О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 22.10.2018г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година като разгледа докладваното от съдия Мирослава Кацарска т.д. № 1321 по описа за 2018г., взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛИЦ във връзка с чл. 30 от същия закон.
Ищецът „Б.И.“ ЕООД твърди, че е кредитор на „Н.с.б.з.ф.т.и р.“ ЕАД по силата на договор за покупко-продажба от 03.10.2017г. на термопомна вода-вода на стойност 29 950 лв. без ДДС.Твърди, че установил, че по партидата на ответното търговско дружество е обявен акт за намаляване на капитала му от 543 000 лв. на 89 130 лв., като е депозирал възражение с описания вх.номер в болницата. Въпреки горното твърди, че директорът на дружеството – А.Ж.в нарушение на чл.152 от ТЗ е представил декларация с невярно съдържание, в която е посочил, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването на капитал, са дадени обезпечения или е изплатен дълга, което не отговоря на действителността. Ищецът твърди, че е подал молба за спиране по чл. 536 от ГПК, която е останала неудовлетворена поради това, че е извършено вписването, както и сигнал до Прокуратурата. С уточняващата молба твърди, че по заявление с вх.№20180517151159 за намаляване капитала на ответника е вписано несъществуващо обстоятелство, тъй като счита, че вписаното намаляване на капитала не е възникнало валидно поради представянето на гореописаната декларация с невярно съдържание. Предвид горното е заявил исковата претенция да се постанови решение, с което да се признае за установено, че извършеното вписване на намаляването на капитала на ответника е несъществуващо обстоятелство и да бъде заличено вписването. В допълнителната искова молба от 27.09.2018г. поддържа, че има качеството неудовлетворен кредитор, като по отношение на изпълнението на договора представя приемо-предавателен протокол и издадена проформа фактура от 12.10.2017г. по отношение на възраженията на ответника, че липсвал правен интерес сочи, че го оспорва като неправилно, тъй като значителното намаляване на капитала обуславял интереса му от иска.
Ответникът „Н.с.б.з.ф.т.и р.“ ЕАД оспорва исковата молба по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 13.08.2018г. и допълнителния отговор от 19.10.2018г. като възразява срещу допустимостта му по подробно изложените съображения. Твърди се, че ищецът не е негов кредитор, не е доставил каквито и да е стоки или услуги на болницата и няма вземане. Сочи, че договорът от 03.10.2017г. не му е бил известен, като по него нямало изпълнение и болницата нямала интерес от такова. Предвид това, че не бил кредитор, ищецът нямал и правен интерес от иска. Сочи, че ищецът няма правен интерес и по изложените други доводи, като се позовава на цитираното решение на САС. Изтъква, че липсва интерес от иска, тъй като дори и да се явява неудовлетворен кредитор, ищецът би могъл да поиска обезпечение, респ. да предяви и реализира вземането си. Сочи, че не се касае за вписване на несъщустващо обстоятелство, тъй като дори и декларацията по чл. 151 от ТЗ да се установи оспорването й по съдържание, то това кои лица и за какви вземания са кредитори на дружеството не се отразява на настъпилото намаляване на капитала и за него не се следи нито от длъжностното лице в производството по ТР, нито от съда.
Съдът като обсъди доводите на страните и извърши преценка на допустимостта на предявения иск с оглед изтъкнатите възражения, намира следното:
Искът по чл. 29 ЗТР е предоставен на лице, което обоснове правния си интерес и което твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписано обстоятелство. Според задължителните разяснения в ТР № 1/6.12.2002 г. на ВКС /мотивите към т. 3/ иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР може да предяви както член на дружеството, така и всяко трето заинтересовано лице. Правен интерес от предявяването му би бил налице винаги когато вписаното (засяга правната сфера на това трето лице и само в този случай това лице е "заинтересовано". Този интерес е обусловен от установяване на целения с предявения иск резултат, който при положително решение би рефлектирал върху правната сфера на ищеца. Нещо повече, въпросът за наличие на интерес от предявяването на иска е въпрос, който винаги е конкретен и се извежда от твърденията в исковата молба, като същият подлежи на установяване, поради което и съдът има задължение да следи служебно за него в хода на процеса, тъй като правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка, условие за съществуването на правото на иск. За да съществува интерес, следва да се установи смущаване на нормалното упражняване на правата на ищеца. В случая ищецът твърди, че е кредитор, като има неудовлетворено вземане в размер на сумата от 29 950 лв. Той не сочи по никакъв начин да е предприел действия по реализиране на вземането си спрямо ответника и горното да е било затруденено или ненастъпило. Искът по чл. 29 от ЗТР насочва към установяване на несъществуващо вписано обстоятелство – намаляване на капитала на ответника, като и след оспорваното вписано намаляване, капиталът на ответното дружество е в размер на 89 130 лв., т.е. надхвърля по размер няколко пъти твърдяното вземане на ищеца. В случая се твърди, че вписването на намаляването на капитала е несъществуващо обстоятелство, т.е. невалидно възникнало поради това, че декларацията от изпълнителния директор била неистински по съдържание документ, а именно ищецът бил неудовлетворен кредитор. Търговският закон изрично урежда последиците по отношение на кредитор, който е заявил несъгласие в срока по чл. 150, ал.2 от ТЗ и не е получил удовлетворение на вземането си и това е предвидено в разпоредбата на чл. 152, ал.2 от ТЗ, а именно този кредитор може да поиска от съда по реда на обезпечаване на искове, надлежно обезпечение на вземането си. След като законът изрично е предвидил каква е последицата от несъгласието и неудовлетворяването на даден кредитор, не може да се приеме, че няма настъпване на фактическия състав по намаляване на капитала само поради това, че има наличие на неудовлетворено вземане на кредитор. Законът изрично урежда каква защита би имал неудовлетворения кредитор и не предвижда, че при наличие на такова неудовлетворено вземане, не може да бъде осъществено и вписано намаляване на капитала на търговското дружество, поради което в конкретния случай естеството на изложените доводи от страна на ищеца относно твърдяните пороци сочат на липса на правен интерес. За него е предвиден друг изричен път за защита. Съдът намира, че липсва правен интерес от ищеца от предявения иск и поради това, че евентуалното уважаващо иска решение няма да се отрази на правната сфера на ищеца по никакъв начин. Евентуалното заличаване на намаляването на капитала на ответното дружество по никакъв начин не би допринесло за по-добро или по-бързо удовлетворяване на твърдяното вземане на ищеца, което той не се установява и твърди да е предприел, нито да е бил затруднен да изпълни, тъй като и преди, и след вписването на намаляването на капитала на ответното дружество, същият не е минимален и покрива няколко пъти твърдяното задължение. Наред с горното следва да се има предвид, че заличаването на вписването няма обратно действие и няма данни вписаното намаляване на капитала на ответника по някакъв начин да затруднява удовлетворяването на ищеца, още повече, че понятията капитал и имущество не са еднозначни, тъй като търговецът отговаря за задълженията си с цялото си имущество, а не само и единствено с вписания капитал. Предвид горното вписаното намаляване на капитала на ответника по никакъв начин не засяга правната сфера на ищеца и от евентуалното търсено заличаване, той няма да почерпи благоприятни последици. Предвид горното липсва правен интерес от предявения иск и като такъв се явява недопустим, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото поради недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: