№ 432
гр. Русе , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520201109 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Г. С. до
Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 21-1085-001277 / 20.05.2021г.
на Началника на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР гр.Русе с което за нарушение по
чл.98 ал.1 т.1 вр.чл.180 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание “глоба” в размер на
50 лв. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като
необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призована се явява лично, като поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 12.04.2021г. управлявал автобус „Исузу“ с ДК№ Р 27 24 КК. Около 08,50 часа от
ул.“Липник“ навлязъл в паркинга на МОЛ – Русе, където го паркирал малко преди „Т“-
образно кръстовище с две пешеходни пътеки и по този начин заел едната пътна лента. Това
било възприето от св.Р.Д., който бил управител на фирмата оператор на МОЛ. Той
направил снимки на спрелия автобус,а жалбоподателят, който го възприел започнал да
проявява вербална агресия към него, като му викала : „Аз съм С.,бе ,аз съм С.“. Св.Д. подал
жалба до АНО за начина по който бил спрял жалбоподателят, като към нея приложил
изготвения от него снимков материал. Проверка по случая била възложена на И.И., който
съставил АУАН против жалбоподателя. Въз основа на него АНО издал обжалваното
наказателно постановление с което на жалбоподателя било наложено горепосоченото
административно наказание.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
1
настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице,което има право на
жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния
закон. От направените фотоснимки от св.Д., който е очевидец на нарушението действително
се установява, че жалбоподателят е паркирал в дясната лента преди „Т“-образното
кръстовище с което действително е затруднявал движението и най-вече видимостта на
преминаващите МПС, като по този начин е създавал опасност за останалите участници в
движението и се е явявал пречка за движението. С паркиране на избраното от
жалбоподателя място очевидно се затруднява изключително много видимостта на
излизащите с ляв завой от „Т“ – образното кръстовище по посока бул.“Липник“ МПС,
което обуславя и непосредствеността на опасността. Гореизложеното се потвърждава и от
св.Д., който е бил очевидец на нарушението и който именно подава сигнала до полицията.
Всъщност жалбоподателят не отрича, че е паркирал на посоченото място, като
единственото възражение което прави е, че е спрял по техническа причина. Това възражение
съдът намира, че е изцяло защитна теза на жалбоподателя, която не се подкрепя от никакви
събрани по делото доказателства. В случай, че е спрял по техническа причина същият е
следвало да обозначи автобуса, като аварирал с цел предупреждение на останалите
участници в движението на основание чл.97 ал.3 от ЗДвП. Отделно от това жалбоподателят,
възприемайки св.Д. да прави снимки е следвало поне устно да го уведоми за причината за
спирането си; подобно обяснение за причината за паркирането си той не сочи и пред
актосъставителя св.И.. Обстоятелството, че покрай спрелия от жалбоподателя автобус е
можело да премине автобус с по-голям габарит не води до несъставеморност на деянието му
,защо от една страна нарушението за което е наказан е формално, а не резултатно, а от друга
дори и това да е така е свързано със заобикаляне и навлизане на този автобус в насрещната
лента, което от своя страна също води до отнемане на видимост и изчакване на други МПС.
Възражението на жалбоподателя, че на вход и изход на паркинг не се образува кръстовище,
очевидно имайки предвид разпоредбата на чл.37 ал.3 от ЗДвП, е напълно ирелевантно и
неотносимо към случая доколкото извършеното от него нарушение е в зоната на паркинга.
Напълно неоснователно е възражението е ,че „ в паркинга на МОЛ-а няма нито едно
кръстовище“ , тъй като понятието кръстовище е законово дефинирано в §6 т.8 от ДР на
ЗДвП и в този смисъл законът не поставя изискване в кои пътни участъци може и в кои не
може да има кръстовища, използвайки единствено думата „място“, като родово обозначение.
В този смисъл наказателното постановление се явява обосновано и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-00001277 / 20.05.2021 г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на П. Г.
С. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание „глоба „ в размер на 50 лв.
2
за нарушение по чл.180 ал.1 т.1 пр.2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3