Р
Е Ш Е Н И Е
№457 18.12.2019
год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива
Атанасова и
в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №453 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационната
жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез пълномощника си по
делото главен юрисконсулт А.Т.-Г. против решение №511/07.10.2019 год.,
постановено по АНД №1549/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с
което е отменено Наказателно постановление №6108/23.04.2019 год., издадено от Началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция
„Пътна инфраструктура”, редовно упълномощен с пълномощно с изх.№П-285 от 07.12.2018
год. на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при
допуснати нарушения на материалния закон, касационно основание по чл.348, ал.1
т.1 от НПК. Твърди се в жалбата, че неправилно въззивният съд е възприел и
квалифицирал административното нарушение. Не е съгласен с извода, че установеното
по делото сочи на изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от
Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни
ППС. Не е спонно по делото, че натоварването на ос на тройната ос на
полуремапкето е 27.940 тона, при максимално допустимо натоварване 24 тона. Правилно
и законосъобразно е квалифицирано поведението на водача, че управлява
извънгабаритно ППС. Счита, че този извод на съда е направен при неправилно
тълкуване на разпоредбите на закона за пътищата, Закона за движение по пътищата
и Наредба №11. В подкрепа на това е направен анализ на приложимите разпоредби
на ЗДвП и Закона за пътищата, както и на целите на всеки един от тези закони.
Счита, че органите на Агенция „Пътна инфраструктура“ не са овластени да
съставят актове и да издават наказателни постановление по Закона за движение по
пътищата. Въз основа на подробно изложените аргументи, счита че поведението
правилно е било квалифицирано като нарушение по чл.26 от Закона за пътищата. Направено
и искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на
наказателното постановление. В съдебно заседание е депозирана молба, с която са
изложени подробни съображения в подкрепа на депозираната касационна жалба.
Ответникът по касация Н.С.К.
от с. Поликраище, редовно и своевременно призован, не се явява и не изразява становище
по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура взема становище, че решението на районния съд е законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди направените
в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на
законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, разгледана по
същество е неоснователна.
Производството пред Старозагорският
районен съд се е развило по жалбата на Н.С.К. против Наказателно постановление
№6108/23.04.2019 год., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура”, с което
на основание чл.53, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за
пътищата /ЗП/ му е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1000.00
лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от същия закон. При осъществения контрол за законосъобразност въззивния съд е обосновал извод, че
обжалваното наказателно постановление е неправилно. Приел е, че описаното
в наказателното постановление административно нарушение сочи на изключението по
чл.14 от Наредба №11/03.07.2001
год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Това го е мотивирало да постанови решение, с което е отменил
обжалваното наказателно постановление.
Решението на районният съд е правилно.
Видно от съдържащото се в процесното
наказателното постановление описание, от
фактическа страна е прието, че на 08.04.2019 год. в 14.00 ч.,
на път I-5, км.231+500 в посока гр. Велико Търново – гр. Стара Загора, Н.С.К. е управлявал и осъществявал движение на съчленено
ППС с пет оси, състоящо се от МПС с две оси марка
„Волво”, модел „ФХ 12”, рег. №***** и полуремарке с три оси с рег.№*****. В процеса на
проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба №11/03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/, както следва:
- при измерено разстояние
между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на
поллуремаркето е 27.940 т. при максимално допустимо натоварване от 24 тона,
съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“ от Наредбата.
Измерените параметри на ППС показват,
че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата, респективно тежко
по чл.3, т.2 на Наредбата. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от ЗП, движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за
дейност от специалното
ползване на пътя. Водачът не е представил валидно
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на
извънгабаритното пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба
№11 от 03.07.2011 год. на МРРБ. Нарушението не е маловажно, тъй като движението на извънгабаритни ППС повишава рисковете относно
безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфаструктура.
Наложената от наказващия орган
санкция на Н.К. се основава на нормата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000.00
до 5000.00 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл.25, чл. 26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и
ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. От тази нормативна
регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ. субект на
административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде
всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.26,
ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без надлежно разрешение. По смисъла на приложимото законодателство
разрешението включва разрешително или квитанция за платена пътна такса.
В случая товарния автомобил има натоварване на тройната ос на
полуремаркето от 27.940 т., поради това попада под
определението на чл.3, т.2 във връзка с чл.7,
ал.2,
т.3, буква „б” от Наредбата на МРББ
за движение на тежки и извън габаритни ППС, но тези му параметри сочат на изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от същата
Наредба: Извън габаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се
движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до
45 тона или натоварване на ос, което
не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по
раздел II, както и тези с
габаритни размери широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.
Следователно при тези параметри, необходимото и достатъчно условие за неговото движение е заплащането на
определена такса. Не е необходимо издаването на
разрешително, а единствено и само заплащането на съответната пътна такса.
Следователно правилно е прието от районният съд, че движението на ППС
не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от
Закона за пътищата,
защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки
ППС без разрешение. В конкретния случай
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето, сочи, че е натоварването
не надвишава 30% от предвиденото такова в чл.7, т.е. максимално допустимото е
24 т., а изключението ще бъде ако натоварването е до 32 т. /измереното е 27.940
т./. След като нормативно е предвидено, че е допустимо
движение на извънгабаритни ППС до определени параметри на натоварването на тройната ос
без издадено разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая
управляваното от К.
ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/2001 год., административно-наказателната
разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи
съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата,
предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500.00 лв. до 3 000.00 лв. за управление на
ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи
нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен
установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и
реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба
№11/ 03.07.2001 год.,
издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение
на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно когато движението на
извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по
чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква
”а” от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато
движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от
Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за
движение на тежко ППС се издава от
органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за
републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските
пътища/, а в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се
издава индивидуален административен акт.
Всъщност такава е трайната практика на Административен съд Стара Загора.
Не може да се възприемат
възраженията, изложени в касационната жалба, че органите на Агенция „Пътна
инфраструктура“ не са овластени да съставят актове по Закона за движението по
пътищата и да издават наказателни постановления. Съгласно разпоредбите на
чл.189, ал.1 във връзка с чл.167, ал.3, изр.2 от ЗДвП, служителите на АПИ
разполагат с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно
да съставят актове за нарушения по този закон. Тази нормативна регламентация е
в унисон с нормата на чл.37, ал.1, т.1
от Наредба №11/03.07.2001 год., според която във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“
спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно
средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14,
ал.3. Следва да се има в предвид и разпоредбата на чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП,
съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон /Закона за движение
по пътищата/, определените от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията имат право да ползват технически средства за измерване
на размерите, масата или натоварването на ос. А нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията /в ръководеното от него министерство
като структура е създадена и Агенция „Пътна инфраструктура/ и от кметовете на
общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Следователно няма нормативна пречка по съставените от служители
на Агенция „Пътна инфраструктура“ АУАН по ЗДвП да бъдат издавани наказателни
постановления. Дали е налице издадена заповед по чл.189, ал.2 от ЗДвП от
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която да е
определил длъжностни лица да издават наказателни постановление по ЗДвП е друг
въпрос. Според настоящият съдебен състав не съществува законова пречка контрола
по ЗДвП в частта на движението на извънгабаритни ППС да се осъществява от
органите на АПИ, респективно да се налагат и санкции по Закона за движението по
пътищата.
Посочването като аргумент, че
разпоредбата на чл.37, ал.3 от Наредбата, не е основание за обратното тълкуване
на разпоредбите на наредбата, тъй като същите се отнасят за допускането до
движение на ППС, след като същите са били спрени за проверка и е установено
нарушение по тази наредба.
С оглед на гореизложеното районният
съд Стара Загора е постановил законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №511/07.10.2019 год., постановено по АНД №1549/2019 год. по описа на Районен
съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.