Р Е Ш Е Н И Е
№………/08.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 709 по
описа на ВОС за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като
ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Образувано е по предявен от “ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу Д.Ж.Д., положителен
установителен иск, на основание чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 40 000 лева, представляваща неплатено парично задължение по запис на заповед, издаден на
03.05.2017 год., за която сума е издадена
Заповед № 7678 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 11.10.2018 год., постановена по ч.гр.д № 15343/2018 год.
на Варненски районен съд, 47-ми състав.
Ищецът твърди, че ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 40
000 лева по Запис на заповед от 03.05.2017 год., като издателят е поканен да се
яви за предявяване на записа с нотариална покана, връчена му лично на
27.07.2018 год. Сочи, че въпреки горното същият не се е явил. Излага, че
документът е редовен и съдържа всички задължителни реквизити, за да породи
валидно менителнично задължение. Моли за уважаване на исковата претенция и
присъждане на извършените в производствата разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът Д.Ж.Д. не депозира отговор на исковата
молба. В депозиран след срока писмен отговор, ответникът предприема общо
оспорване на поетото задължение за плащане с доводи за безпаричност на ценната
книга като заявява, че не е получавал сумата от 40 000 лева.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 463/12.02.2020
год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, като съобрази твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 03.05.2017
год. ответникът Д.Ж.Д. е издал запис на заповед, с който се е задължил
безусловно, без протест и разноски, да заплати на “ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 40 000
лева. Посочено е, че записът на заповед е платим на предявяване, като
предявяването за плащане може да се направи в срок до три години от издаването
му. За място на плащане е посочен гр. София
1505, район Оборище, бул.Ситняково 48, Сердика офиси, ет.8. По делото липсват
доказателства (от страна на ответника липсват и твърдения) да е плащано по този
запис на заповед.
На 09.10.2018
год. „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД подало заявление
по чл. 417, т. 9 от ГПК срещу Д.Ж.Д. за заплащане на сумата от 40 000 лева
по описания запис на заповед. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 15343/2018
год. на ВРС. Издадена била заповед за незабавно изпълнение № 7678 от 11.10.2018
год., както и изпълнителен лист. На 28.01.2019 год. срещу така издадената
заповед за незабавно изпълнение било подадено възражение по чл. 414 от ГПК и
съдът указал на заявителя, че следва да предяви установителен иск за вземането
в едномесечен срок, което той направил с инициирането на настоящото производство.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед
предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 15343/2018
год. на ВРС – 47-ти състав.
Предмет на
предявения иск е фактическата, материалната и действителната дължимост на сумите
– предмет на издадената заповед за изпълнение. В конкретния случай, видно издадената заповед за незабавно
изпълнение е обоснована с представен по чл.417 т.9 ГПК документ - запис на
заповед от 03.05.2017 год., издаден от
ответника, за сумата от 40 000
лева. Същата, съдът намира, че съдържа
всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити и обуславя извод за наличието на
валидно менителнично правоотношение между ищеца и ответника.
Ценната книга е подписана
от издателя си /автентичността на подписа не е оспорена от ответника/, поради
което и съдът приема, че е налице валидно менителнично правоотношение между
ищеца и ответника. Записът на заповед е с падеж, определен по реда на чл.486,
ал.1, т.1 ТЗ– на предявяване. По принцип срокът на предявяването за плащане е 1
година от издаването на документа, като издателят може да определи по-къс или
по-дълъг срок. В настоящия случай, определеният срок за предявяване е до три години от
датата на издаване,
а ответникът е бил поканен за предявяване с нотариална покана, лично връчена му на
27.07.2018 год., като поради неявяване е изготвен констативен протокол от
07.08.2018 год., към който момент съдът приема, че заповедта му е предявена /следователно в срока за
предяваване/.
При горното, за да
предизвика отхвърляне на предявения срещу него иск, ответникът, освен своите абсолютни възражения
досежно формата или съдържанието на менителничния документ, може да направи
и лични
такива, произтичащи от отношенията им с кредитора по ефекта и основаващи се на
дефект в правата му. Последното е независимо от обстоятелството, че записът на
заповед е абстрактна сделка, тъй като той може да бъде издаден при наличието на
възникнали между страните взаимоотношения по каузална сделка. В тази връзка,
длъжникът по такъв менителничен документ може да възрази на кредитора, на който
го е дал, че задължението му е изплатено или не съществува, което възражение
срещу кредитора, с който е уговорена гаранцията, действува праворазрушаващо.
Същевременно,
съгласно дадените в т.18 на ТР 4/2013 на ОСГТК разяснения, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване
на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от
издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –
издател по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед. Когато
вземането е заявено за изпълнение като произтичащо от запис на заповед, който
съставлява самостоятелно основание за дълга, записът на заповед е едновременно
и основание и доказателство за съществуване на вземането. Вътрешното каузално
отношение, послужило като повод за издаване на ценната книга, не е елемент от
основанието на предявения иск, нито изискване за неговата редовност. Изследването
на каузалните правоотношения при реализиране на менителничните права по записа
на заповед при предявен иск по реда на чл.422 ГПК е въпрос, свързан с
процесуалните позиции на страните. По правилото на чл.154,
ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест обаче всяка от страните
доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването,
респективно несъществуването на вземането по записа на заповед.
В конкретния
случай, ответникът не е депозирало писмен отговор в установените за това
процесуални срокове, в който да релевира своевременно своите относителни
възражения. С отговор, депозиран извън срока, е предприел общо оспорване на
поетото задължение за плащане с доводи за безпаричност на ценната книга като
заявява, че не е получавал сумата от 40 000 лева. Според практиката на ВКС,
общото възражение за липса на кауза за издаването на записа на заповед изключва
спор между страните относно самото каузално правоотношение, респективно
задължението на ищеца да сочи и доказва каузално отношение като основание за
възникване на вземането /напр. решение № 69/09.05.2016 год. по т.д. № 1185/2015
год., II–ро
т.о. на ВКС, решение № 45/31.03.2016 год. по т.д.№ 1029/2015 год. II–ро т.о. на ВКС и др./
Налага се извод за основателност на
предявения иск, който следва да се уважи.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените
пред настоящата инстанция разноски, съставляващи платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение, възлизащи в общ размер на 2 925.90 лева.
Съобразно даденото в т.12
в ТР № 4/2013 год. на ОСГТК разрешение, изпълнителната сила на заповедта за
незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако е било подадено
възражение по чл. 414 ГПК и образувано исково производство. Съдът при
разрешаване на спора по чл.422 ГПК следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив и по присъждане на дължимите за заповедното производство разноски,
ако то е било поискано своевременно.
Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати и сумата от 2162.49 лева, представляваща сторени по заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска
на “ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, EИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1505, район Оборище, бул. Ситняково № 48, Сердика офиси, ет.8 срещу Д.Ж.Д., ЕГН: ********** ***, че ответникът
Д.Ж.Д. ДЪЛЖИ на “ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, сумата
от 40 000 лева, представляваща неплатено
парично задължение по запис на заповед, издаден на 03.05.2017 год., за която сума е издадена Заповед № 7678 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
11.10.2018 год., постановена по ч.гр.д № 15343/2018 год. на Варненски
районен съд, 47-ми състав, на основание
чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Д.Ж.Д., ЕГН: **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на “ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, EИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София 1505, район Оборище, бул. Ситняково № 48, Сердика офиси, ет.8, сумата от 2 925.90 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и разноски в заповедното производство
в размер на 2162.49 лева - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, които разноски са включени в издадената
по ч.гр.д № 15343/2018 год. на
Варненски районен съд, 47-ми състав Заповед
№ 7678 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 11.10.2018 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД :