№ 1
гр. Варна, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500506 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В. К., чрез адв.К. против решение
№ 1123/25.06.2021г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2130/2020г., с
което е отхвърлен предявеният от нея против „Лина 09“ ООД, ЕИК *********
иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответното дружество да
премахне постройки - сграда 1 с площ от 150 кв.м. и сграда 2 с площ от 67
кв.м., незаконно изградени в собствения й недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, Горна Трака, м.“Коджа тепе“, съставляващ ПИ 10135.2623.4008 по
КК на гр.Варна, с площ от 810 кв.м.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се, че изводите на съда относно основния
спорен между страните въпрос по статута на процесните сгради са вътрешно
противоречиви - съдът приема, че същите съставляват строеж и в същото
време, че имат характер на преместваеми обекти. Сочи се, че от
доказателствения материал по делото безспорно се установява, че сградите
1
имат характер на незаконен строеж по смисъла на разпоредбите на ЗУТ.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението и
уважаване на предявената искова претенция.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – „Лина 09“ ООД, чрез адв.Б., в който се излага становище за
неоснователност на жалбата.
Наред с въззивната жалба е постъпила и частна жалба от въззивницата
М.К., с която се обжалва постановеното от първоинстанционния съд, по реда
на чл.248 ГПК определение № 2970/23.08.2021г. в частта, в която същата е
осъдена да заплати на „Лина 09“ ООД сумата от 1 189.92 лева,
представляваща направени разноски в производството пред ОС, на основание
чл.78 ГПК.
Твърди се в жалбата, че искането на ответната страна за присъждане на
разноски е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за
действително заплатено адвокатско възнаграждение, както и че
претендираното такова е прекомерно.
С подаден в срок писмен отговор от въззиваемото дружество частната
жалба се оспорва като неоснователна.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от въззивницата
М.К. против "Лина 09" ООД иск с правно основание чл.109 ЗС.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че съгласно
договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 6882008г. на СВ -
Варна М.К. е собственик на ПИ № 10135.2623.4008 и по отношение на който
имот с нот.акт № 162/28.07.2009г. същата е учредила на ответното дружество
"Лина 09" ООД право на ползване. Твърди, че към момента на учредяване на
правото на ползване имотът е бил незастроен, както и че в обема на
предоставеното право не е включено извършването на строителство.
Независимо от това от страна на ползвателя са били изградени две незаконни
постройки, за които по повод на подадена от нея жалба за извършеното
незаконно строителство е узнала, че е издадено удостоверение за търпимост
№ 226/05.11.2019г. Счита, че тези неправомерни действия на дружеството
видоизменят имота й, поради което и е предявила иска си за осъждането му
2
да премахне незаконно построените сгради.
С подадения в срок отговор по чл.131 ГПК исковата претенция е
оспорена като неоснователна с възражения, че правото на ползване е
придобито от дружеството по възмезден начин с цел осъществяване на
търговската му дейност, в това число и чрез поставяне на временни
преместваеми обекти в имота, което обстоятелство е било известно на
въззивницата, предвид съвместното й съжителство с представляващия
дружеството К.К.. Твърди, че към момента на придобиване на правото на
ползване имотът не се е ползвал като земеделски, в същия са били изградени
подпорни стени от собственичката М.К.. Изградените в имота процесни
сгради имат статут на временни преместваеми обекти, поставени със
знанието, съгласието и по искане на К., за което са издадени съответни
разрешителни за поставянето им със срок до 2023г. С оглед на това и предвид
безсрочния характер на правото му на ползване, счита искането за тяхното
премахване за неоснователно.
По съществото на спора, съобразно наведените в жалбата
оплаквания, становищата на страните, въз основа на събраните по
делото доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а това е видно и от приетите като
доказателства нотариални актове, че в качеството й на собственик на ПИ
10135.2623.4008, с трайно предназначение "урбанизирана територия",
находящ се в гр.Варна, кв.Виница, м."Горна Трака", въззивницата М.К. е
учредила в полза на въззиваемото дружество "Лина 09" ООД безсрочно право
на ползване върху имота си срещу сумата от 12 200 лева. Не е спорно и че
към датата на придобиване на правото на ползване въззивницата и
представляващия дружеството К.К. са живели на семейни начала, което
съжителство е продължило до края на 2018г., както и че след учредяване на
правото на ползване в имота са били изградени и процесните две сгради. В
тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел Г.Т., както и
съвпадащите изявления на страните в първото по делото с.з.
Съгласно заключението на СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано
от съда като кореспондиращо на ангажираните по делото писмени
доказателства, в частност разрешения за поставяне на преместваеми обекти
3
по чл.56 ЗУТ, схеми към тях, разрешение за строеж от 2009г. и писма-
отговори на Община Варна, към настоящия момент в ПИ 10135.2623.4008
съществуват две постройки - едната /сграда 1/ с площ от 150 кв.м. и другата
/сграда 2/ с площ от 67 кв.м. И двете сгради са изградени върху
стоманобетонова основа, изпълнени са от метална конструкция - колони,
греди, ферми, столици, противоветрови връзки; връзките между отделните
елементи са изпълнени от заварки, колоните стъпват върху стоманобетонова
площадка чрез планки; стените и покривите им са от термопанели, закрепени
с винтове към носещата се конструкция. Според заключението за сграда 1 има
издадени разрешения за поставяне на преместваем обект от 2013г. и от 2017г.,
всяко за срок от 5 години, а за сграда 2 - разрешения за поставяне на
преместваем обект от 2013г. и от 2018г., всяко от които също за срок от 5
години. Сградите се ползват като автосервиз и пункт за извършване на
технически прегледи.
От коментираното заключение се установява още, въз основа на
издадено в полза на въззивницата К. разрешение за строеж № 24/24.07.2009г.
за изграждане на подпорна стана в ПИ са изпълнени стоманобетонни
конструкции, които представляват самостоятелен обект в имота, изграден с
цел по-целесъобразно ползване на имота, достъпността до него от пътната
инфраструктура и преодоляване на денивелацията на имота от изток. Върху
част от тези конструкции са разположени и процесните две сгради - под част
от сграда 1 и площадката пред нея има стоманобетонна конструкция от
колони, греди и плоча, с външни ограждащи стени от бетонни блокчета, а
останалата част под тази сграда и площадката от запад е върху
стоманобетонна настилка върху насип, ограничен от изградената подпорна
стена; под сграда 2 също има изградена стоманобетонна конструкция от
колони, греди и плоча, подпорна стена от запад и външни ограждащи стени
от бетонови блокчета от север и изток.
Отчитайки начина им на изграждане в конструктивно отношение
вещото лице сочи, че всяка една от сградите може да бъде отделена от
повърхността и преместена в пространството на отделни модули чрез
разглобяване в местата на заварките и монтирана на друго място чрез
сглобяване на отделните модули, както и че отделянето им не би
нарушило/изменило трайно субстанцията на стоманобенонните конструкции
върху които са монтирани.
4
Наред с коментираните в заключението разрешения по чл.56 ЗУТ по
делото са приети като доказателства и предходни разрешения за поставяне на
преместваеми обекти в процесния имот, а именно Разрешение № Ч-
106/02.08.2011г. и Разрешение № Ч-98/05.08.2010г., двете за поставяне на 10
бр.модули с обща площ от 150 кв.м., които доказателства, в съвкупност с
останалия доказателствен материал, вкл. и приетото в настоящата инстанция
решение по адм.д. № 16/2020г. за отмяна на удостоверение за търпимост №
226/25.11.2019г., също подкрепят направения по-горе извод относно това, че
изграждането на процесните сгради е реализирано след учредяването на
правото на ползване в полза на ответното дружество и въз основа на тези
разрешения.
Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
В качеството си на собственик на ПИ 10135.2623.4008 въззивницата е
легитимирана да претендира чрез иска по чл.109 ЗС защита на правото си на
собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение върху имота й, което ограничава,
смущава и пречи на пълноценното му ползване според неговото
предназначение или създава опасност от такова въздействие. В тази връзка
искът по чл.109 ЗС дава защита и срещу лицето в полза на което е учредено
вещно право на ползване в хипотезите, когато с действията си същото
нарушава забраната на чл.56 ЗС - да не накърнява субстанцията /променя
съществено/ и предназначението на вещта. С оглед на това и основният
спорен въпрос между страните е дали изградените от въззиваемото дружество
в качеството му на ползвател процесни сгради съставляват строеж по см. на
§5, т.38 от ДР на ЗУТ, извършен без надлежно учредено право на строеж,
който видоизменя съществено имота на въззивницата или същите са
преместваеми обекти по см. на чл.56 ЗУТ, поставени по надлежния ред и
които не променят съществено вещта и нейното предназначение.
От съвкупния анализ на обсъдените по-горе доказателства съдът приема,
че наличните в имота постройки отговарят на легалната дефиниция за
"преместваем обект", дадена в т.80 на §5 от ЗУТ - в конструктивно отношение
са изградени по начин, по който могат да бъдат демонтирани /разглобени/ и
отново сглобени на друго място в същия вид и предназначение, като
5
поставянето и/или премахването им не изменя трайно субстанцията или
начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или
от който се отделя. Съгласно заключението на СТЕ същите са изпълнени от
метална конструкция - колони, греди, ферми, столици, противоветрови
връзки; връзките между отделните елементи са чрез заварки, колоните
стъпват върху стоманобетонова площадка чрез планки; стените и покривите
им са от термопанели, закрепени с винтове към носещата конструкция;
монтирани са върху стоманобенонна конструкция /подпорна стена и бетонна
плоча върху нея/, съставляваща самостоятелен обект, изграден въз основа на
издадено преди учредяването на правото на ползване разрешение за строеж в
полза на въззивницата; отделянето на сградите няма да наруши целостта на
тази конструкция. За поставянето им са били издавани периодично
разрешения по чл.56 ЗУТ от компетентните органи, начиная от 2010г. и
използването им е за дейност, предвидена по чл.56, ал.1, т.2 ЗУТ.
Липсата на трайно закрепване към терена и възможността да бъдат
демонтирани и преместени на друго място изключва определянето им като
строеж по см. на дефиницията, дадена в т.38 на §5 от ЗУТ. Издаденото по
инициатива на въззиваемото дружество удостоверение за търпимост,
впоследствие отменено като незаконосъобразно по реда на инстанционния
контрол също не може да обоснове извод, че въпросните сгради съставляват
извършено незаконно строителство в имота.
Ето защо и доколкото в договора за учредяване право на ползване
липсват предвидени ограничения в обема и начина на ползване на имота,
настоящият състав намира, че с поставянето на тези преместваеми обекти
ползвателят не е въздействал върху него по начин, който да доведе до
промяна на неговото предназначение или неправомерно изменение.
Извършените действия изцяло кореспондират на съдържанието на
притежаваното от него ограничено вещно право - да си служи с вещта
съобразно нейното естество, поради което и същите са противопоставими на
собственика.
По изложените съображения предявеният иск е неоснователен.
С оглед съвпадането на изводите на настоящата инстанция относно
изхода по спора с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
6
По частната жалба:
С обжалваното определение ОС - Варна е допълнил по реда на чл.248
ГПК решението си в частта за разноските, като с оглед изхода от спора,
представените доказателства за реално извършени от ответната страна
разноски и след редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение
по направеното от въззивницата възражение по чл.78, ал.5 ГПК е осъдил
последната да заплати на "Лина 09" ООД разноски в размер на 1 189.92 лева
/100 лева заплатен депозит за вещо лице и 1 089.92 лева адвокатско
възнаграждение/.
Видно от материалите по делото е, искането за присъждане на разноски
е било направено своевременно /заявено е с отговора на исковата молба/, в
последното съдебно заседание процесуалният представител на дружеството е
представил списък по чл.80 ГПК, ведно с договор за правна помощ и
съдействие, удостоверяващ плащане в брой на адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лева. С оглед на това и предвид изхода от спора искането за
присъждане на сторените от ответното дружество разноски правилно е
прието за основателно.
Възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение не е било направено от въззивницата в съдебното заседание,
в което е представен списъка по чл.80 ГПК, поради което и заявеното такова
едва с отговора на молбата по чл.248 ГПК не е следвало да бъде разглеждано.
По същите съображения не следва да се разглежда и поддържаното в частната
жалба идентично възражение. В същото време, с оглед забраната за
влошаване положението на жалбоподателя и доколкото липсва жалба от
"Лина 09" ООД срещу определението по чл.248 ГПК в частта, в която
искането му за присъждане на разноски в пълния претендиран размер е
отхвърлено, изводът на първоинстанционния съд за основателност на това
възражение и намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение не може
да бъде ревизиран.
Ето защо обжалваното определение в осъдителната му част следва да
бъде потвърдено.
По разноските за въззивното производство:
На основание чл.78 ГПК въззивницата дължи на въззиваемото
дружество направените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
7
Съгласно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ,
съдържащ изявление за плащане в брой същото е в размер на 2 000 лева.
Направено възражение за прекомерност настоящият състав намира за
неоснователно, тъй като претендираното и заплатено адвокатско
възнаграждение е под минималния размер, определен съгласно чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1/2004г. въз основа на цената на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1123/25.06.2021г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 2130/2020г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл.248 ГПК по същото
дело определение № 2970/23.08.2021г. в частта, в която М. В. К. е осъдена да
заплати на "Лина 09" ООД разноски за производството пред ОС в размер на 1
189.92 лева.
ОСЪЖДА М. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "Лина 09"
ООД, ЕИК ********* сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща
разноски за въззивното производство, на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8