Р Е Ш Е Н И Е
№..................../ ................ 2020 г, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА
ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска и с участието
на прокурора от Варненска окръжна прокуратура Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдията Йова Проданова
касационно административно - наказателно дело № 3278 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл.
63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на „Аксес Риъл
Истейт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
***, представлявано от управителя Т.П.С., със съдебен адрес ***, против Решение
№ 1831/14.10.2019 год., постановено по н.а.х.д.
№ 3711/2019 год. по описа на Варненския районен съд, ХХVІІ състав.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на
решението, като се оспорват изводите за извършено от дружеството нарушение. Изложени
са съображения за неправилна преценка на доказателствата по делото, при
едностранчиво обсъждане на установените факти и обстоятелства. Искането е
решението да бъде отменено, както и измененото с него наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Варна, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, доводите и възраженията
страните, както и след служебна проверка, съгласно чл. 218 от АПК, приема
следното:
Касационната жалба е подадена в определения
от закона срок от надлежна страна, поради което производството е допустимо и съдът
дължи произнасяне по същество.
С решението от 14.10.2019 г. районният съд изменя
Наказателно постановление № 03-009445/04.04.2018 г., издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което за нарушение на чл.
62, ал. 1, във връзка с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на "Аксес Риъл Истейт“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1700.00 лева, като определя размера
санкцията на 1500.00 лева.
Въз основа на събраните по делото
доказателства въззивният съд приема за установено, че при извършена на
14.03.2018 г. от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна проверка в
офис на "АКСЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ“ ЕООД, находящ се в гр. Варна, ул. „***, е
установено, че в него се намират около 10 лица, между които и В.В.Й., всяко от
които с обособено работно място с компютър, ползващо базата данни на фирмата. Заварените
лица попълват собственоръчно декларации, като в своята В.Й.посочва, че работи
за проверяваното дружество в офиса му на Жп гара, като вписва и адреса му - Варна,
***. Посочва също, че работното ѝ време е от 10,00 ч. до 15,00 ч.
/конкретно за деня на проверката/, както и че има договорка с работодателя за
заплащане на възнаграждение в размер на 0,70 лв. на оглед и по 2,00 лв. за
консултация по време на оглед. В. Й. вписва изрично, че към датата на
проверката не е участвала при оглед, а така също и че отива в офиса, когато има
свободно време.
Установените факти са преценени като
нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.2, ал.2 от Кодекса на труда, за което е съставен
срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение,
впоследствие и оспореното наказателно постановление.
При извършена проверка относно
законосъобразността на наказателното постановление районният съд приема, че то
е издадено от компетентен орган и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения, като са спазени правилата относно сроковете за съставяне на актовете
в производството, изискванията на чл.42, респ.чл.57 от ЗАНН относно
задължителното съдържание на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление. Първостепенният съд излага съображения за
установеност на административното нарушение, като съпоставя характеристиките на
гражданския и трудовия договор и обосновава, въз основа на
събраните доказателства извода си за установено наличие на трудово
правоотношение между „Аксес Риъл Истейт“ ЕООД и В.Й.. Съдът приема, че В. Й. е
изпълнявала функциите на определена длъжност – агент на недвижими имоти, като е
работела на обособено работно място в обекта, с конкретно оборудване, работно
време и трудово възнаграждение, изводи, в потвърждение на които е и сключеният
на 15.03.2018 година трудов договор, имащ за предмет работата, която е
изпълнявала и при сключения консултантски договор. Въззивният съд счита за
правилно определена от административно-наказващия орган квалификацията на
деянието и приложимата санкционна норма. Предвид
обстоятелството, че при определяне на размера на наложената имуществена санкция
наказващият орган не е изложил мотиви, въззивният съд преценява, че наложената имуществена
санкция в размер от 1700 лева е неоснователно завишена и не отговаря на
степента на обществена опасност на деянието, поради което намалява размера й до
установения в приложимия закон минимум – 1500 лева. Излага съображения за неприложимост на института на „маловажен случай“ по смисъла
на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.
Касационният състав намира оспореното решение
постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон.
Фактите, послужили като основание за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, възпроизведени
в наказателното постановление, въз основа на които е ангажирана отговорността
на дружеството, не са оспорени както в хода на административно-наказателното
производство, така и пред въззивния съд. Оспорване не е заявено и в настоящото
производство.
Спорът е относно дадената от наказващия
орган, респ. от въззивния съд правна квалификация на тези факти с доводи,
основани на същностните характеристики на гражданския и трудовия договор, с
възражение за недоказаност на приетото наличие на трудово правоотношение между
санкционираното дружество и В.Й..
Настоящият състав споделя съображенията и
изводите в обжалваното решение за категорично установени елементите на трудов
договор в отношенията между „Аксес Риъл
Истейт“ ЕООД и В.Й.в деня на проверката – 14.03.2018 година. Доказателствата,
които безпротиворечиво установяват изпълняваната работа, работното място,
йерархичната зависимост с възлагането на конкретни задачи от страна на
дружеството, уговореното заплащане за отделните видове повтарящи се действия,
сключеният на 15.03.2018 година /следващ проверката ден/ трудов договор, в
своята съвкупност определят отношенията между страните като отношения по трудов
договор.
Доводите в жалбата за наличие на граждански
отношения между „Аксес Риъл Истейт“ ЕООД и В.Й.в деня на проверката не са
подкрепени с убедителни доказателства, които да оборват приетото от наказващия
орган. Конкретен резултат като съществен елемент на гражданския договор не е
заявен и доказан от събраните по делото доказателства, поради което и
предявените с жалбата възражения съдът намира за неоснователни.
При служебната проверка относно валидността,
допустимостта и съобразяването на оспореното решение с приложимия материален
закон касационният състав не намира основания за неговата отмяна.
Предвид изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния
кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1831/14.10.2019 год.,
постановено по н.а.х.д. № 3711/2019 година
по описа на Варненския районен съд, ХХVІІ състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: