№ 260200 / 8.7.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 08.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана…….……трети наказателен състав в публично заседание на 31 май през две хиляди двадесет и първа година……........…......................................................…………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Тодора Владинова...................………..........…..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от съдията Цветкова..…....……….......….АН дело 446 по описа за 2021г.…......…………....и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 566827 - F597356 от 23.03.2021г. на Директор на Офис /дирекция/ за обслужване - Монтана в ТД на НАП Велико Търново на „С. Т. –. 2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в град Берковица е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева на основание чл.355 ал.1 пр.3 от КСО.
Недоволно от така издаденото Наказателно постановление е останало Дружеството, чрез управителя си, който обжалва същото, като в жалбата си дружеството не оспорва извършеното нарушение, но твърди че същото е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, декларациите са подадени и не е ощетен бюджета. На следващо място твърди, че е изтекъл преклузивният тримесечен срок по чл.34 от ЗАНН. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В хода на въззивното производство процесуален представител не се явява.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител, в писмено становище развива доводи, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно постановление - законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и изложените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, показанията на свидетелите А.С. и А.Т. на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание затова, че в качеството си на данъчно задължено лице не е подало декларация образец № 1 „Данни за осигуреното лице” по Наредба № Н -13 от 17.12.2019г. от МФ, в законоустановения срок до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, за месеците 07.2020г, 08.2020г, 09.2020г. и м.12.2020г. за заетите по трудово правоотношение лица. Декларациите е следвало да бъдат подадени до 25.08.2020г, до 25.09.2020г, до 26.10.2020г, до 29.12.2020г и до 25.10.2021г, включително, с което е нарушило разпоредбите на чл.5, ал.4, т.1 във връзка с ал.1 от КСО във връзка с чл.4, ал.1, т.1 б.А от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Декларациите са подадени по интеренет с КЕП на 17.11.2020г. за м.07.20г., м.08.20г. и м.09.20г. и на 05.02.2021г.- за м.11.20г. и м.12.20г. Нарушението е установено на 16.02.2021г. при извършване на проверка за регистрация по ЗДДС.
Управителя на дружеството-жалбоподател не оспорва, че декларации образец са подадени след изтичане на законоустановения срок, но твърди, че не е спазен срокът по чл.34 от ЗАНН, са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Това възражение е неоснователно В случаят не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като точно, ясно и конкретно са описани за кои месеци, в какъв срок е следвало да се подаде декларация образец №1 и кога е подаден. Неоснователно е и възражението за изтекъл давностен срок по чл.34 от ЗАНН за изготвяне на АУАН. Поддържаната база данни от НАП не дава възможност своевременно установяване на лицата, не подали декларация в срок и такова задължение не може да бъде мненено на данъчната администрация. Подобро нарушение може да бъде установено при нарочна проверка , каквато в случая е извършена при подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС и при което е установен и индивидуализиран нарушителя и нарушението.
Необосновано е и твърдението в жалбата, че АНО е наложил една имуществена санкция за изложените в АУАН нарушения. Не подаването на декларация образец №1 за определен период от време, какъвто е настоящия случай, представлява едно самостоятелно нарушение, за което следва да се наложи една имуществена санкция /в този смисъл е КАНД №520/2012г. на АС - Монтана и АНД №40031/2013г., АНД №40032/2013г., АНД №40124/2013г. на PC- Монтана/.
Разпоредбата на чл.5 ал.4 т.1 от КСО предвижда, че осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, „Учителския пенсионен фонд”, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
Законодателят е обвързал подаването на декларацията с конкретен срок съгласно чл.4, ал.1, т.1 б.А от Наредба №Н-13/17.12.2019г. на МФ и всяко закъснение представлява нарушение на посочения законов текст. Конкретното задължение се изразява именно в подаването на декларация образец №1 в предвидения срок. Този срок не е обусловен от никакви условия и пропускането му завършва от обективна страна фактическия състав на административното нарушение. Нарушението е формално, не изисква конкретен резултат и се осъществява с факта на не подаване на декларацията в този срок. В случая задълженото лице е подало декларация образец №1 извън законоустановения срок. Неизпълнението на това задължение в срок е обявено за наказуемо по административен ред със санкционната разпоредба на чл.355, ал.1 от КСО.
В конкретният случай не се касае за маловажен случай на административно нарушение, водещо до приложение на чл.28 от ЗАНН. Касае се за неизпълнение на административно задължение, насочено към охраняване на интересите на осигурените лица, чрез своевременното предоставяне на данни, имащи значение за упражняването на техните права при провеждане на държавното обществено осигуряване, пенсионното и здравно осигуряване. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по- ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, като се има предвид, че се касае за последователно поведение на данъчно задълженото лице. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Цел на своевременното деклариране на обстоятелствата, посочени в декларация образец №1 е извършването на своевременен контрол спрямо осигурителите за внасянето на дължимите осигурителни вноски изобщо, както и внасянето им в нормативно установените срокове. Неподаването на декларацията в срок води и до ограничаване на редица права на работещите по трудово правоотношение лица свързани на първо място със здравно осигурителния им статус, а така също и с изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите. Случаят не е маловажен, тъй като вследствие от неподаването на декларацията в срок НАП е в невъзможност своевременно да установи съществуването на подлежащите на деклариране с тази декларация обстоятелства и да узнае за наличието на задължения. Поради не подаването на декларация образец №1 внасянето на осигурителните вноски не се обвързва с партидата на задълженото лице и при справка в информационния масив на НАП дружеството излиза без задължения или ако има внесени осигурителни вноски те не могат да се обвържат и да се разпределят по осигурителните фондове.
Предвид изложеното и доколкото е безспорно установено извършването на вмененото нарушение и неговия извършител, законосъобразно наказващия орган е издал наказателното постановление и правилно, съобразявайки се с установената фактическа обстановка, тежестта на нарушението и евентуалните последици за работниците е наложил съответното справедливо наказание в минимално предвидения размер. В случая не е нарушено правото на защита на нарушителя. Нарушението е установено на 16.02.2021г. при извършване на проверка за регистрация по ЗДДС, като датата- 16.01.2021г. изписана в АУАН и НП се дължи на техническа грешка, която не е съществена и не води до разминаване между откриване на нарушенията и изпълнението им, както твърди жалбоподателят.
С оглед изхода на делото и доколкото представителя на наказващият орган претендира за заплащане на адвокатско възнаграждение, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати същия, който е в размер на 120.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд –. Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 566827 - F597356 от 23.03.2021г. на Директор на Офис /дирекция/ за обслужване - Монтана в ТД на НАП Велико Търново, с което на „С. Т. –. 2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в град Берковица е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева на основание чл.355 ал.1 пр.3 от КСО, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „С. Т. –. 2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в град Берковица, ул.Йордан Йовков №2, ЕИК206099308 да ЗАПЛАТИ на Офис /дирекция/ за обслужване - Монтана в ТД на НАП Велико Търново сумата в размер на 120.00 (сто и двадесет) лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: