Решение по дело №1159/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от „Д“ЕООД, чрез адв. Р.Р. от САК, срещу Агенция за хората с увреждания (АХУ).

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление (НП) № 104/0023-4357 от 23.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ, на основание чл. 54а ЗИХУ и чл. 53, вр. чл. 83 ЗАНН, му било наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 10 000 лева, но то било изцяло отменено с влязло в сила Решение от 20.11.2018 г. по НАХД № 14111/2018 г. на СРС, потвърдено с Решение № 1565/08.03.2019 г. по КАНД № 13445/2019 г. на АССГ. В хода на проведените съдебни производства ищецът заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 660 лева, по 830 лева за всяко едно от тях, изплатено на две части, всяка от които отговаряло на минималния размер, предвиден към релевантния момент в Наредба № 1 от 09.04.2007 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочената сумата от 1 660 лева, както и сумата от 740,96 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 08.03.2019 г. до 04.07.2023 г., както и законната лихва върху нея, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б. Б., счита предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за основателност на иска, поради което предлага да бъде уважен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП № 104/0023-4357 от 23.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор на АХУ, на „Д“ЕООД, на основание чл. 54а от ЗИХУ и чл. 53, във вр. с чл. 83 ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000,00 за нарушение по чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 ЗИХУ.

С влязло в сила Решение (без номер) от 20.11.2018 г., постановено по НАХД № 14111/2018 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение № 1565/08.03.2019 г. по КАНД № 13445/2018 г. по описа на АССГ, горепосоченото НП е отменено.

От представените по делото 2 бр. споразумения се установява, че между „Д“ЕООД и Адвокатско дружество „Р. & К.“ е постигнато съгласие последното да представлява жалбоподателя във връзка с обжалване на НП № 104/0023-4357 от 23.07.2018 г. пред СРС, респ. пред АССГ по обжалване на Решението от 20.11.2018 г. по НАХД № 14111/2018 г. по описа на СРС, за което е определено адвокатско възнаграждение в размер на по 830 лева за всяка една съдебна инстанция.

Видно от приетите 2 бр. преводни нареждания тези суми са изплатени по банков път на 16.10.2018 г. и на 13.02.2019 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които са процесуално допустими, доколкото в случая са налице както общите абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива, така и са налице специалните процесуални предпоставки по чл. 205 и чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като са насочени срещу юридическoто лице, в чиято структура е включен административният орган - пряк причинител на твърдените вреди, а незаконосъобразността на процесния акт е установена с влязло в сила съдебно решение.

Разгледани по същество, исковете се явява основателни, като съображенията за това са следните:

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираните по-горе разпоредби, а именно: наличието на сочения от ищеца незаконосъобразен акт от орган на ответника, отменен с влязло в сила съдебно решение, в резултат на което за него да са настъпили твърдените имуществени вреди в претендираните размери, и наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразно издадения акт и причинените вреди.

В конкретния случай не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че НП № 104/0023-4357 от 23.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ е отменено по жалба от „Д“ЕООД с влязло в сила Решение (без номер) от 20.11.2018 г., постановено по НАХД № 14111/2018 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение № 1565/08.03.2019 г. по КАНД № 13445/2018 г. по описа на АССГ, както и че в производствата пред двете съдебни инстанции е било представлявано Адвокатско дружество „Р. & К.“ по силата на сключен между тях договори за правна защита и съдействие, за което му е заплатило по банков път адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 660 лева - по 830 лева за всяка една от тях. Тези вреди подлежат на репариране от ответника, тъй като имуществото на „Д“ЕООД е неблагоприятно засегнато в пряка причинно-следствена връзка с издаденото НП, доколкото ищецът не би ангажирал адвокатското дружество и не би му заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издаден процесният, отменен впоследствие като незаконосъобразен, акт – НП № 104/0023-4357 от 23.07.2018 г., т.е. те са именно във връзка със защитата срещу него чрез оспорването му. Тук е уместно да се посочи, че според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, ОСС, I и II колегия, „…хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.“ Посочено е още, че за всеки един български гражданин без юридическо образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. В тези мотиви се съдържа отговор и на другото основно възражение на ответника, а именно, че поради липсата на уредба в ЗАНН и в НПК относно разноските при обжалване на НП, такива не се дължали. Именно, защото към онзи момент е нямало процесуален ред за присъждането им на признатия за невиновен за извършено административно нарушение, единственият път за него да ги възстанови, е по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Доводите на ответника, свързани с обстоятелствата относно издаването на НП № 104/0023-4357 от 23.07.2018 г., са напълно неотносими в настоящото производство, поради което й не следва да бъдат обсъждани.

Върху сумата от 1 660,00 лева следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за заплащане на законна лихва от 08.03.2019 г. до 04.07.2023 г. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното съществуване на основно (главно) парично задължение, настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД (лихва за забава). Освен това, по арг. от чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, чл. 51, ал. 1 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ се дължи обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат. В тази връзка е необходимо да се отбележи и че съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Следователно, в случая това действително е 08.03.2019 година, като размерът й не е спорен, а и с помощта на общодостъпна програма в интернет, на основание чл. 162 ГПК, се установява, че за релевантния период възлиза на претендирания такъв от 740,96 лева.

По изложените съображения съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ответника спрямо ищеца, поради което предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло.

С оглед изхода на спора и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 396,20 лева, съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му е справедлив и обоснован, защото е съобразен както с фактическата и правна сложност на делото, така и с осъществената от упълномощения адвокат защита по него, а и е под минималния такъв, определен в чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 и сл. АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция за хората с увреждания, със седалище: гр. ***, да заплати на „Д“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 1 660,00 лева, представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за иницииране и водене на административнонаказателно производство по Наказателно постановление № 104/0023-4357 от 23.07.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяването на исковата молба в съда – 05.07.2023 г., до окончателното й изплащане, сумата от 740,96 лева, представляваща лихва за забава върху нея за периода от 08.03.2019 г. до 04.07.2023 г., както и сумата от 396,20 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: