Р Е Ш Е Н И Е № 206
Гр. Сливен, 20.10.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 56 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от П.Д.М., ЕГН **********,
с адрес ***
срещу отказ на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен за
връщане на СУМПС, обективиран в писмо рег. № 804000-1081/10.02.2022 г.
В жалбата се твърди, че поради изтичане на наказание лишаване от право
да се управлява МПС с молба от 26.01.2022 г. е поискал от Началника на Сектор
"ПП" при ОД на МВР – Сливен да му бъде върнато СУМПС. В получения
отговор било заявено, че глобите са изискуеми по чл. 159, ал. 2 от ЗДвП. Тази
норма не препращала към други нормативни актове, напр. ЗМВР, ЗБЛД, КЗ и др., в
които нямало разпоредби да не се връща СУМПС, докато не се заплатят глобите.
Цитираната норма касаела само наложени административни наказания "глоба"
за нарушения на разпоредби от ЗДвП. Срокът на лишаване бил 2 години и това
наказание изтекло, като глобите били по влезли в сила наказателни постановления
и решения на съда при обжалване, като били изпратени за събиране в НАП. Към
настоящия момент жалбоподателят нямал вече такива задължения. Писмото на
Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен било отказ по
изложеното в молбата за връщане на СУМПС. Моли съда да постанови решение, с
което да разпореди да бъде върнато СУМПС на П.Д.М..
С Определение № 79/21.03.2022 г., постановено по настоящото адм.д. № 56/2022 г. настоящият състав на Административен
съд – Сливен е приел, че жалбата е недопустима поради липса на годен за
оспорване предмет, доколкото атакуваното писмо не съставлява индивидуален
административен акт, доколкото не със същото се засягат субективни права,
свободи и законни интереси на М., а с неизвършването на фактическото действие
по връщане на СУМПС. Съдебният акт е атакуван по реда на касационното оспорване
пред Върховен административен съд, като по жалбата състав на последния е
отменил първоинстанционното определение и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. В Определение № 4495/11.05.2022 г., постановено
по адм.д. № 3881/2022 г. по описа на Върховен
административен съд е указано на настоящия съдебен състав, че приложение намира
разпоредбата на чл. 256 ал. 2 от АПК, мотиви за което се извеждат от искането
на жалбоподателя за постановяване на решение, с което да бъде разпоредено връщане на СУМПС на П.М., т.е. да се разпореди
конкретно фактическо действие. Съгласно
указанията на касационната инстанция, дали са били налице материално правните
предпоставки, регламентирани в чл. 24 ал. 1 от Наредба № I-157 за връщане на иззетото СУМПС е въпрос по съществото на спора,
който следва да бъде обсъден от първоинстанционния съд.
Настоящото производство е по реда на чл. 256 ал. 2 от АПК.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно
призован, не се явява. В писмено становище заявява доводи, сходни с тези в
жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да разпореди на Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен да бъде върнато на П.Д.М.
свидетелството за управление на МПС. Претендира разноските по адм.д. № 56/2022 г. по описа на настоящия съд.
В открито съдебно заседание административният орган, редовно и
своевременно призован, не се явява.
Ответният административен орган Началник Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР – Сливен представя по делото писмени доказателства.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 26.01.2022 г. настоящият жалбоподател П.М. подал молба до Началник
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен да му бъде върнато
СУМПС, поради изтичане на наказанието лишаване от право да управлява МПС. В
молбата било заявено, че М. няма задължения към НАП, тъй като е заплатил всички
дължими суми по изпълнителни дела. С писмо рег. № 804000-1081/10.02.2020 г.
(вероятно годината на издаване е техническа грешка), длъжностно лице от Сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен отговорило, че глобите на М.
са изискуеми на основание чл. 159 ал. 2 от ЗДвП.
С предходна молба от 19.11.2021 г. М. заявил желание Началникът на
Сектор "ПП" при ОД на МВР – Сливен да му посочи законовите основания
за невъзстановяване на правото му да управлява МПС, доколкото е заплатил всички
задължения във връзка с нарушения на ЗДвП. В отговор с писмо рег. № 804000-10389/06.12.2021
г. сезираният орган се позовал и цитирал разпоредбата на чл. 159 ал. 2 от ЗДвП.
Административният орган представя Справка за нарушител/водач за П.Д.М.,
от която се установява, че за нарушения на разпоредби от ЗДвП срещу същия до
настоящия момент са издадени 8 наказателни постановления, от които 7 са влезли
в законна сила, а едно е отменено. По пет от тях глобите са заплатени. Видно от
справката, НП № 17-0804-001662/13.07.2017 г. е влязло в сила на 16.01.2020 г.,
като наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 250 лв. не е
заплатена. Пак от същата справка се установява, че Наказателно постановление №
19-0804-001200/30.05.2019 г. е влязло в сила на 10.08.2019 г., като наложеното
със същото административно наказание „глоба“ в размер на 250,00 лв. също не е
заплатена.
Видно от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0804-000411/18.05.2019 г. на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР –
Сливен, на основание чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца. Видно от доказателствата въз
основа на този акт било издадено НП № 19-0804-001196/30.05.2019 г., с което на М.
са наложени административни наказания "глоба" в общ размер на 2 010
лв. и постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Според същата справка, със ЗППАМ от 18.05.2019 г. било постановено и
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година. За
извършено на 03.07.2019 г. нарушение на правилата за движение по пътищата,
срещу водача М. бил съставен АУАН и на 12.07.2019 г. – издадено наказателно
постановление с наложени две административни наказания "глоба" в общ
размер на 300,00 лева и постановено лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца. Това НП било обжалвано пред Районен съд – Сливен, който със свое
решение № 451/30.10.2019 г., постановено по АНД № 1178/2019 г. го потвърдил.
Съдебният акт е оставен в сила с Решение № 3/16.01.2020 г., постановено по КАНД
№ 195/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен. Според информацията в
справката, глобите са заплатени от М..
В хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят М. представя
Удостоверение изх. № 200202200051321/14.03.2022 г. на ТД на НАП – Бургас, офис
– Сливен, според съдържанието на което П.Д.М. няма задължения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено от лице, което има правен интерес от това производство и срещу
административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 4 от АПК, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е допустимо. Досежно срока за оспорване настоящият съд е
обвързан със задължителните указания на касационната инстанция – Върховен
административен съд, съгласно чието Определение № 4495/11.05.2022 г. по адм.д. № 3881/2022 г. дължи произнасяне по съществото на
спора.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава, следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 256 ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган
по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори
безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове, а според ал. 2, неизвършването на
фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по
силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане
до органа за извършването му. В цитираните две хипотези се касае за
неосъществяване на дължимо фактическо поведение от страна на администрацията, а
не за правно бездействие. Въздържането на административния орган да извърши
фактическо действие не е осъществяване на властническо правомощие, а
неизпълнение на възложено с нормативен акт (не установено по облигаторен ред)
задължение за конкретно поведение спрямо насрещен правен субект или субекти, с
който или които не се намират в отношение на субординация. Корелативно на
задължението на административния орган да осъществи определено поведение е
правото на насрещния правен субект или субекти в чиято полза е установено
задължението, да искат неговото изпълнение при въздържание от страна на
административния орган да осъществи същото. Ето защо, охраняването на това
право, става по исков ред при условията на чл. 256 от АПК. Първа от горните
хипотези е приложима в случаите, когато изпълнението на установеното в
нормативния акт задължение би удовлетворило правата на неограничен и
неопределен брой правни субекти. Бездействието на съответния административен
орган по изпълнението на такова задължение, произтичащо пряко от нормативен
акт, може да се оспори безсрочно от всяко едно от лицата в чиято полза то е
установено, като предявяването на искова претенция не е обусловено от
предхождащо я искане за изпълнение, отправено до администрацията. Квалификацията
на правния спор по реда на чл. 256 ал. 2 от АПК е приложима, когато
изпълнението на установеното в нормативния акт задължение ще удовлетвори
правото на отделен правен субект. Този субект в чиято полза е нормативно
установено конкретно задължение за административния орган, следва да поиска
осъществяването на фактическото действие от органа и при последвало
неизпълнение, да заяви исковата си претенция по реда, уреден в процесуалната
норма. Настоящият правен спор е именно такъв. Предмет на оспорване в процесния
случай е неизвършването на фактическо действие от ответния администратвен
орган, обективирано като връщане на свидетелство за управление на МПС. От
представените по делото съставени от ответния орган писма се установява, че неизвършването
на фактическо действие по връщане на отнетото СУМПС е мотивирано с разпоредбата
на чл. 159 ал. 2 от ЗДвП, съгласно която норма, не се издава свидетелство за
управление на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето
свидетелство не се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. В хода на
съдебното производство са давани многократно указания на административния орган
за представяне на доказателства, посредством които да се изяснят фактите от
значение на случая, както и е дадена възможност за представяне на писмен
отговор по жалбата и ангажиране на доказателства. Вместо това са представяни
писмени доказателства – АУАН и НП, по последните от които глобите са заплатени,
видно и от представената справка за нарушител/водач. Процесуалната пасивност на
ответника в производството в горния смисъл и двукратно представената справка не
внасят повече яснота относно неговото фактическо бездействие. Видно от
цитираните по – горе справки за нарушител/водач (идентични по съдържание), М.
дължи неплатени глоби по две влезли в сила наказателни постановления – на 16.01.2020
г. и на 10.08.2019 г. Едновременно с това обаче, жалбоподателят представя пред
съда годно писмено доказателство – Удостоверение изх. № 200202200051321/14.03.2022
г. на ТД на НАП – Бургас, от което се установява, че П.Д.М. няма задължения.
Съдът в настоящия му състав не кредитира информацията в справките на КАТ,
доколкото същите не съдържат дата на тяхното издаване, т.е. не може да се
установи актуалността на сдържащите се в тях данни. Едновременно с това,
съгласно процесуалната норма на чл. 74 от ЗАНН, в тридневен срок от влизане в
сила на наказателното постановление административнонаказващият
орган, съответно съдът, предприема действие за привеждането му в изпълнение.
Следователно, задължението на М. по посочените два санкционни акта е станало
изискуемо на 16.01.2020 г. и 10.08.2019 г., като в посочения тридневен срок
органът е бил длъжен да предприеме, или е предприел действия по привеждането в
изпълнение на двете наказателни постановления по реда на чл. 79 ал. 1 от ЗАНН,
съгласно който наказателните постановления и решения на съда, с които са
наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се
изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. В тази връзка следва да
се отбележи, че приобщената по делото справка, освен посочена дата,
удостоверяваща актуалността на информацията, не е и подписана, което поставя
под въпрос нейното съдържание. Дори да се приеме, че наказващият орган не е
привел в изпълнение двете санкции по влезлите в сила наказателни постановления,
т.е. не е изпълнил вмененото му
императив задължение по чл. 74 ал. 1 от ЗАНН и го е забавил необосновано
във времето, то резултатът от такова бездействие е нарушаване на основните
принципи в административния процес – тези за законност, съразмерност,
истинност, безпристрастност, бързина и процесуална икономия, достъпност,
публичност и прозрачност, както и последователност и предвидимост. Ето защо
настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло представеното от жалбоподателя
Удостоверение изх. № 200202200051321/14.03.2022 г. на ТД на НАП – Бургас досежно
съдържащата се в същото информация, а именно: че към настоящия момент П.Д.М.
няма непогасени публични задължения, доколкото дължимите глоби по влезли в сила
санкционни актове на сектор „Пътна полиция“ се включват в тази правна
категория.
На следващо място,
съгласно чл. 24 ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002
г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, в зависимост от основанието за отнемането му,
свидетелството за управление се връща след: 1. изтичане на срока на наложеното
наказание „лишаване от право да се управлява МПС“; 2. отпадане на основанието
по чл. 171, т. 1, букви "а", "г", "д" или
"е" от ЗДвП; 3. успешно полагане на проверочен изпит; 4. получаване
на протокол от химическа експертиза със заключение, че съдържанието на алкохол
в кръвта на водача е до 0,5 на хиляда. Видно от доказателствата, спрямо
жалбоподателя П.Д.М. е приложена принудителна административна мярка,
обективирана като „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач“ до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца в Заповед № 19-0804-000411/18.05.2019 г. Срокът на мярката
е изтекъл на 18.11.2020 г. и административният орган дължи поведение съобразно
чл. 24 ал. 1 т. 1 от посочената по – горе наредба.
Горното мотивира
съда да приеме, че жалбата е основателна, налице е неизвършване на фактически
действия, дължими от ответния административен орган, изразяващи се във връщане
на СУМПС на оспорващия П.Д.М.. Административният орган – Началник Сектор „Пътна
полиция“ следва да бъде осъден да извърши същите като върне свидетелството за
управление на МПС в 14 – дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен
акт.
При този изход на
делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на
разноските в производството. Реално извършените от жалбоподателя такива са в
общ размер Същите възлизат на 110,00 (сто и десет) лв., от които 10,00 (десет)
лева заплатена държавна такса и 100,00 (сто) лева заплатено в брой адвокатско
възнаграждение и следва да се възложат в тежест на ответната страна.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен в 14-дневен срок от влизане на
настоящото решение в сила да извърши действия по връщане на Свидетелство за
управление на МПС на П.Д.М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ОД на МВР -
Сливен да заплати на П.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 110, 00 (сто
и десет) лева, направени по делото съдебни разноски.
Решението може да
бъде обжалвано чрез Административен съд - Сливен пред Върховния административен
съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Административен
съдия: