№ 558
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110142427 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
13.01.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
единадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №42427 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.52, вр. чл.45 и чл.49 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от адв.К. С. Б. от САК, чрез
1
адв.П. В. от АК- гр........, срещу ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........,
представлявано от ..........- Изп. директори, за осъждане на ответника да заплати следните
суми: сума от 10 000 лв., увеличен по размер в о.с.з. от 20.11.2024г. от предявен
първоначално частичен иск oт 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в изпитване на силен стрес, негативни емоции,
уронване на авторитета пред трети лица, временна загуба на работоспособност, претърпени
в пряка причинно-следствена връзка от действия и бездействия на банката в продължение
на 5 год., в периода от м.10.2019г. до м.07.2024г., ведно със законната лихва за забава от
17.07.2024г. до окончателното й изплащане, сума от 133,10 лв., представляваща обезщетение
за забава от 23.03.2024г. до 16.07.2024г. и сума от 300 лв., представляващо обезщетение за
имуществени вреди под формата на сторени разноски от ищеца за извънсъдебно уреждане
на отношенията между страните. Ищецът твърди, че ответникът е обработвал негови лични
данни в рамките на 5 год. без наличие на пр. основание, представляващо нарушение на чл.6
от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016г. относно защитата на ФЛ във
връзка с обработването на лични данни и свободното движение на такива данни. Поддържа,
че отв. банка е игнорирала многократно исканията на ищеца за изтриване на личните му
данни, доколкото служители на ответника са се свързвали с ищеца и са правили искания за
погасяване на просрочени кредити, получаване на банкови карти и др., по правоотношения,
касаещи трето непознато на ищеца лице- ........ С това е нарушено правото на ищеца по чл.17
от Регламента „да бъде забравен“. Твърди, че банката е осъществявала непрестанен контакт с
ищеца, вкл. чрез тел. обаждания, по Вайбър и есемес съобщения, с цел събиране на
вземания от ........ Оспорва се ищецът да е бил клиент на ответника, респ.- да е давал своето
информирано съгласие за администриране, обработка и съхранение на неговите лични данни
от ответника. Излага, че служители на ответника се свързвали с него, за да го уведомят, че
дължи парични суми на банката по потребителски и други кредити, по които бил нередовен
платец. Сочи, че при различните обаждания служителите на ответника са обещавали да
изтрият телефонния му номер, но впоследствие му звънели отново. Твърди, че е отправил
извънсъдебна покана до ответника да му бъде изтрит тел. номер от базата данни,
съхранявана от банката, която била получена на 15.03.2024 г. В писмото ищецът поканил
ответника в 7-дневен срок да му заплати обезщетение за неимуществени вреди.
Впоследствие между страните била проведена среща, като представители на ответника
заявили, че са налице нарушения във връзка обработване на личните данни на ищеца, като
номерът на ищеца бил вписан в кредитното досие на трето лице най-вероятно поради
техническа грешка. До ищеца бил изпратен Протокол за изтриване на лични данни от
10.04.2024 г. Твърди, че в резултат на деянията на служителите на ответника е получил
неимуществени вреди, изразяващи се в негативно емоционално въздействие, което се
отразило неблагоприятно върху ежедневието му, контактите му с колегите и близките, вкл.
била нарушена работоспособността му. Сочи, че ответникът не му е заплатил
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Претендира се присъждане на
разноски.
С последваща молба от 29.07.2024г. ищецът твърди, че на 22.07.2024г. е получил
поредното тел. обаждане от служители на „......., които търсят ....... във връзка просрочени
задължения, засягащи пенсионен фонд. Твърди, че ответникът притежава участие в капитала
„......., като му е предоставил личните данни на ищеца, с оглед което ищецът продължава да
търпи неимуществени вреди, причинени му от ответника.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез юрк.Цв.
М., с който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Твърди, че
липсват данни за виновни противоправни действия или бездействия на служители на
банката. Поддържа, че тел. номер на ищеца е публично оповестен в интернет
пространството. Твърди, че при попълване на анкетната карта от 06.12.2021 г. за регистрация
на ....... като клиент на банката е посочила като контакт този тел. номер. Счита, че
2
въвеждането на даден тел. номер би могло да е техническа грешка, респ.- грешка в
изписването, поради което липсват данни за виновно поведение на служител на банката.
Поддържа, че след поканата на ищеца да бъде заличен тел. му номер, ответникът е
извършил насрещна проверка и е изтрил надлежно данните, като по този начин било спазено
правото на ищеца „да бъде забравен“. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
между деянието на служителите на ответника и твърдените от ищеца вреди. Счита, че
описаните в исковата молба силни емоции, постоянен стрес и изпитване на силен срам пред
трети лица са преувеличени. Оспорва и основателността на претенциите за имуществени
вреди, доколкото покана, изготвена от адвокат, представлява действие от процесуалното
представителство на ищеца по делото. Във връзка твърденията за новонастъпили факти
ответникът оспорва да е предоставял на „....... тел. номер на ищеца. Сочи, че ответникът има
самостоятелна база данни, различна от тази на „........ Претендира присъждане на разноски.
С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между страните,
обстоятелството, че в периода м.10.2019- м.07.2024г. служители на ответника са се свързвали
с ищеца чрез телефонни обаждания и са изпращали текстови съобщения във връзка с
клиентските отношения на банката ответник с трето лице
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за допустими и за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към ИМ са преписи на писмо- покана от ищеца до отв. банка за заплащане
на парични обезщетения в 7- дневен срок от покана, връчена чрез куриер на 15.03.2024г.,
ведно с разписка от 300 лв. за адв. хонорар и разноски за изготвянето й, /стр.45/, както и
извадки от есемес и вайбър съобщения, изпращани от „.....“ по потребителски кредит до .......
Представени са писмо от отв. банка, чрез ръководител на отдел „Грижа за клиентите“
до ищеца от 08.04.2024г. за липса на клиентски отношения между страните, като
изпращаните текстови съобщения и тел. обаждания на тел.: ....... са в резултат на техн.
грешка от м.10.2019г. по правоотношение с ......., като посоченият тел. е изтрит от базите
данни и е поднесено извинение, както и е съставен протокол , че към 10.04.2024г. отв. банка
няма правоотношения с ищеца и горният тел. номер е изтрит от базите данни с контакти на
клиенти на банката.
От извадка от регистъра на адвокати към САК се установява, че горният тел. номер е
посочен като служебен контакт на ищеца.
Приложена към горепосочената последваща молба е екранна снимка на тел.: ......, във
връзка с което по издадено СУ е представено писмо от 28.11.2024г. от
пенсионноосигурителна компания ‚......., видно от което служебният тел. номер на ищеца е
вписан в инфо. система на ПОК „....... на осн. заявление от ..... ...... по нейни правоотношения
за допълнит. задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, като
тел.: ......, е служебен тел. на служителя ......, който на 22.07.2024г. е осъществил изходящо
обаждане към тел.: ....... с цел комуникация с осигуреното лице К. .......
Проведен е разпит на колега на ищеца- адв....... от САК, който потвърждава, че от
2019г., откакто ползват един офис с ищеца, последният е бил търсен от отв. банка по 2- 3
месечно чрез тел. обаждания и есемес съобщения. Посочва, че ищецът е уведомявал
служителя на банката, че е налице допусната грешка. С течение на времето е започнал да
проявявал нервност и загуба на концентрация. Посочва, че клиенти по време на среща са
ставали свидетели на разговорите, което е създавало неудобство. Описва случай на
оплакване от главоболие.
Правните изводи на съда са следните:
С чл.79 на горния регламент е уредено право на ефективна съдебна защита срещу
администратор или обработващ лични данни съгласно която всеки субект на данни има
3
право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са
били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с
настоящия регламент. Производствата срещу даден администратор или обработващ лични
данни се образуват пред съдилищата на държавата членка, в която администраторът или
обработващият лични данни има място на установяване или пред съдилищата на държавата
членка, в която субектът на данните има обичайно местопребиваване, освен ако
администраторът или обработващият лични данни е публичен орган на държава членка,
действащ в изпълнение на публичните си правомощия. Съгласно чл.84 от регламента всяко
лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на
настоящия регламент, има право да получи обезщетение от администратора или
обработващия лични данни за нанесените вреди. Администраторът, участващ в
обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното
обработване, което нарушава горния регламент. Обработващият лични данни носи
отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, само когато не е изпълнил
задълженията по настоящия регламент, конкретно насочени към обработващите лични
данни, или когато е действал извън законосъобразните указания на администратора или в
противоречие с тях. В чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е дадено легалното определение
на понятието „лични данни", което включва всяка информация, свързана с идентифицирано
ФЛ/ЮЛ, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по- специално чрез име,
идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един
или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната,
психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност.
Националното право препраща към дефиницията по регламента, съгласно § 1, т.1 от ДР на
ЗЗЛД. „Администратор" е ФЛ/ЮЛ, публичен орган, агенция или друга структура, която сама
или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни.
В националната пр. уредба- ЗЗЛД е предвидено, че при нарушение по Регламент (ЕС)
2016/679 и по съотв. разпоредби на националния закон субектът на данни има право да
сезира КЗЛД в срок 6 мес. от узнаване на нарушението, но не по-късно от 2 год. от
извършването му, като при установяването на нарушение се ангажира административно-
наказателна отговорност на виновното лице чрез налагане на глоба или ищущ. санкция.
Съгласно чл.56, ал.1 и 2 от ЗЗЛД, субектът на данните има право да поиска администраторът
да коригира неточните лични данни, свързани с него. Администраторът на лични данни е
длъжен да изтрие личните данни и субектът на данните има право да поиска
администраторът да изтрие личните данни, които го засягат, когато обработването нарушава
разпоредбите на чл.45, 49 или 51- напр. да се обработват законосъобразно и добросъвестно,
да се събират за конкретни, изрично указани и законни цели и да не се обработват по начин,
който е несъвместим с тези цели, да са подходящи, относими и да не надхвърлят
необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват, да са точни и др., или
когато личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазване на правно задължение на
администратора. Горната разпоредба съответства на чл.17 от Регламент (ЕС) 2016/679,
уреждаща правото на изтриване или право „да бъдеш забравен“, съгласно който субектът на
данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични
данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно
забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочени основания, като напр.
личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани
по друг начин; субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава
обработването на данните и няма друго правно основание за обработването; субектът на
данните възразява срещу обработването съгласно чл. 21, § 1 и няма законни основания за
обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу
обработването съгласно чл. 21, § 2; г) личните данни са били обработвани
незаконосъобразно и др. Субектът на данни има правото да оттегли съгласието си по всяко
4
време. Оттеглянето на съгласието не засяга законосъобразността на обработването, основано
на дадено съгласие преди неговото оттегляне. По смисъла на § 1. т.18 от ДР на ЗЗЛД,
„изтриване" е необратимо заличаване на информацията от съотв. носител.
В случая е прието за безспорно между страните, както и се установява от
представените доказателства, че служебният тел. номер на адв.К. С. Б. от САК е бил
погрешно вписан в базите данни на отв. банка като телефон за контакт с клиент на банката-
........ Прието за ненуждаещо се от доказване е и че в период в продължение на 5 год., от м.
10. 2019г. до м. 07.2024 г., на служебния тел. номер на ищеца са осъществявани тел.
обаждания от служители на ответника и са изпращани текстови съобщения във връзка
клиентските отношения на банката с трето лице. Горното се потвърждава от събраните по
делото гласни доказателствени средства.
Всяка информация, свързана с идентифицирано ФЛ/ЮЛ, което може да бъде
идентифицирано, пряко или непряко, представлява лични данни. За такава следва да се
приеме служебният тел. номер на адвокат, вписан погрешка в клиентската база данни на
отв. банка, поради което е налице нарушение на горепосочения регламент от администратор
на лични данни. Публичният характер на служебния тел. номер на адвоката не води до
възможността за вписване му погрешка като клиентски номер на трето лице в бази данни и
изпращането на съобщения и тел. позвънявания от служители в период от 5 год.
Регламентът е акт на вторичното право на ЕС с директна приложимост. В националното ни
право приложимата разпоредба е чл.52 от ЗЗД. Неимуществените вреди представляват
несъизмерими с конкретна стойност вреди, които следва да бъдат обезщетени по
справедливост. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за
тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Отговорността по чл.49 от
ЗЗД възниква за чужди виновни противоправни действия и има обезпечително- гаранционна
функция. В процесния случай неимуществените вреди се изразяват в нервно- психическо
напрежение за ищеца- адвокат, което съдът намира за доказано и следва да бъдат
обезщетени със заплащане от ответника на сумата от 2 000 лв., като за горницата над тази
сума искът се явява неоснователен. Правото „да бъдеш забравен“ се отнася както до
администратора на лични данни, така и до обработващия лични данни, като ПОК „......., от
чиято база данни също следва да бъде изтрит горепосочения тел. номер на ищеца.
Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането. В настоящата хипотеза иск по чл.86
от ЗЗД за конкретна сума върху претендирания размер на обезщетението за неимуществени
вреди не се присъжда, доколкото дължимото обезщетение по чл.52 от ЗЗД се определя с
решението, поради което намира приложение правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД. С
осъдителното решение по иск по чл.52 от ЗЗД се конкретизира размера на дължимото се
обезщетение за неимуществени вреди и с оглед правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД мораторна
лихва се дължи при поискване от датата на деликта върху присъдената с решението сума.
Лихвата за забава по чл.86 от ЗЗД се дължи при неизпълнение в срок на изискуемо и
ликвидно парично задължение, което е определено по основание и по размер, което не
попада в хипотезата на чл.52 от ЗЗД. Обратното би представлявало присъждане на
обезщетения за забава за претендирано и неопределно до влизане в сила на съдебното
решение парично обезщетение за неимуществена вреда, което е недопустимо, поради което
искът по чл.86 от ЗЗД подлежи на цялостно отхвърляне.
Искът за заплащане на претърпени загуби от 300 лв.- заплатен адв. хонорар и разноски
за препоръчана пратка по представената разписка, /стр.45/, също следва да бъде отхвърлен.
Следва да се приеме, че изготвянето на покана до отв. страна преди завеждане на делото има
5
подготвителен характер спрямо исковата претенция и представлява част от проц. действия
по подготовка на съд. производство за поставянето в забава на ответника. В случая не са
налице претърпени имущ. загуби, които да подлежат на обезщетяване.
По разноските съдът се произнася в акта, с който приключва делото в съответната
инстанция. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на
страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски,
респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Представен е от ищца списък на
разноските, видно от който се иска заплащане на държ. такса от общо 500 лв. С оглед изхода
на повдигнатия спор следва да се присъдят в полза на ищцата разноски в размер общо на
95,85 лв. Разноските за издаване на СУ остават в тежест на извършилата ги страна. Предвид
изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ответника в размер на 80,83 лв.,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, като за исковото производство е
определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8
от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС №4/06.01.2006г.
При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото
се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е
налице някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда, като преценката дали да окаже безплатната пр.
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в съотв.
разпоредба на чл.7 от Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед уважения размер на иска, а именно 500 лв. в процесния случай и
осъжда другата страна да го заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано
от ..........- Изп. директори, да заплати на К. С. Б., ЕГН:**********, сумата от 2000 /две
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от стрес, негативни емоции, уронване на авторитета пред трети лица
и временна загуба на работоспособност, от адресирани погрешно до трето лице телефонни
обаждания и изпращани есемес съобщения на служебен телефонен номер, в периода:
м.10.2019г.- м. 07.2024г., ведно със законната лихва от датата на съдебно сезиране-
17.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдената сума до пълно предявения размер от 10 000 /десет хиляди/ лв.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове от К. С. Б., ЕГН:**********, срещу ......,
ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ..........- Изп.
директори, за заплащане на следните суми: сума от 133,10 /сто тридесет и три лева и десет
стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава от 23.03.2024г. до 16.07.2024г. и сума
от 300 /триста/ лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
сторени разноски от ищеца за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните, като
неоснователни.
Присъдената сума може да бъде заплатена по следната банкова сметка в ........ с IBAN:
....... ....... ........ ...... ...
ОСЪЖДА ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано
от ..........- Изп. директори, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на К. С. Б.,
ЕГН:**********, сума от 95,85 /деветдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/ лв.,
6
представляващи сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА К. С. Б., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на ......,
ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано от ..........- Изп.
директори, сума от 80,83 /осемдесет лева и осемдесет и три стотинки/ лв., представляващи
сторени съдебни разноски.
ОПРЕДЕЛЯ, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за проц. представителство на
ищеца по делото в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........, представлявано
от ..........- Изп. директори, на осн. чл.38, ал.1, т.3, предл.II от ЗА, да заплати на адв.П. А. В.
от АК- гр........, сума в размер на 500 /петстотин/ лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7