Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260214 17.10.2022 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд,
Търговско отделение, ХVІІ състав
На 29.09.2022 Година
В публично заседание в следния състав:
` Председател:
ТАНЯ Б. ГЕОРГИЕВА
Секретар: Ваня Казакова
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 1132 по описа за 2019 година
намери за установено следното:
Обективно съединени искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 31, ал.5 от
ЗЕВИ и чл. 86 от ЗЗД; евентуални обратни искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92
от ЗЗД.
Делото е
образувано по искова молба вх. 38341/20.12.19 г., уточнена с
молба с вх.№ 20200/17.07.2020 г., предявена от „ГЛЮК АУФ“ ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 5, комплекс
Роял сити, вх. Г, ап.14 срещу „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, 4000, район
Централен, ул. „Хр.Г.Данов“ № 37, с която са предявени искове за заплащане на
сумата от 50 211, 05 лв. без ДДС,
представляваща дължима цена на продадена и неплатена електрическа енергия по
Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновявеми
източници № 947/03.12.2012 г. за периода 01.12.2017 г.- 31.12.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, както и на сумата от общо 7183,68 лв. , представляваща
обезщетение за забава върху забавеното плащане на главниците, явявщи се
разликата между реално платените суми и дължимата преференциална цена върху
цялото количество произведена ел.енергия по договора, както следва:
-за
м.декември 2017 г.- сума в размер на 177, 76 лв., начислена върху сумата от
889,96 лв. за периода 01.02.2018 г.- 20.12.2019 г.;
-за
м.декември 2017 г.- сума в размер на 4075,69 лв.- мораторна лихва върху сумата
от 20406,75 лв. за периода 01.02.2018 г. 20.12.2019 г.;
-за
м.ноември 2018 г.- сума в размер на 484,17 лв. – мораторна лихва върху сумата
от 4527,30 лв. за периода 01.01.2019 г.- 20.12.2019 г.;
-за
м.ноември 2018 г.- сума в размер на 596,22 лв.- мораторна лихва върху сумата от
5575,10 лв. за периода 01.01.2019 г.0 20.12.2019 г. и
-за
м.декември 2018 г.- сума в размер на 1849,84 лв.- мораторна лихва върху сумата
от 18811,95 лв. за периода 01.02.2019 г.- 20.12.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че „Глюк Ауф"
ООД, експлоатира фотоволтаична централа с обща мощност от 1 MWp, построена в УПИ 016051 - добив на електроенергия с фотоволтаични
генератори, масив 016 по КВС на с. Дуванлии, м."Юртлука", община
Калояново, област Пловдив. ФЕЦ ищецът е придобил от „Солар Инвест Трейдинг
2000" ЕООД, което пък е собственик на въпросния актив по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот по реда на чл.492 и сл., ГПК по
и.д.2013 ********** от 16.09.2013 г. До онзи момент централата е била собствена на
„Солар Инвест Трейдинг 2010"ООД.
На 03.12.2012 г. между „Солар Инвест Трейдинг 2010"ООД, в
качеството си на производител на електрическа енергия и „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД е сключен Договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми
източници № 974/03.12.2012 г. По силата на Тристранно споразумение от 11.11.2013 г. и Допълнително
споразумение от 03.08.2015 г. към този Договор, понастоящем «Глюк Ауф»ООД е придобило правата и
задълженията на производител на ел.енергия от ВЕИ. В чл.5, ал.1 от посочения
договор е уговорено, че произведената активна енергия от възобновяеми източници
се изкупува от купувача по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща
в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в съответствие с
вида на енергийния обект, който се определя от продавача, чрез подаване до
купувача на Декларация по образец - Приложение 2. В чл.5, ал.7 е уговорено, че купувачът заплаща на продавача дължимите по представената
фактура суми в срок до десет работни дни от получаването на оригинална фактура,
придружена с подписан от продавача протокол за количеството произведена
електрическа енергия.
Начинът на измерване
на произведената енергия е уговорен в чл.4, ал.1 и ал.2 от договора, като:
Нетната активна електрическа енергия, произвеждана от енергийния обект и
доставяна в електроразпределителната мрежа, се измерва със средства за търговско
измерване ( СТИ ), собственост на
разпределителното предприятие в киловатчаса. На база предоставената от страна
на разпределителното предприятие информация от отчитането, Купувачът съставял
протокол, съдържащ: отчетния период, фабричен номер на СТИ, наименованието на
енергийния обект, константата на измервателната група, измервателните единици,
началните и крайните показания на електромера за съответния период, разликата в
деления, количеството активна електрическа енергия в kWh за всяко отделно мерене, общото количество активна електрическа енергия за
всички места на продажба за продадената през предходния месец електрическа
енергия. Съгласно уредния начин на измерване и отчитане, на края на всеки месец
„Глюк Ауф" ООД е получавало Протокол, съдържащ посочената информация.
