РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20231880200204 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена
от М. Б. П. от с. Ц., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 23-0353-000193 от 29.09.2023 г., издадено от началник
група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С обжалваното
наказателно постановление на жалбоподателя, за нарушение на чл. 137а, ал. 1
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева –
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП.
В жалбата си П. твърди, че наказателното постановление (НП)
противоречи на материалноправните разпоредби и при издаването му са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно
заседание защитникът оспорва и фактическата обстановка описана в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН), за което съдът
допусна един свидетел, а жалбоподателят даде обяснения.
Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не
се представлява в проведеното открито съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
НП и са разпитани четирима свидетели. Жалбоподателят даде обяснения.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
1
съдът прие за установено следното от фактическа страна :
На 14.09.2023 г. разпитаните от съда свидетели - очевидци : А. Н. и М.
С. (служители на ...), изпълнявали задължения си по контрол на обществения
ред в района на ж.п. гара Своге. Около 21,50 ч. те спрели за проверка
автомобил марка „Ауди”, модел „А3”, с рег. № .... Колата се движела по ул.
„Цар Симеон”, с посока на движение от бул. „Искър” към паркинга пред ж.п.
гарата, и се управлявала от М. П.. Свидетелят Н. : „Аз видях в движение
когато минаха покрай мен, че са без колани, там е осветено. Ние виждаме
водача и пътника, когато минаха покрай нас, че са без обезопасителен колан.
Когато отидохме да вземем документите, също видяхме, че са без
обезопасителни колани.” Свидетелят С. подал светлинен и звуков сигнал, при
което автомобилът спрял на паркинга пред ж.п. гарата. При проверката от
страна на полицейските служители се потвърдило това, което те вече били
видели, а именно, че водачът и пътникът до него са без поставени
обезопасителни колани. За първото нарушение на място бил съставен АУАН,
който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на
изискванията на чл. 40 ЗАНН. П. отказал да подпише акта, поради което на
място бил извикан и свидетелят С. Г., който удостоверил отказа на
нарушителя да подпише АУАН. Издаденото на 29.09.2023 г. НП съдържа
всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН, като е редовно връчено на
27.10.2023 г., а жалбата е подадена в РУ Своге на 09.11.2023 г.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и
наказателното постановление са съставени съгласно изискванията на ЗАНН.
Фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните
достоверни и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на
свидетелите полицейски служители, тъй като тези лица са незаинтересовани
от изхода на производството. Също така техните показания са
безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите
доказателства и установени по делото факти. Редовно съставените актове по
Закона за движение по пътищата имат доказателствена сила до доказване на
противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като по делото не се представиха
достоверни доказателства, които да докажат противното.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А. и обясненията на
жалбоподателя П.. На първо място и двамата са заинтересовани от изхода на
производството – пряко или косвено. На второ място казаното от тях не звучи
и житейски правдоподобно. Те твърдят, че са спрели на паркинга само за да
си купят нещо от денонощния магазин, а в същото време спирайки
автомобила в продължение на минута или две стоят в него, без никой от тях
да слезе. По-логично изглежда те действително да са били спрени със звуков
и светлинен сигнал и това да е станало причина да стоят в колата около
минута или две, изчаквайки пристигането на полицаите. На трето място тази
теза не е застъпена в жалбата, а се появява едва на съдебна фаза. Последнато
навежда на извод, че се касае за по-късно възникнала защитна теза създадена
с оглед на настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
2
неоснователна. По делото безспорно се установи, че на 14.09.2023 г. водачът
М. П. е управлявал моторно превозно средство (марка „Ауди”, модел „А3”, с
рег. № ....) без да е изпълнил задължението си да използва предпазен колан.
Законът задължава водачите да ползват обезопасителен колан, а в случая не е
налице нито едно от изключенията посочени в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП. Поради
това настоящият съдебен състав намира от правна страна, че е осъществен от
обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по чл.
52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на административното
нарушение от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият
състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 ЗАНН. Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на М. П.. Наложеното
административно наказание е предвиденото в закона за извършеното
нарушение, като е взето предвид, че то се характеризира с висока степен на
опасност за установения ред на държавно управление и засяга съществено
важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло
да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.
Видно от справката за нарушител/водач П. е получил свидетелство за
управление през месец май 2022 г., като за краткото време оттогава до днес е
извършил множество нарушения на правилата за движение.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която
да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган.
Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен
ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не
възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от
състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя е гарантирано. Налице е пълно фактическо и правно
единство между АУАН и НП, относно описанието на административните
нарушения и фактите по тяхното извършване, по идентичен начин
възпроизведени в съдържанието на двата акта. Мястото на нарушението също
е достатъчно ясно посочено – управлява лек автомобил по ул. „Цар Симеон” в
гр. Своге, с посока на движение към паркинга на ж.п. гарата. Свидетелите са
видели и движението на превозното средство и обстоятелството, че водачът е
без колан, поради което възражението в жалбата и в открито съдебно
заседание е неоснователно. Ето защо се налага извод за липса на допуснати
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство.
В заключение, в производството пред административния орган не са
допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в
рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и
обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на
нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти закона е приложен
правилно. От гореизложеното съдът счита, че М. П. е осъществил от
обективна и субективна страна нарушението за което е санкциониран
3
административно. От субективна страна деянието е извършено виновно.
Видно от справката за нарушител/водач П. вече два пъти е наказван за
извършено от него нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и това е третото
извършено от него такова нарушение, за срок по-малък от една година. За
горепосочените нарушения са издадени НП. Отделно с фишове той е наказан
два пъти за извършени нарушения по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, първият от тях още
преди да придобие правоспособност. Обсъденото от съда обстоятелство
характеризира жалбоподателя като лице, което отказва да съобразява
поведението си с правилата на ЗДвП, в частност със задължението да се
поставя обезопасителен колан.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 23-0353-000193 от
29.09.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, с което
на М. Б. П. от с. Ц., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4