РЕШЕНИЕ
№ 2157
гр. Варна, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110108894 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. Ф. Ч., ЕГН **********,
действаща като майка и законен представител на детето *Г. Ч., ЕГН **********, срещу Г. Ч.,
ЛНЧ *, роден на ********** г. в *, иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК за даване на
разрешение, заместващо съгласието на бащата, за пътуване на детето само с неговата майка
извън пределите на Република България – в държави – членки на Европейския съюз, както и
в Република Сърбия, ежегодно с продължителност от по 30 /тридесет/ дни в периода от
месец юни до месец август на всяка календарна година, до навършване на пълнолетие на
детето, както и за издаване на международен паспорт на последното.
Ищцата твърди, че с ответника са били съпрузи, като бракът им е бил прекратен с
Решение № 711/31.10.2013 г. по дело № 578/2012 г. на *окръжен съд – *, което е предмет на
признаване в Република *.
Заявява се, че ищцата полага изцяло грижите за детето, като ответникът е напълно
дезинтересиран от същото и не осъществява с него какъвто и да било контакт.
Майката изразява желание да реализира пътувания с детето извън пределите на
страната, като поради липсата на контакти с ответника от 2013 г. насам за същата възникнал
интерес от предявяване на исковата молба, инициираща настоящото производство.
С оглед на изложените твърдения е предявена исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От Удостоверение за раждане № *от 27.06.2017 г., издадено въз основа на Акт за
раждане № *от 27.06.2017 г. се установява, че страните в производството са родители на
детето *Г. Ч., ЕГН **********.
Видно от Решение от 31.10.2013 г. на *окръжен съд – *, бракът между ищцата и
ответника е прекратен.
Приобщен по делото е Социален доклад, изготен от Дирекция „Социално
подпомагане“ – *, съгласно който грижи за детето полага майката, а по време на отсъствията
й от страната – майката на съжителя на ищцата. Бащата не полага грижи за детето и се е
дезинтересирал от същото.
От показанията на разпитания по делото свидетел, преценени съобразно правилото на
чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят * твърди, че родителите на детето са в чужбина, като тя полага основните
грижи за детето. Заявява, че същото е записано в първи клас и е отлична ученичка. Сочи, че
майката ежедневно осъществява контакти с детето и при връщанията си в България
постоянно е с него, докато бащата се е дезинтересирал от дъщеря си.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В настоящото производство съдът не решава правен спор със сила на пресъдено нещо,
а само управлява (администрира) тези материални правоотношения, като преценява
конкретните факти, с оглед интересите на детето и вземайки предвид и правата на
родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за
пътуването на неговото дете извън пределите на Република България.
Спорната съдебна администрация обхваща въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите документи за това. Издаването на документите е
свързано и е последица от решаването на основния въпрос за пътуване на детето извън
страната, а не е предмет на самостоятелно искане /в този смисъл Решение № 33 от
25.02.2014 г. по гр.д. № 143/2013 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК/.
Съгласно чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването
на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а
когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния
съд по настоящия адрес на детето. За уважаване на депозираната молба с посоченото правно
основание в производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да
се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие
относно излизането извън граница на детето, както и че заместването на съгласието на
родителя, който не дава разрешението си, е в негов интерес. Целта на цитираната по-горе
нормативна уредба е, от една страна, да защити в максимална степен децата, така и да
охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да
пътуват, когато това е в техен интерес.
Не се установи по делото наличието на съгласие на ответника за пътуване извън
страната на детето, придружено само от другия родител, с оглед на процесуалното му
поведение. При тези обстоятелства настоящият съдебен състав приема, че за майката на
детето съществува правен интерес от подаване на молба с правно основание чл. 127а СК за
постановяване на съдебно решение, заместващо съгласието на другия родител детето *Г. Ч.
да пътува, придружавано от майката, извън пределите на Република *. Съдът намира, че
посещението на детето в държави – членки на Европейския съюз, както и в Република
Сърбия, ще благоприятства формиране на непосредствени представи за света и разширяване
2
на познанията му, а оттук и за оформянето му като личност. Тези държави не са места на
размирици и природни бедствия, поради което не се застрашават интересите на детето.
С оглед гореизложеното, съдът достига до извод за основателност на молбата за
разрешаване пътуване на детето.
По отношение на периода, за който следва да бъде дадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата, съдът съобразява задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение № 1/03.07.2017 г. по т.д. 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е пояснено, че
изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му
извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в
определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на
Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но
също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за
неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в
достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и
средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и
реален риск за детето. Освен това, текстът на чл. 127а, ал.1 СК сочи, че съдът се произнася
само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги
да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия
пътуване.
В светлината на изложеното, в процесния случай майката има желание да осъществява
самостоятелни пътувания с детето извън страната до навършване на пълнолетие на детето.
Така заявеното искане съдът намира, че не е съобразено със застъпеното в съдебната
практика становище, обективирано в Решение № 244/03.07.2014 г. по гр.д. № 953/2014 г. по
описа на ВКС, IV г.о., според което разрешение за пътуване в чужбина, макар и само до една
страна, без ограничение в броя на пътуванията и без никакви други ограничения за срок по-
дълъг от 8 години, ще е в интерес на детето само в изключителни случаи. В случая,
обстоятелства от извънреден характер не се твърдят и установяват.
С оглед на горното и преценка на всички значими обстоятелства, молбата на майката
следва да бъде уважена, чрез даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата,
детето Хаят Г. Ч. да пътува, придружавано от своята майка, от България до държави –
членки на Европейския съюз, както и в Република Сърбия, ежегодно с продължителност от
по 30 /тридесет/ дни в периода от месец юни до месец август на всяка календарна година за
срок от пет години, считано от влизане в сила на решението. Това ще даде възможност след
изтичане на този период да бъде извършена актуална и надлежна преценка относно
интересите на детето.
Основателността на искането по чл. 127а СК води до основателност и на искането за
издаване на задграничен паспорт на детето, съгласно чл. 45, ал. 4 ЗБЛД.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Г. Ч., ЛНЧ *, роден на
********** г. в *, детето *Г. Ч., ЕГН **********, да пътува, придружавано единствено от
своята майка М. Ф. Ч., ЕГН **********, от Република България до държави – членки на
Европейския съюз, както и до Република Сърбия, ежегодно с продължителност от по 30
/тридесет/ дни в периода от месец юни до месец август на всяка календарна година за срок
от пет години, считано от влизане в сила на решението, както и да бъде издаден задграничен
паспорт на детето Хаят Г. Ч., ЕГН **********, на основание чл.127а СК, като ОТХВЪРЛЯ
искането в останалата му част, касаеща периода на исканото разрешение.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4