Решение по дело №322/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260020
Дата: 22 октомври 2020 г. (в сила от 22 октомври 2020 г.)
Съдия: Капка Живкова Вражилова
Дело: 20205600600322
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                                         РЕШЕНИЕ №  260020                                  

  гр. Хасково, 22.10.2020 г. 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Хасковски Окръжен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ТЯНКОВА                                   

              ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ

                                                                             КАПКА ВРАЖИЛОВА

 

и при участието на секретаря Радостина Кабадалиева и прокурора Николай Трендафилов, като разгледа докладваното от съдията-докладчик- мл. съдия Капка Вражилова ВЧНД322 от 2020 год. по описа на Окръжен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава XXI от НПК.

          С протоколно определение № 87 от 09.06.2020г, постановено по ЧНД № 613 по описа за 2019г. на Районен съд – Димитровград на осъдения С.К.К. по реда на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК е определено общо наказание между наложените по НОХД №575/2019г. по описа на РС-Димитровград, НОХД №2047/2019г. по описа на РС-Благоевград /ЧНД№2100/2019г. на РС-Благоевград/ и НОХД№14887/2019г. по описа на СРС, в размер на най-тежкото от тях, а именно "Лишаване от свобода" за срок от 11/единадесет/ месеца, увеличено на основание чл.24 от НК с още 2 месеца. На основание чл. 57, ал.1, т.2, б."б" от ЗИНЗС е постановено наложеното общо и увеличено наказание "Лишаване от свобода" да се изтърпи при първоначален "строг" режим. Приспаднати са предварителните задържания на основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК по НОХД№14887/2019г. по описа на СРС /по ЗМВР за времето от 10.08.2019г. до 12.08.2019г. и „Задържане под стража“ за периода от 12.08.2019г. до влизане в сила на съдебния акт по делото/ , както и времето, през което осъденият К. е търпял  "Лишаване от свобода" по групираните на основание чл. 25, ал. 2 от НК наказания.

        Срещу определението в законоустановения срок е постъпил частен протест на Районна прокуратура – Димитровград, с който се иска изменение на определение № 87 от 09.06.2020г, постановено по ЧНД № 613 по описа за 2019г. на Районен съд – Димитровград, като бъде увеличен размерът на наложеното общо наказание "Лишаване от свобода" на осъдения С.К.К. с 1/2 на основание чл. 24 от НК. Твърди се, че така увеличеното с два месеца общо наказание „Лишаване от свобода“ не би постигнало своя ефект. Като аргумент се изтъква обстоятелството, че се касае за групиране на три наказания, две от които са за тежки умишлени престъпления, въпреки което на осъдения са били наложени наказания под предвидения минимум за съответното престъпление по НК. Акцентира се върху личността на осъдения, като се твърди, че същият е лице с трайно установени престъпни навици, тъй като през годините е бил осъждан неколкократно за различни престъпления. Прави се извод, че целите на наложените наказания не са били постигнати, поради което в настоящия случай следва определеното му общо наказание да бъде увеличено по реда на чл.24 НК с ½ .

        В законоустановения срок е постъпила и частна жалба от адв.А.Г.- служебен защитник на осъдения, с която се иска да бъде отменена тази част от определение № 87 от 09.06.2020г, постановено по ЧНД № 613 по описа за 2019г. на Районен съд – Димитровград, с която на основание чл.24 НК наложеното на С.К.К. общо наказание е било увеличено с два месеца. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно в тази му част. Навеждат се съображения относно възможността целите на наказанието да бъдат постигнати и без да бъде прилагана разпоредбата на чл.24 НК. В подкрепа се излага обстоятелството, че всички дела от съвкупността са приключили със споразумения, причинените имуществени вреди са били възстановени от дееца, а наложените наказания са били определени в минимален размер. Твърди се, че осъденият се е поправил и превъзпитал, за което свидетелства примерното му поведение в затвора и обстоятелството, че докато е търпял наложените му наказания „Лишаване от свобода“, е полагал труд.

       Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заявява, че поддържа протеста на РП – Димитровград  изцяло по изложените в него доводи. Допълва, че видно от справката за съдимост на осъдения, същият извършва разнородна престъпна дейност на различни места в страната. Намира за правилно направеното групиране на наказанията по реда на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК, но с оглед обществената опасност на осъдения, за правилно с цел превъзпитанието му счита увеличаването на наложеното общо най-тежко наказание с ½ /а именно с 5 месеца/.

        Осъденият С.К.К., редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява.

        Служебният защитник на осъдения поддържа частната жалба и моли за отмяна на определението на РС-Димитровград в частта, с която определеното общо най-тежко наказание е било увеличено с 2 месеца. Същевременно пледира за оставяне без уважение на депозирания частен протест.

        Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на постановеното определение, намира за установено следното:

       Производството по ЧНД № 613 по описа за 2019г. на РС-Димитровград е образувано по предложение на РП-Димитровград за групиране на последните три наложени наказания на осъдения С.К.К. и определяне на общо най-тежко наказание, което на основание чл. 24 от НК да бъде увеличено с 1/2.

       Видно от справката му за съдимост С.К.К. е осъждан многократно за различни престъпления от общ характер, като основно това са такива против собствеността (кражба).

      Релевантни за настоящото производство са осъжданията, подредени по хронология на влизане в сила, както следва:

      Със споразумение, одобрено по НОХД № 14887 по описа за 2019г. на СРС, влязло в сила на 19.09.2019г., на осъдения К. е наложено за извършено на 01.03.2018г. Престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б „а“ и „б“ НК наказание "Лишаване от свобода" за срок от 11 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

      Със споразумение, одобрено по НОХД № 2047 по описа за 2019г. на РС-Благоевград, влязло в сила на 12.11.2019 г. на осъдения К. е наложено наказание "Лишаване от свобода" за извършено на 17.04.2018г. Престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б „а“ и „б“ НК в размер на 9 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. С Определение №11810/12.12.2019г., постановено по ЧНД № 2100/2019г. по описа на РС-Благоевград на основание чл.23-25 НК на осъдения К. е определено едно общо наказание „Лишаване от свобода“ по горните две дела, като му е било наложено най- тежкото от тях- в размер на 11 месеца „Лишаване от свобода“. Със същото определение на РС-Благоевград са били приспаднати предварителните задържания на основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК, както и времето, през което осъденият К. е търпял наказание "Лишаване от свобода" по НОХД№14887/2019г. на СРС.

       Със споразумение, одобрено по НОХД №575 по описа за 2019г. на РС-Димитровград, влязло в сила на 02.12.2019 г. на осъдения К. е наложено наказание "Лишаване от свобода" за извършено на 08.08.2019г. Престъпление по чл. 318 НК в размер на 10 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. От последното е приспаднато времето на задържането за 24 часа по ЗМВР.

      Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:

      Протестът се явява процесуално допустим, като подаден от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка. Разгледан по същество се явява неоснователен.

     Частната жалба се явява процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка. Разгледана по същество се явява неоснователна.

      Съгласно чл. 23, ал. 1 от НК, ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях съдът, след като определи наказанията за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Посоченото правило за групиране на наказанията, наложени за престъпления, извършени в условията на съвкупност, намира приложение и когато лицето е осъдено с отделни присъди /одобрени от съда споразумения/.

        Първоинстанционният съд правилно е отчел, че между присъдите (споразуменията) на осъдения К. по НОХД №575/2019г. на РС-Димитровград, НОХД №2047/2019г. на РС-Благоевград /ЧНД№2100/2019г. на РС-Благоевград/ и НОХД№14887/2019г. на СРС са налице основанията по чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК за налагане на общо най-тежко наказание, доколкото са за деяния, извършени в условията на реална съвкупност – преди, за което и да е от тях, да има влязла в сила присъда.

        Първоинстанционният съд след извършване на групиране на наказанията е наложил най-тежкото наказание "Лишаване от свобода" за срок от 11 месеца, което е било определено по НОХД№14887/2019г. по описа на СРС. Основният спор по делото се отнася до прилагането на чл. 24 от НК и увеличаването на наказанието "Лишаване от свобода" от първоинстанционния съд с 2 месеца.

        Районният съд е аргументирал необходимостта от увеличаване на определеното общо най-тежко наказание със завишената обществена опасност на осъдения, изводима от приетата по делото справка за съдимост. При определянето на размера, с който следва да бъде увеличено наказанието, първоинстанционният съд е изложил своите съображения относно вида на извършените престъпления, обстоятелството, че са приключили със споразумения и е преценил, че посочените обстоятелства обуславят увеличаване на определеното общо най-тежко наказание с 2 месеца.

     Решаването на въпроса за увеличаване на определеното общо наказание и на конкретния размер на увеличаването се определя от общите принципи за индивидуализацията на наказанието по чл. 54 от НК и чл. 36 от НК. В основата стои преценката за това, дали определеното общо наказание е несправедливо и несъответно с оглед съвкупността от престъпни деяния и дали точно с това наказание могат да се постигнат целите на наказателната репресия. При разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на привлеченото към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност в този контекст, обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, тяхната последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида /евентуално стойността/ на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици. В този смисъл е и практиката на ВКС- Решение №207/03.01.2018г. по н.д.№1094/2017г., III-то н.о., НК на ВКС.

       Тъкмо върху този законосъобразен подход се основава и преценката на въззивната инстанция за отсъствието на основания за отмяната на приложения от Районен съд-Димитровград институт на чл. 24 от НК.

       Видно от приетата по делото справка за съдимост осъденото лице е с усложнено съдебно минало. В същата фигурират 12 осъждания за различни престъпления, като между тези релевантни за настоящото производство и последното от предходните му осъждания извън групата, е налице период само от около две години. Това обстоятелство води до извод, че с предходно определените санкции не са били постигнати целите по чл.36 от НК, а именно – поправяне и превъзпитание на осъдения към спазване законите и добрите нрави, предупредително въздействие върху него, отнемане на възможността за извършване на други престъпления и възпитателно и предупредително въздействие върху другите членове на обществото.

     Освен малкия интервал от време между изтърпяване на предходно наказание и извършване на следващо престъпление, самите последващи деяния, наказанията, по които са предмет на настоящото въззивно производство, са осъществени в изключително кратък период- в рамките на една година.

   Действително само две от инкриминираните деяния, наказанията по които са предмет на групиране, се определят като тежки престъпления съгласно чл. 93, т. 7 от НК. Това са извършените престъпления против собствеността. Макар престъплението по чл.318 НК /предмет на НОХД№575 по описа за 2019г. на РС-Димитровград/ да не е тежко, тоест да е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, извършването му неминуемо е свързано с демонстриране на нежелание за спазване на установените правила за поведение – веднъж вече е наказван за същото деяние при условията на чл.66 НК /по НОХД №132/2006г. по описа на РС-Ямбол/.

    Изложеното налага извод за необходимост от прилагане на чл. 24 от НК. Групират се три присъди (споразумения) за умишлени престъпления, включително тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, свързани със засягане на правото на собственост, извършени в изключително кратък интервал от време, след изтърпяване на наказание по предходно осъждане. Всичко това сочи на завишена степен на обществена опасност на осъденото лице и обусловя необходимостта от засилване на наказателната репресия за постигане целите на наказанието. Осъденото лице е демонстрирало трайно престъпно поведение, насочено към извършване на престъпления от един и същи вид, нежелание да се поправи и да съобразява поведението си със законите и добрите нрави. На осъденото лице следва да се покаже, че чрез налагането на едно общо наказание не се толерира извършване на множество престъпления и макар да се определя общо най-тежко наказание за тях поведението му е укоримо и обществено неприемливо.

      Поради гореизложеното наложеното общо най-тежко наказание в размер на 11 месеца се явява неспособно да постигне целите на специалната превенция по чл. 36 от НК и следва да бъде увеличено с 2 месеца, който размер е съобразен с изискванията на чл.24 от НК (увеличението е до една втора от определеното общо най-тежко наказание, не надминава сбора от отделните наказания и максималния размер за този вид наказание).

       На база на гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за правилна преценката на районния съд да приложи разпоредбата на чл. 24 НК и за обосновани размерите на увеличение на определеното общо наказание. Вярно е, че приложението на чл.24 от НК не е императивно въведено, но решаващият съд е длъжен винаги да обоснове своята преценка необходимо ли е увеличаване на размера на общо най-тежкото наказание, наложено за съвкупността от престъпления, което с обжалвания акт съдът е сторил. В случая районният съд е обосновал решението си за прилагане на разпоредбата, като правилно е извел, че са определеното му общо най-тежко наказание се явява несъразмерно малко, което налага предприемане на ефективно противодействие на нейното продължаване чрез увеличаването му по реда на чл.24 НК.

     Настоящата съдебна инстанция намира, че РС-Димитровград правилно е индивидуализирал размера на увеличението на определеното общо най-тежко наказание за трите извършени престъпления от съвкупността, като е фиксирал същия в законовоопределените граници, а именно- с 2 месеца. Последното е справедливо и съответно на тежестта на извършеното и с него в пълнота могат да бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенция. Поради това искането на РП-Димитровград за увеличение на общото най-тежко наказание с ½ , изразено в частния протест, се явява прекомерно и в този смисъл неоснователно.

      От друга страна въззивният съд не споделя и изложените от защитника на осъдения аргументи за неприлагане на чл. 24, ал. НК, тъй като необходимостта от приложението на чл. 24 НК е подчинена на постигането на целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК. В настоящия случай са извършени три престъпления в съвкупността. Дори и след приложеното увеличение на наказанието по реда на чл. 24 НК същото е останало към минимума на предвидените за престъпленията от групата наказания, поради което не би могло да се приеме, че същото се явява прекомерно.

     Горното мотивира извод, че спрямо осъдения вече приложената санкция не е оказала възпиращ и поправителен ефект и същият е продължил престъпната си дейност, поради което се налага засилване на въздействието спрямо него.

      По изложените съображения настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд законосъобразно е упражнил дадената му възможност да приложи разпоредбата на чл. 24 НК тъй като без приложение на същата общо определеното най-тежко наказание се явява несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и с него не могат да се постигнат целите на наказателната репресия. Определеното общо наказание, увеличено по реда на чл. 24 НК в случая кореспондира както на обществената опасност на деянията, така и на личността на осъдения, като същото е съответно на целите на наказанието, установени в чл. 36 НК и критериите, залегнали в Постановление №4/28.06.1965г. по н.д.№2/65г. на Пленума на ВС.

     Следователно протестираното определение не следва да се измени относно размера на увеличението по чл. 24 от НК като определеното общо най-тежко наказание от първоинстанционния съд следва да се потвърди.

      Първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбите чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС, като е постановил определеното общо най-тежко наказание, увеличено по чл.24 от НК, да се изтърпи при първоначален "строг" режим, доколкото наложеното наказание е за умишлени престъпления и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание "Лишаване от свобода", чието изпълнение не е отлагано по реда на чл. 66 от НК.

    РС-Димитровград при постановяване на протестираното определение е съобразил и разпоредбите на чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК и е приспаднал от определеното общо най-тежко наказание предварителните задържания, както и времето, през което осъденият К. е търпял наказание "Лишаване от свобода" по групираните присъди (споразумения).

      С оглед изложеното въззивният състав намира, че постановеното от първоинстанционния съд определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

     Така мотивиран и на основание чл. 334, т.6, вр. с чл. 338 от НПК, съдът

 

РЕШИ:

 

      ПОТВЪРЖДАВА определение № 87 от 09.06.2020г, постановено по ЧНД № 613 по описа за 2019г. на Районен съд – Димитровград.

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

Председател:                                            Членове: 1.                        2.