а,
ал.1, т.1 по заявленията за подпомагане.
Следователно в УП, което именно е акта по чл.11а, ал.1,
т.1 от ЗПЗП, е необходимо да намерят отражение резултатите, до които е стигнал
административният орган вследствие на проверките.
В случая, в оспореното УП, в двете таблици - Таблица 1:
Оторизирани суми и Таблица 2: Извършени плащания по схеми, са посочени исканите
суми, намаленията, оторизираните суми, датите на извършеното плащане, както и
размера на изплатената сума. Тези таблици съдържат само суми, без да е посочено
фактическото и правно основание за извършените намаления. В разясненията под
Таблица 1 и конкретно в тези за колона 3, е направен опит да се посочат
случаите, в които се отчитат намаления, като за част от тях са посочени и
правни основания. От начина на описанието им обаче не става ясно кой от
изброените 5 случая на намаления за коя от схемите се отнася и дали за
съответната схема са били приложени повече от едно от изброените основания.
Само може да се предполага, че административният орган е установил недопустими
за подпомагане площи по слой ЕНП в подаденото заявление, но кои са тези площи,
какъв е техният размер и поради какви причини са приети като недопустими,
наложени ли са ставки на корекция („финансова дисциплина“), определена съгласно
чл.26 от Регламент (ЕС) №1306/2013 и чл.8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013,
какъв е процентът на корекция за финансова дисциплина, какво е намалението след
наложена ставка на корекция за всяка от схемите и т.н., не става ясно от УП.
Едва
в депозираните по делото писмени бележки с вх. № 5056 от 21.12.2021 г. по описа
на съда, след приключване на проведеното по делото открито съдебно
заседание и след като съдът е счел
делото за изяснено от фактическа страна и е обявил, че ще се произнесе с
решение в срок, процесуалният представител на ответника прави подробно
разяснение кои от хипотезите, посочени в разяснението за намаленията се отнасят
за схемите по заявлението на жалбоподателя.
Заключението
на вещото лице по назначената СТЕ от своя страна също допринася за изясняване
на въпроса каква част от заявените първоначално от жалбоподателя ЕНП не
отговарят на изискванията за ЕНП, индивидуализирани са съответните парцела,
описани са и причините, поради които не отговарят на изискванията за ЕНП.
Заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ обаче би следвало да
допринесе за установяване съществуването на едни вече посочени в
административния акт фактически основания, а не да ги замества, поради тяхното
отсъствие.
Същевременно,
както беше посочено вече, в УП липсва посочване на такива фактически основания,
които да обосновават издаването на акта в оспорената му част. Същите се установяват
едва в хода на съдебното дирене, което е недопустимо.
Не
може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след
издаване на административния акт, в съдебно производство по повод оспорване на
този акт. Действително няма пречка мотивите да се съдържат и в друг документ,
към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното
производство и е приложен към преписката, но случаят не е такъв.
Административният
орган се е позовал на извършени административни проверки чрез системата ИСАК,
но това не го освобождава от задължението да отрази резултатите от тези
проверки в УП, като именно по този начин мотивира и акта си. Още повече, че настоящият
състав на съда не констатира съвпадение между установяванията по съдържащите се
в приложената по делото административна преписка документи, отразяващи
резултати от такива проверки, и посоченото в писмените бележки и установеното
от вещото лице по назначената по делото СТЕ. Съвпадение е налице само по
отношение на един имот, но има разлика в описанието на тип ЕНП. Според
писмените бележки и заключението по СТЕ, необходимите ЕНП в размер на 5%
представляват 49,2315 ха, а установените
ЕНП, при извършените проверки спрямо слоя екологично насочени площи, са
44,14 ха. Липсват данни в резултатите от автоматични проверки да са установени
такива обстоятелства.
В
писмените бележки се сочи още, че в случая мотивите на органа се съдържали и в
становище изх. № 02-180-2600/5702#4 от 26.08.2021 г. (л.л.19-25 от преписката),
в което зам.-изпълнителният директор на ДФЗ е изписал фактическото основание на
обжалвания административен акт, а съпроводителното писмо с приложената към него
административна преписка, ведно със становището на органа, издател на оспорения
акт, е входирано в съдебното деловодство на 27.08.2021 г., поради което според
процесуалния представител на ответника, това становище, може да допълни
мотивите на оспорения административен акт, позовавайки се на Тълкувателно
решение № 16/1975г. на ОСГК на ВС.
В цитираното в писмените бележки на ответника и съдържащо
се в приобщената към делото административна преписка становище изх. № 02-180-2600/5702#4 от
26.08.2021 г. (л.л.19-25 от преписката) наистина се
съдържат данни относно приетите за допустими, респективно недопустими, площи от
заявените от жалбоподателя парцели, процента на корекция на финансова
дисциплина, намалението след наложена ставка на корекция и т.н.
Действително, съгласно Тълкувателно решение № 16/1975г. на
ОСГК на ВС, не съществува пречка мотивите да
бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига обаче
да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за
мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на
такива. Според изложеното в тълкувателното решение такива са например случаите,
когато мотивите са изложени в съобщението по чл.28, ал.1 ЗАП (отм.), с което се
уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден исканият
административен акт. Също така би следвало да се приеме за възможно мотивите да
бъдат изложени и в препроводителното писмо, с което жалбата на страната и
административното производство се изпращат на по-горния административен орган
за разглеждане по реда на чл.30 и сл. от ЗАП (отм.). Но, както е прието и в
тълкувателното решение, в описаните случаи допълнителното излагане на мотивите
позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които
е издаден актът, и да организират защитата си срещу него. Съответно по-горният
административен орган и съдът, пред който актът е обжалван, ще разполагат с
необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на
законосъобразността и правилността на обжалвания акт. За да се счита още, че е отстранено
допуснатото нарушение (каквото представлява неизлагането на мотиви към основния
акт) и че актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от
същия административен орган, който го е издал.
Съдът намира за нужно изрично да наблегне на
обстоятелството, че в случая коментираното становище, което единствено дава
някаква насока за основанията за извършените от административния орган намаления,
е документ, който не би могъл да се приеме за част от административната
преписка и за такъв, който допълва мотивите на оспорения акт, тъй като не
отговаря на условията, посочени в цитираното тълкувателно решение. Макар това
становище да изхожда от издателя на оспорения акт и да е представено с
административната преписка в изпълнение на задължението на органа по чл.152,
ал.2 от АПК, то е изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда
жалба, с която е оспорено издаденото УП. В случая адресатът на акта не е бил
запознат със изложените в това становище фактически основания и съответно не е
могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да организира
защитата си срещу него. Даденото в тълкувателното решение разрешение на този
въпрос е свързан с възможността административният орган-издател на акта да
допълни мотивите си със съпроводителното писмо, с което административната
преписка се изпраща на по-горестоящия административен орган, т.е. при оспорване
на акта по административен ред, тъй като в този случай адресатът на акта би
имал възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с
допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред.
Случаят, както беше посочено по-горе, не е такъв. Липсва оспорване по
административен ред и адресатът на акта не е бил запознат с допълнително изложените
във въпросното становище мотиви преди да упражни правото си на оспорване на
акта по съдебен ред.
По изложените съображения не се споделя възражението на
ответника, че със становище
изх. № 02-180-2600/5702#4 от 26.08.2021 г. (л.л.19-25 от преписката) се допълват
мотивите на оспорения индивидуален административен акт и по този начин тяхната
непълнота се санира. В акта е налице
пълно отсъствие на фактическото му основание
в оспорената
част,
обективираща частичен отказ за финансово подпомагане по петте схеми –
СЕПП, СПП, ЗДП,
СПК
и МЗС, което съставлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и основание за
неговата отмяна по чл.146, т.4 от АПК. Тази липса
препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол по повод материалната
законосъобразност на акта, поради което не следва да се обсъжда и заключението на
вещото лице по СТЕ.
По изложените съображения административният акт, в
оспорената му част, следва да бъде отменен, а преписката върната за ново
произнасяне и излагане от административния орган на конкретни
мотиви от фактическа и правна страна.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да
отбележи, че в представените от процесуалния представител на ответника писмени
бележки се съдържат такива подробни аргументи за наложените намаления по всяка
една от петте схеми, предмет на частично оспореното УП – посочени са фактите,
които са установени при автоматизираните проверки, правните основания за
налагане на съответните намаления и алгоритъма на изчисляване на размера на
оторизираните и намалените суми. Именно тези аргументи покриват изискванията за
фактическото и правно мотивиране на акта, но, както вече беше посочено, това
допълване на мотивите на акта не може да стане едва при съдебното му оспорване.
С
оглед изхода от делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски съгласно представения списък (л.61 от делото), а именно - сумата от 1090 лв., от които
50 лв. за държавна такса (л.62 от делото) и 1 040 лв. за платено в брой адвокатско
възнаграждение по представен договор за правно съдействие и защита (л.63 от
делото). Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, но съдът намира същото за неоснователно, тъй
като посоченият размер на адвокатското възнаграждение е определен малко под
миниума, регламентиран съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (при
материален интерес от 17 066,84 лв. минималното възнаграждение би следвало
да е в размер на 1042,0052 лв. – 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв.,
която в случая е 7 066,84 лв.). Деловодните разноски, на основание § 1,
т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ДФ „Земеделие“, който
фонд има качеството на юридическо лице съгласно чл.11, ал.1 от ЗПЗП.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Агриком
83“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Сандрово,
общ.Русе, обл.Русе, ул.“П. К. Яворов“ № 4, представлявано от управителя Г. В. С., уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и
мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. № 02-180-2600/5702 от 05.08.2021 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с
която е намалено исканото финансово подпомагане за кампания 2019 г. със 17 066,84 лева.
ИЗПРАЩА
преписката, в тази й част, на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, за ново произнасяне по същество, съобразно дадените указания в
мотивите на настоящото решение, в срок от един месец от влизането му в сила.
ОСЪЖДА
Държавен фонд “Земеделие”, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136, представляван от изпълнителния
директор Б. М., да заплати на „Агриком 83“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление с.Сандрово, общ.Русе, обл.Русе, ул.“П. К. Яворов“ № 4, представлявано от управителя
Георги Валентинов Стефанов, сумата от 1 090 лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: