№ 96
гр. С., 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500767 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Д. В. с ЕГН ********** от гр.С.
против решение № 66/31.07.2023г. по гр.д.№ 489/22г. на РС-С. в частта му, с
която е отхвърлен иска за установяване на нищожност на договор за
потребителски кредит № 4479056 от 10.05.22г. с „И.А.М.“ АД,ЕИК ****
поради противоречие на закона,заобикаляне на закона и накърняване на
добрите нрави.Съдът неправилно приел ,че договорът за потребителски
кредит отговаря на всички изисквания на чл.22 ЗПК.Договорът противоречал
на чл.11, ал.1,т.10 ЗПК, тъй като не съдържал ГПР на разходите по
кредита, а само абсолютна стойност,без посочване на методиката за
изчисляването .Била заобиколена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК ,чл.
11,ал.1 ЗПК,т.10 ЗПК.В ГПР и ГПЛ не била включена сумата 1105.92 лв. по
договора за поръчителство.Клаузата за заплащане на допълнителни разходи
заобикаляла чл.19, ал.4 ЗПК ,защото ГПР надвишавал петкратния размер на
законната лихва.Съгласно чл.22 от ЗПК,при неспазване на определени
разпоредби,между които чл.11,ал.1,т.10 ГПК, договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен.Иска отмяна на решението в атакуваната част
и присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.От договорените обезпечения не
възниквали разноски по кредита,обуславащи ГПР.Договорът за предоставяне
на гаранция билотделно правоотношение с дружеството-гарант4Ф.Б.“ ЕООД
и не представлявало разход за допълнителна услуга,тъй като възниквало само
1
при липса на друг вид обезпечение/поръчители или банкова
гаранция/.Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
П. Д. В. е депозирала частна жалба вх.№ 3139/03.11.23г. срещу
Определение № 379/23.10.23г. ,с което е отхвърлена молбата й за изменение
на решението в частта за разноските като бъдат присъдени на адв.Д. В. М.
пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение 1200 лв. с ДДС
за безплатна адвокатска помощ,вместо присъдените 879.60 лв.съдът
неправилно приел,че поради прекратяване на делото по главния иск се
дължат разноски само по евентуалния иск.
Ответното дружество оспорва частната жалба. Правната помощ била
безвъзмездна и върху нея не се начислявал ДДС съгласно чл.2 ЗДДС.В тази
връзка цитира Определение № 917/02.05.23г. на ВКС по ч.гр.д.№ 1323/ на
четвърто ГО на ВКС.
След преценка на днанните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира въззивната жалба срещу решението и
частната жалба срещу определението процесуално допустими,но
неоснователни.Производството е инициирано от П. В. ,предявила съединени
искове против „И.А.М.“ АД с правно основание чл.26, ал1. ЗЗД с цена 4330.08
лв. и против „Ф.Б.“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1
ЗЗД с цена 1105.02 лв.Претендира да се признае за установено,че договор №
4479056/10.05.22г. ,по сислата на който ищцата е получила заем от 2500 лв.
със задължение да върне с лихва общо 4330.08 лв. на 36 месечни вноски при
ГПР 48.64 лв. и ГЛП 40% , а така също да сключи договор за поръчителство
№ 4479056 с втория ответник при възнаграждение за поръчителя общо
1105.92 лв. –по 30.72 лв. на всяка вноска, е нищожен,както и самият договор
за предоставяне на поръчителство.Съдът правилно е квалифицирал исковете
за установяване на нищожност като предявени при
евентуалност,разглеждайки по същество основанието,относимо към най-
тежкия порок на сделката.Клаузата на чл.4, касаеща сключване на договор за
предоставяне на обезпечение , съдът е намерил за нищожна като
неравноправна по смисъла на ЗПК.Рискът от лоша предварителна преценка на
кредитоспособността на длъжника пада върху кредитора.С тази уговорка се
създава значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора
и на протребителя.Нищожността на тази клауза поради противоречие с
чл.146,ал.1 ЗЗП,не влече нищожност на целия договор,тъй като може да бъде
сключен и без нея съгласно чл.146,ал.5 ЗЗП.Оттук автоматично отпадат
възраженията относно ГПР-няма заобикаляне на закона при положение,че
сумата по обезпечението не се калкулира фактически в ГПР.Що се отнася до
договора за предоставяне на гаранция ,той е изцяло нищожен,защото
заобикаля чл.19, ал.4 ЗПК-сключен е с единствена цел да оскъпи кредита,без
привидно това да се отразява на размера на ГРП.Настоящият състав споделя
изводите на първоинстанционния съд от фактическа и правна страна.
Относно разноските в решението съдът ги е присъдил според доказателствата
за реално направени разноски.С атакуваното определение по чл.248 ГПК
съдът е отхвърлил претенцията на пълномощника на ищцата ,тъй като
2
искането е преклудирано- в списъка на разноските адв.М. е посочил сумата
879 лв. за иска срещу първия ответник и 484 лв. за иска срещу втория
ответник.Претенциите са изцяло уважени с решението.Едва в молбата по
чл.248 ГПК се иска присъждане на 1200 лв.с ДДС.Тези изводи са обосновани
и правилни.Ето защо следва да бъдат потвърдени атакуваните решение и
определение като законосъобразни в обжалваните части, а в необжалваните са
влезли в сила.Предвид изхода на делото въззивничката следва да заплати на
въззиваемтата страна „ „И.А.М.“ АД съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.Съдът не е обвързан с искането за
присъждане на възнаграждение 340 лв., тъй като в хипотезата на ч.178, ал.8
ГПК съдът сам определя размера на възнаграждението .
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66 от 31.07.2023г. по гр.д.№ 489/2022г. на
РС-С. в частта,с която са отхвърлени исковете на П. Д. В. против „И.А.М.“
АД за признаване на установено,че сключеният между тях на 10.05.22г.
договор за паричен заем № 4479056 е нищожен поради противоречиена
закона,заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и ищцата е
осъдена да заплати на „И.А.М.“ АД 340 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В останалата част решението е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 379/23.10.2023г. по гр.д.№ 489/22г. на
РС-С. в частта му, с която е отхвърлено искането на адв.Д. М. като
пълномощник на П. В. за изменение на решението в частта за разноските по
чл.248 ГПК.
В останалата част определението е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. Д. В. от с.Свидня, община С., ЕГН ********** да заплати
на „И.А.М.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“Д.Н.“ № 28,С.Ц. –ет.2,офис 40-46, ,юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.на осн.чл.78,ал.8 ГПК вр.чл.25,ал.1
НЗПП.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3