Скоро след сключването
на посочения договор, с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката във вр. с § 197, ал. 2 ЗИД ЗЕ били определени временни цени за достьп до
електропреносната и електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани от
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Това решение
било отменено с влезли в сила решения на Върховния административен съд. В тази
връзка в поредица решения на ВКС бил разгледан въпросът за действието във
времето на отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за
достьп до електропреносната мрежа, извършена с решение на Върховния
административен съд, и последиците от тази отмяна за правоотношенията между
ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор. По тези въпроси била
формирана практика на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на I т. о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на II т. о., решение № 157 от 11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на II т. о., решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на II т. о., решение № 28 от 28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на II т. о. и др. В нея неотклонно се
приемало, че отмяната на незаконосъобразно издаден от ДКЕВР индивидуален
административен акт, извършена с влязлото в сила решение на ВАС, има обратно
действие и отменя последиците от решението на ДКЕВР /сякаш такъв акт не е
приеман/.
След отмяната на
посоченото решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, било прието Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., на основание § 17 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката (ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г.), с което
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), установила нетното
специфично производство (НСП) на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, приети до влизане
в сила на ЗИД на ЗЕ. Произвежданата електрическа енергия от фотоволтаичната
електрическа централа на ищцовото дружество се изкупувала на цена 485,60 лв./MWh без ДДС, за
електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kW. С оглед на това
същата попадала в обхвата на т.2.15на Решение ЖЛ1-1/31.07.2015г. на КЕВР, взето на
закрито заседание, проведено на 31.07.2015г.
Позовавайки се на
приетото в т.2.15 от Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД спряло да изкупува ел.енергия по определаната
префернциална цена в размер на 485,60 лв./MWh. На тази цена ответното дружество изкупувало прозведената електрическа
енергия от централата на ищеца до размер на 1 188 kWh, а количеството произведена енергия над този размер
се изкупувала на по- ниски цени.
Размерът на разликата
между реално платените суми и дължимата преференциална цена върху цялото
фактурирано количество произведена електрическа енергия от централата на ищеца
бил , както следва:
за месец декември 2017г. - 21 296,71 лв.;
за месец ноември 2018г. - 10 102,40 лв.;
за месец декември 2018г. - 18 811,95 лв.
или общият размер на неплатените задължения на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД за цена на произведена електрическа
енергия от ФЕЦ по Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници № 974/03.12.2012 г. за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2018 г. възлизали на
сумата от 50 211,05 лв. Дължимата мораторна лихва върху забавеното
плащане на главниците, съобразно уговорените в договора падежи на съответните
задължения възлизала на сумата от общо 7183,68 лв.
Дружеството
разполагало със следните протоколи за произведеното количество ел.енергия
и издавало следните фактури:
За месец декември
2017г.:
Протокол от 31.12.2017г.;
Фактура № **********/31.12.2017г. за количество 5649,60 квтч, при цена 0,4856 лв., на стойност 2743,45 лв. без ДДС;
Фактура № **********/31.12.2017г. за
количество 48163,20 квтч, при цена 0,0619 лв., на стойност 2981,30 лв. без ДДС;
Дебитно известие **********/02.01.2018 г. към Фактура № **********/31.12.2017г. за количество 1915,20 квтч, при цена 0,02092 лв., на стойност 40,07 лв. без ДДС
За месец ноември 2018г.: Протокол от 30.11.2018г.
Фактура № **********/30.11.2018г. за количество 18 878,40 квтч, при цена 0,4856 квч., на стойност 9167,35 лв. без ДДС.
Фактура № **********/30.11.2018г. за количество 13 388,80 квтч, при цена 0,0692 лв., на стойност 926,51 лв. без ДДС;
Дебитно известие **********/17.12.2018 г. към Фактура № **********/30.11.2018г. за количество 9688 квтч, при цена 0,01829 лв., на стойност 177,19 лв. без ДДС
За месец декември 2018г.
Протокол от 31.12.2018г.;
Фактура № **********/31.12.2018г. за
количество 45177,60 квтч, при цена 0.0692, на стойност 3126,29 лв. без ДДС;
Фактурите били
изпращани незабавано на дружество по електронна поща и в оригинал с куриер,
като плащането се извършвало в рамките на месеца, следващ месеца, за който се
отнася фактурата. Ето защо при изчисляване на законната лихва за забава, същата
е изчислена от датата следваща края на месеца, през който е извършено плащането
по фактурите.
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., в частта му по т. 2.15, с която е установено нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в т. 15 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в размер
на 1 188 kWh, при определена преференциална цена в размер на 485,60 лв./MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични
модули над 200 kW било обжалвано пред компетентния съд. Във връзка с
подадената жалба било образувано адм. дело № 3249 по описа за 2016г. на Административен съд София-град (АССг), по което било
постановено Решение № 4923 от 20.07.2017 г. за отмяна на
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта
му по т. 2.15. Решението на АССГ било обжалвано с касационна
жалба пред Върховния административен съд (ВАС), въз основа на което било
образувано адм. дело № 10758 по описа за 2017 г. С Решение № 14955 от 04.12.2018 г. на ВАС, Четвърто
отделение било оставено в сила Решение № 4923 от 20.07.2017 г. на АССГ по адм. дело № 3249 от 2016г.
В практиката на ВКС / решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на I т. о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на II т. о., решение № 157 от 11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на II т. о., решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на II т. о., решение № 28 от 28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. на II т. о. и мн. др. / неотклонно се приемало, че отмяната на незаконосъобразно издаден от КЕВР
индивидуален административен акт, извършена с влязлото в сила решение на ВАС,
има обратно действие и отменя последиците от решението на ДКЕВР /сякаш такъв
акт не е приеман/. Това налагало цялото произведено количество електрическа
енергия от съответните производители да бъде заплатена по преференциални цени,
а не една част от него да се заллаща на по-ниска цена, както е процедирано при
действието на Решение № СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР.
Изложеното водило до
извода, че с отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., в частта му по т. 2.15, с която е установено нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в т. 15 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, в размер
на 1 188 kWh, при определена преференциална цена в размер на 485,60 лв/MWh, без ДДС, за електрически централи с фотоволтаични
модули над 200 kW, с обратна сила са отпаднали и неговите последици,
съответно основанието, на което ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД е заплащало по преференциална цена в размер на 485,60 лв./MWh, без ДДС само част от прозведената енергия от ФЕЦ
на ищеца.
Следователно, за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2018 г. „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД дьлжало по Договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми източници № 974/03.12.2012 г. сумата от 50 211.05 лв., представляваща разликата
между дължимата преференциална цена в размер на 485,60 лв./MWh, без ДДС, за електрически
централи с фотоволтаични модули над 200 kW и реално платената цена за произведеното и продадено
количество електрическа енергия от ФЕЦ на „Глюк Ауф" ООД, както и
мораторна лихва върху забавеното плащане на главниците за периода от 01.01.2018 г. до датата на ИМ, възлизаща на
сумата от общо 7183,68 лв.
Ответното дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД
ЕИК ********* е подало отговор, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни.
Не се оспорва сключването на процесния договор, както и
приемането на решение СП-1/31.7.15 г. и неговата отмяна от административния съд
в частта му, отнасяща се до процесната ФЕЦ на ищеца.
Възразява се, обаче, че след отмяната на решение
СП-1/31.7.15 г. КЕВР е приела ново
решение – № СП-3/6.3.2019 г., с което се определя НСП за обекти на производство
на ЕЕ като този на ищеца, и то е в същия размер като по решение СП-1/31.7. 15, считано от 31.7.15 г.
Възразява се, че процесният договор за изкупуване на ЕЕВИ
е действал само през ограничени периоди от време /заявен като „първи период“/,
като в останалите периоди /“втори период“/
ищецът е продавал произведената ЕЕ на трети лица, като се е е възползвал
от възможността по чл. 31, ал.12 от ЗЕВИ, според който количествата
електрическа енергия над тези по ал. 5, т. 1 производителите могат да ползват
за снабдяване на свои клонове, предприятия и обекти или да продават по свободно
договорени цени по реда на глава девета, раздел VII от Закона за енергетиката
и/или на балансиращия пазар. Ответникът счита,
че по посочената причина процесният договор е действал само в периодите от
11,00 ч. на 05.12.2017 г.- 24,00 ч. на 05.12.2017 г. и от 15,00 ч. на 10.11.2018
г. до 24,00 ч. на 14.11.2018 г. / посочени като „Първи период“/, като в
останалия - периодите от 0,00 ч. на 06.12.2017 г. до 24.00 ч. на 31.12.2017 г.
и от 0,00 ч. на 15.11.2018 г. до 24,00 ч. на 31.12.2018 г./ посочени като
„Втори период“/ договорът не е действал. / Перодите уточнени с молба вх.№
264817/04.05.2022 г. – л.203/.
През т.нар.“Първи период“
произведените от ищеца количества над НСП били изкупени от ответника на
цена за излишък. През т.нар.“Втори период“, след достигане на тези нива ищецът
бил започнал да продава ЕЕ на трети лица, т.е. ответникът не бил изкупувал ЕЕ
над определените нива на НСП.
Развиват се съображения, че НСП се прилага за процесния
обект дори и след отмяната на решение СП-1/31.7.15 г., а именно, че НСП е
определено като средногодишно производство на ЕЕ от 1 КW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
определяне на префенциални цени за изкупуване след приспадане на собствените
нужди на производителя /пар.1, т. 29 от ЗЕВИ, т.е. то представлявало условно
количество ЕЕ, определено от КЕВР за период от 12 месеца, с цел покриване на
разходите и осигуравен възвращаемостта на инвестициите на производителите, в
зависимост от вида на ВИ, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта,
мястото и начина на монтиране на съоръженията, инвестиционните разходи, нормата
за възвращаемост, структурата на капитала и на инвестицията /чл. 32 от ЗЕВИ/.
Позовава се на чл. 31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ, определяща кои
обекти са изключени от приложението на този текст, като счита, че посочването е
изчерпателно и е недопустимо разширително тълкуване – т.е. за процесния обект НСП
е приложимо.
Позовава се на чл. 30 от договора, според който в случай,
че нормативен акт или административен акт на компетентен орган променят
условията, при които се сключва договора, и новите условия са задължителни за
страните, то те ще се прилагат в отношенията между тях, без да е необходимо
подписване на допълнително споразумение. Счита, че изменението на чл. 31, ал.5
от ЗЕВИ /ДВ, бр. 26 от 2015 г./ е именно такова условие, с настъпването на
което се променя цената на изкупуване на ел.енергия по договора– преди
достигане на НСП и след това.
Развиват се съображения, че може да се определи НСП дори
и при липса на такова, определено от КЕВР, по изчислителен метод, тъй като са
налице всички необходими за това стойности .
По отношение на периодите, за които ищецът е продавал ЕЕ
на трети лица, тъй като е била над НСП, ответникът поддържа становище, че
процесният договор въобще не е действал, поради което ответникът не дължи суми
за произведената ЕЕ по силата на този договор.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа изцяло
исковите си претенции.
Не се оспорва обстоятелството, че е издадено ново решение
на КЕВР - № СП-3/6.3.19 г., което е предмет на съдебно обжалване. Поддържат се
доводи, че това решение е нищожен административен акт и като такъв изобщо не е
породило правни последици, евентуално е незаконосъобразен, като се излагат
подробни съображения в тази насока в допълнителната искова молба.
Оспорват се доводите, че НСП може да бъде определено по
изчислителен способ, дори и без наличие на решение на компетентния орган –
КЕВР, като се позовава на пар. 17 от ПЗР на ЗИДЗЕ, според който в срок
до 31 юли 2015 г. в съответствие със Закона
за енергията от възобновяеми източници Комисията за енергийно и водно
регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този
закон.
Тезата на ищеца е, че след като липсва валидно решение на
КЕВР за определяне на НСП, цялото количество произведена ЕЕ следва да бъде
изкупувано по преференциалната цена.
Оспорват се доводите по отношение на „първи“ и „втори“
период, като ищецът счита, че след като няма валидно решение за определяне на
НСП, няма основание за прилагане нормата на чл. 31, ал.12 от ЗЕВИ в отношенията
между страните и разликата между преференциалната цена и цената, получена от
ищеца, подлежи на изплащане по силата на процесния договор.
Оспорват се доводите, че клаузите на договора са се
променили въз основа изменението на ЗЕВИ /ДВ, бр. 26 от 2015 г./. Ищецът счита,
че сама по себе си изменението на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ не може да измени
уговорената цена по договора без наличието на валиден административен акт на
КЕВР за определяне НСП. Тъй като нормата предоставя тази компетентност на КЕВР,
ищецът счита, че не е допустимо НСП да бъде определяна по друг способ освен по
решение на този орган.
В допълнителния отговор се поддържа теза, че решение СП-3
не следва да бъде подлагано на инцидентен съдебен контрол в настоящето
производство. Сочи, че самият ищец е обжалвал решението пред АССг – поради
което инцидентният съдебен контрол е недопустим при наличие на подадени жалби
против административния акт и образувани съдебни производства, при които се
осъществява пряк контрол. Навеждат се доводи, че съдът в настоящия процес
евентуално има правомощия да се произнесе досежно нищожността на акта само в
мотивите на съдебното решение.
Поддържат се всички доводи, че НСП може да се определи и
без решение на КЕВР.
Поддържат се и всички доводи относно действието на
договора за изкупуване.
Третото лице – помагач НЕК ЕАД, привлечено в процеса по
искане на ответника, счита предявените искове за неоснователни.
Позовава се на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.7.15
г., който ограничава количествата ЕЕ, които се изкупуват по преференциални
цени, пар.1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, даващ определение на нетно специфично производство /НСП/, на мотивите на законопроекта
за изменение на ЗЕВИ.
Изложени са доводи, че отмяната на т. 2.14 от решение №
СП-1/31.7.15 г. няма за последица отпадане на НСП за процесния обект, първо
защото същият не е изключен от закона от приложението на НСП, второ, предвид
приемането на последващо решение СП-3/6.3.19 г., което установява НСП, считано
от 31.7.15. Сочи се, че цитираните решения на КЕВР нямат ценови характер, а
установяват единствено величината НСП по видове производители и
енергоизточници, съобразявайки определените цени и конкретно посочени ценови
решения, като се развиват подробни съображения за характера на тези решения.
Изложени са доводи за основателност на направените
възражения в отговора на ЕВН ЕС за т.нар. „втори“ период, през който
производителят не е продавал количествата ЕЕ над НСР на ответника ЕВН ЕС, а на трети лица, свободно избрани от
него. Счита, че крайният снабдител не дължи заплащане на ЕЕ, която е продадена
на други лица, дори и да се приеме, че НСП не се прилага и не е валидно
определено.
Приет за разглеждане е обратен иск, предявен от ответното „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
против „НЕК“ ЕАД.
В случай, че бъдат уважени предявените искове против „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********, ответното дружество моли да се
постанови решение, с което „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище е адрес на управление:
гр. София, ул. „Триадица“ № 8, да бъде осъдена да му заплати разликата между стойността на количеството ЕЕ, произведена от ФЕЦ
„Солар инвест Трейдинг 2010-Дуванли“, изчислена между приложимата за обекта
преференциална цена и стойността на същото количество ЕЕ при цена за излишък,
както и неустойка за забавено плащане на
основание чл. 11 от договор 19ИЕ-КС94ЗЕ01,
както следва:
- 1067,95 лв. –
главница за периода 05 – 06.12.2017 г. и 207,08 лв.- неустойка за периода 01.03.2018 г. до 27.01.2020 г.;
- 5432,76 лв. –главница а периода 10-15.11.2018 г. и
549,36 лв. – неустойка за периода 29.01.2019 г. – 27.01.2020 г.
ведно със законна лихва върху главниците, считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ищецът по обратния иск твърди, че съгласно разпоредбата
на чл. 94 от ЗЕ крайните снабдители /в случая ЕВН ЕС/ продават на обществения
доставчик количествата ЕЕ, която са закупили по чл. 31 от ЗЕВИ, по цената, на
която са я закупили. Впоследствие между
страните бил сключен и изричен договор - № 19ИЕ-КС94ЗЕ01/1.11.16 г., според чл.
3 от който ЕВН ЕС продава на НЕК ЕЕ, закупена по чл. 31 от ЗЕВИ на цената, по
която е закупена от производителя. На това основание ищецът по обратния иск
продал на НЕК ЕАД цялата произведена от
процесния обект ЕЕ за „първия“ период по
цените, на които е закупена. В случай, че се уважи претенцията по първоначалния
иск и се приеме, че ЕЕ следва да бъде изплатена изцяло по преференциалната
цена, се претендира НЕК ЕАД да бъде осъдено да заплати на ЕВН ЕС същите
суми, които последното е осъдено да заплати на производителя ведно с неустойка
за забава на основание чл. 11 от договора в размер на законната лихва, считана
от падежа на отделните месечни задължения до 27.01.2020 г. - датата на подаване
на исковата молба.
Ответникът по обратния иск НЕК ЕАД моли да се отхвърлят първоначално предявените
искове, респ. да не се разглеждат предявените обратни искове. Евентуално,
оспорва основателността на обратния иск
за главници изцяло предвид изложени съображения за неоснователност на
главния иск.
По отношение на иска за неустойка се излагат и
съображения за неоснователност, свързани с ненастъпил падеж на главниците –
същите не били фактурирани от крайния снабдител и за тях не е започнал да тече
срок за плащане, респ. не се дължи обезщетение за забавено плащане.
В случай, че бъдат разгледани обратните искове, моли
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници,
който експлоатира фотоволтаична централа с обща мощност до 1 мWp в УПИ 016051 в землището на с.Дуванлии,
м.Юртлука, Община Калояново, обл.Пловдив.
Няма спор, че между страните по главните искове – ищецът като продавач и
ответникът като купувач, съществува валидно облигационно правоотношение за
изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяеми източници, пкоето е документално установено с
представените договор № 974/03.12.2012 г. , Тристранно споразумение от 11.11.2013 г. и Допълнително споразумение от 03.08.2015 г. към този Договор. В чл.1 от договора е уговорено, че продавачът ще
произвежда електрическа енергия от възобновяеми източници чрез горепосочения
обект, а купувачът ще изкупува количеството произведена и доставена от
продавача активна енергия, с изключение на количествата, които продавачът
ползва за собствени нужди или продава по свободно договорени цени по реда на
гл.ІХ, раздел VІІ ЗЕ и/или на балансиращия пазар. Уговорен е 20-годишен срок на
действие на договора – чл.3, ал.1. В чл.4 е уговорено отчитането на
произведената енергия да се извършва със средства за търговско измерване,
собственост на разпределителното предприятие, съответно на база информацията,
предоставена от средствата за измерване, купувачът да съставя протокол,
съдържащ данни за количеството произведена през отчетния период ел.енергия
според показанията на електромера, който протокол се изпраща на продавача не
по-късно от три работни дни след края на отчетния период. В чл.5 е уговорено,
че произведената ел.енергия се изкупува по определена от ДКЕВР преференциална
цена, действаща в конкретния случай, съобразно приложимото законодателство, в
съответствие с вида на енергийния обект. Уговорено е продавачът ежемесечно до
5-то число на месеца да издава и предоставя на купувача фактура за дължимите
суми през предходния месец. Съответно купувачът да заплаща на продавача
дължимите суми по представената фактура в срок до 10 работни дни от получаване
на оригинална фактура, придружена с подписан от продавача протокол за
количеството произведена електрическа енергия. Според чл.30 от договора, в
случай, че по силата на нормативен или административен акт на компетентен орган
се променят условията, при които се сключва настоящият договор (срок,
преференциална цена и др.) и новите условия са задължителни за страните, то те
ще се прилагат в отношенията между страните, без да е необходимо подписване на
допълнително споразумение.
Страните не спорят, че преференциалната цена за електрическа енергия,
произвеждана от обекти с характеристиките на този на ищеца, е определена от
ДЕКВР с Решение Ц-18/20.06.2011 г. и е в размер 567,41 лв./kWh без ДДС.
С оглед изменението на разпоредбата на чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ, считано от
24.07.2015 г., е било прието Решение № СП - 1/31.07.2015 г. на КЕВР, с т.2.15
от което е определено нетно специфично производство на ел.енергия, въз основа
на което са определени преференциалните цени в Решение Ц-18/20.06.2011 г., в
размер 485,60 лв./МWh за електрически
централи с фотоволтаични модули над 200 kW. Няма спор, а това се установява и
от приложените решения на Административен съд София-град и Върховен
административен съд, че Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР в частта му по
т.2.15 е отменено с влязло в сила съдебно решение.
Установява се, че след отмяната на горното решение е прието Решение № СП-3/06.03.2019
г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично
производство на електрическа енергия в размер 1 188 kWh, въз основа на което е
определена преференциална цена 485,60 лв./MWh в Решение Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР, по т.15 за
електрически централи с фотоволтаични модули над 200 kWp.
Прието е по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се
установява, че годишното нетно специфично производство на електрическа енергия
на ФЕЦ „Солар Инвест Трейдинг 2010- Дуванлии“ е 1188000 kWh. Годишното НСП е достигнато за
2017 г. на 05.12.2017 г. в 10,00 ч.; за 2018 г. – на 10.11.2018 г. в 15,00 ч. Посочено
е от вещите лица количеството ЕЕ, надхвърлящо определеното с Решение СП-3 НСП
на централата за същите години.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се налагат
следните правни изводи:
Между страните е възникнало и съществува правоотношение по продажба на
електрическа енергия от възобновяеми източници, по отношение на което приложими
са специалните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници. В
договора е уговорено ответникът да изкупува цялото количество произведена от
ищеца електроенергия, с изключение на тази, която е необходима за собствените
нужди на последния и тази, която ищецът има право да продава на трети лица на
свободния пазар на електрическа енергия. През процесния период – от 01.12.2017
до 31.12.2018 г., ищецът е продавал
електрическа енергия и на трети лица, което се установява от представените от
самия ищец договори за продажба на електрическа енергия, сключени със същите
лица. Съдът намира, че за периодите, когато ищецът е продавал електроенергия на
друг купувач – „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД, ответникът няма качеството на
купувач, поради което не дължи заплащане на цена по договора. Нещо повече, в
самия договор изрично е уговорено, че ответникът не дължи заплащане на цена за
количествата, необходими за собствени нужди на производителя, както и за тези,
изкупени от трети лица на свободния пазар на електроенергия, поради което в
тази й част исковата претенция е неоснователна.
През останалата част от исковия период и след достигане на т.нар. НСП за съответната
календарна година, процесният договор валидно обвързва страните като продавач и
купувач, поради което ответникът дължи заплащане на цена за изкупеното от него
количество електрическа енергия, произведена от ищеца.
Спорът е каква цена се дължи – дали т.нар.преференциална цена, определена
от ДКЕВР, или т.нар. цена за излишък, каквато е заплащал ответника.
Съгласно чл.5 на сключения между страните договор, се заплаща определената
от ДКЕВР преференциална цена, действаща в конкретния случай, съобразно
приложимото законодателство, в съответствие с вида на енергийния обект.
Приложимото законодателство е ЗЕВИ, в редакцията си към момента на възникване
на материалното правоотношение. В самия договор, е уговорено, че ако по силата
на нормативен акт се променят условията, при които същият е сключен, и новите
условия са задължителни за страните, то те ще се прилагат в отношенията помежду
им, без да е необходимо допълнително споразумение. При тълкуване на клаузата на
чл.30 от договора следва да се направи извод, че страните са обвързали
правоотношението не само с действащото към момента на сключването му
законодателство, но и с евентуални промени в същото, които са задължителни за
тях. ЗЕВИ, както и промените в същия, са задължителни са субектите, до които
последният се отнася – за производителите на електрическа енергия от
възобновяеми източници, за крайния снабдител и обществения доставчик, в това
число за страните по делото, в качеството им на производител за ищеца и краен
снабдител за ответника. Следователно, спрямо процесното правоотношение следва
да намерят приложение и измененията на условията в договора, настъпили по
силата на закона, и промените в същия след сключването му. Страните са се
съгласили при настъпили промени да не се сключва допълнително споразумение, а
същите да се считат обвързани от променените условия по силата на закона. Така
договореностите относно ценообразуването следва да се считат променени с
изменението на законодателните разпоредби, касаещи същото, в това число с
изменението в чл.31, ал.5 ЗЕВИ със ЗИД ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015
г.), според което общественият доставчик, съответно крайните снабдители
изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при
следните условия: 1. по преференциална цена за количествата електрическа
енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на
КЕВР; 2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи
производството по т.1. За целия процесен период в сила е горепосочената
разпоредба, която, както се каза по-горе, следва да се счита за част от
съдържанието на договора по силата на чл.30 от същия. Или с договора ответникът
е задължен да заплаща на ищеца преференциална цена до достигане на т.нар. нетно
специфично производство, респективно цена за излишък – за количествата,
надхвърлящи последното.
В §17 ПЗР ЗЕВИ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) е
предвидено, че Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с
което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз
основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на
комисията, приети до влизането в сила на този закон. В изпълнение на посочената
разпоредба е прието Решение №СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено,
считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия
в размер 1 188 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена 485,60
лв./MWh в Решение Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР.
От техническата експертиза се установява, че количествата произведена от
ищеца електроенергия са заплащани по преференциална цена до достигане на
определеното с горното решение нетно специфично производство, а за разликата
над него количествата, изкупени от ответника, са заплатени по цена за излишък,
по размера на която спор между страните не съществува.
Съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ решенията на КЕВР могат да бъдат обжалвани относно
тяхната законосъобразност пред Административния съд – град София в 14-дневен
срок от съобщаването им. Обжалването не спира изпълнението на решението. В
посочената разпоредба е предвидено предварително изпълнение на решенията на
КЕВР, като спиране на изпълнението им, освен на изчерпателно изброените
основания, е недопустимо. Това означава, че за процесния казус е без значение
обстоятелството, че горното решение е обжалвано, тъй като същото е било
приложимо през процесния период от време и валидно е определяло
ценообразуването и т.нар. нетно специфично производство, до което се дължи заплащане
на преференциална цена. Независимо от това, следва да се вземе предвид и, че в
хода на настоящото производство оспорването по административен ред на Решение
№СП-3/06.03.2019 г. на КЕВР е приключило и същото е стабилизирано с окончателно
решение на ВАС, като жалбите против администивния акт са отхвърлени. Ето защо
съдът намира, че следва да се съобрази със същия акт. При това положение се
налага извод, че ценообразуването и заплащането на изкупените от ответника
количества електроенергия е извършено съобразно изискванията на закона и
договора, поради което вземане за допълнителна цена в полза на ищеца не
възниква и за периодите, в които същият е продавал електроенергия над НСП на
ответника.
В допълнение следва да се посочи, че в §1, т.29 ДР ЗЕВИ е дадено определение
на понятието „нетното специфично производство на
електрическа енергия“. Според закона това е средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.
Ръководейки се от това определение, техническата експертиза, която съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвена и неоспорена от страните, е
достигнала до извод, че НСП за централата на ищеца е в размер 1 188 kWh от 1 kW инсталирана мощност, което е приблизително равно и
по-малко от това, определено от КЕВР. При това положение, дори да се игнорира
решението на КЕВР, то ценообразуването е съобразено със закона – чл.31, ал.5
ЗЕВИ и с договора – чл.30, тъй като по преференциална цена е заплащано до
достигане на нетното специфично производство така, както същото е определено в
§1, т.29 ДР ЗЕВИ.
Ето защо съдът намира, че исковете на „ГЛЮК АУФ“ ЕООД за присъждане на
разликата между преференциалната цена и цената за излишък, по която е платена
произведената от ищеца през сочения от него период електрическа енергия, са
недоказани по своето основание и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Неоснователни са и следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за
присъждане на обезщетение за забава, които са обусловени от изхода на главните
претенции.
При отхвърляне на главните искове не възниква процесуално условие за
разглеждане на обратните искове, предявени като евентуални, поради което по
същите съдът не дължи произнасяне.
При този изход на спора и с оглед заявеното от ответната страна искане, на
същата следва да се присъдят разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, в това
число юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лв. и възнаграждения за вещи
лица в размер 811 лв., или общо 1111 лв. деловодни разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГЛЮК АУФ“ ООД ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 5, комплекс Роял сити, вх.
Г, ап.14 против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, 4000, район Централен, ул. „Хр.Г.Данов“ № 37, обективно съединени
искове за заплащане на сумата от 50 211,
05 лв. без ДДС, представляваща дължима цена на продадена и неплатена
електрическа енергия по Договор за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновявеми източници № 947/03.12.2012 г., Тристранно споразумение от 11.11.2013 г. и Допълнително
споразумение от 03.08.2015 г. към този Договор, за периода 01.12.2017
г.- 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба, както и на сумата от общо 7183,68 лв. , представляваща обезщетение за забава върху забавеното
плащане на главниците, явявщи се разликата между реално платените суми и
дължимата преференциална цена върху цялото количество произведена ел.енергия по
договора, както следва:
-за
м.декември 2017 г.- сума в размер на 177, 76 лв., начислена върху сумата от
889,96 лв. за периода 01.02.2018 г.- 20.12.2019 г.;
-за
м.декември 2017 г.- сума в размер на 4075,69 лв.- мораторна лихва върху сумата
от 20406,75 лв. за периода 01.02.2018 г. 20.12.2019 г.;
-за
м.ноември 2018 г.- сума в размер на 484,17 лв. – мораторна лихва върху сумата
от 4527,30 лв. за периода 01.01.2019 г.- 20.12.2019 г.;
-за
м.ноември 2018 г.- сума в размер на 596,22 лв.- мораторна лихва върху сумата от
5575,10 лв. за периода 01.01.2019 г.0 20.12.2019 г. и
-за
м.декември 2018 г.- сума в размер на 1849,84 лв.- мораторна лихва върху сумата
от 18811,95 лв. за периода 01.02.2019 г.- 20.12.2019 г.
Решението е постановено при
участие на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Триадица“ №8, като трето лице-помагач на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив.
ОСЪЖДА „ГЛЮК АУФ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Дунав“ № 5, комплекс Роял сити, вх. Г, ап.14 да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ №37, сумата 1111 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: