№ 187
гр. Шумен, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20223630101872 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание: 1/ чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, 2/ чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и 3/ чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ. Производството беше разгледано по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Д. П. Б. с ЕГН ********** от гр.
***, ул. „***“ № 59, със съдебен адрес: адв. Ц.Д. от ВТАК, срещу Регионална инспекция по
опазване на околната среда и водите – гр. Шумен, представлявана от директора С.И., със
седалище гр. Шумен, ул. „***“ № 71, ет. 3. В исковата молба се твърди, че до 29.06.2022 г.
ищецът е изпълнявал длъжността „директор“ на РИОСВ-Шумен, временно до провеждане
на конкурс. Трудовото правоотношение на ищеца с работодателя било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ – поради постъпване на работа на служител, назначен
след проведен конкурс. Твърди се, че при извършване на конкурса и сключване на договора
с новия директор са допуснати съществени нарушения. Твърди се включително, че
определеният за спечелил конкурса служител не е постъпил на работа, поради което
уволнението на ищеца е незаконосъобразно. По тези причини ищецът моли съда да признае
уволнението му за незаконосъобразно, да го възстанови на работа и да осъди работодателя
да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, което след
изменението на иска в съдебно заседание ищецът претендира в размер на 15357,08 лв. за
периода 01.07.2022 г. до 01.01.2023 г., както и да присъди в тежест на ответника
направените от него разноски по делото.
В хода по същество процесуалният представител на ищеца поддържа, че исковете са
изцяло доказани и следва да бъдат уважени. Счита, че по делото безспорно е доказано, че
проведеният конкурс е незаконосъобразен – самият конкурс не бил валидно проведен и
класираното на първо място лице не е постъпило на работа. Твърди, че липсва обявяване на
1
конкурса в централния или местния печат. Освен това твърди, че видно от събраните
доказателства – разпитаните свидетели и изслушаната СТЕ – лицето, спечелило конкурса не
се е явило на работа. Посочва, че са оспорили по реда на чл. 193 от ГПК сключения с него
трудов договор в частта относно постъпването му на работа на 01.07.2022 г. и ответникът,
който носел тежестта да докаже оспорения факт, не представил доказателства за това.
Посочва, че с извънсъдебното си поведение ответникът също приема, че Г.А. не е постъпил
на работа, а по отношение на соченото от ответника решение по гр.д. № 1454/2022 г. на
ШРС отбелязва, че трудовият договор не е бил оспорен по реда на чл. 193 от ГПК в другото
производство. По тази причина моли съда да уважи изцяло всички предявени искове.
В предоставения на ответника едномесечен срок е постъпил отговор. С него са
оспорени исковете по същество. Твърди се, че трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено законосъобразно след сключване на трудов договор със служител, назначен след
конкурс. Твърди се, че трудовото правоотношение със спечелилия конкурса служител е
възникнало, което е довело до прекратяване на правоотношението с ищеца. Оспорват се
твърденията, изложени в исковата молба за незаконосъобразно провеждане на конкурса.
Твърди се, че повечето наведени в исковата молба възражения касаят не
незаконосъобразността, а целесъобразното провеждане на конкурса от конкурсната комисия,
което не може да е предмет на преценка от съда. По изложените съображения моли съда да
отхвърли предявените искове.
В хода по същество процесуалният представител на ответника оспорва въведените от
ищеца възражения срещу законосъобразността на уволнението му. Твърди, че трудовото
правоотношение с лицето спечелило конкурса е валидно възникнало и същият е постъпил на
работа на 01.07.2022 г., което е удостоверено с подписа на служител на МОСВ. Не споделя
възражението на ищеца, че липсва компетентност на това лице да удостовери
обстоятелството относно това кога директора на РИОСВ Шумен постъпва на работа.
Посочва още, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено и на основание чл. 19а,
ал. 2 от ЗА, с която законодателят дава правото трудовото правоотношение с определени
лица на ръководни позиции в изпълнителната власт да бъдат прекратени без мотиви. Счита,
че проверката на съда в тези случаи се ограничава само до това дали лицето попада сред
длъжностите посочени в чл. 19а, ал. 2 от ЗА, респ. чл. 19, ал. 4 от ЗА, към който първата
разпоредба препраща и дали заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
издадена от компетентен орган. Счита, че и двете предпоставки в случая са налице, поради
което моли съда да отхвърли исковете изцяло като недоказани и неоснователни.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
От личното трудово досие на Д. П. Б. и от останалите събрани по делото писмени
доказателства се установява, че ищеца е бил назначен, считано от 07.07.2021 г. на
длъжността „Директор на РИОСВ – Шумен“. Трудовото правоотношение с ищеца е било
срочно до заемане на длъжността въз основа на конкурс.
2
Видно от представените по делото писмени доказателства Министерството на
околната среда и водите е провело конкурс за заемане на длъжността „Директор на РИОСВ –
Шумен“ в резултат, на който са класирани участниците, както следва: на първо място е
класиран Г.И.А., на второ място е класиран ищеца Д. П. Б., а на трето място – С.Х.И.. На
30.06.2022 г. е сключен трудов договор със спечелилият конкурса Г.И.А.. В трудовият му
договор изрично е записано, че лицето постъпва на работа на 01.07.2022 г., което е
удостоверено с подписа на Ц.Т. – главен експерт в Дирекция „Стопанска дейност и човешки
ресурси“ в Министерството на околната среда и водите.
На 29.06.2022 г. е издадена заповед № 504 на министъра на ОСВ, заместван от
заместник-министъра, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Д. П. Б.,
считано от 01.07.2022 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ, във вр. с чл. 19а, ал. 2 от ЗА
и чл. 4, ал. 2 от Правилника за дейността на РИОСВ.
От изслушаните по делото свидетелски показания, както и от приетата и изцяло
кредитирана от съда СТЕ се установява, че Г.А. не е постъпил на работа в РИОСВ – Шумен
на 01.07.2022 г. (петък). Същият не е идвал в сградата на РИОСВ след сключването на
трудовия договор с него, не е изпълнявал никакви дейности, свързани с правомощията му на
Директор на РИОСВ – Шумен; на същият е създаден профил в електронната деловодна
система от системен администратор, но не му е издаван електронен подпис, какъвто му е
необходим за работата с тази електронна деловодна система, нито има изпълнявани задачи в
нея от този профил; А. не е подписвал хартиени или електрони документи в качеството му
на Директор на РИОСВ – Шумен; не е издавал индивидуални административни актове в
това си качество, нито е издавал платежни нареждания ; няма изходяща документация, на
която той да е автор.
На 04.07.2022 г. (понеделник) трудовото правоотношение с Г.И.А. е прекратено от
министъра на околната среда и водите на основание чл. 19а, ал. 2 от ЗА. Г.А. е оспорил
законосъобразността на уволнението си. В рамките на гр.д. № 1564/2022 г. на ШРС е
прието, че при неговото уволнение не е допуснато нарушаване на правилата и исковете му
са отхвърлени. Въззивният съд по в.гр.д. № 551/2022 г. на ШОС е потвърдил решението. В
окончателният съдебен акт на първата инстанция е коментирано, че по делото не са събрани
доказателства опровергаващи отбелязването, че служителят е постъпил на 01.07.2022 г., а
въззивната инстанция споделя този извод с коментара, че подобни твърдение от страна на
служителят обезсмисля исковете му за отмяна на уволнението и ги лишава от правен
интерес.
Същевременно трудов договор за длъжността „Директор на РИОСВ – Шумен“ е
сключен с класираната на трето място в конкурса – С.Х.И. временно до провеждане на
конкурс за заемане на длъжността.
От представените по делото писмени доказателства съдът констатира, че след като
трудовото му правоотношение като „Директор на РИОСВ – Шумен“ е било прекратено на
01.07.2022 г. ищецът Д. П. Б. е започнал работа на 10.10.2022 г. в Националната служба за
съвети в земеделието към Министерството на земеделието на длъжност „Главен експерт –
3
координатор на регионално ниво № 3 за Североизточен район със седалище гр. ***.
От изслушаните по делото ССчЕ (първоначална, допълнителна и коригираща) се
установи, че на ищеца е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 1859,24 лв. Съгласно заключението на вещото лице дължимото на ищеца
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер на 15357,08 лв. Съдът кредитира изцяло
заключенията на вещото лице като компетентно и мотивирано.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Предмет на делото са три кумулативно съединени иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на незаконно уволнения служител на заеманата
длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за заплащане на
обезщетение за времето, през което незаконно уволнения служител е останал без работа. От
спецификата на исковете е видно, че вторите два иска имат акцесорен характер по
отношение на първия. Основателността на първия иск е задължителна предпоставка за
тяхното уважаване. По същество по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ доказателствената
тежест е обърната – ответникът (работодателят) е този, който трябва да докаже
законосъобразността на уволнението.
В конкретния случай съдът намира, че в заповедта, с което е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца са посочени две отделни основания за неговото прекратяване – чл.
325, ал. 1, т. 8 от КТ и чл. 19а, ал. 2 от ЗА. В такива случаи съгласно практиката на ВКС,
възприета с Решение № 507 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията А.Б., съдът следва да провери законосъобразността на всяко едно от
основанията и уволнението ще бъде законосъобразно, ако е налице поне едно от посочените
основания и липсва нарушаване на процедурата при уволнението на това основание.
Работодателят няма право да променя основанията посочени в заповедта след връчването й
на служителя. В конкретния случай работодателят е посочил две отделни основания за
прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ и чл. 19а, ал. 2 от ЗА.
За да бъде законосъобразно уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ – поради
постъпване на работа на служител, назначен въз основа на конкурс, е необхоД.
работодателят да докаже, че е проведен конкурс, че е сключен трудово договор с лицето,
класирано на първо място, както и че същият е реално постъпил на работа. С исковата молба
е оспорено и законосъобразното провеждане на конкурса, поради което и съдът следва да
провери законосъобразното провеждане на конкурса. По делото е оспорен по реда на чл.
193, ал. 1 от ГПК трудовият договор, сключен между министъра на ОСВ и Г.И.А. в частта,
съдържаща удостоверяване, че лицето е постъпило на работа на 01.07.2022 г.
От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че конкурс за заемане
на длъжността „Директор на РИОСВ – Шумен“ е проведен. Не се установяват твърдените от
ищеца нарушения на закона при провеждането на конкурса. Трудов договор е сключен с
4
лицето, което е класирано на първо място – Г.И.А..
Съдът обаче счита, че от доказателствата по делото безспорно се установи, че това
лице не е постъпило на работа на посочената в трудовия договор дата – 01.07.2022 г. Тук
съдът следва да посочи, че удостоверяването на обстоятелството, че Г.И.А. е постъпил на
работа на 01.07.2022 г. е направено от компетентно длъжностно лице – длъжностно лице
при органа, който е сключил трудовия договор. Съдът обаче намира, че е удостоверен факт,
който не се е осъществил. Безспорно по делото се доказа, че Г.И.А. не е постъпил на работа.
Той не е ходил до сградата, в която се намира РИОСВ – Шумен, не е изпълнявал никаква
дейност, свързана със задълженията му на Директор на РИОСВ – Шумен, не е издавал
актове или каквато и да е документация, не е започнал по никакъв начин на изпълнява
задълженията като Директор на РИОСВ – Шумен. Самият той е признал това в рамките на
гр.д. № 1564/2022 г. на ШРС. Какво правилно обаче е посочил въззивният съд по в.гр.д. №
551/2022 г. на ШОС е посочил тази му теза е обезсмисляла заведеното дело за отмяна на
уволнението и възстановяване на длъжността – ако твърдиш, че няма възникнало трудово
правоотношение, няма как да искаш отмяна на уволнението и възстановяване на
длъжността. Освен това, както бе посочено и от процесуалния представител на ищеца в хода
по същество, в рамките на гр.д. № 1564/2022 г. на ШРС не е оспорена удостоверителната
сила на отбелязването от длъжностното лице, че лицето е постъпило на 01.07.2022 г. В
действителност ответникът беше този, който следваше да докаже, че Г.И.А. е постъпил на
работа на 01.07.2022 г., но той не е представил нито едно доказателство в тази връзка.
Предвид това съдът намира за доказано оспорването по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК
трудовият договор, сключен между министъра на ОСВ и Г.И.А. в частта, съдържаща
удостоверяване, че лицето е постъпило на работа на 01.07.2022 г.
Освен това съдът счита, че не е налице основанието по чл. чл. 325, ал. 1, т. 8 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.
В заповедта на министъра за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца
обаче е посочени и още едно основание – по чл. 19а, ал. 2 от ЗА. Съгласно цитираната
разпоредба правоотношенията със заместник-министрите, областните управители,
заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 от ЗА еднолични
органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени
без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка. В
чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА е предвидено, че за органи на изпълнителната власт се считат и
ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на
министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната
власт.
При прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 19а, ал. 2 от ЗА съдът трябва
да провери само следните предпоставки – дали длъжността на лицето, чието трудово
правоотношение е прекратено, попада сред тези по чл. 19а, ал. 2, респ. по чл. 19, ал. 4 от ЗА
(към която чл. 19а, ла. 2 от ЗА препраща); дали заповедта е издадена от компетентен орган и
дали при издаването й издаващият орган се е позовал на чл. 19а, ал. 2 от ЗА. Заповедта за
5
прекратяване на трудовото правоотношение не се налага да съдържа други мотиви освен, че
се издава на основание цитираната разпоредба.
Заеманата от ищеца длъжност - „Директор на РИОСВ – Шумен“ попада в
приложното поле на чл. 19, ал. 4, т. 4 от ЗА. Практиката на ВКС е категорична в този в този
смисъл (виж: определение № 728/22.06.2015 г. по гр. д. № 2580/2015 г. на ІІІ г. о.,
определение № 258/02.03.2016 г. по гр. д. № 208/2016 г. на ІІІ г. о. и Определение № 5 от
7.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2871/2021 г., IV г. о. Посочените от закона критерии се
отнасят до: 1/ начина на възникване на съответните държавни институции – да са създадени
със закон или с постановление на Министерския съвет и 2/ функционалното им
предназначение – да имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
Компетентността на директорите на РИОСВ включва правомощия във връзка с дейностите в
сферата на държавното управление по опазване на околната среда и водите, възложена на
този орган със специален закон – Закона за опазване на околната среда, в който са очертани
властническите правомощия на този орган – чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗООС и чл. 14, ал. 1 и ал. 2
от ЗООС. Ето защо и длъжността „Директор на РИОСВ – Шумен“ е създадена със закон и
правомощията му са част от изпълнителната власт, поради което попада в приложното поле
на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗА.
Трудовият договор с Д. П. Б. е бил сключен с министъра на околната среда и водите,
като това е и органът издал заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. Това
е компетентният орган, който има правомощията да прекратява трудовите правоотношения
с директорите на РИОСВ. В заповедта е изрично посочено, че се издава на и основание чл.
19а, ал. 2 от ЗА. Налице са всички елементи на фактическия състав, поради което съдът
намира, че безспорно е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца на основание чл. 19а, ал. 2 от ЗА.
Предвид тези изводи, настоящият съдебен състав намира, че уволнението е
законосъобразно, поради което и предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен като недоказан. С оглед акцесорния характер на исковете по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
неоснователността на главния иск води до извод и за тяхната неоснователност.
Относно разноските:
С оглед изводите на съда за неоснователност на исковете, както и предвид това, че
ответната страна не е направила искане за присъждане на разноски, нито с отговора, нито в
хода по същество, то съдът не следва да се произнася по разноските, доколкото ищецът няма
право на такива, а ответникът не е направил искане по чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предявен от Д. П. Б. с
6
ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 59, срещу Регионална инспекция по опазване на
околната среда и водите – гр. Шумен, представлявана от директора С.И., със седалище гр.
Шумен, ул. „***“ № 71, ет. 3, за признаване на уволнението му, извършено със Заповед №
504 от 29.06.2022 г. на министъра на околната среда и водите, за незаконосъобразно и
неговата отмяна, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, предявен от Д. П. Б. с
ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 59, срещу Регионална инспекция по опазване на
околната среда и водите – гр. Шумен, представлявана от директора С.И., със седалище гр.
Шумен, ул. „***“ № 71, ет. 3, за възстановяване на незаконно уволнения служител на
заеманата длъжност „Директор на РИОСВ – Шумен“, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ, предявен от Д. П. Б. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 59, срещу Регионална
инспекция по опазване на околната среда и водите – гр. Шумен, представлявана от
директора С.И., със седалище гр. Шумен, ул. „***“ № 71, ет. 3, за заплащане на обезщетение
за времето, през което незаконно уволнения служител е останал без работа в периода от
01.07.2022 г. до 01.01.2023 г. в размер на 15357,08 лв. (петнадесет хиляди триста петдесет и
седем лева и осем стотинки), като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 14-дневен срок.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7