Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 215
гр. Пловдив 23.07.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети
състав, в открито заседание на осми юли, през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР
КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЧАМБОВ
ЕМИЛ
МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 253 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П.Н.Н.,
подадена чрез процесуалния му представител адвокат М.С. против решение № 101 от
20.02.2020 г., поправено с решение № 107 от 21.02.2020 г., постановени по т.д.
№ 481 по описа за 2019 г. на П.ския окръжен съд, с което е отхвърлен като
неоснователен иска, предявен от П.Н.Н., да се признае за установено по отношение на ответника Г.А.М.,
съществуването на задължения на ответника, за които е издадена заповед за
изпълнение № 223/10.01.19 г. по ч.гр.д. № 17788/18 г. на П.ски районен съд, а
именно: сумата 50 000 лв., дължима по запис на заповед от 09.05.2007 г., с падеж
09.11.2015 г.; законна лихва върху сумата, считано от 08.11.2018 /датата на
подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до окончателното им
изплащане; и с което П.Н.Н., е
осъден да заплати на Г.А.М. направени разноски по водене на делото
в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител е изразил
становище, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, по подробно
изложени във въззивната жалба съображения. Жалбоподателят моли обжалваното
решение да се отмени и да се постанови друго, с което да се уважи предявения
иск, както и да му се присъдят направените деловодни разноски.
Въззиваемият Г.А.М., чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното
решение е правилно и следва да се потвърди. Моли да му се присъдят направените
деловодни разноски за въззивното производство.
П.ският апелативен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните,
приема за установено следното:
Производството пред П.ския окръжен съд е образувано
по предявен от П.Н.Н. против Г.А.М., установителен иск за признаване
съществуването на вземане в размер на сумата 50 000 лв., дължима по запис на
заповед от 09.05.2007 г., с падеж 09.11.2015 г.; законна лихва върху сумата,
считано от 08.11.2018 /датата на подаване на заявление за издаване заповед за
изпълнение/ до окончателното им изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение № 223/10.01.19 г. по ч. гр. д. № 17788/18 г. на П.ски районен съд.
Искът се
основава на следните, безспорно установени по делото факти:
Със запис на заповед, издаден на
09.05.2007
г., в гр. П., издателят Г.А.М. се е задължил неотменимо и безусловно, при
предявяване на този запис на заповед, да заплати на поемателя П.Н.Н. сумата 50
000 лв. Записът на заповед съдържа още: място на издаване – гр. П., място на
плащане – гр. П., ул. „Е.“ № 11 и падеж на задължението - 09.11.2015
г.
Записът на заповед е подписан от издателя Г.А.М..
По делото е установено също, че след като обещаната по менителничния
ефект сума не е била платена на падежа от издателя, съответно – от авалиста,
поемателят П.Н. се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №
223/10.01.2019 г. на основание
документ, по реда на чл. 417 ГПК, по ч. гр. д.
№ 17788/18 г. на П.ски районен съд.
Срещу тази заповед е постъпило възражение в законово установения срок от длъжника
– издател по записа на заповед, което е обусловило интереса на ремитента от
предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на
вземането срещу него.
Срещу предявения иск, ответникът противопоставя възражението за
недействителност на менителничния ефект, поради твърдяно неспазване на
изискуемата от закона форма – чл. 535
във вр. с чл. 537 и чл. 486 ТЗ. В тази насока е изразено становище, че
процесният запис на заповед, в нарушение на изискванията на посочените разпоредби,
предвижда два начина на плащане – на определена дата и на предявяване, което
опорочавало предвидената форма и водело до нищожност на ефекта.
Освен възражението за недействителност, се поддържа и възражението за
погасяване на ефекта по давност. В тази насока се излагат доводи, че ако
записът на заповед е предявен за плащане на 11.11.2015 г., е отбелязано, то
избраният падеж „на предявяване“ бил ограничен с едногодишния срок по чл. 487 ТЗ, а тъй като е предявен седем години след изтичането на този срок,
задължението е погасено по давност.
Възраженията са неоснователни.
Неоснователно е преди всичко възражение за нищожност на менителничния
ефект, основаващо се твърдението, че записът на заповед не съдържал ясно
определен начин на плащане.
Записът на заповед
се подчинява на строго формални изисквания по отношение на формата и
реквизитите му - чл. 535, във вр. с чл.
537 и чл. 455, които
следва по несъмнен начин да установят безусловно поетото задължение да се плати
определена сума; лицето,
в чиято тежест е възникнало менителничното задължение; падежът на задължението; място на
плащането; името на лицето, на
което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването;
подпис на издателя.
В конкретния случай процесният запис на заповед съдържа описания и
изискуем от закона минимум от реквизити, с които ясно и еднозначно е определен и
падежът на задължението – 09.11.2015 г. Наличието на израза
„на предявяване“ в документа, според настоящия състав, в случая не може да
обоснове извод за наличието на два различни падежа, заради обстоятелство, че
предявяването на записа на заповед,
което по своята правна същност
представлява покана за изпълнение на менителничното задължение, в случая предшества изрично, ясно и недвусмислено
определения падеж на записа на заповед, а освен това формално е отнесено към основанието,
от което произтича задължението, а не към времето на изпълнение.
Освен това, разпоредбата на чл. 486, ал. 2 ТЗ определя лимитативно
изключенията от предвидените в ал. 1 възможности за определяне на падежа,
обуславящи нищожността на менителничния ефект, които са неотносими към
настоящият случай.
Поради изложеното, е неоснователно и възражението, че произтичащото от процесния
запис на заповед било погасено по давност, заради предявяването му извън
едногодишния срок по чл. 487 ТЗ и при липсата на изрична уговорка за
удължаването му. Както бе отбелязано в случая, падежът е на определен ден – чл.
486, ал. 1, т. 4 ТЗ, а ограничението за срок на предявяване по смисъла на чл.
487, ал. 1, изр. 2 ТЗ е относимо към хипотезата на чл. 486, ал. 1, т. 2 ТЗ.
След като в случая записът на заповед отговаря на изискванията по отношение на формата и реквизитите му - чл. 535 във вр. с чл. 537 и с чл. 485, ал.1 ТЗ, установяващи по несъмнен начин безусловно поетото от ответника задължение да се
плати на ищеца сумата 50 000
лева, на определения в
ефекта падеж – 09.11.2015 г.,
който към датата на издаване на заповедта за изпълнение на паричното задължение
е настъпил, предявеният установителен иск е основателен.
Като е постановил обратното, отхвърляйки този иск, П.ският окръжен съд
е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо това, се
постанови друго, с което да се уважи предявения иск.
Съобразно с постановеното по спора, на
ищеца следва да се присъдят сторените разноски, които предвид представените
доказателства за извършването им възлизат както следва: разноски за заповедното
производство в размер на платената ДТ от 1000 лева.
На ищеца е предоставена безплатна правна
защита от упълномощения адвокат М.С., при условията на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА,
поради което и на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА следва да й се присъди
възнаграждение за процесуално представителство и защита, което определени
съобразно с разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения по реда на чл. 38 ал. 2 ЗА възлиза на: 1 280
лв. - за процесуално представителство по ч. гр. д. № 17788/18 г. на П.ски районен съд; 2030 лв. - за
процесуално представителство защита
в производството
по т. д. № 481 по описа за 2019 г. на П.ския окръжен съд и на 2030 лева - за
процесуално представителство и производството по настоящото в. т. д. № 253 по
описа за 2020 г. по описа на П.ския апелативен съд.
За
исковото производство вкл. и за въззивното, ищецът е освободен от заплащане на
ДТ в общ размер от 2000 лева, поради което тази такса следва да се заплати от
ответника, на основание чл. 78 ал. 7 ГПК по сметка на П.ския апелативен съд.
В съответствие с изложеното, П.ският
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 101 от 20.02.2020
г., поправено с решение №107 от 21.02.2020 г., постановени по т. д. № 481 по
описа за 2019 г. на П.ския окръжен съд,
като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, че Г.А.М., ЕГН ********** дължи на П.Н.Н., ЕГН **********,
сумата от 50 000 лева, по запис на заповед, издаден от Г.А.М. на 09.05.2007 г., с падеж
09.11.2015 г.; ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2018 г.
/датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение/ до
окончателното им изплащане, за която сума е издадена Заповед № 223/10.01.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
по ч. гр. д. № 17788/18 г. на П.ски районен съд.
ОСЪЖДА Г.А.М. ЕГН **********,
да заплати на П.Н.Н., ЕГН **********,
сумата 1000 лева - деловодни разноски
за заповедното производство по ч. гр. д.
№ 17788/2018 г. на П.ски районен съд.
ОСЪЖДА
Г.А.М.
ЕГН **********, да заплати на адвокат М.З.С.
с личен № ***, АК – Х., адвокатско възнаграждение в общ размер от 5340 лева, на основание чл.78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв., за осъществено процесуално
представителство и защита на ищеца по делото П.Н.Н., от които – 1280 лева - за производството по
ч. гр. д. № 17788 по описа за 2018 г. на П.ски
районен съд; 2030 лева – за производството по т.д. № 481 по описа за 2019 г. на П.ския окръжен съд и 2030 лева – за производството
по в. т. д. № 253
по описа за 2020 г. на П.ския апелативен съд.
ОСЪЖДА Г.А.М. ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Апелативен съд – гр. П., бул. „***“ 167, ЕИК (БУЛСТАТ) ***,
държавна такса в размер на сумата 2000 лева.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията
на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: