№ 610
гр. София , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503989 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника М. М., подадена
срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-29 състав,
постановено на 14.07.2020 г. по гр. дело № 13 536/2019 г., с което жалбоподателят е
осъден да заплати на ищцата К. Ч. сумата 12 800 евро на осн. чл.55, ал.1, хипотеза 3 от
ЗЗД, както и законна лихва върху горната главница за периода от 04.12.2018 г. до
16.10.2019 г. в размер на 1 127,11 евро.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на градския съд е необосновано и
незаконосъобразно. Развиват се следните оплаквания:
На първо място, че съдът не е обсъдил възражението на жалбоподателя,
изразено в отговора на исковата молба, че не е сключвал договор за поръчка. Сочи се,
че представената по делото „разписка“ е представена на английски език – в нарушение
на изискването на чл.185 от ГПК, документите, представени на чужд език, да са
придружени с точен превод на български, заверен от страната. Заявява се, че това
процесуално нарушение препятства защитата на страната и установяване на
обективната истина по делото.
На второ място се твърди, че първоинстанционният съд в нарушение на
принципите на служебното начало, закрепени в чл.7 и чл.10 от ГПК, е следвало да
назначи експертиза, която да установи истинността на представения документ;
1
следвало е да призове като свидетел третото лице, името на което е посочено в
разписката; че на ищцовата страна са допуснати двама свидетели, а на жалбоподателя
– нито един.
На трето място се оспорват изводите на съда, че така представената „разписка“
съдържа всички елементи на договора за поръчка и не са възприети доводите на
ответника, че същата представлява свидетелски показания, дадени в писмена форма,
поради което и с оглед забраната чл.164, ал.1, т.3 от ГПК е недопустимо доказването
със свидетелски показания на договор на стойност над 5 000 лева.
На четвърто място се излагат доводи за неправилност на изводите на съда, че
представеният документи има материална доказателствена сила, тъй като удостоверява
неизгодни за страната факти. Твърди се, че този извод на съда е направен въпреки
изричното отрицание на жалбоподателя, че такъв договор не е бил подписван между
страните.
На пето място се заявява, че неправилно е възприета от съда кореспонденцията,
разменена чрез мобилно приложение, тъй като според жалбоподателя тя не може да
бъде обвързана с твърдения договор за поръчка. Цитират се части от тази
кореспонденция, в която се сочат различни суми, които ищцата претендира от
ответника, които не съответстват на исковата сума, както и че в нея се споменава като
посредник съпругът на ищцата.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковите претенции изцяло. Пред
въззивната инстанция не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание
както жалбоподателят, така и неговият упълномощен адвокат – редовно призовани, не
се явяват.
Въззиваемата ищца К. Ч. чрез своите процесуални представители изразява
становище, че оплакванията на ответника са неоснователни и решението на градския
съд следва да бъде потвърдено. Подробни съображения излага в отговора на
въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателя и становището на
въззиваемата ищца, намира, че жалбата на М. М. е неоснователна.
Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка. Подробно и
задълбочено е обсъдил събраните доказателства, съобразявайки и становищата на
2
страните. Въззивният съд напълно възприема мотивите на първоинстанционния и по
реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Видно от приложеното към исковата молба писмено доказателство „receipt“,
преведено като „разписка“, в него е записано, че на 15.06.2017 г. получателят М. М. е
получил от К. Ч. сумата общо 12 800 евро /7 000 евро + 5 800 евро/ - в брой. Като
основание за получаване на сумата е записано: „Записване в 5-та година, започваща
от септември 2017 г. и всички необходими документи и изисквания за 1-ва до 4-та
година в програмата по медицина в университета в София, България“. Като получил
сумата се е подписал М. М., като заплатил сумата – К. Ч., а като „свидетел“ – М. Е. С..
В отговора на исковата молба ответникът М. е оспорил сключването на договор
между страните, оспорил е получаването на сумата. Не е оспорил обаче
автентичността на документа, както и истинността на своя подпис.
В доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест като е
указал на страните, кои твърдени от тях обстоятелства подлежат на доказване.
Ответникът не е представил доказателства, да е изпълнил задължението си, поето към
ищцата, нито пък наличието на пречки за изпълнението – както му е указано от съда.
С оглед на направеното в отговора на исковата молба оспорване на
кореспонденцията между страните, проведена чрез мобилното приложение
„WhatsApp“, съдът е допуснал компютърно-техническа експертиза. От заключението
на вещото лице доц. д-р Г. Б., което не е оспорено от страните, се установява, че такава
кореспонденция е проведена и се съхранява в сървър, който е във владение на
доставчика на услугата. Експертът няма съмнение, че комуникацията действително е
провеждана, а фалшификация е почти невъзможна.
С оглед на горните доказателства, обосновано градският съд е приел, че между
страните е бил сключен договор за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД. По силата на
този договор, ответникът се е задължил да извърши определени действия, които да
произведат последици за ищцата – записването й за студентка по медицина във висше
учебно заведение в София. Без значение за правното естество на договора е, как той е
бил назован от страните. Каква е правната му същност, зависи от уговорените между
страните престации. В съответствие с чл. 286 от ЗЗД, страните са уговорили и
възнаграждение за довереника, получаването на което ответникът е удостоверил чрез
подпис.
След като ответникът /довереник/ не е доказал изпълнение на договора, а
ищцата изрично е заявила, че разваля същия, основанието за заплащане на
възнаграждение е отпаднало и получената сума подлежи на връщане на осн. чл.55,
3
ал.1, хипотеза трета от ЗЗД.
По отделните оплаквания на жалбоподателя настоящият съдебен състав намира
следното:
По първото оплакване: Не отговаря на истината твърдението, че представената
по делото „разписка“ е представена на английски език – в нарушение на изискването
на чл.185 от ГПК. Разписката е представена на английски език, с приложен превод на
български, коректността на който превод не е оспорена от ответника.
По второто оплакване: Не би могло да се твърди, че градският съд е допуснал
процесуално нарушение, тъй като в нарушение на принципите на служебното начало,
закрепени в чл.7 и чл.10 от ГПК, не е назначил експертиза, която да установи
истинността на представения документ. След като подписалият разписката М. М. не е
оспорил автентичността на своя подпис и не е поискал проверка чрез назначаване на
графическа експертиза, за съда такова процесуално задължение не е възникнало.
Същото се отнася и относно непризоваването като свидетел на третото лице,
подписало разписката – М. С.. Що се отнася до поискания от ответника свидетел,
такова искане не се съдържа в отговора на исковата молба. Разпит на свидетел е
поискан от процесуалния представител на ответника в първото съдебно заседание пред
градския съд. Съдът с мотивирано определение е оставил това искане без уважение –
както поради твърде неясните обстоятелства, установяването на които се цели чрез
разпит на свидетел, така и поради недопустимост част от обстоятелствата да бъдат
установявани със свидетелски показания. Въпреки твърдението си за допуснато
процесуално нарушение по този въпрос, жалбоподателят не се е възползвал от
процесуалната възможност, по реда на чл.266, ал.3 от ГПК да поиска такъв разпит пред
въззивната инстанция.
По третото оплакване: Неприемлива е тезата на жалбоподателя ответник, че
приложената към исковата молба разписка представлява свидетелски показания,
дадени в писмена форма, поради което и с оглед забраната чл.164, ал.1, т.3 от ГПК е
недопустимо доказването със свидетелски показания на договор на стойност над 5 000
лева. След като това писмено доказателство, удостоверяващо получаването на сумата
12 800 евро от М. М. и причината за плащането на тази сума, е подписано от
получилия сумата и този подпис не е оспорен, то следва и че съдържанието на
документа не е опровергано. А това съдържание установява волята на страните,
ответникът да предприеме действия по записване на ищцата като студентка по
медицина в България – 5-ти курс. Техните изявления не представляват свидетелски
показания, а писмено заявена воля за извършване от ответника на определени
4
действия, възложени му от ищцата.
По четвъртото оплакване: Обстоятелството, че с отговора на исковата молба
ответникът е отрекъл сключването на договор с ищцата, не задължава съда да
възприеме тезата му. Представената по делото „разписка“ представлява частен
документ. Този документ удостоверява както изявление за получаване на процесната
сума от М. М., така и описание на действията, за които се е задължил получателят на
сумата. Съгласно чл.180 от ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги
издали, състъвляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. След като жалбоподателят е оспорил съдържанието на този
документ, по силата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта на доказване – в случая на
опровергаване, е била негова. Но нито пред първата, нито пред въззивната инстанция
ответникът не е представил доказателства, опровергаващи собственото му признание,
отразено в подписаната от него разписка.
По петото оплакване: При внимателния прочит на кореспонденцията, разменена
между страните чрез мобилно приложение става ясно, че многократно ищцата Ч. е
искала от ответника информация относно записването й като студентка и е настоявала
за връщане на платената сума. Самият М. не е отричал получаването на сумата, а
многократно е отлагал връщането й. Като същевременно е успокоявал ищцата, че ще
бъде лекар. Обстоятелството, че на различни дати Ч. е искала различни части от
дължимата сума, както и споменаването на името на съпруга й, който очевидно също е
бил недоволен от поведението на ответника, не могат да обосноват извод за
неоснователност на иска.
С оглед на неоснователността на обсъдените по-горе оплаквания, въззивният
съд намира, че обжалваното решение на Софийския градски съд следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на въззивното производство, в полза на въззиваемата К. Ч.
следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция. Същите са документирани
в размер на 2 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражение за
прекомерност на същото не е направено от жалбоподателя.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, І-29 състав, постановено на 14.07.2020 г. по гр. дело № 13 536/2019 г.,
ОСЪЖДА М. М. от гр. ***, ул. „***“ № 22, вх.Б, ап.39, със съдебен адрес: гр.
***, ул. „***“ № 46, ет.1 да заплати на К. Ч. – гражданка на Великобритания, чрез адв.
Г.К. и адв. Е. Б. от САК, с адрес гр. ***, ул. „С.“ № 6, ет.2 направените разноски за
производството пред Софийския апелативен съд в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6