Определение по дело №1828/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ - 109                                               13.01.2020 г.                                           град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                      втори въззивен граждански състав

На:       тринадесети януари                                                         две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                    ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                                                                    

като разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева  

частно гражданско дело номер 1828 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР, подадена чрез ю.к.Табакова, против Определение № 1481/04.10.2019г. по гр.д.№ 289/2019г. по описа на РС-Средец, с което е оставена без уважение молбата на Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР по чл.248, ал.1 ГПК за за изменение в частта за разноските чрез допълване на Решение № 119/05.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 289/2019г., по описа на РС-Средец.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че претенцията за присъждане на разноски е заявена своевременно, както с писмения отговор, така и с писмените бележки. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че бил пропуснат срока за обжалване на прекратителното определение, тъй като негов представител не е присъствал в съдебно заседание, нито е бил изпращан и получаван препис от определението. Счита, че след като съдът не се е произнесъл с прекратителното определение относно искането за разноски, то е следвало да стори това с крайния съдебен акт – решението, но и това не е било направено, като намира, че причините, поради които производството е било частично прекратено са без значение за присъждането на разноските. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да се допълни решението, като ищецът бъде осъден да плати юрисконсултско възнаграждение съобразно сумата, за която производството е прекратено и се присъдят сторените разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна А.Х.Д., не се взема становище по жалбата.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, данните по делото и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.3 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр.д.№ 289/2019 г. по описа на РС-Средец е образувано по исковата молба на А.Х.Д. против ГД „Гранична полиция“ – МВР за заплащане на сумата от 1662 лв. – дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд  и сумата от 196.88 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В съдебно заседание на 22.08.2019 г., с нарочна молба ищецът е направил изменение на предявените искове чрез намаляване размера на претенциите, които да се считат предявени за сумата от 1075.37 лв. – главница  и 126.94 лв. – лихва за забава.

На това съдебно заседание е присъствал само ищеца, но не е присъствал процесуален представител на ответника ГД „Гранична полиция“.  Преди заседанието обаче, на 20.08.2019 г. по делото са били депозирани писмени бележки от ю.к.Табакова, в които е взето становище по съществото на спора и за отхвърляне на исковете, като се присъдят на ответника направените разноски. При условията на евентуалност е направено искане – в случай на прекратяване на производството за част от предмета на спора с оглед резултатите на експертизата, на ГД „Гранична полиция“ да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на сумата, за която е направен отказ и е допуснато изменение на иска. Представен е списък на разноските – 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В същото съдебно заседание на 22.08.2019 г., с протоколно определение районният съд е приел направеното изменение на иска чрез намаляване размера му, като е прекратил производството по делото за горницата над 1075.27 лв. за главница до претендирания размер от 1662 лв. и за горницата над 126.94 лв. за лихва за забава до претендирания размер от 196.88 лв. Обявил е, че прекратителното определение подлежи на обжалване с частна жалба пред БОС в едноседмичен срок от датата на съдебното заседание. В това заседание е приключено и съдебното дирене и събирането на доказателствата, като съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 05.09.2019 г., от която дата подлежи на обжалване и решението, което е постановено на посочената дата.

Не се спори, че на частния жалбоподател не е връчван препис от определението за частично прекратяване на делото.

Безспорно е също, че както с прекратителното определение, така и с решението по делото, районният съд не се е произнесъл по искането на ГД „Гранична полиция“ МВР за присъждане на разноски.

В срока за обжалване на решението с молба от 17.09.2019 г. процесуалният представител на ответника е поискал допълване на решението в частта за разноските, като е посочил, че в него липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски, съобразно частта, с която производството по делото е било прекратено и направеното в писмените му бележки искане.

С обжалваното определение № 1481/04.10.2019 г. районният съд е оставил без уважение молбата на ответника ГД „Гранична полиция“ – МВР по чл.248, ал.1 ГПК като неоснователна, тъй като исковете са уважени изцяло и разноски се дължат само на ищеца. Прието е, че доколкото производството е било частично прекратено с определение, поради оттегляне на исковете, то преценката за дължимостта на разноските на ответника следвало да се направи спрямо този съдебен акт. Срокът за обжалване на прекратителното определение започнал да тече от датата на постановяването му в съдебно заседание, за което ответникът бил редовно уведомен, а молбата му по чл.248 ГПК била подадена след изтичането му, в срока за обжалване на решението по делото, поради което съдът е счел, че искането за допълване на определението не било направено своевременно. Районния съд е  изложил и доводи, че искането е неоснователно и поради това, че основанието за частично прекратяване на производството не е по причини, които биха могли да бъдат вменени във вина на ищеца.

 

Бургаският окръжен съд намира така постановеното от РС-Средец определение по чл.248 ГПК за недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено и делото върнато на районния съд за произнасяне по предявеното искане.

В конкретния случай, с молбата по чл.248, ал.1 ГПК ответникът е поискал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно частта, с която производството по делото е било прекратено, за което своевременно е било направено искане в писмените му бележки, представени преди съдебното заседание. Следователно, ответникът е поискал присъждане на разноски в хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК и съдът е следвало да се произнесе по искането за допълване именно на определението за частично прекратяване на делото, постановено в съдебното заседание на 22.08.2019 г., а не за допълване на съдебното решение. В този смисъл, с обжалваното определение РС-Средец не се е произнесъл по предявеното искане, а по искане, с което не е бил сезиран, което води до недопустимост на определението и това налага неговото обезсилване от въззивния съд.

За пълнота следва да се посочи, че районният съд неправилно е приел, че след като ответникът е бил редовно уведомен за съдебното заседание, то молбата му по чл.248, ал.1 ГПК била подадена извън едноседмичния срок за обжалване на прекратителното определение. Съдът не е съобразил обстоятелството, че в това съдебно заседание, в което е постановено определението за прекратяване, не е присъствал представител на ответната страна, макар и редовно призована. За постановеното прекратително определение тази страна не е била надлежно уведомена със съобщение, като по делото не се съдържат данни за изпълнение на изискването на чл.7, ал.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК, едноседмичния срок за обжалване на определение, постановено в съдебно заседание, тече от деня на заседанието за страната, която е присъствала, но за страната, която макар и редовно призована не е присъствала в заседанието, този срок тече от деня на съобщението, като съгласно чл.7, ал.2 ГПК съдът е длъжен да връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. В случая, ответникът не е присъствал в заседанието, в което е постановено определението за частично прекратяване на делото и същото не му е било съобщено по надлежния ред, следва да се приеме, че срокът за едноседмичния срок за неговото обжалване дори не е започнал да тече и молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок.

С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че определението на РС-Средец следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на районния съд, който да се произнесе по искането на ответника за допълване в частта за разноските на протоколното определение от 22.08.2019 г. за частично прекратяване на делото, по реда на чл.248 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОБЕЗСИЛВА Определение № 1481/04.10.2019г. по гр.д.№ 289/2019 г. по описа на РС-Средец, с което е оставена без уважение молбата на Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР по чл.248, ал.1 ГПК за изменение в частта за разноските чрез допълване на Решение № 119/05.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 289/2019г., по описа на РС-Средец.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд – Средец за произнасяне по молбата на Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР по чл.248, ал.1 ГПК за изменение чрез допълване на протоколно определение от 22.08.2019 г. по гр.д.№ 289/2019 г. по описа на РС-Средец, в частта му за разноските.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.248, ал.3, вр. чл.280, ал.3, т.2 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                           2.