Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………,01.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина Атанасова изслуша
докладваното от съдията Борислав Милачков адм. д. № 1078 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от
Глава ХІХ на Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. чл. 145 и сл. от
Глава Х на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Марияна С.П. и С.П. ***, депозирана чрез адв. С., против Заповед №0727/21.02.2020 г. на кмета на община Варна, с която е разрешено на Б.З.Б. – собственик на ПИ
10135.2552.***по КК на гр. Варна, ж.к. „Изгрев“, прокарване на временен път с
ширина 3.50 м., като се продължи отворения на място временен път по Заповед №
3791/07.11.2017 г. и се премине през поземлени имоти 10135.2552.***,
10135.2552.*** и 10135.2552.*** като последният е собственост на
жалбоподателите. В жалбата се съдържат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати
съществени нарушения в хода на проведеното административно производство по реда
на чл.190 от ЗУТ, както и поради несъответствие на акта с приложимите
материалноправни разпоредби. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени процесната Заповед №0727/21.02.2020 г. като незаконосъобразна.
Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалба се поддържа от
общия процесуален представител на жалбоподателите – адв. Ст. С.. В допълнение
към изложеното в жалбата и предвид заключението на изслушаната по делото СТЕ, последната
твърди, че заповедта е издадена и в нарушение на чл.35 от АПК – при неизяснени
факти, които са релевантни за изхода на производството, тъй като ширината на разрешения
временен път не е съобразена с намиращата се в имота на жалбоподателите
Панайотови септична яма. Поддържа се и искането за присъждане на разноски в
полза на оспорващите, за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Кметът на Община Варна, се представлява от процесуален представител – ю. к. Д. С , която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Твърди, че процесната заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в съответствие с нормите на приложимия материален закон – ЗУТ, и при спазване на административно-производствените правила. Моли съда да постанови решение в този смисъл, съответно - моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Заинтересованите страни в производството – Б.З.Б., И.И.Ф., Й.Д.З., А.Е.Ч.,*** и С.В.К. – редовно призовани за съдебно заседание – не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по повдигнатия правен спор.
От упълномощен представител на заинтересованата страна Б. Здр. Б. в деловодството на съда е депозирано писмено становище с.д. № 7647 от 03.07.2020 г. по съществото на спора. Счита, че жалбата на Панайотови е неоснователна, предвид обстоятелството, че оспорената заповед е съобразена със становището на общинската Комисия за прокарване на временни пътища, която е избрала икономически най-изгодното трасе за прокарване на временен път до ПИ 10135.2552.***по КК на гр. Варна – собственост на заявителката Бл. Б.. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало пред ответника на 11.09.2019 г., когато упълномощен представител на заинтересованата страна Б. Здр. Б., собственик на ПИ с идентификатор 10135.2552.***по КК на гр. Варна, е депозирал в Община Варна Заявление рег. № АУ090027ВН (л. 72 от адм. преписка), с което е поискал от ответника да открие производство за прокарване на временен път до имота на заявителката, находящ се в ж.к. „Изгрев“ на гр. Варна.
На 10.10.2019 г. е проведено заседание на Общинската Комисия за определяне на трасе за достъп до имоти по процедури за учредяване на право на преминаване и прокарване на временни пътища, на което е разгледано заявлението на Бл. Б.. Видно от представения с административната преписка Протокол № 10 от 10.10.2019 г. /л. 68 – 70/, Комисията е взела решение за допускане на процедура за прокарване на временен път до ПИ с идентификатор 10135.2552.***по КК на гр. Варна, в ж.к. „Изгрев“, като отразената в КК пътека се разшири до ширина от 3,00 м. и се засегнат части от ПИ 10135.2552.***, ПИ 10135.2552.*** и ПИ 10135.2552.***. В решението си Комисията изрично е посочила, че това трасе не следва предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР, но е най-икономично осъществимо.
За взетото от Комисията решение заинтересованите лица в производството, собственици на обслужващите имоти са уведомени с писмо рег. № АУ090027ВН_003ВН от 30.10.2019 г., доказателства за което са приложени на л. 62 и 63 от адм. преписка.
В законово установения срок са постъпили две възражения – едно от Станимир Тодоров Чернев – собственик на ПИ с идентификатор 10135.2552.2075 и ПИ с идентификатор 10135.2552.*** и второ – от Атанас Георгиев Буров и Павлина П Петрова, собственици на ПИ с идентификатор 10135.2552.***.
Възраженията са разгледани от общинската Комисия, назначена със Заповед № 0415/06.02.2019 г. на Кмета на Община Варна, на заседание, проведено на 14.11.2019 г. С решение 11-5 от Протокол № 11/ 14.11.2019 г. компетентния колективен общински орган е намерил жалбите за основателни и ги е уважил. В тази връзка е взето решение за друго трасе на временния път с ширина от 3,50 м. до ПИ 10135.2552.***по КК на гр. Варна като същото премине през отворения на място временен път, съгласно Заповед № 3791/07.11.2017 г., и се премине през ПИ с идентификатор 10135.2552.*** – общинска собственост съгласно чл.16, ал.1 от ЗУТ, ПИ с идентификатор 10135.2552.***, след което да завие на запад и премине през ПИ с идентификатор 10135.2552.*** покрай южната му граница. По този начин са засегнати части от съответните ПИ както следва: от ПИ с идентификатор 10135.2552.*** се засягат 103 кв.м. и от ПИ с идентификатор 10135.2552.*** – 79 кв.м.
До заинтересованите лица – собственици на засегнатите имоти на основание чл.26, ал.1 от АПК са изпратени уведомителни писма за взетото от Комисията решение 11-5 от Протокол № 11/ 14.11.2019 г. – съответно рег. № АУ090027ВН_008ВН от 28.11.2019 г. и рег. № АУ090027ВН_009ВН от 28.11.2019 г. Видно от представените на лист 26 от адм. преписка обратни разписки, пощенските пратки до жалбоподателите С. П. П. и М. Сл. П. са се върнали с отметка „непотърсена“. Обявление за същото решение е поставено на таблото за обяви на Община Варна на 09.01.2020 г. и е публикувано на електронната страница на Община Варна на същата дата. Посочен е срок за обжалването му – 16.01.2020 година.
Предвид липсата на възражения срещу решението на Комисията от 14.11.2019 г. на 21.02.2020 година ответникът е издал оспорената в настоящото производство Заповед №0727/21.02.2020 г.
Жалба с рег. № РД13009614ВН_004ВН /л.18 от адм. преписка/ срещу решение 11-5 от Протокол № 11/ 14.11.2019 г. от инициаторите на настоящото съдебно производство е постъпила при ответника на 06.03.2020 година. Във връзка с това до тях е изпратено писмо рег. № РД13009614ВН_005ВН от 13.03.2020 г. /л. 16 от преписката/. В него е посочено, че жалбата няма да бъде разгледана от компетентния общински орган, предвид обстоятелството, че вече има издадена заповед по реда на чл. 190, ал.1, ал.2 във вр. с ал.6 от ЗУТ, която може да бъде оспорена по съдебен ред пред АС- Варна в 14-дневен срок от получаване на писмото. По-късно с електронно съобщение от 30.03.2020 година жалбоподателите са уведомени, че до преустановяване на извънредното положение в Република България, обявено на 13.03.2020 година, сроковете за обжалване на Заповед №0727/21.02.2020 г. не текат.
На 20.05.2020 г. на жалбоподателите е връчено писмо, ведно с екземпляр от заповедта, в което е изрично посочено, че ако желаят жалбата им от 06.03.2020 г. да се счита като жалба до АС- Варна срещу издадената Заповед № 0727 от 21.02.2020 г., следва да заявят това писмено пред Община Варна. В тази връзка на 22.05.2020 година в деловодството на ответника е постъпила молба рег.№ РД13009614ВН_006ВН от М.С.П. и от С.П.П., депозирана от техен общ процесуален представител, с която настояват жалбата от 06.03.2020 г. да се счита за жалба срещу Заповед № 0727/21.02.2020 г., която е адресирана до АС- Варна. Предвид горното е образувано настоящото съдебно производство.
По искане на жалбоподателите съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза. Изготвеното от вещото лице инж. Вл. А. заключение не е оспорено от страните и се кредитира от съда като дадено компетентно и безпристрастно. Според изложеното в заключението по експертизата, ПИ с идентификатор 10135.2552.***/господстващият имот/ и обслужващите го имоти – в това число и ПИ с идентификатор 10135.2552.*** - собственост на жалбоподателите, попадат в обхвата на ОУП на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/ 03.09.2012 г., и Специфичните правила и нормативи /СПН/ към него, одобрени със Заповед № РД-02-14-2197/ 03.09.2012 г. на Министъра на РРБ на Р България. Имотите попадат в устройствена зона Жм1 – жилищна устройствена зона с ниско застрояване в природна среда със следните устройствени показатели: плътност на застрояване – max 30%; Кинт – max 1; Кота корниз – max 10 м. Процесните имоти попадат в обхвата на разработката за ПУП-ПУР на ж.к. „Изгрев“ на гр. Варна, одобрени от Общински съвет – Варна през 2012 г. Вещото лице е установило данни за изработен ПУП-ПРЗ единствено за ПИ с идентификатор 10135.2552.***, одобрен със Заповед № Г-378/31.10.2018 г. След оглед на място вещото лице е установило, че към момента на изготвяне на експертизата до имот, завършващ на 2099, собственост на заинтересованата страна Бл. Б., има осигурен единствено пешеходен достъп. Той се осъществява през северната ограда на имота, в нейния източен край, през имот с идентификатор 10135.2552.2096 по пътека-улица, която е част от ПИ 10135.2552.2095 и ПИ 10135.2552.2096.
В заключението си вещото лице сочи, че първоначално определеното трасе с Протокол № 10 от 10.10.2019 година на общинската Комисия, показан със зелен цвят на комбинираната скица към СТЕ, се използва отразената в КК на гр. Варна пътека между имоти *** и *** от една страна и между имоти 2075 и *** от друга страна. Експертът е съобразил, че от съдържащите се в административната преписка доказателства е видно, че тази пътека, разположена южно и източно от ПИ *** е собственост на физическото лице Станимир Тодоров Чернев, а не е общинска собственост, каквито са съществуващите данни в КР. Установено е също и това не е оспорено от страните, че по южната граница на ПИ *** има изградена подпорна стена и масивна ограда от бетонови блокчета. Тази бивша пътека е затворена с метална врата и телена мрежа и по този начин достъпът до ПИ ***е преустановен. Ако се премине към първоначалния вариант за прокарване на временен път, то част от подпорната стена и плътната ограда ще трябва да бъдат премахнати. В трасето на бившата пътека има засадени дръвчета, но тъй като на вещото лице не е осигурен достъп до този имот, той не може да посочи точна бройка, вид и възрастта на тази растителност. Сочи се също, че до северната ограда на ПИ *** има голям орех, възрастта на който вещото лице определя на над 50 години, което също ще следва да се премахне при реализиране на първия вариант за осигуряване на достъп до ПИ 2099.
Ако достъпът до ПИ ***бъде осигурен по трасето, което е определено с оспорената заповед, то с него се засяга част от: 1/ ПИ 5115 – част от уличната регулация, върху която има издънки на около 1-2 години от отрязана смокиня; 2/ ПИ *** – слива на 5-6 години, ябълка на около 10 г. и 3 чукана лозе на около 15 – 20 години; 3/ ПИ *** – 2 финапа – 3-4 годишни, кайсия на около 10 г., череша на около 7-8 г., две праскови на около 10 г., 25 бр. туи на около 5-6 години. Вещото лице е констатирало, че така предложеното трасе за прокарване на временен път частично съвпада с одобрения и влязъл в сила ПУП-ПУР и по-конкретно – в частта досежно ПИ 5115 и ПИ ***, както и досежно много малка част (около 4 кв.м.) от ПИ ***. Останалата част от ПИ *** с площ от около 75 кв.м. е изцяло извън площта на проектираната с ПУП-ПУР улична регулация.
След извършения оглед на място вещото лице съобщава за възможни три варианта на трасе за прокарване на временен път, които са обозначени на комбинираната скица към СТЕ с жълт, виолетов и зелен цвят като последният е този, който съответства на одобрения с оспорената заповед. Експертът намира последния вариант за най-икономичен и целесъобразен, но при условие, че ширината на временния път се редуцира до 3,00 м., с което ще се избегне засягането на септичната яма, находяща се в ПИ ***, собственост на жалбоподателите.
Установените по делото факти налагат следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед №0727/21.02.2020 г. на кмета на община Варна, с която е разрешено на Б.З.Б. – собственик на ПИ 10135.2552.2009 по КК на гр. Варна, жк. „Изгрев“, прокарване на временен път с ширина 3.50 м., като се продължи отворения на място временен път по Заповед № 3791/07.11.2017 г. и се премине през поземлени имоти 10135.2552.***, 10135.2552.*** и 10135.2552.***, но не цялата заповед, а само в частта досежно имота на жалбоподателите М. и С. Панайотови – ПИ 10135.2552.***, т.е. предметът на съдебния спор е ограничен дотам, докъдето се простират имуществените права на оспорващите. Обратното схващане би довело до това съдът да се произнесе свръх петитум.
Предвид горните уточнения съдът намира, че жалбата е подадена пред надлежен съд, в предвидения от закона срок, при наличие у жалбоподателите на правен интерес от оспорването, поради което производството е допустимо. Разгледана по същество, същата е и основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, при липса на съгласие от страна на всички собственици на засегнатите имоти, временните пътища се прокарват въз основа на заповед на Кмета на общината, каквато е и разглежданата хипотеза.
Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно установеното в чл. 59, ал.2 от АПК, в това число – фактическите и правните основания за издаването му.
Не са налице предпоставките за отмяна на заповедта на основание чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
Настоящият състав на Административен съд – Варна намира за неоснователни твърденията на жалбоподателите за допуснати процесуални нарушения, предвид неуведомяването им за откритото административно производство по чл.190 от ЗУТ. На лист 26 от административната преписка са приложени заверени за вярност копия от обратни разписки, за пощенски пратки, с които на оспорващите е изпратено уведомително писмо рег. № АУ090027ВН_008 от 28.11.2019 г., с което същите се уведомяват за приетото от общинската Комисия Решение № 11-5 по Протокол № 11/ 14.11.2019 г. Както се посочи и по-горе в изложението, писмата са се върнали с отметка „непотърсени“. От жалбоподателите не се твърди, че не живеят на посочения адрес – гр. Варна, ж.к. „Изгрев“ 522-2 № 98. Същият адрес е посочен като постоянен адрес на жалбоподателите и в тяхна жалба с рег. № РД13009614ВН_004ВН от 06.03.2020 г. молба рег. № АУ090027ВН_011ВН от 23.03.2020 година.
Независимо от изложеното дотук, заповедта е незаконосъобразна предвид следните аргументи:
Съдът намира за основателни твърденията за допуснато нарушение при посочване на правните основания за издаване на административния акт. Основателно се твърди, че хипотезите на ал.1 и на ал.2 от чл.190 на ЗУТ предвиждат наличието на различни материални предпоставки. Съгласно цитираната ал.1, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Текстът на ал.2 гласи, че при нужда временни пътища се прокарват в урегулирани части на населени места и селищни образувания, за които ще бъдат създадени нови подробни устройствени планове, както и в неурегулирани още части, включени в общ устройствен план /ОУП/. От заключението на приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, е видно, че за територията на ж.к. „Изгрев“, в която попадат господстващият имот ПИ 10135.2552.***и обслужващите имоти ПИ 10135.2552.***, ПИ 10135.2552.*** и имота на жалбоподателите ПИ 10135.2552.***, има одобрен и влязъл сила Подробен устройствен план-План за улична регулация /ПУП-ПУР/, одобрен с Решение № 467-2 по Протокол № 9 от 04 и 05.07.2012 г. и Решение № 552-6 по Протокол № 10 от 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет – Варна. Същите попадат и в обхвата на ОУП на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на Министъра на РРБ и на СПН към ОУП, одобрени със Заповед № РД-02-14-2197/ 03.09.2012г. По делото не са събрани доказателства, а и страните не твърдят, че господстващият ПИ 10135.2552.***и имотът на жалбоподателите 10135.2552.*** са урегулирани имоти по смисъла на легалната дефиниция, дадена в т. 11 от §5 на ДР на ЗУТ, което навежда на извод за наличието на материалните предпоставки на ал.2 от чл.190 от ЗУТ. Тези констатации, обаче не са достатъчни да обосноват извод за незаконосъобразност на акта, тъй като приложимата разпоредба на ал.2, все пак е посочена от ответника като правно основание за издаване на заповедта.
Следва да се има предвид, че алинея 3 на чл.190 от ЗУТ сочи недвусмислено, че временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Идеята на законодателя е прокарването на временните пътища да се изпълнява като един вид подготвителен етап до реализиране на предвижданията на влезлия в сила ПУП-ПУР. С оглед на това и нормата на чл. 190 (във всичките й алинеи) поставя като приоритет при прокарване на временни пътища да се следват трасетата на улиците съобразно влезлите в сила устройствени планове, проектоплановете и извършените проучвания, а не толкова намирането на най-икономически изгоден вариант. Действително следва да се има предвид, че става въпрос за препоръка, а не за задължение за пълно следване на трасето на временния път на трасето на новите улици по ПУП, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания. Това е така предвид употребата на израза „трябва по възможност“. Тази регламентация обаче за съобразяване на временните пътища с пътищата по устройствените планове следва първо максимално да бъде изследвана и само по изключение да се допуска прокарване на временен път, който не следва трасето на предвидените пътища по влезлите в сила планове. Законодателят е поставил като ограничение временните пътища да се прокарват по начин, по който да не се засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Видно от заключението на приетата по делото СТЕ, с прокарване на временния път по процесната заповед ще бъдат премахнати 6 плодни дръвчета на възраст между 3 и 10 години, както и 25 бр. туи на около 5-6 години. Трасето на временния път ще засегне и съществуващата в имота на оспорващите септична яма. Предвид това съдът счита, че при определяне на трасето за прокарване на процесния временен път ответникът е следвало преди всичко да се основава на трасето на улицата по ПУП-ПУР през ОТ 2474, 2475 и 2476, съгласно решенията на Общински съвет – Варна от 2012 г. и на заварените сгради и постройки, както и дълготрайните декоративни дървета, а така също и на съществуващата в имота на жалбоподателите септична яма. Това е така, защото наличието на влязъл в сила ПУП-ПУР (от преди 8 години!)навежда на извод, че същият е в съответствие с изискванията на чл.108, ал.5 от ЗУТ, съгласно който предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите.
В допълнение към горното следва да се има предвид, че според общите принципи на административното право, закрепени законодателно в чл. 6 от АПК, следва при разрешаването на прокарването на временния път да се съобразява същият да е икономично осъществим, да е с възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти, както и да не засяга права и законни интереси на гражданскоправните субекти в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на целта. В настоящия случай това условие не е спазено.
При този изход на спора и предвид своевременно заявеното искане от страна на жалбоподателите за присъждане на разноските по делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати солидарно на жалбоподателите М С.П. и С.П.П. разноски в размер на 990 /деветстотин и деветдесет/ лв., съгласно представения списък.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ от АПК, настоящият състав на Административен съд - Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №0727/21.02.2020 г. на кмета на община Варна, с която е разрешено на Б.З.Б. – собственик на ПИ 10135.2552.***по КК на гр. Варна, жк. „Изгрев“, прокарване на временен път с ширина 3.50 м., като се продължи отворения на място временен път по Заповед № 3791/07.11.2017 г. и се премине през поземлени имоти 10135.2552.***, 10135.2552.*** и 10135.2552.***.
ОСЪЖДА Община Варна, представлявана от кмета на Общината да заплати солидарно на М С.П. и С.П.П. сума в размер на 990 /деветстотин и деветдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: