Определение по дело №3092/2020 на Окръжен съд - Пловдив

             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №260102

                  

                     гр.Пловдив, 14.01.2021г.

 

В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският  окръжен съд, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, в  закрито заседание   на  четиринадесети януари,  през  две хиляди, двадесет и първа   година  в   състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА                 

 

                                                                   НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                  

 като  разгледа   докладваното от  съдия Мандалиева  ч.гр.д.№3092 по описа на  ПОС за  2020г., за   да  се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба с вх.№272786/14.12.2020г.  депозирана от „Богалита Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Мали Богдан“ №9, чрез управителя Ж. П. Г., със съдебен адрес: кантората на адв. И.М., с адрес: ***, офис .., чрез адв. И.М.  против протоколно  Определение от 22.10.2020г.  постановено  по  гр.д.№21236/2019г. по описа  на  ПРС, десети гр.с.,  с което се ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по заведен иск на „Богалита трейд“ООД срещу „Визита трейд къмпани“ ООД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на  постановеният от първоинстанционният съд акт, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се  да се  отмени прекратителното определение, като вместо това делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата „Райфайзенбанк България“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт К.В. оспорва същата като неоснователна по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсулт в размер на 200.00лв.

Ответникът по жалбата „Визита трейд къмпани“ ООД не взема становище по жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира  частната жалба  за  процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, предвид на което следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният  съд  е сезиран с иск с правно основание чл.440 ГПК предявен  от „Богалита Трейд“ ООД ЕИК ********* против „Визита Трейд Къмпани“ ООД ЕИК ********* и „Райфайзенбанк България“ ЕАД ЕИК *********, за признаване за установено, че „Визита Трейд Къмпани“ ООД -  длъжник в изп.д. №20198250400393 по описа на ЧСИ Ст.Горчев,   не е собственик на покрита рампа от 62,27 кв.м., разглобяем защитен екран от 42 кв.м. и сграда с идентификатор 03304.1.311.5 по кадастралната карта на с. Белащица, находящи се в  имот 03304.1.311./ молба уточнение на л.91- 92 от делото на ПРС/ Твърди се, че тези вещи са собствени на  „Богалита Трейд“ ООД  и  към настоящия момент са предмет на принудително изпълнение по изп.д. №20198250400393 по описа на ЧСИ Ст.Горчев  образувано въз основа на изпълнителен лист,  издаден по  реда на чл.417 ГПК по договор за ипотека.

Първоинстанционият съд е прекратил производството по делото като недопустимо, като е приел, че  съгласно договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти от 2003г. на  нотариус Светлана Запрянова, ипотекарен кредитор  е ответникът „Райфайзенбанк България“ ЕАД, кредитополучател е ответникът „Визита трейд къмпани“ООД, а ищецът „Богалита трейд“ ООД е собственик на ипотекирания имот. Доколкото собственикът  на имот, върху който се учредява ипотека за чуждо задължение, независимо от това, че не е кредитополучател, отговаря с  имуществото си за изпълнение на чуждите задължения тъй като  предоставя собствения си имот за обезпечение с оглед  удовлетворяване на кредитора, то същият е придобил качеството на ипотекарен длъжник, независимо че не е титуляр и страна по договора за кредит. В този смисъл съдът е приел, че дружеството не е трето лице по смисъла на чл.440 ГПК и не би могло да води настоящия иск.

 Настоящият съдебен състав споделя направените от първоинстанционният съд  правни изводи  по  следните съображения:

Искът по  чл. 440 ГПК  е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Искът е уреден в закона като отрицателен установителен и за предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес. Нормата на  чл. 440, ал. 1 ГПК урежда кога е налице правен интерес от този иск - засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия. Искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице /въпросът за допустимостта на иска по  чл. 440, ал. 1 ГПК е разгледан в мотивите на т. 4 на Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС/.

В конкретният случай,    ищецът  „Богалита Трейд“ ООД  учредява в  полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД  ипотека  върху собствен недвижим имот застроен и незастроен с идентификатор 03304.1.311 в с.Белащица за обезпечаване на чуждо задължение, обективирана в нотариален акт 145, том 2 на  нотариус Светла Запрянова. Установява се от данните по делото, че в  ипотекираният в  полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД  имот се намират  процесните вещи:  покрита рампа от 62,27 кв.м., разглобяем защитен екран от 42 кв.м. и сграда с идентификатор 03304.1.311.5 по кадастралната карта на с. Белащица, като същите не са изрично описани в предмета на ипотеката. По отношение на тези вещи, които са  предмет на настоящия  иск, е предприето изпълнение изп.д. №20198250400393 по описа на ЧСИ Ст.Горчев, чрез  тяхната  оценка, опис и включването им в публичната продан.

Ищецът твърди, че доколкото покрита рампа от 62,27 кв.м., разглобяем защитен екран от 42 кв.м. и сграда с идентификатор 03304.1.311.5 по кадастралната карта на с. Белащица  не са предмет на ипотеката, а към същите е насочено изпълнение, то за него е налице правен интерес да установи, че процесните вещи не са собствени на  Визита Трейд Къмпани“ ООД -  длъжник в изп.д. №20198250400393 по описа на ЧСИ Ст.Горчев.

Спорът се свежда до това, допустим ли е предявеният от ищеца иск по чл.440 ГПК,  предвид  обстоятелството, че „Богалита Трейд“ ООД    е учредил  в  полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД  ипотека  върху собствен недвижим имот застроен и незастроен, за обезпечаване на чуждо задължение.

Както бе посочено по- горе искът по  чл. 440 ГПК  е предвиден като защита на третите лица. Съгласно разясненията дадени в  ТР №4/11.03.2019г. на МВКС по т.д.№4/2017г. на ОСГТК, ипотекарният длъжник, какъвто в  конкретният случай се явява ищецът, е  обвързан от субективните предели на  издадения срещу длъжника  изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл.429 ГПК. По тази  причина той има идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и задължения. В материално отношение с кредитора, е  прието, че този който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в изпълнителния процес е страна, защото търпи принуда и като такъв разполага със всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да се защити от процесуалнонезаконосъобразното принудително изпълнение.

Изложеното обосновава извода, че ищецът, в качеството си на ипотекатен длъжник не е трето за изпълнението лице, поради което последният  не  разполага с иск за защита по чл.440 ГПК. Твърдението, че процесните вещи не са включени в предмета на ипотеката, не променят качеството на ищеца в изпълнителното производство, поради което предявеният иск с правно основание чл.440 ГПК се явява недопустим.

Постановеният първоинстанционен акт се явява правилен и законосъобразен, поради което същият следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна оставена без уважение.

С оглед изхода на спора на ответникът по жалбата Райфайзенбанк България“ ЕАД.,следва да бъдат присъдени направени в настоящото производство разноски в размер на 200лв – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното съдът  

 

                             

                                О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 22.10.2020г.  постановено  по  гр.д.№21236/2019г. по описа  на  ПРС, десети гр.с.

 

ОСЪЖДА „Богалита Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Мали Богдан“ №9, чрез управителя Ж. П. Г. ДА ЗАПЛАТИ НА „Райфайзенбанк България“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, бул.“Н.Вапцаров“ №55, ЕКСПО 2000, фаза 3                      сумата  в размер на 200.00лв / двеста лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

Определението   подлежи на  обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.  

                                          

                                       

                                               

                              

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ: