Р Е Ш Е Н И Е № 357
гр.Стара Загора, 21.10.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на двадесет и шести септември
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 434 по описа
за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.185 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.45, ал.3 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.
Образувано е
по протест на Маргарита Димитрова - прокурор в Окръжна прокуратура Стара
Загора, с който се оспорва като незаконосъобразна разпоредбата на чл.15, ал.2
от Наредба № 31 за определяне размера на местните данъци на територията на
община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък. Изложени са доводи, че
оспорената разпоредба противоречи на норми от по-висок ранг – Конституцията на
Република България, Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, както и на
Решение № 4/ 09.04.2019г на Конституционния съд по конст.д. № 15/ 2018г във
връзка с т.16 от Раздел „Балнеолечебни курорти от национално значение“ от
Списък на курортите в Република България и техните граници, приет с Решение №
153 на Министерски съвет от 24.02.2012г. Вносителят счита, че макар данъчната
ставка по чл.15, ал.2 от процесната наредба да е в пределите, установени с
чл.22 от ЗМДТ /в редакция преди Решение № 4/ 09.04.2019г на Конституционния съд
по конст.д. № 15/ 2018г/, нормата е незаконосъобразна, защото може да доведе до
различен данък според местонахождението и функционалната употреба на недвижимия
имот. По така изложените в протеста мотиви е направено искане за отмяна на
оспорената разпоредба.
Ответникът -
Общински съвет Казанлък, не изпраща представител и не изразява становище по
допустимостта и основателността на протеста.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора поддържа подадения протест.
Съдът като
обсъди доводите, изложени в протеста и извърши проверка на законосъобразността
на атакуваните разпоредби, намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл.15, ал.2 от Наредба № 31 за
определяне размера на местните данъци на територията на община Казанлък е
приета от Общински съвет Казанлък с Решение № 929 от заседание № 46, проведено
на 19.12.2018г, със следното съдържание: „Размерът на данъка за жилищни имоти,
разположени на територията на местност „Казанлъшки минерални бани“ община
Казанлък, включена в Списъка на курортите в Република България и определяне на
техните граници, приет с Решение на Министерския съвет № 153 от 24 февруари
2012г, които за съответната година не са основно жилище на данъчно задълженото
лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по
смисъла на Закона за туризма, е 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот“.
Решението е взето по Доклад вх. № ОС-2475/
11.12.2018 г. от Кмет на Община Казанлък /л.7-8 от делото/. Проектът е обсъден
в Постоянните комисии по икономика,
бюджет и финанси; по горско и селско стопанство и по устройство на територията,
инфраструктура, строителство и транспорт към ОбС Казанлък като даденото
становище е за подкрепа /л.10/.
Като
основание за приемане на оспорения текст от Наредбата са посочени чл.21, ал.2,
т. от ЗМСМА, чл.76, ал.3 от АПК и чл.8 от ЗНА във връзка с чл.7, ал.2, чл.11,
ал.3 от ЗНА, §39 от ЗИД на ЗКПО, чл.1, ал.2, чл.22, чл.21, ал.1 от ЗМДТ и чл.79
от АПК. В гласуването са участвали 27 от общо 37 общински съветници, при което
е получен резултат 27 гласа „за”, видно от протокола на заседание № 46,
проведено на 19.12.2018г /л.13-20/. В протокола е посочено също, че проектът е
публикуван на интернет страницата на Община Казанлък на 30.11.2018г.
По делото са
приети като доказателства документите, съставляващи преписката по приемане на Решение
№ 929/ 19.12.2018г. на Общински съвет Казанлък за приемане на Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 31 за определяне размера на местните данъци
на територията на община Казанлък. Приложена е Наредбата в актуалната й
редакция, включваща измененията по Решение № 947/ 28.01.2019г на Общински съвет
Казанлък, което не засяга разпоредбата на чл.15, ал.2.
Така установената фактическа
обстановка мотивира следните правни изводи:
Предмет на оспорване пред съда е конкретна разпоредба от Наредба № 31 за за определяне
размера на местните данъци на територията на община Казанлък, приета от
Общински съвет Казанлък и съдът е ограничен в предметните рамки, определени с
протеста, да извърши преценка по същество на законосъобразността им. При тази съдебна проверка следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 196 АПК, според която за неуредените въпроси в раздел 3 се
прилагат правилата за оспорване на индивидуални административни актове. А
съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е длъжен при оспорване на
административния акт - в случая подзаконов нормативен акт, да обсъди не само
основанията посочени от оспорващия, но и да провери законосъобразността на акта
на всички основания по чл. 146 АПК, независимо от формулирания в жалбата или
протеста петитум.
Наредбата е подзаконов нормативен акт, съдържащ правни
норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на обществени
отношения на територията на съответната община, като засяга неограничен брой
адресати /чл.7 ал.2 от ЗНА и чл. 75 от АПК/. Такива актове общинските съвети са
компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията или от закон
/чл.2 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/, като уреждат с тях съобразно нормативните
актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение – чл.8 от
ЗНА.
В настоящата хипотеза текстът на чл.21, ал.2 от ЗМСМА,
цитиран като правно основание за приемане от Общински съвет Казанлък на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 31 за определяне размера на местните
данъци на територията на община Казанлък, е посочен във връзка със законовата делегация по чл.1, ал.2 във връзка с
чл.22 от ЗМДТ, даваща
право на общинския съвет да приема наредба за определяне размера на
местните данъци. Следователно оспореният текст е
приет от материално и териториално компетентен орган.
Съдът не констатира допуснати нарушения на процедурата
по внасяне, разглеждане, обсъждане и приемане. В съответствие с изискването на
чл.26, ал.2 от ЗНА, на интернет-страницата на Община Казанлък е бил публикуван
проектът за приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 31, с
което е предоставена на заинтересованите лица възможност за изразяване на
предложения и становища. Наредбата е приета при наличие на изискващия се
заседателен кворум по чл. 27, ал.2 от ЗМСМА, а именно да присъстват повече от половината общински
съветници, като приемането на двете четения е станало с гласовете на повече от
половината от присъстващите съветници, съгласно чл. 27, ал.3 от ЗМСМА,
включително след измененията на нормата /ДВ бр.47 от 2018г/. Спазена е и
изискуемата от закона специална форма - в решението, с което е приета
наредбата, е посочен видът на акта, органът, който го е приел и е отразен
главният му предмет.
Протестираният текст на чл.15, ал.2 от Наредба № 31 за
определяне размера на местните данъци на територията на община Казанлък е материално
незаконосъобразен.
По аргумент от разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК,
приеманите от общинските съвети нормативни актове /наредби/ имат вторичен и
производен характер спрямо законите и не могат да установяват изисквания
(тежести), каквито законът не предвижда. Към момента на приемането му
протестираният текст е в съответствие с разпоредбата на чл.22 от ЗМДТ /редакция
ДВ бр.98 от 2018г, в сила от 01.01.2019г/, според която:
„Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2
размера на данъка:
1. за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите
имоти по т. 2, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот;
2. за жилищни имоти, разположени на територията на
населено място или селищно образувание, включени в Списъка на курортите в
Република България и определяне на техните граници, приет с Решение на
Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012 г., които за съответната година не
са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са
регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма, в
граници, както следва:
а) от 5 до 7 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот – за имотите, разположени в балнеолечебни, климатични планински
и климатични морски курорти от национално значение, включени в списъка по т. 2;
б) от 4,5 до 6 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот – за имотите, включени в списъка по т. 2, извън тези по буква
"а".“
С Решение № 4/ 09.04.2019г по конст.дело № 15/ 2018г
Конституционният съд на Република България обявява противоконституционност на разпоредбата
с такова съдържание. В такъв случай се възстановява действието на закона – в
частност на чл.22 от ЗМДТ, в редакцията преди изменението му от влизане в сила
на решението на съда /аргумент от Решение № 22/ 31.10.1995г по конст.д.№ 25/
1995г на Конституционния съд/. Предходното съдържание на нормата в редакция ДВ,
бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г. гласи: „Общинският съвет определя с наредбата по
чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху
данъчната оценка на недвижимия имот“. Това съдържание е в противоречие с
протестираната разпоредба от общинската наредба, тъй като води до определяне на
различен данък в зависимост от местонахождението и функционалната употреба на
недвижимия имот, независимо, че данъчна ставка от 4.5 на хиляда върху данъчната
оценка на недвижимия имот попада в законоустановените предели по чл.22 от ЗМДТ
в редакцията преди Решение № 4/ 09.04.2019г по конст.дело № 15/ 2018г на Конституционния
съд на Република България.
Така предвидената различна данъчна ставка противоречи
на чл.60, ал.1 от Конституцията на Република България, въвеждащ
законоустановеност на данъците, т.е. само от компетентността на Народното
събрание е да установява вида и размера им и то не може да делегира това свое
правомощие на изпълнителната власт. В случая протестираната разпоредба въвежда
по-висока данъчна ставка за жилищни имоти, разположени на територията на
местност „Казанлъшки минерални бани“ община Казанлък, включена в Списъка на
курортите в Република България и определяне на техните граници, приет с Решение
на Министерския съвет № 153 от 24 февруари 2012г. А съдържанието на този списък
може да се променя по неясни критерии по усмотрение на орган на изпълнителната
власт, което противоречи на принципа на разделение на властите. От друга
страна, по-висок размер на данъка ще дължат тези лица, които не получават
доходи от наем за недвижимия си имот, което е в колизия и с принципа на
равенство по чл.6, ал.2 от Конституцията и с принципа данъчната тежест да
съответства на доходите и имуществото на гражданите, прогласен в чл.60, ал.1 от Конституцията. Съгласно практиката на Конституционния съд, размерът на данъка
върху недвижимите имоти де обуславя от стойността на обекта без да се влияе от
нуждите, за които той се използва, а начинът на ползване не е елемент от
стойността.
Предвид всичко изложено настоящият
съдебен състав приема, че текстът на чл.15, ал.2 от Наредба № 31 за определяне размера на
местните данъци на територията на община Казанлък не
е съобразен с действащия материален закон /след обявяване
противоконституционността на чл.22 от ЗМДТ в редакция ДВ бр.98 от 2018г, в сила
от 01.01.2019г/, поради което следва да бъде отменен на основание чл. 146,
т. 3, вр. чл. 196 от АПК.
Водим от горните мотиви и на основание чл.193,
ал.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по протест
на прокурор в Окръжна прокуратура гр.Стара Загора разпоредбата на чл.15, ал.2
от Наредба № 31 за определяне размера на местните данъци на територията на
община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък с Решение № 929 от заседание
№ 46, проведено на 19.12.2018г, като
незаконосъобразна.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
След
влизане в сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредба № 31 за
определяне размера на местните данъци на територията на община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.